Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 245164 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  7 8 9 10 11 12 13 14  >  >>
Оставката на премиера Пламен Орешарски вече е депозирана в Народното събрание, съобщи първо електронното издание на "Труд".    
Това  е станало точно в
17.59 часа  - само минутка преди края на работното време на деловодството към Народното събрание.
Парламентарна репортерка коментира: "Този верно до последно седя. Сцепи секундата - в 17.59 ч. Оставкааа!"
Безкрайно закъснялата оставка вече е факт, сега предстои да видим какви безобразия са направили за последно "слугите на народа". Очаква се след 18 ч новината да бъде съобщена и на сайта на парламента. Протест под надслов: "Вие сте позор! Оставка и затвор!" изпраща най-арогантното правителство на прехода. Митингът на недоволстващите повече от година граждани вече се събира пред сградата на Министерски съвет, друга част са пред парламента. По ирония на съдбата именно днес е годишнината от "нощта на белия автобус" , когато полицията окървави протеста, опитвайки се да измъкне шайка депутати от управляващата коалиция с едноименното превозно средство, врязало се в десетинахилядната тълпа, демонстриращи по малките часове.
    Едно е сигурно-бял автобус ще преследва Орешарски и МВР-министъра Цветлин Йовчев завинаги. Оставката вече не е достатъчна. Необходим е Международен съд за действията им.
   Сутринта председателят на парламента Михаил Миков каза пред журналисти, че ще предложи включване в седмичния дневен ред на Народното събрание обсъждане на решение за оставката на правителството, но май и той не знаеше, кога ще я има оставката. И на него много вече му се иска прословутата оставката,след като Орешарски шикалкави по въпроса за номинирането на абсурдния кандидат на БСП за еврокомисар Кристиян Вигенин.

 

Категория: Новини
Прочетен: 932 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 23.07.2014 22:44

Знаете ли случайно, че двама мотористи, каращи с бясна скорост, са се стреляли в тунела на НДК миналия четвьртък сутринта? Тези “ездачи”, яхнали мощни машини, се преследвали и гърмели с пистолети на пъпа на столицата от ЕС, наречена София, име, значещо Мъдрост…

Научих случайно за стрелбата. Почувствах се за пореден път вкаран в лош каубойски филм, но не за Дивия Запад, където всичко свършва с хепиенд, а за Дивия Изток, където става точно обратното. Тук лошите винаги побеждават и прибират парите в чували, като застрелват добрите по пътя си. Уестърн на абсурда някакъв.

Не знам защо, но в очите ми тези стрелящи из НДК човекоподобни на две гуми изведнъж израснаха до символ на прокълнатото време, в което се мъчим да оцеляваме, да гледаме децата си и треперим за бъдещето им, на нелепата върхушка, която ни има за стадо крави, подгонено от камшика на каубоя, на мълчанието, кънтящо със страшна сила из степите на Дивия Изток, в който живеем.

Това със стрелбата се е случило на самия пъп на София, в час-пик, а все едно не е станало никога. Ни дума, ни вопъл, ни стон не излетяха в публичното и виртуалното пространство по този въпрос.

Поне аз не знам, не чух, не видях

  …Не прочетох никъде нищо за стрелбата, а съвсем не е да не потърсих. Какво ли пък е това ново явление екшън без никакви последствия? Айде за правните знаем отдавна, но за останалите…

  Омерта ли е това, както наричат в Коза Ностра закона на мълчанието? Или просто безразличие пред обичайното вече мерене на сили между бабаитите на всякакви нива.

  Всеки от хората, чакащи на спирките в тунела на НДК, е рискувал да не се прибере при близките си заради двамата психари. Такива като тях всекидневно се превръщат в камикадзета, смъртоносно опасни за всички, изпречили се на пътя им, дори само с карането си с 250 километра в час по столичните булеварди. Виждам всеки ден поне един-двама такива. Да не говорим, когато същите размахват патлаци или автоматично оръжие, за да открият огън в движение край три от най-оживените спирки в столицата. А тунелът на НДК впрочем излиза на кръстовището на бул. “Васил Левски” и ул. “Г.С. Раковски”, недалеч от което се мъдри цяло полицейско управление или нещо подобно…

           Стрелбата била като в истински холивудски екшън. ама на живо, което си е доста по-страшничко, както ми разказаха двама от десетките очевидци – момче и момиче, които не се познават един друг. Нямам никакви причини да не им вярвам, защото се случиха мои приятели, всеки от които срещнах случайно. Явяват се два независими източника, така да се каже. Да дадем думата на дамата: “Беше към 9 без 15 сутринта, отивах на работа. Чаках тролея, когато профуча моторист, зад него се появи друг, който го гонеше и стреля по него много пъти. Откъм първия също проехтя изстрел, после изчезнаха. Как не убиха някого, още не ми е ясно”.

Нещо около този екшън да сте гледали по телевизията, слушали по радиото или чели във вестниците? Подозирам, че не сте… Ще кажете – МВР не е съобщило за такъв инцидент. Айде сега – претенции. В министерството може даже и да не знаят за случката, толкова друга работа си имат хората. Няма да се изненадам вече от нищо. Колкото до медиите, на колегите от ресора може би не им е стигнало мястото или времето, за да ви съобщят и за това събитие от криминалната хроника. При тия екшъни, дето стават непрекъснато, кой ще се занимава с някаква банална стрелба, пък била тя и насред НДК!

Кой кара влака?

       Този въпрос се превръща в сакрален както за държавата като цяло, така и за БДЖ в частност.
   Бързият влак 8601 СофияВарна пък дерайлира, носейки се с поне 100 километра в час, и се катурна в нива в събота при гара Калояновец, област Стара Загора. Загина машинистът, ранени са 15 пътници, двама от които тежко. А хората просто са отивали на морето. Първоначално МВР съобщи, че става въпрос за влака София-Бургас. Грешчица станала, няма нищо. Само дето взеха много такива да се натрупват в родината. Причината за инцидента първоначално беше обявена като техническа, после като човешка грешка. Възможно било от гарата да не са преместили навреме стрелките на релсите, ама това се изяснява. Виновно било и слънцето, което се случило много ниско, та машинистът не видял жълтото на светофара, сигнализиращ, че трябва да отбие. Машинистът също е виновен, а ръководството е в бяло, с вейка от маслина. Отговорни фактори обясниха по телевизията, че ако влакът беше паднал в реката, сега държавата щеше да е в национален траур. Трябва да сме благодарни едва ли не, че това не се е случило.

В Япония, господа, преди години се самоуби един министър на жп транспорта, защото всички влакове имали три минути закъснение. Друг техен политик пък миналата седмица рева с глас на пресконференция, но Япония е развита държава. Нашите са, изглежда, още на етапа на яденето на кюфтетата.

Нери Терзиева пък даде сюжет за малък разказ, като написа във фейсбук една случка, останала встрани от камерите: “Цигани помагали на пътниците от катастрофиралия влак. Те счупили с голи ръце стъклата на обърнатите вагони, измъкнали оттам децата, донесли и багажа им. И когато всичко било свършено, се намесил “генералният щаб”: дошла полицията и първо разгонила циганите, защото помислила, че крадат”.

Нова телевизия в понеделник откри въпросните роми, но те срамежливо отрекоха униформените да са ги гонили. Само дето полицията малко закъсняла да дойде…

За бурята и градушката, която потроши, ошмули и подлуди София, изобщо не ми се говори, но май ще трябва да кажа две думи.
Стихията събори дърво, което уби човек в Борисовата градина, и май извадихме късмет, че беше само един, колкото и грозно да звучи това. Като с влака, трябва да сме благодарни.

Бурята ме завари в тролея, който заплашително се наклони под напора на силния вятър и ми се стори, че ще се обърнем всеки момент. И наистина съм благодарен, но не на чиновниците.

Между другото, забелязахте ли, че градушките и Изпълнителна агенция по борба с градушките не си пречат, ама никак. От институцията дори обявиха на всеослушание, че са постъпили извънредно мъдро, като не са обелили думичка за предстоящия катаклизъм. Голяма паника щяла да настане тогава, та си заровили главите в пясъка, както казват, че прави едно голямо пиле. Само не знам защо седят там и получават заплати тези борци срещу природното явление. Ако се изметат, паника също няма да има.

От една банка пък взеха, че изчезнаха има-няма 205 милиона лева.Обърнати в евро и долари, разбира се. Отнесли ги били в чувалчета, ама не точно. Не разбрах кой е виновен, нитокой ще опере пешкира, но съм сигурен, че няма да е този, който трябва. Арестуваха шефа на банката, който ми е познат отнякъде. Като му видях снимката, направо ахнах. Май ми е съученик от Българското училище за земеделски машини – БУЗЕМА, което беше наистина уникална школа за нещата от живота. Няма да се изненадам някой ден и за министър-председател да излъчат буземец, както и досега се наричаме помежду си съучениците от даскалото за трактори. За това ще пиша, когато се случи обаче…

А сега хем за милионите си мисля, хем още съм на вълна БДЖ. Че за толкова пари трябват няколко вагона от влакова композиция поне, бе, колеги. Добре че не са били в дерайлиралия влак, да се разпилеят парите, че втори път може и да не ги върнат. Помните ли оня железничар, дето намери милиони, разпръснати край жп линията, събрал ги и ги занесъл на властите. Правил съм интервю с него, та си спомням, че много хора от неговия край не му говореха тогава, а някои направо налитаха да го бият. Можел е да сбъдне мечтите на всички, а не го е направил. Когато се видях с него, нямаше пари, за да облече дъщеря си за абитуриентския бал. И се замислих дали е постъпил правилно.

А някой от политиката да сте чули да е върнал нещо на някого? Няма и да чуете. Вярно, че един депутат забрави куфарче с над 100 бона на бензиностанция, но това е друго. Дори не си ги потърси, та се наложи полицията да го издирва, за да му ги върне. Може просто да го е мързяло да се върне.

“Властта не развращава хората, но глупаците, изкачили се на върха на властта, я развращават”, твърдеше Джордж Бърнард Шоу, на което просто нямам какво да възразя. Лошото е, че нашите изобщо не слизат от клона. Виновни са обаче не тези, които ядат баницата, както ви е известно. Балканската омерта ще ни съсипе, мълчанието на Дивия Изток, да знаете. Какъв народ сме, Минке, какъв народ, както е казал пък родният класик по един друг повод. И в каква държава живеем?

Седмичен Труд, бр.29,стр. 15 | Светослав ПИНТЕВ

Категория: Политика
Прочетен: 835 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 23.07.2014 01:13

 

    Правителството на Великобритания огласи, че започва публично разследване на смъртта на отровения на 23 ноември 2006 г. бивш руски полковник от ФСБ /новото име на КГБ/ Александър Литвиненко. Тогава насред Лондон в тялото му буквално бе взривена миниатюрна атомна бомба - радиоактивен полоний 210 .
    На „Даунинг стрийт“ се сетиха с  малко закъснение да ровят около екзекуцията на избягалия от Русия спец по борбата с организираната престъпност и тероризма, не мислите ли? Вътрешният министър Тереза Мей обяви решението днес, без да даде каквото и да било смислено обяснение, защо досега това не се е случило.

  Великобритания просто не смееше да разплете кълбото, защото беше кристално ясно, че нишката води към Кремъл. Вдовицата на Литвиненко Марина настоява от дълги години за разследване на случая, но „държавни съображения“ не дадоха ход на работата по случая. Това се оказа една от най-големите грешки в новата история, твърдят вече мнозина по високите етажи в Лондон. Ситуацията много напомня тази с убийството на нашия писател-дисидент Георги Марков, но през 2006 г.  е действано по-брутално.
     Британският върховен съд постанови наскоро, че правителството трябва да преразгледа решението си и да започне разследване за смъртта на Литвиненко. Всички специалисти, занимавали се със случая, а и не само те, са наясно, че екзекуцията е заради изнесените в книгата му „ФСБ взривява Русия“  факти, свидетелстващи как бившето КГБ е организирало вдигането във въздуха на жилищни блоковете в град Рязан, преди началото на войната в Чечения, за да я оправдае. Забележители са и разкритията му в книгата „Люблянската престъпна групировка“, посветена на днешния ден на зловещата организация, поне докато той е работел там. В нея Литвиненко разказва без емоции, че организираната престъпност в Русия се ръководи от руските тайни служби - Федералната служба за сигурност и Службата за външно разузнаване. Това той е заявил под клетва преди смъртта си и пред испанския съдия Хосе Гринда Гонсалес.

Ако Великобритания беше реагрила подобаващо на тази екзекуция насред столицата си, може би, много от нещата, които стават днес нямаше да се случат.

Убийството на бившия руски агент Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г. е свързано с Русия, съобщи още в през 2006 г. ББС, цитирайки високопоставен британски служител, който потвърдил, че има много сериозни следи в тази посока. Британските следователи  за извършител бившия агент на КГБ Андрей Луговой, но достатъчно доказателства така й не бяха открити..Щяха да развалят отношенията с Русия.


Литвиненко разкри също, че неговите началници от ФСБ поддържат група за поръчкови убийства. Те го зачислили там му наредили убийство на руския милиардер Борис Березовски. Той твърдо отказва. Литвиненко е отстранен от агенцията, а малко по-късно през 1999 г. е арестуван в обвинения по превишаване на правомощията си при антитерористична операция в Кострома. Освободен е от затвора месец по-късно, след като подписва декларация, че няма да напуска Русия.
През 2000 г. обаче той отлита за Истанбул, откъдето, измъквайки се ловко на бившите си колеги успява да замине за Обединенотото кралство. Там получава политическо убежище и гражданство. Той  обвини ФСБ и в трениране на бойци на Ал-Кайда в Дагестан.


 

Категория: Новини
Прочетен: 2129 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.07.2014 22:58
Обещахме да върнем България на хората, но хората се скараха.
Категория: Новини
Прочетен: 876 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 21.07.2014 10:12

Ако ми предложат длъжността върховен представител на Европейския съюз по външна политика, моята отговорност е да я приема. Но ако не ми я предложат, аз ще направя всичко, което мога, който е в тази позиция, да му съдействам с опита и знанията си, каза кандидатът за еврокомисар Кристалина Георгиева в предаването „120 минути” на bTV.

„Самият факт, че в момента, в който се появи паника по отношение на банковия сектор в България, Европейската комисия в рамките на един уикенд даде разрешение за държавна помощ, показва, че Европа се интересува от това, което става у нас. Аз искам да кажа още един път – българската банкова система е стабилна. Решението, което беше взето в България за капиталова адекватност на ниво, което е по-високо от средното за Европа, много ни помага. Това обаче не означава, че надзорът е работил и работи перфектно и означава, че може би трябва да се замислим за това дали да не влезем в банковия съюз, така че да засилим собствения надзор. Аз съм поддръжник на банковия съюз и е в интерес на България да влезе в него”, допълни тя.За икономическата стабилност на България и ситуацията с КТБ, Георгиева обясни, че това, което става в България, засяга партньорите ни в европейското семейство.

Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече ние си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в страната. Затова аз бих казала, дали съм аз, дали е някой друг, българи в позиции, които ни свързват със света, отварят прозорец за нашите хора, за страната ни – този прозорец помага на България”, обясни Кристалина Георгиева.

.На въпрос усеща ли подкрепа от българския политически елит, тя отговори: „Ние имаме много сложна политическа ситуация у нас и затова не е лесно елитът да се обедини. Жалко, защото би трябвало да можем да разделяме вътрешнополитическите боричкания от външното позициониране на страната”.

Досега правителство след правителство са били на позицията, че ние трябва дапазим макроикономическата стабилност и да защитаваме банковата система. Аз се надявам, че това ще продължи и в бъдеще. В този смисъл България по време на кризата не беше проблем, защото ние не отидохме на опашката за пари в резултат на тази внимателна макроикономическа политика“.


Категория: Политика
Прочетен: 658 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.07.2014 21:46

       Генетичната ни близост с италианците може да се дължи и на факта, че прабългарите оставят трайна следа на Апенините, а някои се заселват там. Още през 1942 г. италианският историк проф. Винченцо д'Амико съобщава, че повече от 700 селища на Апенините са основани от прабългари Според него близо 3 милиона италианци са техни потомци. В труда си "Протобългарите в Италия" той се позовава на редица стари документи, говорещи за присъствието им на Апенините през вековете. Според учения

българите за първи път донасят и започват да отглеждат ориз в Италия

Установяват и други непознати дотогава на полуострова земеделски практики. Което значи, че още тогава са били не само конен народ, но и отлични стопани, когато са в мир. Всъщност точно заради това им разрешават да се заселят там. Много от българските обичаи, останали от езичеството, се срещат и в някои области на Италия, забелязва още в средата на миналия век професорът. Той ги изследва и установява несъмнената им близост с тези в Дунавска България. Винченцо д'Амико пише: "Лазаруването е пролетен обичай, който по всяка вероятност произхожда от езическите чествания на слънцето... По-характерни са танците на нестинарите в Странджа. В Италия такива обичаи се срещат със запалените огньове в стотици села през нощите на юни, за празниците на Сан Антонио и Сан Джовани, а около тях - свирни, песни, стрелби и танци. Те са в провинциите Молизе и Абруци. В областта Сан Андрея ди Конца, Авелино, и днес в последната събота на май девойките играят танци като тези на лазарките." Винченцо д'Амико стига до извода: "От една обща рекапитулация можем да преброим над 700 населени места в Италия, малки и големи, с български произход, при среден брой на жителите с около 2000 души за всяко селище. Така получаваме около 1 400 000. Но като вземем предвид разпръснатите по други селища, се приближаваме до числото 3 000 000. Зоната на Абиатеграсо и провинциите Кампобасо, Беневенто и Акуила са обитавани от над една десета от това число". Ударна сила на пълководеца Флавий Велизарий Книгата "Историята на лангобардите" на хрониста Павел Дякон е основният източник, свидетелстващ за присъствието на прабългарите на Апенинския полуостров. За тях подробно пише в глава 26, II и глава 29, V. Според летописеца те са се установили за първи път в Италия, идвайки заедно с лангобардите през 568 година. Някои други източници обаче твърдят, че това е станало още по-рано. Вече сме писали, че техни отряди са били ударната сила на византийския пълководец Флавий Велизарий, живял между 505 и 565 г. след Христа, magister militum per Orientem, от 534 г. единствен консул на Източната Римска империя. Негов секретар и съветник бил прочутият летописец Прокопий Кесариийски, чиито сведения очевидно са от първа ръка. Според него Велизарий е тракийски хун по произход, роден в днешното Дупнишко. Често използвал наемни български отряди, с които в началото на военната си кариера се е бил под стените на Константинопол. Интересното според летописеца е, че от Италия той пише на императора си да му изпрати подкрепления от българи и славяни, което значи, че двете общности са воювали рамо до рамо повече от 150 години преди Аспарух да създаде Дунавска България. Велизарий е изпратен от Юстиниан Велики на поход в Африка, а когато завладява Картаген - на Апенините. Българските наемници са част от ударния авангард на войската му, т.нар. негова лична конница, която нахлува в Сицилия през 535 г., след като е покорено Вандалското царство в Африка. Корабите ги стоварват в град Катания, в подножието на вулкана Етна, а българите без бой завземат тогавашната столица на острова Сиракуза. По-късно заедно с останалите бойци от личната конница минават през протока при Месина, влизат в днешния Неапол, край който има планина, наречена Челе Булгерия. Вероятно част от българските бойци се заселват около нея. Останалите продължават към столицата на света с византийската армия. Прокопий пише, че при обсадата на Рим стрелите на българите свалят с изумителна точност защитниците на крепостта от кулите. Вечният град пада, а Италия е присъединена към Източната Римска империя - Византия, за близо 200 години.

Песента на вълка

    Италианският историк Паоло Варнефридо пък издирва документи за първите българи, които се заселват трайно в Италия. Според него те се появяват на Ботуша през 568 г. като съюзници на лангобардския крал Албоин. Категоричен е обаче, че българи в Италия е имало и преди това. Такъв е дори един римски кардинал, за когото свидетелства сам папа Григорий Велики, който пише: "Блаженият Пиетро Булгаро, свещеник, българин от латински ритуал, умрял в 605 г. като кардинал в Рим, е бил роден в 560 г. в Салусола, Италия." Знае се, че кан Алцек, смятан за брат на Аспарух, се заселва при днешния град Беневенто. Това става около 657 г. Хронистът Теофан Изповедник пише, че той е петият син на кан Кубрат. Летописецът Павел Дякон разказва доста подробности за неговото заселване на Апенините: "В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото отечество [царство]. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия". И в сайта на съвременния град Канталупо може да се прочете, че една от версиите за основаването на селището е заселването по тези места на българския кан Алцек. Първоначално името на селището било Кан Телепед - резиденцията на хана. През столетията простолюдието го латинизирало и то се превърнало в Канта лупо, песента на вълка, което също подхожда на българите, смятащи вълка за свещено животно. За Алцек се предполага, че като баща си, великия кан Кубрат, приема християнството, без да го налага на войската си. Част от бойците му и техните семейства обаче очевидно също са християни, още повече че живеят в сърцето на християнския свят. Винченцо д'Амико обръща внимание на факта, че в Италия навсякъде, където през Средновековието е имало прабългарски общности, по техен почин са вдигнати и църкви, носещи името на св. Андрей Първозвани. Българите са строили храмове, посветени на първия апостол на Христос Излизат и доказателства, че култът към св. Андрей май идва в Италия с конниците на Алцек. Пише го дори в документи на Римската църква. Ето какво казва един от тях: "Разпространението на култа към св. Андрей става по време на лангобардското владичество /VI-VII в./ и е дело на българите, повикани да заселят някои земи, обезлюдени след войната с Византия". Италианските историци Угели и Орсини, изследвайки живота в Беневентското херцогство, установяват, че през онази епоха тамошният храм се казва св. Андрея ди Палофернус. Този светец е покровител на българите. Палофернус е староримското име на областите на северозапад от Черно море, т.е. вероятно управляваните от Алцек части от Велика България, местата, където според преданието е проповядвал самият първи Христов ученик св. Андрей Първозвани. Според писанията той покръства там в християнството 70 000 езичници. Българите просто тачат светеца, защото проповядва в старите им земи в Скития, преди да бъде разпнат в гръцкия град Патра. През 1987 г. италиански археолози откриват масов гроб в полето край Кампокиро-Вичене, до град Бояно в областта Молизе. През 90-те е намерен и друг некропол край Морионе, само на 800 метра от първия. В него са описани 175 гроба, в 12 от тях мъже са погребани с конете си, а телата са положени в посока изток-запад. За гроб номер 33 от Кампокиро се предполага, че е на кан Алцек. Воинът в него е силен мъж, убит в бой, със страшен удар в главата. Погребан е заедно с коня си. Около тялото му за пътуването в отвъдното са наредени оръжия и ценни предмети, сред които златен пръстен със скъпоценен камък, изработен от монета. На него личат везни, държани от ръка, символ от времето на римския император Октавиан Август.
Светослав ПИНТЕВ


Във вторник-интервю с проф. Пламен Павлов по темата за прабългарите в Италия.

Категория: История
Прочетен: 3653 Коментари: 4 Гласове: 7
Последна промяна: 18.07.2014 16:11
Министър-председателят на България Пламен Орешарски  ще подкрепи кандидатурата на Кристалина Георгиева за външен министър на ЕС.  Той обяви, че настоящият еврокомисар по бедствията има големи шансове за престижния пост, ако държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС тази вечер не се разберат длъжността дипломат №1 на ЕС да бъде дадена на социалист. А Юнкер трябва вече да му е казал, за кого е отредена. Така Станишев е бламиран и от последната си пионка. Лидерът на ПЕС на практика е вече извън играта заради антиевропейската си политика. И това е само началото... За първи път, откакто е премиер, Орешарски се опълчва на  Станишев, който му написа писмо с призив да номинира социалист за български член на висшия изпълнителен орган на ЕС. Идеята му това да е Вигенин е толкова абсурдна, че стъписа и виделия всичко Орешарски. Днес премиерът демонстративно отсвири   срещата на лявоцентристките лидери преди Европейския съвет, където домакин беше Серго. Предпочете среща с новоизбрания председател на  Европейската комисия християндемократа от ЕНП Жан-Клод Юнкер.
Категория: Новини
Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 16.07.2014 21:51

Радослава Петрова:
Работата с морето е по-лесна от тази с хора

 

„Тя опроверга популярното още от античността вярване, че жена на борда на плавателен съд носи нещастие, точно обратното”, писа за Радослава Петрова един италиански вестник. Медиите на Апенините се интересуват живо от нея, след като през септември 2011 г. Ради, както я наричат, създаде първия женски рибарски кооператив в страната Bio e Mare, със седалище в морския град Карара на слънчева Тоскана. Една област, люлка на италианската и световната култура, видяла през вековете легионите на Цезар, избуяването на Ренесанса и какво ли още не, но никога жени да ловят риба, да се организират, за да завладяват нови пазари. Е, случи се и това, благодарение на Радослава...

Съвсем наскоро на българката беше връчена годишната награда за иновация на групировката за международни парични преводи MoneyGram в Италия. Тя се присъжда ежегодно на имигранти предприемачи, работещи на Апенините.

  

Създава първия женски рибарски кооператив на Ботуша


 

- Радослава, поздравления за наградата. Как стана така, че създадохте първия женски рибарски кооператив в Италия и се превърнахте в чуждестранен предприемач №1 на Апенините?

- Благодаря. В началото работехме няколко момичета в тукашния мъжки рибарски кооператив„Марина ди Карара”, няколко момичета, които вършеха по-голямата част от работата - почистване и разпределение на рибата, опаковане, дистрибуция. В един момент се оказа, че мъжете само ходят на риболов, а всичко останало правим ние. Докарват рибата и трябва да се справим с нея, с всичко, което следва... На тях не им пукаше особено дали ще я продадем, или не. Започнахме да си говорим с момичетата: „Защо не ни направят един женски кооператив? Те само знаят да ловят риба и нищо повече....” Така ми хрумна тази идея, без да подозирам, че досега няма такъв изцяло дамски кооператив в Италия, което пък по-късно предизвика интереса на медиите към нас. Аз обожавам морето, то за мен е истинска страст, обожавам излизането с лодката. Когато съобщихме новината, че ще правим свой кооператив на рибарите, очаквах, че ще се ядосат, че няма да го приемат както трябва, но се случи точно обратното, зарадваха се. Казаха ни: „Ами щом искате, може и така да направим, вие ще се занимавате с едно, ние с друго”. Просто си разделихме работата, и не само, че я разделихме, но започнахме да си сътрудничим и да се допълваме.

 

- Успехът ви може би се дължи и на това, че мъжете са ви подкрепили, което е показателно за хората у нас, как дори в конкуренцията могат да се родят взаимни ползи и взаимопомощ...

 

- Хубавото е, че рибарите от кооператива „Марина ди Карара” не го приеха като конкуренция, а точно обратното, като една помощ повече. Може би, защото имах съвсем конкретен бизнесплан.... Те са едното рамо, ние сме другото рамо... И досега е така, помагаме си взаимно във всичко. Аз, когато го предложих този план, бях разработила подробно съвсем конкретни мерки, предложения с какво ще се занимава кооперативът, не само една налудничава идея... Бях обяснила какво искам да правя, което беше посрещнато наистина много радушно от рибарите от кооператива „Марина ди Карара”. Ние като предложихме да направим нашия кооператив, предложихме не само да ходим да ловим риба, но и алтернативи за нови пазари, за начини, по които да я пласираме. Също така, каквото остане, да не се изхвърля, както се практикуваше дотогава, а да се прави на рибни консерви.

 

 

Обича да излиза с лодката и да хвърля мрежите

 

 

- Всяка сутрин лично излизате в морето и ловите риба, после се заемате с административните неща, как става това?

 

- Не успявам да ходя всяка сутрин, но излизам 5-6 дни в седмицата /Тук вметвам, че това си е всяка сутрин, както и да го погледнеш - б.а./ По принцип понеделник и вторник са ми по натоварените дни в офиса и тогава обикновено не излизам в морето. Другите дни, до края на седмицата, да. Това е най-хубавата част от цялата ми работа. Участвам във всичките й фази, но фазата , която най-много ми харесва, е да изляза в морето и да хвърлям мрежите, после да ги вдигна и да хващам риба. А мрежите ни са с по-голямо око, това е терминът, да остане голямата риба, а малката да се върне в морето, да расте, да се размножава.


 

- Сигурно се сблъсквате и с яростта на морската стихия?


- Да, при бурно море има драматични моменти, доста опасно е тогава. Докато е спокойно, всичко е нормално, но бурята може да се разрази съвсем неочаквано... В този момент, ако си сам и нямаш подкрепа или не знаеш как да действаш, направи си е страшно, вълните стават по-големи от лодката. Ако те хване паниката, няма спасение. Затова не трябва да губиш самообладание нито за миг. По-големите трудности са обаче на земята, при работата с хора, отколкото, когато си в морето. Там си по някакъв начин сред природата. По лесно е да говориш с природата, отколкото с хората.

 

 

Любовта я довежда в Карара

 

 

 

- Как стана така, че отидохте в Италия?

- Аз обожавам италианския език още от малка, просто съм влюбена в него. Бях на 14 години, когато започнах да го уча. Тогава границите бяха още затворени, не беше лесно да отидеш в Италия, а аз и в най-смелите си мечти не съм предполагала, че ще дойда до Апенините. Мечтата ми беше да отида на екскурзия, да не говорим да правя бизнес. Захванах се с езика... Моята най-голяма мечта беше да отида да видя Рим и Венеция, най прославените и най-красивите градове. И днес оставам на това мнение, че са най-страхотните градове, които досега съм виждала. В последната година на Университета започнах работа в една италианска фирма, където бях секретар преводач. В онези години границите вече бяха отворени. Във фирмата се запознах с бившия ми съпруг, с когото отидохме в Италия и живяхме заедно близо десет години, след това се разделихме. Така, че това беше любов към Италия и не само, т.е.романтични причини ме доведоха тук.

 

- Затова сигурно ви вървят нещата, защото всичко е започнало с любов и така е продължило... А любовта към рибарството как дойде? Къде се научихте да ловите риба например?

- Във въпросния кооператив, с рибарите. Аз обожавам морето още от малка, когато ходех много често в Созопол. Баба ми е от Бургаския край и всяко лято бях при нея. Цяла година събирах в една касичка стотинки, за да отида, за мен това да съм близо до море винаги е било мечта. Бившият ми съпруг е от Карара, който е морски град, и отидохме да живеем там.... Веднъж имаше едно културно мероприятие, аз бях на него като доброволка към една асоциация, събираща пари за болните от генетични заболявания. Рибарите тогава правеха празник на рибата и даваха част от печалбата за благотворителност, това се практикува много често в Италия. Асоциацията се свърза с тях по този повод, а аз трябваше да напиша договора за дарение. Отидох при рибарите, за да го подпишат. Останах просто зашеметена от пристанището. Замаяха ме лодките, рибарските мрежи, рибата. По това време бях безработна, работех само като доброволка. Говорейки с рибарите, попитах уж на шега дали няма едно място при тях. Те ме посъветваха да подам молба с автобиография. За щастие се намери едно място за секретарка в рибарския кооператив. Направих голяма революция там... Не останах само секретарка, а се свързах с другите момичета, ходех в лодките, помагах при чистенето на рибата. В офиса работата беше само три –четири часа, а през другото време ходех с рибарите. Пристрастих се много към този занаят, защото това си е занаят.

 

Интервю на Светослав Пинтев

Седмичен „ Жълт Труд“, бр.27,2-8 юли

 

Снимки: Личен Архив

Категория: Бизнес
Прочетен: 1301 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 16.07.2014 12:32

"Кристиян Вигенин ще бъде номинацията на правителството за еврокомисар. Не е ясно обаче кога точно ще бъде издигната кандидатурата на външния министър на България, заяви източник от "Позитано" 20", пише  в.  „24 часа“.


    

Това е наистина гениален ход. Предполагам, че Станишев е получил от най-високо място директива да премахне Европарламента по-най-бързия начин, затова е решил да умори колегите си там от смях.  Един от характерните за него нестандартни ходове, а и ситуацията е  нестандартна, както обикновено. Толкова много, че напомня епопеята от 14 юни м.г.
        Вигенин, който саботираше с всичките сили на нежното си тяло решенията на Евросъюза за „Южен поток“, сега ще напрегне мишци в защита на Европа и тамошните депутати, което ще бъде началото на техния радостен но неизбежен  край. Смях до пълна победа на путинизма.
    Вигенин става гробокопач на европеизма, както правилно предвиди Ленин, Вигенин е като слънцето и въздуха за всяко живо същество, както предрече Димитров.  Вигенин надмина Онегин по величие и трагизъм, Вигенин става политкомисар на бъдещето, бих допълнил класиците, пардоне моа - еврокомисар..
      Вече виждам как ЕС изпада в делириум тременс, а България ликува и песни за него пее. Сал един Цветелин Кънчев реве, та се къса, че е напуснал Червената шапчица и Червената й баба, без да консумира морганистичния брак, но го е страх да се завърне, да не го изядат.  Начко плаче от радост, ако се сещате още за него.
         Вместо Кристалина да става комисар по външните работи на ЕС, да сложат Крисчо, предлагат социалисти ,тропайки заканително по масата. Особено един. Така квотата за лявоориентирани метросексуални ще се запълни, колкото е необходимо. Тогава ще настане тъкъв живот, че само си викам: "Дано". И розовите ще са доволни...
      „Ако се окажат верни съобщенията за готовността на Русия да седне на масата за преговори и се стигне до приемливо решение по условията, които Русия поставя, изобщо няма да влезем в хипотезата за налагане на санкции", заяви Вигенин преди месец. Така и стана. Младежът, който смята, че на масата на преговорите се сяда , за да се приемат условията на Русия, е най-достойният за еврокомисар на смеха и политпросветата. След като Червената армия влезе с маршова стъпка в Брюксел, разбира се,може да се помисли и за бъдещето му като губернатор на Чукотка.
      Вигенин е по-смешен от всичко, което са написали Илф и Петров, заедно и поотделно, другари. Затова му даваме задачата да роди еврошедьовър, като започне със следната мила сцена, неумело и с буржоазен уклон, поднесена от споменатите по-горе, приблизително така: „На смъртното си легло мадам Партухова разкрива на зетя си Диполит Полесович Сатвеевич, бивш предводител на „Атака“ и настоящ деловодител в съветско учреждение, че преди години, за да опази своите брилянти от истинските болшевики, ги е скрила в тапицерията на един от дванайсетте стола в гостната на някогашната им къща. Сега те са в трезора на КТБ....

 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 886 Коментари: 3 Гласове: 2
Последна промяна: 16.07.2014 09:23


Жан-Клод Юнкер, избран днес за новия президент на Европейската комисия е изправен пред тежко предизвикателство, още преди да встъпи в длъжност. От Русия в източните части на Украйна нахлуват цели колони от танкове, тежка артилерия, командоси и стотици шпиони, които се пръскат и имитират партизанска война срещу Киев. Оръдията стрелят без почивка към жилищата на мирни хора, убиват ги, разкъсват деца. Тези действия, целящи трайна дестабилизация на Украйна, а в крайна сметка и на Европа, са открита военна агресия, те се нуждат от незабавен решителен отговор от страна на ЕК.
   „По време на изказването си Jean-Claude Juncker акцентира върху стартиране на амбициозни политики за растеж чрез пълното развитие на единния дигитален пазар“, написа във Фейсбук българската депутатка Ева Паунова, с която новият шеф на Евросъюза побърза да се снима. Точно на дигитализацията трябва да наблягаме, когато Стария континент е изправен пред най-голямата военна агресия след Втората световна, дума да няма. И  на хубавите българки... Б
лагодарим, но първо се огледайте, председателю, президенте и пр... Юнкер акцентирал и върху важността на свободното движение на граждани в Съюза. Засега по стара съветска традиция най-свободно се движат танковете. Те още са край европейските граници, но докога? Украйна е във война, а и у нас никой вече не си прави илюзии, че основната цел на банковите и другите катаклизми не е разбиването на държавата. Ние отдавна сме част от зловещия сценарий и това вече го виждат всички. „Удар по банковата система, крах на ключови институции, възможна атака срещу стойността на лева, а оттам и спестяванията на населението“, рече и отсече бившият червен депутат Георги Кадиев, а той чудесно знае за какво става дума. Бившият премиер Иван Костов каза същото с други думи. И той чудесно знае за какво става дума. Нали дойде на власт след като предшественика му раздразни същите външни сили и те отприщиха накипялото недоволство, създавайки невиждана криза,главоломна девалвация на лева, а после и усещането, че народът е свалил червеното правителство... Трънки.... Костов им даде някое и друго лукче, пардон лукойлче, но тамън да се еманципира и - хоп, те пък му дадоха шах с царя. И сега той казва по телевизия bTV,  че с нападението върху Корпоративна търговска банка (КТБ) тайнствените външни сили целят „пълна дестабилизация на България, предизвикване на банкова криза и рухване на валутния борд. Вервайте му, той ги разбира тези работи А Jean-Claude Juncker ще ни дигитализира. Ако ни има, де.

Категория: Новини
Прочетен: 606 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.07.2014 20:28
<<  <  7 8 9 10 11 12 13 14  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930