Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 251181 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  8 9 10 11 12 13 14  >  >>
Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar) се ражда на 12 юли през 100 г. преди Христа в бедняшкия квартал на Рим Субура, но е издънка на древна и знатна патрицианска фамилия - gens Iulia, т.е. джинсът на Юлиите, както свободно може да се преведе на български. Според семейната митолотия на Юлиите сред предшествениците му е основателят на Рим и първи цар на полиса Ромул, който пък произхожда от Асканий Юл, син на троянския герой Еней, избягал в Италия след превземането на Троя,  на свой ред  син на ...богинята Венера.

Gaio Giulio Cesare (in latino: Gaius Iulius Caesar) nacque il 12 luglio del 100 a.C. nella Suburra, un quartiere di Roma, da un'antica e nota famiglia patrizia, la gens Iulia, che, secondo il mito, annoverava tra gli antenati anche il primo e grande re romano, Romolo, e discendeva da Iulo, figlio del principe troiano Enea, figlio a sua volta della dea Venere.
Категория: История
Прочетен: 792 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 12.07.2014 11:08
 
Обвиненият в изнасянето на 205 милиона банкер Цветан Василев разпространи писмо, в което нещо се бунтува срещу БНБ. "Мистър Икономика" даже обвинява. И не без основания. Тази ситуация е отдавна дефинирана от мъдрия български народ с изречението: "Крадецът вика: "Дръжте крадеца". А за крадец обвиниха него. Следователно-виновниците трябва да се търсят при противниковата страна. От писмото става ясно също, че е дал нотариално заверени показания пред съдии от страни членки на Европейския съюз. Винаги съм знаел, че червата в родината ще започнат да се разплитат по интересен начин, но не предполагах, че това ще започне от Цецо Василев. Неведоми са пътищата Господни. За да го разберат заинетересованите лица, ще го кажа на руски. Лермонтов го е казал, де, само го цитирам:


А  вы, надменные потомки
Известной подлостью прославленных отцов,
Пятою рабскою поправшие обломки
  Игрою счастия обиженных родов!
Вы, жадною толпой стоящие у трона,
Свободы, Гения и Славы палачи!
    Таитесь вы под сению закона,
    Пред вами суд и правда — всё молчи!..
  Но есть и божий суд, наперсники разврата!
                 Есть грозный суд: он ждет;
          Он не доступен звону злата,
И мысли и дела он знает наперед.


 
А ето и писмото на Цветан Василев:

Уважаеми дами и господа,
Скъпи колеги,


 
 От няколко месеца насам срещу мен е предприета масирана, целенасочена и изключително манипулативна кампания, която се пренесе и върху всичко, което се свързва с моето име. Основната цел на безпрецедентния натиск от медии, дирижирани от определени кръгове, е Корпоративна търговска банка АД. Връх на кампанията е днешната пресконференция на БНБ, която само доказва конспиративния сценарий за разбиване на доверието в банката и продажбата на безценица на финансираните чрез нея активи. 

 

 

Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които пожелаха да я унищожат. Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от господин гуверньора, са липсата на досиета за оценката? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Естествено е, че досиетата са в следствените органи.

 

 

 

Чия заповед изпълнявате Вие, господин гуверньор? Не е ли странно, че Вие не защитихте Вашия подуправител (кризата в доверието към КТБ тръгна след като беше разпространена анонимка, че е образувано досъдебно производство срещу Цветан Гунев, б.р.), когато беше обвинен, преди да бъдат събрани каквито и да било доказателства? Така ли защитавате независимостта на една от най-старите институции на демократичното общество в България?

 

 

 

Защо не допуснахте акционерите да намерят работещо бизнес решение за КТБ АД? Защо подминахте с лекота техните писмени и устни волеизявления? Смятате ли, господин гуверньор, че може да се държите по такъв арогантен начин с представители на държавен фонд на независима държава? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката? Или пък интересите на хора да овладеят на силно занижени цени основната част от активите, финансирани от КТБ АД.

 

 

Господин гуверньор,

 

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в брой огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под особен надзор! Не стана ясно как и по какъв начин тези пари са взети и предадени ми, при положение че от 10.06.2014 г. аз не съм бил в България. Тъй като на всички стана ясно, че този сценарий е режисиран от определен кръг хора, рекетиращи мен и КТБ АД в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал нотариално заверени показания пред съдии от страни членки на Европейския съюз.

Размахването на недоказани и скалъпени обвинения, с помощта на смазани от страх и насилие хора, не е повод за самодоволство!

Уважаеми Клиенти на Корпоративна банка,
С тези специални редове се обръщам към Вас, за да Ви благодаря за доверието и да Ви уверя, че няма да позволя цената на разчистването на сметките с мен да бъде платена от Вас. Убеден съм, че скоро Вашите интереси ще бъдат защитени адекватно. 
Що се отнася до институциите, които съдействаха и бездействаха, за да се случи всичко това – с тях ще си говорим в съда.

С уважение,
Цветан Василев

Категория: Новини
Прочетен: 1492 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.07.2014 19:20

 

Поговорката „Великата майка ражда велик син” има дълбока космическа научна основа. Защото синът често заимства повече от майката и обратно, дъщерите са наследници на бащините сили. Велика е космическата справедливост!”

 

Елена Рьорих , Писма от Америка, 1929 г

 

Ванга, въпреки че е дълбоко вярваща християнка носи в себе си огромен заряд от виталния езически мироглед на българина. И този на предшествениците му по нашите земи, на техните практики, на начините им да общуват с отвъдното, на ритуалите и вярванията им. Този мироглед е закодиран в самата същност на нейната дарба, прозира в предсказанията и, в символите, които използва, в притчите, които обича да разказва. Вековете човешка мъдрост и умения да се вижда в бъдещето говорят със силен и ясен глас през устата на петричката пророчица. Ванга е само една брънка от веригата оракули, които хилядолетия наред поддържат онази мистична традиция, започнала из Родопа и Пирин планина в легендарните далечни времена на Богинята-майка, тя минава през орфическите мистерии, тайнствата на Дионис, когото траките наричат Сабазий и Загрей, обредите за умилостивяването на Перун и Тангра, та до тайнствата на Христос, когото, както вече разбрахте, голяма част от прабългарите са приели много, много преди официалното покръстване на държавата от княз Борис.

Всички богове и техните оракули са оставили следи в българската колективна памет. А Вангя, както я наричат в нейния край, я е съхранила в себе си по някакъв начин, който науката тепърва предстои да разкрие. Дори трансът и е подобен на този на древните пророчици. Ето какво казват тя и сестра и при диалога си с психиатъра проф. Никола Шипковенски, който не е от вярващите в дарбата и:

"Когато падам в транс и първо почувствам го в езика. Така притисне ме, притисне ме, отежава ме, отежава ме и мозъка... и не знам вече какво става. Но аз се крием като усетам, че ще падам в транс.
Сестрата Люба: - И вида
й се променя. Като мъртва е. Никакви движения не извършва, само говори, без да се движи. То все за нещо се случва този транс, има нещо определено, което трябва да се предскаже..."

 Описание, което е като взето от някой ритуал на древна пророчица.

Понякога, когато силите искат да говорят чрез мен, духът ми напуска тялото, аз стоя встрани, а те влизат в мен, те говорят, а аз нищо не чувам”, признава тя.

 

Ванга и свещената болест

 

През 1974 г. се провежда научен диспут на тема Ванга, но само за специалисти невролози. На медицинската конференция същият проф. Шипковенски показва серията заснети от него сеанси на ясновидката. Това, което не е афиширано, но е факт, че на тази научна среща видният психиатър и негов колега изнасят доклад, от който става ясно, че Ванга страда от епилепсия.

Светослава Тадаръкова установява това категорично в поредицата си. Какво разказа журналистката: „Всички говорят как по време на транс Ванга започва да говори с чужд, мъжки глас. Това е типично за епилепсията, но при обикновените хора никой не му обръща внимание. Дали е имала точно епилепсия? Това е заключението на докторите тогава и са го казали на медицинска аудитория от специалисти по епилепсия. Аз попитах лекари дали тя се е лекувала от епилепсия. Отговориха ми, че не са искали да го признаят публично. Казаха ми: „Никой не е искал да си убие кокошката, която снася златни яйца.”

Светослава Тадаръкова прави още едно откритие, което митовете за Ванга и техните творци пропускат. Може би се страхуват, че това би развенчало „транса” на Ванга и ще попречи снасянето на златни яйца, както цинично ги наричат. Напротив, това е още едно доказателство за връзката на Ванга с древните оракули и тяхната мощ. В ДС обаче това не се учи.

От медицинска гледна точка нещата с епилепсията изглеждат напълно ясни. Никой обаче не може да каже защо почти всички древни пророчици страдат от тази болест и с какво тя допринася за общуването им с „гласа” на бога. Често епилепсията е необходимо условие, за да пророкуваш. Затова и е смятана за свещена болест. През устата на болния говорят самите богове. Още бащата на медицината Хипократ описва подробно симптомите и механизма на пристъпите и. Името идва от старогръцката дума за обладаване. Сократ, Питагор, Александър Велики и Гай Юлий Цезар са обладавани от пристъпи на епилепсия. Има сведения, че римският император Калигула симулира много артистично болестта, за да демонстрира пред Сената, че боговете говорят чрез него. Знаете как свършва това. Според древните обаче този дар, който е едновременно и проклятие, е даден само на избрани. В по-ново време от болестта страдат личности като Молиер, Наполеон, Флобер, Байрон, Ван Гог...Пропуснах спасителката на Франция Жана дАрк, изгорена на кладата от англичаните, която се явява на Ванга през 1988 г... Пророчицата изпада в транс и от устата и се разнася непознат на близките и глас:

 

Аз съм духът на Жана д Арк и идвам много отдалеч....”

 

Тръгнала съм за Анадола,, защото там сега се лее много кръв, и аз отивам да помогна да настъпи мир.

 

После говори за това, че в тялото на пророчицата се е вселила друга душа.

Самият Рудолф Щайнер изследва задълбочено феномена Жана дАрк и твърди, че нейните прераждания могат да се докажат с исторически документи. В една от лекциите си той настоява:

Наистина се удивляваш, когато намираш всички тези неща отново чрез чисто окултни основания и доказателства, понеже тях можеш да намериш в Хрониката Акаша, и след това видиш, че в такива случаи напълно могат да се представят и външни исторически документи. Накратко, струва ми се почти безумие да се съмняваш в това, какво е действало чрез Орлеанската Дева. И ако ние след това вземем под внимание, че благодарение на нейните подвизи цялата история на Новото време е получила друг облик, то това ни дава право да кажем, че ние виждаме тук действащ непосредствено, външно-документално доказуемо, свръхсетивния свят. Ако след това духовният изследовател отиде по-нататък и потърси със свои средства истинския инспиратор, въздействащ върху Орлеанската Дева, то, изследвайки една след друга епохите, той намира нещо съвсем особено”.

Щайнер твърди, че същият дух, който е действал чрез Орлеанската Дева, „така да се каже, като чрез свой инструмент, в съвсем друга форма, инспирирайки по съвсем друг начин, е въздействал на други исторически личности, чиито философско-теологически идеи са имали дълбоко влияние в Европа в по-ранната епоха. Смята, че „едни и същи сили в различни епохи по различен начин действат чрез хора, като чрез свои инструменти, че непрекъснатостта на случващото се съдържа в това, което ние наричаме история.”

 

Древните тайнства на народите, обитавали днешните български земи активно занимават ума на Людмила Живкова

 

Тя е първата дама, или първата другарка, на социалистическа България, заместник, а после и председател на Комитета по култура, дъщеря на всевластния в епохата на социализма първи държавен и партиен ръководител Тодор Живков. На пръв поглед жена, на която няма кой да се опре. Както извънредно сполучливо охарактеризира Людмила и Тодор Живков проф. Никола Георгиев: „В този контраст бащата ясно пое здравата и проста народна жилка, а дъщерята - духовната изтънченост. Бащата се разправяше с политици, икономисти, милиционери, селски и градски кметове, а дъщерята - с художници модернисти, философи, иконописци, траколози, сугестолози и индийски мистици.”

Людмила Живкова отива при петричкия оракул след жестоката катастрофа, която преживява през 1973 г., когато черепът й е пробит, а тя е обезобразена за дълго. Людмила е в кома и изглежда, че не може да бъде спасена. След инцидента при пророчицата отива жената, която гледа децата и. Тя носи чантата на Людмила. Ванга първоначално започва да вика, че тя мирише на смърт, дори припада, но после се съвзема и успокоява, че не вижда смърт. Казва, че лекарите търсят причината за тежкото състояние в главата, но тя е по-надолу и посочва в областта на бъбреците. Оказва се, че Людмила има спукан бъбрек, който заплашва да отрови кръвта й. След серия тежки операции започва да се възстановява. Инцидентът обаче я преобразява духовно. Кой знае какво преживява, когато е между живота и смъртта. Вече е посветена в Тайното учение от писателя Богомил Райнов, когато застава пред ясновидката, за да търси отговор на многобройните си въпроси. Двете се откриват една друга, а Ванга знае... пътищата им се пресичат на Земята и на небето, в живота и в невидимия свят, дори в света на идеите в смисъла, който влага в това понятие старият шегаджия Платон. Колкото и различни да са неуката пророчица от Струмица и жената, която общува с президенти, премиери, която е потопена във философската мисъл на съвремието. И двете имат духовна нужда една от друга. Освен това Людмила е и могъщ покровител, който ще запази пророчицата от наглите по-дребни властници, кадесари и милиционери, тормозещи я непрекъснато. Първата дама на Народната република иска да прозре отвъд настоящето, като истинска източна принцеса да полети на вълшебно килимче през тайните на времето. Това, което открива, изумява самата нея.

Людмила Живкова е опознала теориите на най-видните теософи и тяхното отношение към древната тайна на ясновидството. Вече цитираният Рудолф Щайнер прави интересен извод за книгата „Разбулената Изида”, написана от Елена Блаватска, положила основите на учението, което Живкова прегръща с такава страст:

В същото време, когато "Разбулената Изида" се е писала, не можеше да се каже повече, затова казаното се ограничаваше само със забележката, че в аналите както на свещената, така и на светската история не съществува ни един изтъкнат характер, чийто пра-образ ние не бихме могли да намерим в полулегендарните, в полуправдивите предания на миналите религии и митологии. Както звезда, която в безпределността на небето в неизмеримa отдалеченост сияе над нашите глави, отразявайки се в тихите води на езерото, така и образите на човечеството от допотопните времена се отразяват в тези периоди на времето, които ние можем да обхванем с обърнат назад в историята поглед.”

Щайнер твърди също, че „тези велики характери, които като великани се извисяват в историята на човечеството, подобно на Сидхарта Буда и Иисус в духовната област, подобно на Александър Македонски и Наполеон Велики в областта на физическите завоевания, по същество са не нещо друго, а отразени образи на великите пра-образи, които са съществували не десетки хиляди години, а в продължение на милиони години...”

Людмила е пленена от преплитането на мистиката и историята. Пресечната им точка за нея е самата Ванга. Може пророчицата да не осъзнава по това време менталната си връзка с оракулите и древните учения по нашите земи, а може и да го осъзнава много добре, защото често обсъжда с Людмила Живкова наредбата на Вселената и Космоса, тайнствата на древните народи и собствените си визии за минало и бъдеще. Със сигурност и двете са повлияни в огромна степен една от друга. Към края на живота си самата Людмила дори проявява пророчески способности. Ванга решава да я изпита и и казва да предскаже какво дете и кога ще роди нейна родственица, за която всъщност знае, че не може да има деца. Людмила казва точната дата, когато тя ще роди момче. Така и става. Оказва се, че жената не е бездетна. Това предсказание изненадва и обърква самата пророчица, на която в този случай истината се изплъзва.

Ванга много пъти тълкува законите на Всемира, казва например, че:

 

Всяко живо същество, цялата Земя и цялата Вселена се подчиняват на един строг определен ритъм и ред. Нарушаването на този порядък често води до големи, понякога фатални грешки.”

 

Това изказване напълно съвпада с възгледите на източното учение изповядвано от Людмила Живкова - Агни йога, една философия, според която Земята и Космосът са огромен жив организъм. Нейните идеи се коренят в голяма степен, както в тайните източните учения, така и в представите на античните средиземноморски цивилизации за устройството на Вселената, родена от Богинята-майка. От нейните жреци Ванга е наследила своята дарба, а основоположниците на Агни йога и Теософското общество, които виждат в „петричката врачка” потвърждение за възраждането на древните мистични традиции. Неслучайно те привличат Ванга към себе си.

Живкова смята, че Агни йога е генератор на психическа енергия, надминаваща всички енергии по силата си. Има възможност лично да изпита подобен вид енергия при общуването си с ясновидката.

В едно свое интервю племенницата на Ванга Красимира Стоянова разказва за тези срещи, без да крие негативното си отношение към Живкова, която й изглежда като пришълец от друг свят. Там тя казва: „Людмила съм я виждала, когато идваше. Но щом дойдеше тя, всички трябваше да излезем навън. Не пускаха никой вътре при нея и Ванга. Тя идваше с един магнетофон и часове наред я разпитваше какво вижда в небето, как се свързва с ония, та и тя да го прави. Беше превъртяла, защото разни светлинрусевци и внушаваха, че е едва ли не новият месия на Европа и ще пропагандира тук Агни йога. Внушаваха и също, че за да си изпълни мисията, ще трябва и тя да стане ясновидка и да се свързва с небето.”

Нещата обаче са още по-невероятни и странни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

 

Съвременните проповедници на култа на Великата богиня майка откриват Ванга чрез...Людмила Живкова

 

Или тя намира тях. Това надали някой може да каже с абсолютна сигурност. Едно е ясно, някои от предсказанията на Ванга говорят директно и категорично за философското учение "Жива Етика" или Агни йога, наричано и Бялото братство, което е създадено от последователите на основателката на Теософското общество Елена Блаватска - руснаците Николай и Елена Рьорих, живеещи в Индия. Името на учението идва от индийския бог на Огъня-Агни, но то почита древната Богиня майка, култ, който изповядват и траките, а е много възможно името на богинята да идва от тях.

Самата Людмила Живкова пропагандира учението с всички сили и средства, още повече че то е свързано и с древните тракийски мистерии. Едно от тях е Ванга, която смята за канал на енергията на Огъня. Дали самата пророчица е повлияна от дългите часове разговори с Людмила, посветени на Космоса, дали Людмила прегръща с такъв ентусиазъм учението, повлияна от предсказанията на пророчицата, също е трудно да се каже, но е факт, който няма как да се отрече, че най-ясните и недвусмислени видения на Ванга са за това учение. Те очевидно са обработени стилистично, така както са предадени в книгата на Валентин Сидоров „Людмила и Ванга.” Още по недвусмислено е пророчеството и:

 

Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят. Новото учение ще дойде от Русия. Тя ще се пречисти първа. Бялото братство ще се разпростре в Русия. От тук учението ще започне шествието си по света. Това ще стане след 20 години - по-рано няма да стане . Но след 20 години ще събирате първия голям урожай.”

 

Казано e през 1978 г. В края на XX век все повече хора започват да се стремят към истината за себе си, започват да осъзнават, че силата на собствената им мисъл може да гради реалността. И го правят. Появяват се много проповедници на тезата, че човек трябва да търси божественото в себе си. В XXI век те са още повече и тръбят, че това е пътят да станем по-добри, влизайки в една

 

Нова Светла епоха

 

Елена Рьорих записва 14 книги на Учението, за които твърди, че са й продиктувани от тайнствените тибетски учители - махатмите, а картините на нейния съпруг Николай Рьорих и тези на малкия й син Святослав Рьорих пресъздават огнената философия и символика в образи. Всеки от тях има свой ключов символ към Учението. Агни йога провъзгласява Новата Епоха за периода на преход, който във философията на индуизма се нарича Сатя Юга - Светла Епоха. Тя сменя Тъмната епоха, така както след нощта, изгрява зората. Има и такива, които смятат, че тяхното Бяло братство не е нищо друго освен ново лице на древния Орден на розенкройцерите, оттам го свързват и с масонството.

Винаги съм се озадачавал как успяваше /Людмила Живкова - б.а./ навсякъде да бъде приемана от държавния глава или премиер министъра... А може би се дължеше на прокрадващото се и сега у мен съмнение за някаква възможна връзка на Людмила Живкова със секти или ложа”, казва бившият й личен охранител от УБО Димитър Мурджев.

Така или иначе, Бялото братство само по себе си има огромно, но невидимо влияние. Говори се, че по-късно дори първите дами на САЩ и СССР - Нанси Рейгън и Раиса Горбачова, стават съпричастни към каузата му.

Людмила Живкова обявява 1978 г. за „Година на Николай Рьорих”, награждава сина му Святослав с висока държавна награда.

"Ванга и 2012". Следва

Категория: Други
Прочетен: 1296 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 22.07.2014 12:49



 Eдва ли има нужда от някакво особено представяне на човек като Джуди Халваджиян
, който е създател и вече единадесет години продуцент на телевизионното предаване-институция "Господари на ефира". Всички знаят и това, че е брат на друг виден продуцент Магърдич Халваджиян, с когото от самото начало работят рамо до рамо. Ще споменем само няколко биографични данни за Джуди. Той е роден в София на 20 октомври 1974 година. От 14-годишна възраст живее в Италия и се завръща чак през новия век. Признава, че е щастлив, задето е пропуснал мутренския период у нас. Може би затова е по-различен в много отношения от всички останали продуценти. Предаването му пък е доста по-дръзко и безкомпромисно към родните безобразия, от което и да било друго в България. А те, като както знаете, у нас са в огромно количество, т.е. работата пред него е като Тихия океан. Може би има значение и фактът, че по време на пребиваването си на Апенините е следил отблизо това, което се случва пред и зад кулисите на италианския шоубизнес. Завършил е точно каквото трябва - "Кино и телевизионно продуцентство".

 

 - Джуди, как един продуцент вижда от своята камбанария случващото се в държавата, наречена България?

- В една безумна държава, всички сфери са безумни, защото политиците така направиха в последните години, че моралът им да не бъде по никакъв начин за пример на народа. Примерите, които ние самите сме давали много пъти в "Господари на ефира" са красноречиви. Как искаме хората да спазват правилата, като самите политици не го правят. Смятам, че това, което сега се случва с правителството, е логично, защото няма как една година да се крепи едно такова правителство. Не съм убеден, че кой знае какво ще се промени в нашата държава, за съжаление, който и да дойде на власт. Дано и ГЕРБ да са си взели поука от грешките от предишното управление, ако те ще са хората, които отново ще управляват, защото държавата ни има крещяща нужда от това да стъпи на крака и хората да заживеят малко по-добре. Всичко това става с работа, обаче в правилната посока, не с работа в грешната посока.

-Ти като продуцент на "Господари на ефира" бил ли си подложен на масиран натиск от политическата каста, за да не се занимаваш с безобразията им?

-
В началото ни беше по-трудно, докато се наложим, защото политиците не бяха свикнали някой да им се бърка, а и "Господари на ефира" не се бяха превърнали в тази институция, която са в момента. Тогава се опитваха да се бунтуват, но вече имат респект от нас, което е абсолютно логично. Как да ти кажа, ако има натиск от някого, то трябва да се отразява, а за свободата просто трябва да се бориш всекидневно. Аз като продуцент съм се борил през тия единадесет години за тази свобода. Конфликтът, който се породи с Би Ти Ви, беше за абсолютно глупави неща, свързани с излъчването на определени материали. Старото ръководство се самозабрави и се опитаха много да ни натискат. И ние тогава защитихме нашата свобода, свободата на целия мой екип. С риска през следващите няколко месеца да изпаднем в затруднена ситуация, както и се случи. Аз съм доволен, че минахме и през това, защото то ни кали още повече. В смисъл, че този период, в който спряхме предаването, тези 5-6 месеца, докато отидохме в Нова телевизия, беше много труден за екипа и за нас като продуценти. Все пак няма как да направиш някакви революции, да защитаваш свободата си и всичко да върви спокойно и гладко, но пък така станахме още по-силни.

 

- Старото ръководство на Би Ти Ви обаче е новото ръководство на Нова. Имам предвид, че бившата шефка на телевизията, която напуснахте, пое наскоро поста главен оперативен директор на тази, в която отидохте...

-
Да подчертая, че Вики Политова ще се занимава с рекламата в Нова ТВ и няма да имаме преки отношения. Ако се случи нещо различно от това, може би ще бъде повод да ви дам ново интервю. За съжаление при този малък пазар рокадите са неизбежни. В България не са много хората, които се занимават и разбират нещо от телевизия и е логично те да се въртят на ръководни позиции. Това е благодарение отново на политическата класа, която през последните двадесетина години подцени образованието, подцени създаването на професионални кадри, което е едно от най-важните неща за една държава. Много е важно да обучиш правилно студентите, да ги научиш на работа, на труд, да им покажеш правилната посока и да ги вкараш в бизнеса. Това не го направиха и сега всички страдаме, всички ние, които по някакъв начин рискуваме и поемаме на собствения си гръб отговорността да създадем продукт. За това, както казах, трябва да благодарим на политиците, а може би това са и целели... Колкото повече един човек е необразован и глупав, толкова повече можеш да си правиш каквото си искаш.

 

- Винаги обаче ще има някой, който да иска да постави едно толкова популярно предаване под зависимост. Можеш ли вечно да се дуелираш и да побеждаваш? 

- Ние никога не сме били зависими и всячески сме се борили да сме независими. Защото на този малък пазар, в момента, в който покажеш склонност да си зависим, това означава, че директно навеждаш главичката и играеш хорото на някакви други хора. Ние никога не сме били такива, защото разчитаме на нашия професионализъм, на това, което можем да дадем. Телевизиите ни искат, защото знаят, че ние ще предоставим един качествен продукт, от който те да спечелят. Освен това ние се стремим постоянно да се развиваме. Аз съм бил винаги човекът, който е искал да има нови лица, да налага нови водещи. Пример за това е и последната рокада с Милица Гладнишка и Силвестър Силвестров. Тази двойка е нещо ново и различно. "Господари на ефира" винаги са били иновативни и с ясен поглед в бъдещето, за това как трябва да изглежда и да се развива предаването, така че да е винаги актуално и вкрак със заобикалящата ни среда.

- С две думи - вие сте държава в държавата...

-
Държава в държавата, точно така. Аз смятам, че за тези единадесет години създадох нещо, което ще има бъдеще още дълги години. Постоянно търся качествени хора, за да обогатявам предаването, още по-добри сценаристи, още по-добри редактори, още по-добри журналисти. Смятам да развивам още повече журналистическите разследвания, защото, като гледам какво се случва в нашата държава, има голяма нужда от нашата намеса. Нормалният човек се нуждае от коректив, в противовес на държанието на политиците. Ние по някакъв начин помагаме на хората, те ни вярват и имат голяма нужда от нас. Това е видно от хилядите сигнали, които получаваме. Ако институциите не си вършат работата, това вече е само тяхна отговорност. В много от случаите се пренебрегва нормалният човек за сметка на този, който може да си плати. Това е най-големият проблем... В тези държави, в които корупцията е на високо ниво, точно това се случва. Най-лесното е тези, които имат повече възможности и връзки, да направят така, че те да спечелят по даден казус. А бедните и нормалните хора нямат тази възможност. Точно затова се появяват "Господари на ефира", за да направят всичко възможно да ги защитят. Дори понякога да е само морално удовлетворението, смятам, че с това сме направили много за тези хора.

 

 - Ти си живял в Италия, знаеш как след убийството през 1992 г. на съдията Джовани Фалконе, който се бореше с мафията, цялото общество скочи, започнаха протести и държавата беше принудена да отреже пипалата на Октопода. Мафията там е притисната в ъгъла. Какво пречи това да се случи и у нас?

- Точно така беше. Държавата и политиците там действат по друг начин. И там има корупция, тя е неизбежна. В Италия обаче мафията, която беше много по-могъща от нашата, е притисната. Там знаят кои са мафиотите и ги гонят безжалостно. От момента, в който ги намерят и ги хванат, те седят в затвора. Конфискуват им цялото имущество, всичко, което са откраднали, всичко, добито от нелегален бизнес - проституция, дрога, рекет, се взема на момента. Това не се случва у нас. И тук знаят кои са бандитите. Ма какво от това? В крайна сметка нямат никога доказателства и воля да ги осъдят. В Италия му взимат всичко на момента и лежи в затвора по 30, 40, 50 години. Когато това се случи у нас, може би ще започне да се живее по-добре в тази държава и да има справедливост. За съжаление в България има огромна липса на справедливост за обикновения човек. Това е най-големият проблем, дано да се промени нещо.... Затова съм горд, че правя предаване като "Господари на ефира", което защитава хората и се бори за справедливост, за това справедливостта да тържествува и за обикновения човек. Ще продължавам да го правя, ако Бог е решил. 

 

- Като стана въпрос за Италия, по какъв начин пребиваването там предопредели пътя ти?

 

 - Ами аз смятам, че няма нещо случайно в живота... Да, човек трябва да се бори за определени неща, но голяма част от съдбата ти май е написана предварително. Някъде горе, някой знае какво трябва да се случи. От раждането си съм живял в семейство, в което любовта, възпитанието и уважението към другите хора са били на почит. На тези неща са ме научили родителите - да имам респект към другите, да търся добрия подход. В Италия се научих на добри обноски, усет към стилното и красивото. А и фактът, че съм отраснал с техния шоубизнес смятам, че ми е помогнал да реализирам успешно продукциите в България.

 - Кога точно се прибра окончателно?

   

- Прибрах се 2003 г. и съм пропуснал целият период 1989-2003 г. – мутренският, този период на тотален хаос. Не, че сега не се случва, но тогава бяхме още по-бедни, още повече всеки си правеше каквото иска, нямаше правила, държава нямаше. Управленците ни съвсем се бяха подчинили на мутрите. Много се радвам, че точно този период съм пропуснал и не съм бил в България. Пак се връщаме на това, че и политиците помогнаха много през тези години нещата да не се променят и да не тръгнат в правилната посока. Искам да ти кажа, че чрез „Господари на ефира” станах още по-внимателен. Предаването ми помогна да съм още по-отговорен към нещата, които се случват в живота ми. Аз също имам за какво да благодаря на „Господарите” ....

 


 

-И на онзи горе, който е писал сценария...

- Да, и който ме е насочил в правилната посока, в която аз съм доволен, че съм тръгнал. За финал пожелавам на всички хора, които четат това интервю да вярват в себе си. Това е най-важното нещо. Аз и брат ми не спираме да вярваме в определени неща. Вярваме в по –доброто бъдеще, вярваме, че нещата могат да се променят,вярваме в това, което правим, говоря като професионалисти. Пожелавам на всички хора да вярват в собствените си способности, защото ние не сме някакви гении. Ние сме хора, които са създадени, възпитани от родителите си, и сме видели с опита, който сме натрупали, че когато вярваш и не спираш да работиш, когато вярваш в това, което работиш, нещата се получават. Пожелавам на вашите читатели да го направят. Опитвам се да науча на това и своите служители, защото така ще вършат работата си по-добре, а ще направят услуга и на самите себе си, но трябва енергия, трябва желание и пример в живота. Аз съм израснал с добри примери.

 

- Посочи тези примери, може да са ни от полза....

 

- Първият пример за мен е бил баща ми, който винаги е олицетворението на всички тези стойности , за които споменах. Вярвам в доброто, във възпитанието, в уважението към другия. После започнах да харесвам хората, които са създали и направили нещо голямо за себе си и за света - Рупърт Мърдок, Тед Търнър, Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела, Бил Гейтс, Махатма Ганди, Ричард Брансън. Сега чета книгата на Стив Джобс . Той не е много за пример, като човек и отношение към другите, но гениалността, която е имал, за да създаде „Ейпъл” и всичко останало, няма как да не ми за е пример. Берлускони, с всичките му кусури също ми е пример за бизнесмен и човек, който е постигнал много. Доналд Тръмп е следващият. Прочел съм всички книги за тези хора, те са ми били като пример в живота. На младите хора това ще кажа, да си търсят добри примери, които мога да ги стимулират, за да вървят напред. Не е казано, че разбирайки всичко за тези хора, ти непременно ще станеш успял като тях. Сигурно не, но това е повод да вървиш напред, да намираш стимулите. Голяма част от младите в България нямат стимули, те не ги търсят, това е проблемът. Разбирам ги, виждаме какви са ни политиците, но в света има много добри примери. Това ще им помогне да вървят напред - и в работата си, и в живота.

  Интервю на Светослав Пинтев, "Жълт Труд",  бр.26, 25 юни 2014 г.

 

 

Категория: Новини
Прочетен: 1828 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.07.2014 16:05

"Опашките от паникьосани вложители в тази столица изчезнаха с бързината, с която се появиха. Това може да се нарече най-кратката банкова криза в историята", пише с ирония в. „Ню Йорк таймс” в статия за банковата криза у нас. Изданието посочва, че в София конспиративните теории са повече от продавачите на дюнери, а всеки втори има своя хипотеза какво е предизвикало  паническо теглене на пари от две от най-големите банки в България.
Дали се дължи на спор, в който участват двама бизнесмени с политически връзки? Заговор от чуждестранни агенти като отмъщение за това, че България спира строежа на газопровод, предназначен да пренася руски природен газ?

Каквато и да е причината, масовите тегления от Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка привлякоха отново вниманието към крехката икономика и нефункциониращата политика, които спъват България.
"Недоволството на Москва от решението на България, взето под натиска на ЕС, да спре работата по газопровода „Южен поток”, засили тревогите за увеличаване на напрежението в регион, който вече е разклатен от украинската криза. Вчера руският външен министър Сергей Лавров беше в София, за да обсъди проекта за изграждане на газопровода, пише изданието."

Напиши коментар

  • Име *:

    Полетата отбелязани със * са задължителни!
  • E-mail:

  • Коментар *:

  • Код за сигурност *:

    security code

    Въведи код:

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите »

 

 
Категория: Новини
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове: 1

 

II

 

Господарите на мъртвата държава

 

 

Свитък I

 
  Тя
е мъртва най-късно от 1986 г. Убита е по особено жесток начин от хората, които е трябвало да я защитават и управляват. Дори има свидетелства, че е ритуално обезкръвена и погребана със символичен сатанински ритуал. За да не попадне в ръцете на империалистите и отрепките, както се изразява тогава един партиен функционер. Това жертвоприношение е пародия на масонските погребения, наподобява маскарад, но има реални последици.


Повече от 20 години по-късно цели структури от бившите социалистически служби за сигурност, ръководени от т.нар. си свръхсекретен Център владеят контрола над организираната престъпност, която уби, погреба, и зае мястото на държавата България. Тя е изсмукана, а органите й - продадени, за да функционират в тялото на тайното Сатанинско общество, което я владее и днес.

Често отделни журналисти разследват и дори разкриват в детайли механизмите на Тайната власт, но овластените органи по никакъв начин не реагират на това, което е поредното доказателство, че държавата е мъртва, а на нейно място действа престъпна организация.

Маскарадът започва още през 1982 г., когато бившият шеф на КГБ Юрий Андропов става генерален секретар на КПСС и поема ръководството но умиращата държава СССР. По-точно на 12 ноември. Самият Андропов е на прага на смъртта, знае, че дните му са преброени, и бърза да преобразува властта на КПСС. По този въпрос той активно работи още като шеф на КГБ, но бърза да стартира плана, докато е жив. Управлява само 15 месеца, половината от които от леглото си в Кремълската болница. Неговата роля в перестройката потвърждава и бившият премиер на СССР Николай Рижков в интервю за руския вестник „Версия”. Той свидетелства, че даже икономическите мерки на Горби са набелязани от Андропов. Ето думите му: „На Априлския пленум на ЦК на КПСС през 1985 г. бяха формулирани принципи за реформиране на икономиката. Горбачов обнародва в своя доклад всички разработки, които бяха направени още при Андропов.”

Ако Андропов беше живял повече, събитията щяха да тръгнат в друга посока, щеше да има друга „перестройка”. Той единствен можеше да спаси за още известно време съветската империя, само той”, убеден е един мой приятел руски журналист. „Ако” обаче няма абсолютно никаква стойност в историята, а Горбачов изпълнява доста прецизно плана на Юрий Владимирович Андропов.

В КПСС още в началото на 80-те години са наясно, че не могат да удържат икономическото рухване на комунистическата империя, а след него е неизбежна и революцията в целия Източен блок. Знаят, че отплатата на народите за тиранията ще бъде страшна. За да закрепят властта си дори временно, отчаяно се нуждаят от свежи пари, които могат да дойдат само от Запад. Затова разработват детайлен план, наречен „Перестройка”. Иронията е, че неговата цел не е да преустрои страната и социалистическия лагер в демократичен дух, както по-късно се представя кампанията пред световната общественост, а точно обратното. Целта е да се запази властта на партията в условията на капитализъм. Част от чугунените глави в Политбюро вече са узрели за идеята „Социализъм с човешко лице”, заради който смазват Пражката пролет през 1968 г. Просто защото нямат друг изход. Те вече са готови да градят и капитализъм с жестоко лице, но пак те да са го яхнали. Останалите верни на комунистическите догми членове на Политбюро са изолирани.

Андропов ще има време да задейства плана, но не и да го изпълни. Избира за главно действащо лице Михаил Сергеевич Горбачов, когото е издигнал във висшия ешелон от обикновен апаратчик в Ставрополския край. След смъртта на Андропов, по време на краткото властване на наследилия го начело на СССР, също умиращ лидер, Константин Черненко, започват първите битки за плячката в андроповския клан. Самият мъртъв бос обаче е завещал на сцената да излезе Горбачов, наричан Белязания заради кървавото петно на главата му. Верните му преторианци надделяват. Избрани офицери от КГБ получават секретни задачи за работа по места.

Новият лидер на СССР Михаил Горбачов и новият му курс карат Запада да ликува, а Изтока да се бунтува. Комунистическата партия на България, преименувана по-късно в социалистическа, също е включена в този огромен проект. Както винаги, нашите са най-верни на генералната линия. По-верни от папата Андропов и наместника му Горбачов. Налага се през ноември 1989 г. дългогодишният първи държавен и партиен ръководител на България Тодор Живков да бъде жертван, за да изгреят звездите на Петър Младенов и Андрей Луканов, на псевдо-реформаторите, на сатрапите от соца, преоблекли се като спасители. Всичко това е документирано в секретните архиви на западните служби, а и в доста книги, издадени от бивши офицери и разузнавачи.

България е уникална с това, че е единствената страна, където партията запазва контрола си напълно и започва да гради капитализъм на собствена стопанска сметка. Това не се случва дори при Големия брат. В СССР комунистическата партия е забранена след опита за преврат срещу Горбачов през 1991 г. и разпадането на СССР, а отделните и израстъци са маргинализирани. Дори излиза виц, че разликата между САЩ и бившия Съветски съюз е, че в Америка има комунистическа партия.

Там службите успешно поемат властта, но поне не остават толкова силно зависими от комунистическата върхушка и клановете, свързани с нея. И там определен кръг от старите властници поема нещата в свои ръце, но изпраща партията в историята. Което съвсем не може да се каже за България.

Ще цитирам откъс от интервю на журналиста Григор Лилов, посветен на групировките, които тероризираха страната ни по време на целия този преход, а днес са окопани във финансовата власт. Той отдавна твърди, че клановете на Живков, Луканов и Дойнов са кукловодите на днешна България. Те създават еничарите на прехода - млади момчета, излезли от спортните училища, натоварени със задача да организират престъпен свят, който да не дава възможност на средната класа да се роди, да я бие по главата, докато мърда. Защото тя е техният най-опасен противник. Ето какво казва журналистът в свое интервю, посветено на силовите групировки, които още с раждането си през 90-те надминаха кърджалиите в терора, наложен над неродената още средна класа:

Съвсем не е случаен фактът, че когато видим регистрациите на същите тези групировки, откриваме с потрес в тях, че всички те са създавани във висшата червена номенклатура. Така, както ВИС е създавана от роднините на Петър Младенов – те са с пряко участие, така и СИК е създавана от ръководните кадри на БСП! Аз съм ги изброил в книгата си и както се оказа доста странно – те са точно 13, както и в емблематичната Тайна вечеря! Между впрочем, толкова е и съставът на Политбюро. Съвпадението изобщо не е случайно.”

Както виждате, в комунистическата и посткомунистическата схема на властта могат да се търсят и окултни мотиви. А числото 13 е избрано, за да онагледи ясно намеренията им към „тази сган”, която се е опитала да ги избута от местата им. Наричат я така в разговорите помежду си, а по телевизията и казват „български народ”. Изправени сме пред един отвратителен, но реален Франкенщайн, чиято смъртоносна целувка пръска отрова във всички пори на мъртвата страна, за да унищожи всеки жив микроорганизъм, останал там. Чудовището не се движи само, то има команден пункт. Писателят Христо Калчев го наричаше Пентхаус, аз ще му казвам

Хидрата или Гнездото на осите

Бутафорната власт, която цинично е наречена демокрация, а всъщност беше невиждана соц-мутренска тирания, протичаща под контрола на бивши офицери от ДС и партийни активисти, обединени в престъпно-олигархична структура, не спря нито за миг да се гаври с трупа на мъртвата държава. Създадена и щедро финансирана от среди от най-високото ниво на Партията с парите на нацията, Хидрата през цялото време действаше зле маскирана като българска власт. Тя получи силен удар на парламентарните избори през 2009 г., но това по никакъв начин не променя факта, че държавата е мъртва, а отровата, впръскана от тайните господари, е просмукана навсякъде и е разяла всяка здрава тъкан. Тук трябва да вметна, че част от структурите на службите са внедрени в масонските ложи и чрез тях упражняват контрол на различни нива. За масон от най-високата – 33-та степен, е обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов. Убийството му предизвика разкол в родното масонство, довел до раздялата на ложите.

Има твърдения, че в тази степен е посветен и убитият на 2 октомври през 1996 г. бивш министър-председател Андрей Луканов. Говори се дори, че някои нерегулярни масонски структури са огледални на тези на Държавна сигурност. Не случайно офицерите от службата са първите наши банкери, петролни босове... Бившият председател на Комисията по досиетата в българското Народно събрание Методи Андреев твърди, че масонството в страната се развива по любопитни, български закони, които изопачават идеите на Свободните зидари. Познайте кой ги е задал. Методи Андреев казва така:

Събират се влиятелни хора от различни политически партии, противници в парламента, с цел тайно сдружаване за извличане на дивиденти в своя полза, тоест за подкрепа на корпоративни интереси.” Той е категоричен, че във всеки голям областен град у нас има голяма ложа, където влизат шефът на РДВР, шефът на Окръжната прокуратура, шефът на НАП, че в масонските ложи има запазени места за тях, че там те се срещат с българския бизнес и така, между другото, се натрупват състояния от порядъка на 50-100 млн. евро. Капакът е членството на магистрати, прокурори, съдии в тези ложи.

Интересен поглед върху тайните господари на Мъртвата държава хвърли електронното издание frognews, където цитират слуховете, които се носят за част от кукловодите в София. Ето какво пише сайтът на 21 февруари 2009 г., по повод убийството на прописалия книги за бившите си колеги-мутри и кукловодите им Георги Стоев. Неговият показен разстрел беше много бързо и с готовност забравен от т.нар. власти и разследващите органи:

Разкрития за група елитарни особи, които дърпали конците на мафията и политиката в България, са една от версиите за убийството на Георги Стоев. Хроникьорът на мутрите се готвел да ги изкара на светло. Съществува също вариант опасността този кръг да бъде „осветен” да е една от причините министър Румен Петков да си тръгне от МВР. Тези слухове упорито обикалят София от няколко дни”, съобщиха запознати пред Frognews.bg.”

Началото на сбирките, не щеш ли, „положили още стратегът на БСП Александър Лилов и някогашните комунистически лъвове от ЦК на БКП Румен Сербезов и Георги Йорданов.”

Твърди се също, че част от посетителите на луксозната сбирка били с изразени хомосексуални наклонности. Това не е изненада. На този принцип бяха създадени дори борческите групировки.

Пак ще цитирам Григор Лилов и негово интервю в агенция БЛИЦ, дадено по повод кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България. Той казва:

...властта у нас се назначава, избира и упражнява невидимо при всички родни кабинети, премиери и президенти!” Големите играчи в нея не са популярните лица от новините, а стоят в сянка като кукловоди, като уважаващите се истински Донове на мафията. За мен кандидатурата на Кунева също е марионетна. Зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат, както е казал римският император Веспасиан. Накратко аз го наричам властово-капиталов клан, фигуриращ в различни партии и обществени структури и конкуриращ се с две други подобни образувания. Този клан е свързан с наследниците на политбюровеца Огнян Дойнов и една част от наследниците на политбюровеца Андрей Луканов.”

В книгата си „Тайните на големите играчи” Григор Лилов цитира документ, написан от ген. Боян Велинов и Шесто управление на ДС, който е адресиран до ръководителите на БКП. Още на 23 януари 1989 г.10 месеца преди началото на демократичните промени, той внася “Предложение за лицата за нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България”. Докладът е до ген. Григор Шопов – шеф на ДС, който незабавно запознава с него Тодор Живков. Генсекът трябва да го докладва на Политбюро. Според журналиста над две трети от действащите сега политици са в този доклад. Хубава компания, няма що. Звучи ужасно, но едни и същи хора и техните наследници управляват територията на мъртвата страна, както при социализма, така и днес, по своеобразен феодален порядък. Това е факт.

 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 1642 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 16.07.2014 23:04

II

 

Господарите на мъртвата държава

 

 

Свитък I

 


Тя е мъртва най-късно от 1986 г. Убита е по особено жесток начин от хората, които е трябвало да я защитават и управляват. Дори има свидетелства, че е ритуално обезкръвена и погребана със символичен сатанински ритуал. За да не попадне в ръцете на империалистите и отрепките, както се изразява тогава един партиен функционер. Това жертвоприношение е пародия на масонските погребения, наподобява маскарад, но има реални последици.

Повече от 20 години по-късно цели структури от бившите социалистически служби за сигурност, ръководени от т.нар. си свръхсекретен Център владеят контрола над организираната престъпност, която уби, погреба, и зае мястото на държавата България. Тя е изсмукана, а органите и - продадени, за да функционират в тялото на тайното Сатанинско общество, което я владее и днес.

Често отделни журналисти разследват и дори разкриват в детайли механизмите на Тайната власт, но овластените органи по никакъв начин не реагират на това, което е поредното доказателство, че държавата е мъртва, а на нейно място действа престъпна организация.

Маскарадът започва още през 1982 г., когато бившият шеф на КГБ Юрий Андропов става генерален секретар на КПСС и поема ръководството но умиращата държава СССР. По-точно на 12 ноември. Самият Андропов е на прага на смъртта, знае, че дните му са преброени, и бърза да преобразува властта на КПСС. По този въпрос той активно работи още като шеф на КГБ, но бърза да стартира плана, докато е жив. Управлява само 15 месеца, половината от които от леглото си в Кремълската болница. Неговата роля в перестройката потвърждава и бившият премиер на СССР Николай Рижков в интервю за руския вестник „Версия”. Той свидетелства, че даже икономическите мерки на Горби са набелязани от Андропов. Ето думите му: „На Априлския пленум на ЦК на КПСС през 1985 г. бяха формулирани принципи за реформиране на икономиката. Горбачов обнародва в своя доклад всички разработки, които бяха направени още при Андропов.”

Ако Андропов беше живял повече, събитията щяха да тръгнат в друга посока, щеше да има друга „перестройка”. Той единствен можеше да спаси за още известно време съветската империя, само той”, убеден е един мой приятел руски журналист. „Ако” обаче няма абсолютно никаква стойност в историята, а Горбачов изпълнява доста прецизно плана на Юрий Владимирович Андропов.

В КПСС още в началото на 80-те години са наясно, че не могат да удържат икономическото рухване на комунистическата империя, а след него е неизбежна и революцията в целия Източен блок. Знаят, че отплатата на народите за тиранията ще бъде страшна. За да закрепят властта си дори временно, отчаяно се нуждаят от свежи пари, които могат да дойдат само от Запад. Затова разработват детайлен план, наречен „Перестройка”. Иронията е, че неговата цел не е да преустрои страната и социалистическия лагер в демократичен дух, както по-късно се представя кампанията пред световната общественост, а точно обратното. Целта е да се запази властта на партията в условията на капитализъм. Част от чугунените глави в Политбюро вече са узрели за идеята „Социализъм с човешко лице”, заради който смазват Пражката пролет през 1968 г. Просто защото нямат друг изход. Те вече са готови да градят и капитализъм с жестоко лице, но пак те да са го яхнали. Останалите верни на комунистическите догми членове на Политбюро са изолирани.

Андропов ще има време да задейства плана, но не и да го изпълни. Избира за главно действащо лице Михаил Сергеевич Горбачов, когото е издигнал във висшия ешелон от обикновен апаратчик в Ставрополския край. След смъртта на Андропов, по време на краткото властване на наследилия го начело на СССР, също умиращ лидер, Константин Черненко, започват първите битки за плячката в андроповския клан. Самият мъртъв бос обаче е завещал на сцената да излезе Горбачов, наричан Белязания заради кървавото петно на главата му. Верните му преторианци надделяват. Избрани офицери от КГБ получават секретни задачи за работа по места.

Новият лидер на СССР Михаил Горбачов и новият му курс карат Запада да ликува, а Изтока да се бунтува. Комунистическата партия на България, преименувана по-късно в социалистическа, също е включена в този огромен проект. Както винаги, нашите са най-верни на генералната линия. По-верни от папата Андропов и наместника му Горбачов. Налага се през ноември 1989 г. дългогодишният първи държавен и партиен ръководител на България Тодор Живков да бъде жертван, за да изгреят звездите на Петър Младенов и Андрей Луканов, на псевдо-реформаторите, на сатрапите от соца, преоблекли се като спасители. Всичко това е документирано в секретните архиви на западните служби, а и в доста книги, издадени от бивши офицери и разузнавачи.

България е уникална с това, че е единствената страна, където партията запазва контрола си напълно и започва да гради капитализъм на собствена стопанска сметка. Това не се случва дори при Големия брат. В СССР комунистическата партия е забранена след опита за преврат срещу Горбачов през 1991 г. и разпадането на СССР, а отделните и израстъци са маргинализирани. Дори излиза виц, че разликата между САЩ и бившия Съветски съюз е, че в Америка има комунистическа партия.

Там службите успешно поемат властта, но поне не остават толкова силно зависими от комунистическата върхушка и клановете, свързани с нея. И там определен кръг от старите властници поема нещата в свои ръце, но изпраща партията в историята. Което съвсем не може да се каже за България.

Ще цитирам откъс от интервю на журналиста Григор Лилов, посветен на групировките, които тероризираха страната ни по време на целия този преход, а днес са окопани във финансовата власт. Той отдавна твърди, че клановете на Живков, Луканов и Дойнов са кукловодите на днешна България. Те създават еничарите на прехода - млади момчета, излезли от спортните училища, натоварени със задача да организират престъпен свят, който да не дава възможност на средната класа да се роди, да я бие по главата, докато мърда. Защото тя е техният най-опасен противник. Ето какво казва журналистът в свое интервю, посветено на силовите групировки, които още с раждането си през 90-те надминаха кърджалиите в терора, наложен над неродената още средна класа:

Съвсем не е случаен фактът, че когато видим регистрациите на същите тези групировки, откриваме с потрес в тях, че всички те са създавани във висшата червена номенклатура. Така, както ВИС е създавана от роднините на Петър Младенов – те са с пряко участие, така и СИК е създавана от ръководните кадри на БСП! Аз съм ги изброил в книгата си и както се оказа доста странно – те са точно 13, както и в емблематичната Тайна вечеря! Между впрочем, толкова е и съставът на Политбюро. Съвпадението изобщо не е случайно.”

Както виждате, в комунистическата и посткомунистическата схема на властта могат да се търсят и окултни мотиви. А числото 13 е избрано, за да онагледи ясно намеренията им към „тази сган”, която се е опитала да ги избута от местата им. Наричат я така в разговорите помежду си, а по телевизията и казват „български народ”. Изправени сме пред един отвратителен, но реален Франкенщайн, чиято смъртоносна целувка пръска отрова във всички пори на мъртвата страна, за да унищожи всеки жив микроорганизъм, останал там. Чудовището не се движи само, то има команден пункт. Писателят Христо Калчев го наричаше Пентхаус, аз ще му казвам

Хидрата или Гнездото на осите

Бутафорната власт, която цинично е наречена демокрация, а всъщност беше невиждана соц-мутренска тирания, протичаща под контрола на бивши офицери от ДС и партийни активисти, обединени в престъпно-олигархична структура, не спря нито за миг да се гаври с трупа на мъртвата държава. Създадена и щедро финансирана от среди от най-високото ниво на Партията с парите на нацията, Хидрата през цялото време действаше зле маскирана като българска власт. Тя получи силен удар на парламентарните избори през 2009 г., но това по никакъв начин не променя факта, че държавата е мъртва, а отровата, впръскана от тайните господари, е просмукана навсякъде и е разяла всяка здрава тъкан. Тук трябва да вметна, че част от структурите на службите са внедрени в масонските ложи и чрез тях упражняват контрол на различни нива. За масон от най-високата – 33-та степен, е обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов. Убийството му предизвика разкол в родното масонство, довел до раздялата на ложите.

Има твърдения, че в тази степен е посветен и убитият на 2 октомври през 1996 г. бивш министър-председател Андрей Луканов. Говори се дори, че някои нерегулярни масонски структури са огледални на тези на Държавна сигурност. Не случайно офицерите от службата са първите наши банкери, петролни босове... Бившият председател на Комисията по досиетата в българското Народно събрание Методи Андреев твърди, че масонството в страната се развива по любопитни, български закони, които изопачават идеите на Свободните зидари. Познайте кой ги е задал. Методи Андреев казва така:

Събират се влиятелни хора от различни политически партии, противници в парламента, с цел тайно сдружаване за извличане на дивиденти в своя полза, тоест за подкрепа на корпоративни интереси.” Той е категоричен, че във всеки голям областен град у нас има голяма ложа, където влизат шефът на РДВР, шефът на Окръжната прокуратура, шефът на НАП, че в масонските ложи има запазени места за тях, че там те се срещат с българския бизнес и така, между другото, се натрупват състояния от порядъка на 50-100 млн. евро. Капакът е членството на магистрати, прокурори, съдии в тези ложи.

Интересен поглед върху тайните господари на Мъртвата държава хвърли електронното издание frognews, където цитират слуховете, които се носят за част от кукловодите в София. Ето какво пише сайтът на 21 февруари 2009 г., по повод убийството на прописалия книги за бившите си колеги-мутри и кукловодите им Георги Стоев. Неговият показен разстрел беше много бързо и с готовност забравен от т.нар. власти и разследващите органи:

Разкрития за група елитарни особи, които дърпали конците на мафията и политиката в България, са една от версиите за убийството на Георги Стоев. Хроникьорът на мутрите се готвел да ги изкара на светло. Съществува също вариант опасността този кръг да бъде „осветен” да е една от причините министър Румен Петков да си тръгне от МВР. Тези слухове упорито обикалят София от няколко дни”, съобщиха запознати пред Frognews.bg.”

Началото на сбирките, не щеш ли, „положили още стратегът на БСП Александър Лилов и някогашните комунистически лъвове от ЦК на БКП Румен Сербезов и Георги Йорданов.”

Твърди се също, че част от посетителите на луксозната сбирка били с изразени хомосексуални наклонности. Това не е изненада. На този принцип бяха създадени дори борческите групировки.

Пак ще цитирам Григор Лилов и негово интервю в агенция БЛИЦ, дадено по повод кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България. Той казва:

...властта у нас се назначава, избира и упражнява невидимо при всички родни кабинети, премиери и президенти!” Големите играчи в нея не са популярните лица от новините, а стоят в сянка като кукловоди, като уважаващите се истински Донове на мафията. За мен кандидатурата на Кунева също е марионетна. Зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат, както е казал римският император Веспасиан. Накратко аз го наричам властово-капиталов клан, фигуриращ в различни партии и обществени структури и конкуриращ се с две други подобни образувания. Този клан е свързан с наследниците на политбюровеца Огнян Дойнов и една част от наследниците на политбюровеца Андрей Луканов.”

В книгата си „Тайните на големите играчи” Григор Лилов цитира документ, написан от ген. Боян Велинов и Шесто управление на ДС, който е адресиран до ръководителите на БКП. Още на 23 януари 1989 г.10 месеца преди началото на демократичните промени, той внася “Предложение за лицата за нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България”. Докладът е до ген. Григор Шопов – шеф на ДС, който незабавно запознава с него Тодор Живков. Генсекът трябва да го докладва на Политбюро. Според журналиста над две трети от действащите сега политици са в този доклад. Хубава компания, няма що. Звучи ужасно, но едни и същи хора и техните наследници управляват територията на мъртвата страна, както при социализма, така и днес, по своеобразен феодален порядък. Това е факт.

 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 849 Коментари: 0 Гласове: 1

Добро утро, днес е 6 юли. Интересни неща са се случвали на тази дата. През 1990 г. например — Петър Младенов подава оставка, като председател (президент) на Република България, след първото голямо надигане на обществото срещу комунизма. Поводът е изречената от него по време на митинг пред парламента фраза: "По-добре е танковете да дойдат". Днес наследникът му на партийния връх Серьожката Станишев се ошомулява - дали да даде оставката като партиен вожд. Щял да го направи на 27 юли, ама ако го изберат за началник на лявата коалиция. Каква коалиция, какви пет лева, какво ляво, другарю. Партията му капиталист №1 в родината, той ляв едва ли не. Това КОЙ, МОЙ, са само мюрета, да знаете. Серьожката даже иска да става еврокомисар, моля ви се. Можели да му измислят ресор по евроинтеграцията. Това ще е изключително маломие от страна на ЕК и ще има страшни последствия, защото той е човекът, който с всички сили съдейства на Путин за идеята му България да се отдалечи от Европа и да бъде превърната в евразийско гето. Това е човекът, заклеймил и стремежа на родината си Украйна към Европа и свободния свят. Бре, гьостерица неокастрена. Астролозите предвиждат , че го чака голяма изненада.

 

На 6 юли през

 

1415 г- Ян Хус е изгорен на клада като еретик, а през 1483 г. — Ричард III е коронован за крал на Англия.

 

1538 г. — Сър Томас Мор е екзекутиран като предател поради противопоставянето му краля на Англия Хенри VIII да оглави Англиканската църква.

 

1785 г. — Доларът е обявен за национална валута на САЩ.

 

1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим.

 

1885 г. — Луи Пастьор прави първата ваксинация на човек, като спасява ухапано от бясно куче дете. Това бил 9-годишния елзасец Жозеф Майстер.

 

1919 г. — Първият полет през Атлантическия океан с английския самолет R34 завършва успешно с кацане в Ню Йорк.

 

1922 г. — Три български опозиционни партии се обединяват в коалицията Конституционен блок.

 

1928 г. — Прожектиран е първият напълно озвучен филм — Светлините на Ню Йорк на режисьора Браян Фой.

 

1940 г. — Военен съд в Тулуза задочно осъжда на четири години затвор лидера на Съпротивата генерал Шарл де Гол — по-късно президент на Франция.

1957 г. — Алтея Гибсон става първият чернокож атлет, който спечелва тенис шампионата Уимбълдън.

Категория: Политика
Прочетен: 630 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 06.07.2014 08:03

 

Ръководството на ТВ 7 разпространи интересно съобщение, в което обвинява бившия си служител Николай Бареков, че им е изпратил татуирани охранители. Ето цялото съобщение:

 
Днес, 3 юли в 17.10ч. в офисите на ТВ7 нахлуха дузина татуирани охранители заедно с назначен временен синдик.

Това действие е продължение на рейдърската кампания от страна на „Ноу фрейм медия България“ ЕАД, която от броени дни е собственост на Николай Бареков и неговото искане за обявяване на ТВ7 и ББТ в несъстоятелност.
Обезпечителната заповед с дата на издаване 3.07.2014г. указва на временния синдик „да извърши преценка на необходимостта от охрана на имуществото на длъжника (ТВ7 ЕАД ) и да изготви доклад в тази посока, за което да уведоми съда“. В разрез с указанието на Софийски градски съд, още в рамките на днешния ден, синдикът дойде, придружен, в нарушение на указанията на съда, от охранители, които се настаниха на етаж, нает от Балкан Българска Телевизия.Тези действия са демонстративно и грубо нарушение на предписанията на обезпечителната заповед.

 

 

 

ТВ7 ЕАД ще сезира съда по надлежния ред за това нарушение.

 

 

Едновременно с охранителите в студиата и офисите нахлуха и служители, обслужващи политическия офис на „България без цензура“.

 

Те не се съобразиха с искането на адвокатите на ТВ7 да напуснат незабавно офисите.

 

Ръководството на ТВ7 ЕАД изразява възмущението си от нарушаването на указанията на СГС и от неправомерните действия на охранителите и служителите на „България без цензура“

Категория: Новини
Прочетен: 1561 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 04.07.2014 01:53


Pалица Балева е позната по света като най-успялата ни манекенка, а у нас - като бившата снаха на втория човек във властта на социалистическа България Милко Балев. И днес носи фамилията му, защото е известна с нея, въпреки че е женена за швейцарския бизнесмен Джон Балдзарини. В Италия преди време я обявиха за идеалната жена, а италианският Maxim я класира сред стоте най-красиви жени в света. Гастролирала е в календара, който за естетите по планетата е безспорният номер едно - този на "Пирели", а също и на "Ямаха" през 2002, на "Кампари", като снимките й обиколиха всички държави. Беше рекламно лице на бижутата "Шопар" за Италия. Десетина години работи за ателието на Джанфранко Фере, който изработи много от прочутите си модели по нейните мерки. Когато той дойде у нас през 1995 г., Ралица беше черешката на тортата на ревюто му в София. Цяло десетилетие представя и прочутата марката "Ескада". Дефилира на световния подиум редом с Наоми Кембъл, с която са приятелки, и Клаудия Шифър, показвайки колекциите на "Версаче", "Армани", "Мариела Бурани", "Библос", "Джени", "Мила Шон", "Роко Бароко". Във Франция е била модел на "Шерер", "Унгаро", "Живанши", "Баленсиага".

 

 
- Ралица, как в началото на 90-те едно момиче от доскоро социалистическа България успя да излезе и веднага да се приземи във висшата мода, да дефилира редом с Наоми Кембъл, да стане любимка на Джанфранко Фере?

- Аз наистина бях първата българка, която се появи по световните модни подиуми и списанията на Франция, Италия и САЩ. Нямаше много момичета от бившия соцлагер по това време, няколко полякини, унгарки, чехкини и аз. Бяха изключително трудни времена за мен. В началото не се пътуваше лесно с български паспорт, имаше нужда от визи за всяко едно придвижване. Това определено ме ограничаваше в моята кариера на манекен. Успях въпреки това да постигна успехи, особено в Италия и Франция, където съм работила с най-известните дизайнери и имах щастието да се снимам с най-добрите фотографи за известни модни и рекламни кампании. А Джанфранко Фере беше уникален човек и дизайнер той беше истински гений в работата си, на нивото на Карл Лагерфелд, с когото също съм работила доста, както и с Унгаро, Роберто Кавали, Версаче, Шерер и Живанши
 
- Чете ли, че Наоми Кембъл щели да я арестуват наскоро заради купона, който вдигна в Индия? Кога за последен път се видя с нея, какво си говорите, с други звезди засичаш ли се?

- Четох нещо подобно в пресата, около нея винаги има огромен медиен интерес. В последните години сме се засичали по различни места в света, видях я в Сен Мориц, после и в Маями, там беше с Роберто Кавали. Говорихме си за моята дъщеря Маргарет, тя я обожава. Наистина покрай подиума се познавам с много известни личности в областта на модата, културата и финансите, които виждам по време на моите пътувания в Европа и САЩ.

- Как се вижда кризата от швейцарския курорт Сен Мориц, където живееш?


- Кризата е навсякъде - в САЩ, в Европа, осезаема е и в Швейцария. Там има много курорти, в които определено намаля притокът на туристи. Хотелите и пистите в Швейцария са почти празни особено извън пиковите периоди като Нова година и февруарските училищни ваканции. Освен това Швейцария е известна с банките си, в които притокът на пари е намалял значително, но това се дължи и на новите закони, които страната беше принудена да приеме във връзка с банковата си система, в смисъл че най-големите швейцарски банки нямат вече право да отварят сметки и свободно да приемат парите на граждани от САЩ и много европейски страни като Германия, Франция, Италия...

- Задържа се у нас по-дълго от обикновено, защо?

- Всъщност съм тук от един месец и нещо, ако това се вижда на някой прекалено много. Аз си идвам доста често в България, но медиите ме откриват във връзка с ревюто на Жени Живкова, на чиято модна колекция съм лице. - Как си обясняваш огромния медиен интерес към теб, когато се прибереш? - Обяснявам си го с моята личност като цяло и най-вече с модната кариера, която имах в годините, когато работех извън България.
- Скоро беше 10 ноември, спомни ли си онзи 10 ноември? Каква е първата картина, която изниква в главата ти при споменаването на тази дата?

- Спомням си много добре 10 ноември 1989 година, датата, която беше повратна за преминаването от социализъм към демокрация за България, а оттам - постепенно към капитализма. Първата ми картина е много лична и тъжна, тя е от това, което се случи вкъщи, в дома, където живеех със семейството на Милко Балев. Помня как го отведоха в 5 часа сутринта с охрана, за да го заведат в кабинета му в Министерския съвет, мисля, където остана за няколко дни под стража, а впоследствие беше преместен в следственото. Там го задържаха за цели две години, а той по това време беше на 79-80 години...

- Поддържаше дълги години връзката със семейството на Милко Балев...

- Поддържах връзка със семейството на Милко Балев, докато той и съпругата му Мария бяха живи. Те бяха и си остават в моето сърце като част от моето семейство. Милко Балев беше един изключително интелигентен и ерудиран човек, от когото аз искрено се възхищавах, той беше идеалист в политиката, наивен в определен смисъл. Свекърът ми Милко Балев беше идеалната жертва за тези, които го обвиниха в какви ли не грехове. За тия "грехове", след дълги съдебни процеси и ходене по мъките беше тотално оправдан, но това му струваше живота. Той се поболя, отиде си онеправдан и много огорчен от всичко, което се случи.

- Близка си с Жени Живкова, какво си споделяхте за трудностите в първите години на прехода?


- Точно в този период много не сме се виждали с Жени. Всяка си имаше своите лични проблеми след 10 ноември, а след година аз заминах и загубихме връзка. Започнахме да се виждаме отново по-късно, когато все по-често се връщах в България, след 1994-та година, и особено когато тя създаде модната си къща.

- Имаше ли преход според теб или просто едни хора си разделиха парите, за да изградят от социализма личен капитализъм?

- Имало е преход със сигурност, както е имало и определени хора, които са си разделили пари на държавни фирми, предприятия, заводи, както това го е имало и в Русия. Там е било определено в по-големи мащаби, тъй като Русия е един огромен и неизчерпаем източник на природни ресурси и богатства, страна с огромни територии. Бяха объркани времена, с много неуредици, финансова, социална и политическа нестабилност. - Когато човек идва като теб от Швейцария, уютна ли му изглежда България? - България е моята родина, страната, в която съм се родила и израснала, винаги когато се завръщам тук, за мен емоциите са страхотни. Уютно ми е вкъщи и при майка ми, обичам да виждам приятелите си.
- Какво ни липсва, за да станем пак Швейцария на Балканите, както са ни наричали по времето на Стефан Стамболов? Ако не сега, след 20 години?

- По времето на управлението на Стамболов - в края на ХIХ век, България е имала изключителен икономически просперитет, а също и културен и социален разцвет, повече отколкото в останалите съседни балкански държави, които са били в доста примитивен стадий, с изключение на Сърбия. Навярно затова нашата държава е била сравнявана с Швейцария. Да не говорим за красивите български планини и езера, които не отстъпват по прелест на Швейцарските Алпи. Именно заради българската природа, която е останала почти непокътната до наши дни, смятам че България и до днес е сравнима по красота с Швейцария, а ако достигне икономическа стабилност и известен просперитет, защо не и по-скоро от 20 години отново да достигне някогашната си слава на Швейцария на Балканите.

- Какво ти липсва, когато си там?

- Липсва ми семейството - моята майка Маргарита, на която е кръстена дъщеря ми, сестра ми Хели, баща ми Христо, те идват в Швейцария, все пак ме посещават, но за съжаление на родителите ми, не толкова често, колкото им се иска, защото те са вече възрастни и им е трудно да пътуват. Ще ми липсват много новите български приятелства, които напоследък си създадох и в София. Градът много се е обновил и разхубавил.
- Какво би искала дъщеря ти Маргарет да запомни от България, да "вземе" оттук? Тя говори български все едно винаги е живяла у нас, как го постигна?

- Български и италиански са й майчин и бащин език, на които говорим най-често в къщи, така че е естествено тя да ги говори най-добре. Дъщеря ми е българка, освен че е и швейцарка, така че тя ще се връща винаги с мене в България, колкото е възможно по-често. Тя говори перфектен български език, който винаги ще носи в себе си. Детето ми владее вече пет езика на четири години Първият, който научи, е италианският, след това немски и български, впоследствие английски и руски. Аз говоря всички тези езици, както и френски, така че държах и тя да започне да ги изучава. Така се случи, че на нея й се отдадоха много лесно, какво по-хубаво от това. Когато я попитах какво би взела със себе си оттук, тя ми отговори: "Моите приятелчета" от детската площадка при Народния театър, те много ще ми липсват". - А какво не трябва да вземе в никакъв случай? - Няма лоши неща в България, които да не съществуват и в останалата част на света. Така че за мен е по-важно тя да възприеме културните и моралните ценностни критерии в живота и да може да ги различава от лошото, неправилното и недостойното, с което неизбежно ще се сблъсква навсякъде в живота си.

Светослав ПИНТЕВ

27.11.2012 г. , СЕДМИЧЕН ТРУД


Категория: Политика
Прочетен: 2723 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.07.2014 10:24
<<  <  8 9 10 11 12 13 14  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031