Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 245127 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  10 11 12 13 14




Днес, неделя, 13 април, се навършват 1200 г. от смъртта на канас юбиги Крум, както е истинската му титла, но не чух някой да го спомена в публичното пространство. Полтитиците и днес треска ги тресе от името му, нали е секъл ръце за кражба.

 

Кан Крум умира на 13 април 814 г.. в разгара на грандиозните приготовления за превземането на столицата на света по онова време - Константинопол, които е заповядал. На Великия четвъртък, точно преди Великден,  както свидетелства хронистът Теофан.

 

Ако за 1000 годишнината от кончината на цар Самуил у нас се готвят големи чествания, за кан Крум като че ли никой не ще да си спомня. Както и за неговите велики победи. През изминалата 2013 г. се закръглиха точно 12 века откакто той обсажда столицата на Източната римска империя - Византия, през 2011 г се навъртяха. пак толкова от прочутата му битка при Върбишкия проход, при която пада убит самият император Никифор I , а от черепа му българският владетел прави сакрална чаша. Да не говорим, че през 2009 г. се навършиха 12 века откакто Крум превзема Сердика. В града, който днес се нарича София тържественото отбелязване на тези годишнини сякаш е табу. Дано да не стане същото и през 2014 г.. Още повече, че кан Крум умира в зенита на славата и могъществото си, като само смъртта пречупва устрема му да превземе Новият Рим, както наричали Константинопол.

 

"...В дните на безбожния император Лъв българите стигнали чак до вратите на столицата, без никой да излезе насреща им или да ги спре. И Крум според обичая си принесъл жертва вън от Златните врати много хора и добитък. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал ”, пише летописецът известен като Scriptor Incertus. Той свидетелства също, че българският кан е докарал десет хиляди вола, теглещи обковани с желязо коли, на брой пет хиляди, които да пренесат изработените от прочут оръжеен майстор обсадни машини - триболи и тетраболи, костенурки, високи стълби, овни, подставки за изхвърляне на стрели, огнехвъргачки и каменохвъргачки, скорпиони за мятане на стрели. Крум искал да превземе града откъм западната страна, откъм Влахернската стена.
Там ромеите коварно опитали да го убият. И то по време на преговори, предложени от тях, за да просят милост. Хрониките разказват, че на определеното място край Златния рог канът дошъл със своя логотет, няколко души от свитата си, зет си Константин Пацик – ромей, женен за сестрата му. Най-опитните византийски стрелци дебнели в засада. Когато канът е нападнат придружаващи българи го заобиколили, за да го предпазят с телата си. От стените на Константинопол се разнесли тържествуващите викове на зяпачите: „Кръстът победи!”. Да, ама не. Крум се метнал на коня и го пришпорил към своя лагер. Ромейските стрелци изпратили по него облак от стрели, били убедени, че са го ранили тежко.

 

Трима от свитата и логотетът, по българската йерархична система вероятно кавхан, били убити на място, а Константин Пацик и сина му са пленени. Българският владетел обаче се прибрал в лагера си разярен от ромейската подлост, с пълно основание. Опустошил като страшна буря околностите на Константинопол -дворци, къщи на висши сановници, църкви и предградията извън градските стени били сринати. Канът подложил на огън и сеч цялото крайбрежие на Златния рог, български отреди нахлули и по северния бряг на Мраморно море.

 

Били разрушени крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс и още много други цветущи твърдини на империята, свидетелства хронистът. После войските се отправила към планината Ган, като взели в плен 50 000 души. Войската на Крум се втурнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя сривала всички крепости – малки и големи. Спрели се при Адрианопол (Одрин), който бил обсаден от брата на Крум, чието име не е достигнало до нас.

 

Походите си срещу Източната римска империя канът започва след като разгромява Аварския каганат, а България е верломно нападната от Византия. От историята знаем, че през 811 г. императорът нахлува в страната, опожарява всичко по пътя си, избива мирните селяни с невиждана жестокост и влиза в столицата Плиска. На връщане армията му попада в засада на българите в теснините на Върбишкия проход и е избита почти до крак. Летописите разказват как намират смъртта си най-висшите сановници, сред които патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман, стратегът на Тракия. Летописецът Теофан ридае: „Цялата християнска красота загина!“.
Самият император е убит в боя,
а черепът му става чаша на българския владетел.
Хронистът описва подробно какво се е случило, а след това уточнява: „…Крум, като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете на славяните...”

 

За гибелта на Никифор пишат летописци като Георгиус Монахус, Лъв Граматик, Георгиус Седренус и Йоан Зонара. И до днес обаче твърде малко се знае за този толкова характерен за древните българи трофей - ритуалната чаша от череп. Чрез нея победителят поема мъдростта и силата на врага си. Тя е по-скоро знак на почит, а не гавра с поваления противник. Както и съд, от който победителя поема неговата власт и мощ. Което обяснява нападението над Константинопол по-късно Примери за сакралната й й рола в историятани не липсват. Смята се, че Мадарският конник държи в дясната си ръка чаша череп, а в прабългарското златно съкровище от V век, открито в Над Сент-Миклош, Унгария, също има златни ритуални чаши, наподобяващи черепи. На съдовете са изобразени трилистниците на владетелския род Дуло, каквито са открити и при погребенията на кановете Кубрат и Аспарух.

 

След разгрома на рицарите при Адрианопол през 1205 г. Акрополит пише:

 

„Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил отвън…”

 

Подробно изследване за същността на ритуала прави големият българския историк Веселин Бешевлиев в труда си „Чаши от черепи у прабългарите”, публикуван през 1926 г. в Годишника на Софийския университет. Там ученият анализира този древен обичай, чието название не е запазено. Той прави паралел с подобен ритуал при северноамериканското индианското племе ирокези, известен като „оренда”.

 

Корените на традицията при нашите предци са още по-назад във времето. Още Херодот в своята „История” пише, че скитите да изработват чаши от черепи. Дори уточнява: „ ...Скитите, които са успели да сразят твърде много неприятелски воини, имат по две чаши и пият едновременно с тях.” Той отделя специално внимание на „царските скити”. Според някои изследователи, те са тези, от които се отделят древните българи. Херодот предава и скитската легенда, според която от небето падат чаша, брадва и плуг. В книга I на “География” Страбон твърди, че още в дълбока древност името скити е употребявано за народите, живеещи на север от гърците, т.е. траките, като очевидно приема, че те са част от скитите.

 

Интересен детайл е, че в околностите на френския град Тулуза пазят една легенда, свързана с обсадата на крепостта Монсегюр при кръстоносния поход срещу катарите през 1244 г., това са местните богомили, представителите на Великата ерес от България, както я наричали. Преданието твърди, че над 200 съвършени братя, които са сред защитниците на крепостта, са посветени в таен ритуал, завещан от Христос единствено на учениците му, който на латински се нарича Consolamentum, а на български Утешение. И летописите обаче свидетелстват, че по време на боевете обсадените пленяват двама папски инквизитори. Командващият на крепостта заповядва да ги обезглавят, за да направи от черепите им... чаши.


Категория: История
Прочетен: 2440 Коментари: 2 Гласове: 8
Последна промяна: 11.07.2014 19:53

http://www.helikon.bg/books/118/-%D0%9B%D1%8A%D0%B2-

 

 

Това е новата книга на невероятната разказвачка Галя Борисова, която предстои да бъде издадена и в Италия.

 

"Лъв и грифон” е книга с меки и твърди корици, предназначена за възрастни, но близка, разбираема и за децата. Всички има какво да научат от нея..... Нещо като „Малкият принц”, но за лъвове,украсена със страхотни илюстрации. Те" допълват очарованието на тази поучителна и вълнуваща история за лъвове, грифони, хиени, за герои и подлеци. За Саваната, за Създателя, за свободата и избора, за момчето Джер и за лъва Джер. Книга и за истински хора, които приличат на лъвове, а не на подли хиени.  

 

Авторката излезе и малко пророк. Момчето в книгата се бори за свободата на лъвовете, за забрана на участието им в цирковете и затварянето им в зоопаркове. А наскоро от Европейския съюз обявиха, че от 2015 г . се забранява участието на лъвове в циркови представления. Един жест към царя на животните и неговото достойнство. 

Книгата е делото на екипа, който работи и по поредицата „Тайнствата български” от която са книгите „Символът” и „Светият Граал – съкровището на богомилите бугри” и др.

  

Ето началото на „Лъв и грифон”:

 

       Бяха изминали няколко дни, откак Джерами напусна лъвския клан. Старият Лари, неговият баща, умря и мястото му на водач трябваше да бъде заето от Джерами. Но той не искаше да заеме това място. Не искаше да бъде водач. Не защото бягаше от отговорност. А защото искаше да научи нещо повече за себе си и нещата, които го заобикалят. Водачеството щеше да го ограничи до познанията за лъвския клан. А Джерами искаше да научи повече за Саваната, за реката, за дъгата, която се раждаше след дъжд и обагряше небето… За лъва, като създание извън лъвския клан. И за човека - най-големия враг на лъва. Когато си мислеше за всичко това, властта, която водачеството можеше да му даде, изглеждаше като нещо дребно. Според законите на клана, заедно с властта Джерами трябваше да получи и правото да бъде съпруг на всички лъвици, а те щяха да имат задължението да му раждат и отглеждат потомци. Това би направило горд и щастлив всеки друг лъв, но не и Джерами. Той не искаше да живее по законите на клана. Струваше му се, че Създателят е дал на всички земни твари първичната им примитивна природа не за да бъде следвана самоцелно, а за да бъде преодолявана като стъпало към по-високо място.


Категория: Изкуство
Прочетен: 1087 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.07.2014 23:39

 1 април!Денят е наш неофициален, но национален празник на целогодишните измами на политиците

 


Светослав Пинтев

Излъгахте ли вече някого, та да ви мине мерака?

       
Мъжете си патят най-често.За българите 1 април е нещо като неофициален национален празник, своеобразен зенит на родния култ към премятането на ближния, а в Габрово е храмът му. И тази година извадихме торбата с лъжите, шегите и закачките. Политиците не, защото те лъжат целогодишно, но всички останали са наточили секирата за роднини и приятели. За обикновените хора, които не са депутати и нямат възможност да ментосват нон стоп празникът е един

чудесен начин за изпускане на парата

       Познаваме например една дама, която през нощта срещу тази светла дата лакирала ноктите на ръцете и краката на съпруга си, а на сутринта излязла рано-рано, за да не яде бой при събуждането му, после звъннала на мобилния му телефон, да го попита как е. Друга наша позната забила няколко шамара на спящата си половинка, а когато той отворил очи, шокиран и ужасен, невинно казала: „Пак ли кошмари, миличко”? Тя обаче призна, че му била много ядосана и би направила същото и на всяка друга дата, просто се случила тази. В САЩ някои дами са още по-крайни. Миналата година 52-годишната Сюзан Тами Хъдсън от Тенеси беше арестувана, след като излъгала сестра си , че е гръмнала благоверния си. "Шегувах се за 1 април Казах й: „Хелън, застрелях мъжа си, сега почиствам бъркотията. Хайде да отидем да го погребем в Блекуотър”, обясни шегаджийката на излизане от полицейския участък.

Марк Твен обичал да казва, че 1 април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината... Това важи с пълна сила и за медиите, разбира се. Всяка година на 1 април от сайтове, вестници и телевизии измислят какви ли не шегички и дезинформации, за да са чисти пред съвестта си, че през останалото време не го правят, което не е истина. Малцина са тези, които им вярват. Очакваме тази година да ни съобщят „новините” за приемането ни в Шенген, изключването ни от Евросъюза, оставката на правителството или, че принцът на Монако най-после е издал указ за присъединяването на България към Княжеството. Последното вече се случи.

Авторът на тези редове например неколкократно е писал за първа страница на следобеден вестник поне половин дузина първоаприлски шеги. Щяха да го бият един път даже. Бяхме се върнали от Фестивала на италианската песен Сан Ремо с един колега. Вдъхновени от срещата там с прочута латинозвезда си пуснахме снимки с нея и обявихме, че

Шакира е в България, ще се целува с желаещите

 С рекламна цел, преди концерта си, щяла да намляска първите 100 момчета, които дойдат при пилоните на НДК на 1 април, в еди-колкоси часа. Решихме и ние да отидем на мястото на срещата, за всеки случай. Изненадахме се да открием, че са се събрали тридесетина развълнувани младежи, желаещи да разменят ласки с певицата, които никак не се зарадваха, че се явяваме вместо нея.
Пускали сме и заглавие на 1-ва страница с твърдението, че топмоделът Наоми Кемпъл скита инкогнито из нощна София, със столичен фон на снимката, за да няма съмнения. И нямаше никакъв монтаж. На фотоса просто бяхме щракнали една забележителна мулатка, която невероятно прилича на световноизвестната манекенка. Открихме я в нощния бар „Мерелин”, където участваше в програмата като танцьорка в гостуващата кубинска трупа. В наша защита можем да кажем, че в лицето и беше съвсем същото като Наоми, но тя самата беше доста по-млада и непретенциозна от черната перла, т.е. намерилите я свалячи щяха във всички случаи да са на голяма далавера. Веднъж обявихме, че в езерото в „Дружба” са пуснати да плуват няколко десетки тона унгарски еднолентов шаран, които спокойно могат да напълнят гьолчето с връх. Хората с въдиците обаче масово хукнаха натам.

Откъде идва този весел празник?
Може би разковничето е, че 1 април се чествал в различни страни, като ден на пролетното равноденствие, предвестник на Великден, но корените му са в древността. Има версии, че е свързан с легендата за отвличането на сабинянките от римляните, по-точно от хората на легендарния основател на Рим и негов пръв цар – Ромул, който поканил сабинско племе да гостува на града за т.нар.. празник Consualia,. Сабиняните дошли заедно с дъщерите си, а римляните ги отвлекли и направили свои жени. По-късно същите жени излезли на бойното поле между двете строени за бой войски и казали, че и едните и другите ще трябва първо да убият жените или дъщерите си, за да кръстосат мечове. Тогава римляните и сабиняните сключили мир и с времето се слели в един народ.

По вероятно е обаче 1 април да е свързан с римския празник Liberalia, който е бил посветен на местното божество Liber и неговия женски корелат Libera. Честванията започвали през втората половина на март и продължавали цял месец. Варон, твърди, че първият Liber имал власт над семето на мъжете (virorum seminibus), а жена му над жените, като и че на този ден с шествие и разюздани песни

на каруца из околността бил разкарван фалос

После с почетна стража го ескортирали до град Лавиний. На края на едномесечното честване фалосът бил занасян на форума, където целомъдрена и уважавана от цял Рим матрона трябвало да положи венец върху статуя на бога, изобразен в този вид. Всичко се придружавало със солени шеги и закачки, но се правело като ритуална магия за обилна реколтата и отблъскване на бедствията от нивите. Този празник бил подобен на елинските Селски Дионисии, посветени на бог Дионис. На тях пищно шествие, в центъра на което стоял голям фалос, достигало до статуята на бога. Там избрана жрица басилина трябвало ритуално да се отдаде на статуята, като част от магическия ритуал за плодородие. На 1 април в древния Рим чествали и храмовия празник на покровителката си богинята Венера. Възможно е смесването му с този на Liberalia е родило деня на шегата и смеха.

Според друга теория ключът е в преминаването към Григорианския календар, който е въведен от папа Григорий през 1582 г.. Крал Шарл Девети Валоа го въвежда във Франция. Дотогава празничната седмица започвала на 25 март и свършвала на 1 април. Шарл Девети изместил новогодишния ден на 1 януари, но много от поданиците му не се впечатлили от промяната и я карали постарому. Тогава с тях започнали да си правят солени шеги, което включвало и изпращането им на несъществуващи празненства. Те били обявени за “глупци” и станали обект на подигравки и шеги. Наричали ги “априлски риба”. Във Франция и в наше време има обичай да се закачва хартиена риба на гърба на някого. Немският етнограф Гюнтер Хиршфелдер пише: „Можем да предположим, че в началото много хора наистина са бъркали датата. По-късно много от тях нарочно подвеждали съседи, приятели или деца. И така на първи април хората започват да си позволяват шегички.”



  • През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата. Идеята е да се напомни на хората да не вярват много на новините на тази дата. По света 1 април е известен под много имена, но никой не може да каже със сигурност откъде идва традицията за празнуването му. Още в зората на миналия век се отбелязва в различни страни на Европа, но честването на този ден е много по-старо.
 
  • България е  единствената държава, която си има Дом на хумора и сатирата в Габрово, или както още го наричат – Веселата къща. Тук на вратата те посрещат Хитър Петър, яхнал магаренцето си, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса. Домът е открит на 1 април 1972г.


  • През 1983 г. професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин даде интересно обяснение на произхода на Деня на глупците, както го наричат в англосаксонския свят, в интервю за Асошиейтед прес. Според него придворният шут на император Константин Велики се е изхвърлил, че може да управлява империята по-добре от господаря си. Владетелят му разрешил да опита за 1 ден- на 1 април. Оказа се, че историята е чиста измислица на Боскин, првосто професорът си направил първоаприлска шега с агенцията.
 
  • През 1957 г. новинарското предаване на BBC "Панорама" съобщава, че поради много меката зима и унищожаването на гъгрицата по спагетите швейцарски фермери се радват на изобилна реколта от спагети, растящи по дърветата. Много хората не се осъмняват в тази информация. Има и такива, които се обаждат в BBC, за да питат как да си отгледат и те спагетено дърво. Отговарят им да сложат спагети в консерва доматен сос и да стискат палци.

 


Категория: Лайфстайл
Прочетен: 786 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 01.04.2014 12:58

Днес, тук и сега, през 2014 г., стават съдбовни думите на Дякона

 

 

Светослав Пинтев


Навършиха се 141 години от обесването на Васил Левски. Този, който е писал в писмо до Любен Каравелов: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”. А също: „С божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на]равно с българина.” Думите му са публикувана във в. "Свобода" от 13 февруари, 1871 г.

Нямате ли чувството, че у нас досега правеха точно обратното? Само хората, жените и децата им съсипваха, държавата все си беше беззаконна, но май идва време да бъдем наистина „всички равни пред светия закон”, а които не му се покорява.... Или изобщо да не бъдем... Нямаме избор...

Точно днес, тук и сега, през 2014 г., стават наистина съдбовни думите на Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”. Защото има опасност то да ни затисне като огромния камък на Сизиф, търкулнал се с грохот надолу, а от нас българите само едно мокро петно да остане, както и пораженията, които сме нанесли на красивата си земя. Или ще запретнем всички ръкави и ще го обърнем това опако време към по-добро, или изобщо няма да ни има. Това са двата пътя.

В парламента отдавна са си извън времето. Там май никой не разбира какво се случва, последно се изпокараха за използването на майчин език в предизборните кампании, което са си направо бели кахъри в сравнение с вакъфските кахъри...

Кръв се ля на протестите в Пловдив срещу връщането на близката до къщата на Левски в Карлово Куршум джамия на Главното мюфтийството. Трябвала им за молитвен дом. В деня на любовта, каква ирония, стана страшно меле по този случай... Обединените футболни ултраси, смъртни врагове довчера, бесняха задружно. Самоделна бомба подпали Джумая джамия, камъни и павета строшиха прозорците й. Арестувани бяха над 120 души, по данни на МВР. Накъде вървим, накъде ни тикат по-скоро, кой безумец, питат се с огромна тревога милиони българи? Ще бъдем ли достатъчно глупави да се самоубием ритуално като нация, следвайки моделите на лудостта, които някой извратен кукловод упорито ни натрапва? Защото, ако не обърнем времето, то нас ще обърне.

Отвратително деяние е да се щурмува храм, за това няма спор, но за него отговорност и носи подбудителят. В България този акт е и символичен, той може да вещае страшни събития... Някой май опитва да открехване вратите на ада. И за това съвсем не са виновни само футболните фенове, хвърлящи коктейли „Молотов”, а онези, които са направили възможно всичко това да се случи, тарикатите, които превръщат обществото ни в огромна тенджера под налягане, с надеждата, след като гръмне да оберат мръвките. Те си имат имена и е задължително да бъдат посочени. Отново нямаме избор...

А, че това с джамията щеше да се случи рано или късно, беше ясно като бял ден. Все някой трябва да плати една отворена сметка, от нея сега виждаме само написаното най-горе. А, когато теглят чертата, което ще е скоро, какво ли ще се случи? Ветровете са посети, идват бурите. Или се снишаваме, докато те отминат, по стара традиция, останала от развития социализъм? Няма да се получи този път, уверявам ви. Много дълго се снишавахме, а бурите вече ще са все по-свирепи, камък върху камък няма да оставят, ако я караме така.

А последната драма започна като източна приказка.... „Случи се нещо, което силно напомня историите от „1001 нощ”, където джинове изпълняват желания, а приказният герой им нарежда да го обзаведат с палати, обсипани със злато и скъпоценни камъни, както и с други източни екстри”, бях написал през лятото. Тогава стана кристално ясно, че предстои на Главното мюфтийство да му поднесат на поднос, като шербетлия кафе с баклава, над 1500 тлъсти имота, които владели някога си разни мюсюлмански общности, както и турски училища, лечебници, защото и там се били извършвали религиозни обреди, ти да видиш. Мюфтийството бе признато за наследник на всички техни имоти, нищо че няма и един нотариален акт. Софийският градски съд отсече, че така трябва, още през юни миналата година, докато в парламента се канеха да внесат промени в закона за вероизповеданията, които целяха същото.

Темида обаче изпревари депутатите, зарадва мюфтийството с един замах на безпощадния си меч, който отряза живо месо. В резултат, на което вакъфски земи и сгради са вписани в специален регистър, какъвто е бил по Турско, а при спорове за собственост със сегашните им стопани, като държавата, общините и частни лица, правната тежест ще накланя везните на богинята на правосъдието в посока към мюфтийството. То е като „обречено” да печели тези дела. Нищо че се позовава на регистър от Османския архив към Главна Дирекция на държавните архиви на Република Турция. И започна да си търси „своето”, дарено от султани и велики везири преди векове... По шериата ли ще я караме вече?.

В момента има претенции към 90 имота. След тях остава да се върнат има-няма 1400. Нищо, че дори много от самите джамии са обявени за народна старина и държавна собственост още в началото на миналия век, както изтъква и Старозагорският окръжен съд през декември 2013 г., в решението по едно от делата, заведени от мюфтийството. /За справка - Държавен вестник бр.211/1927 г. Разпоредбата на чл.25 от Закона за старините /обн. ДВ бр.37 от 18.02.1911 год. определя статут на държавна собственост на всички недвижими старини, където и да са открити. - б.а./

Да, бурята заплашва да се превърне в страшен ураган, който да отнесе всичко барабар с вакъфските имоти. Някой ще трябва да плати сметката, че нещата са доведени дотук. Или ще е нацията, или ще е този, които пося ветровете. Избираме сами... Джиновете идват и ни гледат с големите си насмешливи очи. Започват да приличат на харпии. Чакат да направим последната грешна стъпка .

Тези дни пък гръмна новината, че Министерството на образованието и т.н. предвиждало предметът „История” да отпадне от програмата за 11 и 12 клас. Ум да ти зайде. Оттам после писнаха, че този проект бил останал да виси на сайта им от 2012 г. МОН обаче не отрече категорично, че се готви такова безумие, а само констатира: „Твърденията в някои медии, че предстои отпадане на обучението по история и цивилизация в 11 и 12 клас, създават излишно напрежение сред заинтересованите среди". Излишно е, особено за рахатлъка на чиновниците.

Що ли им е на учениците да знаят подробности за миналото на народа си? Нали си имат чака-рака и ориенталски ритми.. Ама некъв Паисий бил писал неква „История”,айде, без вредно влияние от миналото”, навярно се гневят радетелите на тази „гениална” идея. Най-забележителното е, че тези промените в учебната програма били част от проект "За по-качествено образование", моля ви се. Едно не мога да разбера, тия подиграват ли ни се или наистина си мислят, че като изрежеш историята образованието става по-качествено.

В Първа езикова гимназия във Варна учениците организирали подписка срещу идеята историята да отпадне в 11 и 12 клас. Що за абсурд? Учениците искат да учат, а министерството на магията не дава. Пардон, на образованието. "Българската история гарантира, че ние ще опазим националната си идентичност и че нашият народ и нашата родина имат бъдеще”, казал дванадесетокласник на име Кристиян Бегажев пред Би Ти Ви. Наивно хлапе, нали точно това не искат да опазим, нито искат ти да имаш бъдеще. Не чу ли, че според едно национално представително проучване от февруари, желаещите да напуснат България млади хора са 37%. А другата част просто не са си признали, мисля си. Както върви, до есента повечето ще си кажат, тогава ще са примерно 77%, след още месец 87 %.

Време е във висините да си спомнят и едни други думи на Левски, защото в низините вече си ги спомнихме. Апостола е казал, пак в онова писмо до Каравелов: „Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може да застане на пътя ни, ако не иска барем гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.”

Не смейте наистина!

 


Седмичен "Труд", бр.8, 19-25 февруари, 2014
Категория: Политика
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 31.03.2014 19:55


       Напоследък все по-често се заслушам какво си говорят хората по пазарите
, в кафенетата, в градския транспорт, следя почти маниакално мненията за актуалните събития във Фейсбук. Настървил съм се съм да правя собствена социологични проучвания, защото на назначената след 10 ноември 1989 г. родна социология нямам грам доверие, дори да се води частна, да носи гръмко международно име...

 Моите скромни проучвания сочат, че навсякъде иначе богатата душевност на населението ври и кипи като супа от коприва, забравена на котлона. Заради всичко, което се случва в държавата гневът расте като снежна топка, а социологията пее ли пее някаква песен любовна, дето викаше поетът, нежна серенада под прозорците на избрана част от политическата класа. С което изобщо не й прави услуга, напротив. Народът така се е ожесточил срещу депутати и други политически породи, че няма да се учудя, ако някой ден блокира подстъпите към аерогара „София”, както направиха хората в Киев и други украински градове, за да не могат да се изнесат всенародните им любимци, да отидат при парите си и да заживеят кротко на Запад... Ни кръв пили, пи кръв мирисали, ако трябва да перифразираме поговорката.


Намериха златна монета от 1 кило с лика на Янукович и клозет трон

 

Огромна част от българите симпатизират на разбунтувана Украйна, те следят събитията с ужас и никак не се връзват на подозрително познатите приказки, че световния империализъм замерва протестиращите с пачки, за да свали храбрия и честен витяз Янукович. Особено откакто намериха в резиденцията му златна монета от 1 кг с неговия лик, тоалетната му трон и колекцията му от автомобили.

Вълнувах се и аз, седях и нощем пред компютъра, поглъщах новините от Украйна. Може би и заради това, че съм кръвно свързан с тази страна... Прадядо ми Светослав Велчев, на когото съм кръстен, е бесарабски българин, роден в Болград, Украйна. Той се върнал да живее в България в началото на миналия век, издигнал се, станал, председател на Върховния административен съд, но непрекъснато разказвал за родния си Болград. Всъщност, всички идваме оттам, от земите, където се е простирала Стара Велика България на кан Кубрат и предшествениците му. Пъпът ни е хвърлен по онези места, както се казва. А и в енциклопедията на България черно на бяло може да се прочете, че немалка част от земите на днешна Украйна са били в държавата ни между 681 г. и 1000 г. Там е гробът на Кубрат, този на сина му Аспарух, там е заровена и част от истината за нас, българите, която тепърва предстои да излиза на бял свят.

„Historia vitae magistra”, са казвали древните римляни, което ще рече „Историята е учителка на живота”. Нищо, че искат безцеремонно да я изхвърлят от учебната програма, да не вземат да се изучат прекалено младите. В днешния ден историята също бушува, макар и заради близостта да я виждаме като всекидневна суетня.. Даже и в българското Народно събрание се мярка понякога, но с още по голяма сила се пени тя на улицата, дори не винаги да се вижда.

 

В нашия парламент разбойниците били 6 пъти повече от ония на Али баба

Някой се пошегува из дебрите на социалната мрежа, че в парламента ни имало 6 пъти повече разбойници от тези, с които си e имал работа Али баба. Онзи със „Сезам, отвори се”, нали се сещате? А дали се шегуваха за разбойниците, изобщо не съм сигурен? Случва се обаче Сезам да не се отвори и те да не могат за излязат, а несметните им съкровища да ги затрупат. Рядко, но се случва, неочаквано, с трясък...

Разбойниците, разбира се, вече не ходят с криви ятагани по улиците, не носят пищови, барут и кремък в силяха, пушки кърджалийки, нито другите характерни за тяхната работа атрибути. Така е от доста отдавна: още от времената, когато кърджалийските главатари формално се отказвали от грабежите, а зарадваните султани им давали опрощение с лекота, даже имали обичай за награда да ги провъзгласяват за областни управители.. Прочутият кърджалийски водач Емин ага Балталъ (Секирджията) например станал наместник на падишаха в Хасково, което преди това неколкократно бил бастисвал и превръщал в пепелище. Писателят Николай Хайтов разказва надълго и широко историята му в книгата си „Родопски властелини.”

Особено популярна станала практиката разбойници да се назначават за областни при султан Махмуд II, а се среща и до днес. Башбабаитите обличали златовезаните копринени дрехи и чалми и започвали да грабят „законно” с едната ръка, с другата продължавали да раздават кърджалийското „правосъдие”. Е, разните им бимбашии или булюкбашии си работели за тях, ордите им се нахвърляли на юруш на най-примамливите и процъфтяващи селища на раята с кървави ятагани, с неутолима жажда за кръв и плячка. Не било удобно някак лично областният управител да предвождат кърджалиите срещу поверения му от падишаха град, да коли и граби, въпреки че често много му се искало да си припомни добрите стари времена. Нещата не са се променили много оттогава. През мутренските години приликите с епохата на кърджалиите понякога бяха направо смайващи, а те май се връщат. Днес главатарите предпочитат костюми „Версаче”, очила „Рейбан”, поливат се обилно парфюм „Ятаган”, някои са дори още по-изискани.

В стари времена хората се организирали, ограждали градовете си с ровове и масивни дървени огради, като често разбивали муцуната на кърджалиите. Тогава българите започнали да си припомнят какво е да носиш оръжие, да обръщаш врага в бяг, а по-късно това им влязло в работа и за други цели.

 

Според учени-слуги султанът 500 години ни е гледал като писани яйца

 

В социалните мрежи много, ама наистина много, ругаха доцент Владо Станев, преподавател по Нова и съвременна българска история към Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Причината беше, че този мастит учен заяви по ТВ "Европа" , че турско робство не е имало, както се втълпява на българите, а темата била "преекспонирана" в учебниците по история, на децата се втълпявали неща, които не отговаряли на фактите. Нямало никакво робство в рамките на империята, защото българите имали право на собственост, международни пътувания и търговия. С риск да ми теглите една майна, ще кажа, че принципно доцентът е прав. Терминът робството за цял един народ не е прието да се използва в историята и не е на място там. Строгата наука го отхвърля, но той така или иначе е добил гражданственост у нас. Просто защото най-точно изразява истината за вековното потисничество.

Словосъчетанието „турското робството” не е прецизно като исторически термин, но е страшна метафора, използвана в народните песни и творчеството на възрожденските ни писатели, за да се онагледи тежкото положение на българите под султанска власт. Грях е обаче да обвиняваш изстрадалия си народ, че не се позовава на строго академичните постулати, че няма научния подход на историците към съдбата си. Кое точно не е ясно на доцента? Дали пък един учен не трябва да е наясно, че отричането на „робството”, без да обясниш адекватно спецификата на термина, генерира напрежение и вбесява до крайност българите. Още повече, че този вид говорене най-редовно се използва за политически цели. Винаги преди избори, от едни вече поне 20 години, отнякъде изникват специалисти, които или отричат Баташкото клане или обясняват, че при султаните сме си живели като бейове, че нямало робство, а почти незабележимо присъствие на някакви хора с чалми, които всъщност са ни гледали като писани яйца. Вземали дечицата еничари, за да ги образоват, не за друго. После сигурно са ги връщали като корпус на мира. Всичко това съвсем основателно изкарва от обувките повечето български граждани, те се ядосват и изригват по всякакви начини, което пък плаши други български граждани.. Започват да летят закани, понякога и камъни полетяват към храмовете. И това е съвсем умишлено търсен ефект. Винаги има и едни такива кърджалии, които са побутнали нещата да се случат така, после чакат на пусия, та да си направят предизборната кампания. Както тези, поставили камъка в едните ръце, така и другите, наредили хората си като мишени... Докога така, аркадашлар?

 

 

Светослав Пинтев , „Жълт Труд”, бр.9


 

Категория: Политика
Прочетен: 1013 Коментари: 2 Гласове: 5
Последна промяна: 15.03.2014 09:21

Светослав Пинтев

 
Над 4 милиарда британски лири годишно изкарва българската мафия от продажба на антики на богати колекционери по света,  сочи проучване, направено от чужди служби.
Гърне с 360 златни жълтици извадиха  четирима местни иманяри от срутен зид в древната римска крепост Рациария, до днешното село Арчар, Видинско. Там почти цялото население се изхранва от копане на антики. И вади много."Гладът е по-силен от тока. Да знаеш", казва едно съвсем ситно цигане и хуква", когато разбира, че ще го питаме за поминъка му.

     "Монетите, които са открили, са т.нар. сулиди, от византийската епоха. Набарали са ги случайно. Били са зазидани в една полуразрушена стена от времето на император Веспасиан. Някой византийски баровец решава да скрие там спестяванията си преди поредното нашествие на варварите", разказват наши информатори сред иманярите, с които сме тръгнали да обиколим местата, където се вадят най-много антики.
" Злато много рядко се намира по нашите земи. Единият от колегите, които намерили златото в древната Рациария, скрива 4 жълтици в ботуша си, когато се качили в колата, за да си ходят Не са ги преброили предварително, защото били много в гърнето, и номерът минал. Временно...", разказват спътниците ни

Трима иманяри напълниха багажник на жигули с антични монети, открити от тях при с. Мусина, Търновско, разказа техен колега.
"Работят за един дилър. Милионер го направиха. Видях как ги насипваха с лопати в багажника. Вече нямаше място и си събуха ботушите, за да напълнят и тях. Бяха над 35 000 медни римски монети. Не са скъпи, по десетина лева струват, но сметни бройката по 10", разказва водачът ни Васко Котката, докато отминаваме древния град Рациария и пътуваме към поредното римско селище Дортикум до с. Връв, Видинско. Следват Ескус /с. Гиген/, и Доросторум.
Научаваме, че и там се копае яко, а на много места иманярите действат под контрола на бивши ченгета. "Един, който го уволниха после, ме изнуди да му продам монета, която струваше 2000 лева, за 1000. Каза, че или се споразумяваме, или ме прибира. Ако прочетеш, че са открили монети, да знаеш, че не са се разбрали с ченгетата", обяснява Вальо Кита между две лекции. Темата е как Август укрепва тази част на Дунава, а император Траян вкарва девети Клавдиев легион и го разквартирува с робите и добитъка. По тези места с трактор разравят масивен златен пръстен с монограм, тежащ 60 грама.
Търсачите говорят като професори по археология между солени шеги. Обясняват, че покрай Дунава римското присъствие е най-силно, затова тук често намират ценни монети от републиканската и императорската епоха. А също и статуетки на божества. Бронзовият бог Марс, открит при с. Вещица, е продаден за 3000 евро. Още по- скъпо заминава уникална куха статуетка на Зевс от бронз.
Край село Новачене, Плевенско, откриват руини от римски легионерски лагер. Намират над тридесет култови фигурки в една постройка. Вероятно мястото е римско военно светилище.
Питаме какви идоли излизат и колко струват те на пазара. "Всичко, което се сетиш. Намират се фигури на Атина Палада, на бог Хермес. Има лаф: "Трудно е да намериш, но по-трудно е да го продадеш. Пазарът се насити", обясняват водачите ни, докато сърбаме шкембе в крайпътно ханче. Оглеждат се и се ослушват като диви зайци да не би някой да дава ухо на разговора ни. Успокоени разясняват примерния ценоразпис на античните статуетки: "Зависи дали са централна или местна изработка, изящни ли са , колко са запазени, с постамент ли са, или без."
Котката казва: "Антиките са ни голяма страст. Ако можехме, нямаше да ги продаваме, а да ги колекционираме, ама гладен седи ли се? Виждали сме български държавен каталог от 1927 г., който регламентира коя монета за колко се изкупува от държавата. По- ценните се запазват в музея, другите се продават, за да се финансират археологически разкопки."
Чувстваме се идиотски, че живеем в страна, където иманярите мислят как би могло да се спаси богатството, което вадят. А на държавата не

 

Жорко Магьосника :

"Аз съм намирал златни и медни тракийски гривни, направени във формата на змия. Също и един тракийски колан, който се разтяга като пружина, страхотни обеци и торква. С първокласна патина..."

най-ценната антична
монета струва около
400 000 долара

Сечена е от римския император Антоний Пий. Това става по времето, когато обявил за съвладетел и цезар младия Марк Аврелий през 140 г. Монетата е с ликовете на двамата от двете си страни и струва: "Има, няма 400 000 щатски долара". Говори се, че заради такава находка един от "професорите" сред търсачите на антики във Видинско Антон е намерен в Дунава заедно с колата си. Може и да е за нещо друго. Само се приказва, че е открил такава. Версиите са няколко. "Беше наистина страхотен, ненадминат спец. Само оглеждаше местността и казваше: "Тука няма абсолютно нищо. Отива другаде и веднага намира нещо."
Същото изобщо не може да се каже за нашата група. Няколко часа безплодно драскане из баирите са ни изтощили до дупка. Поне сме живи, но докога ...
"Давайте, давайте, тук може да има нещо", повтаря като заклинание спътникът ни. Изобщо не ни пука, защото пръстите на краката замръзват прогресивно и ако ни ги отрежат в Пирогов, не може да ни ги върне и Доналд Тръмп.
Металотърсачът с, който Жорко прослушва всяка педя, струва около 10 000 евро и е донесен от Австрия. Цените им варират между 1000 и 20 000 евро. Най-евтините се сглобяват на място т.е. у нас. "Правят ги обаче големи майстори. Така са се специализирали, че изобщо не отстъпват на фабричните", обяснява той. "Е, тогава за чий купувате вносните...", каня се да запитам, но, падайки по очи, налапвам буца пресен сняг и тутакси ми минава желанието да задавам въпроси.

­


 

 

  • Уникален римски амулет с формата на фалос намери доайенът на действащите иманяри бай Йордан (62), недалеч от с. Солница, Плевенско. Подобно произведение на изкуството по нашите земи досега не е описано. Иманярът светкавично го продава на дилъри на антики едва за 1500 евро, но цената му е поне десеторна. "Те пътуват на аукциони в чужбина през месец и взимат пари, близки до реалните. А това струва доста. Няма система, която да задържи такава находка у нас", твърдят специалисти. "Направо ще ти падне шапката. Отвсекъде имаше топки - 150 г бронз. А и едни сребърни римски монети намерих с него. На тях са Сатир и Менелая. Тя се е надупила. Той я е хванал за гъза и Бай Данчо е присъствал на най-невероятното откриване на голямо количество антични монети у нас. Чрез взрив...
  • "Златни и сребърни монети литнаха във въздуха и скриха слънцето. Звъняха като хиляди камбанки", спомня си Йордан.
    През 70- те той постъпва в новата кариера между Червен бряг и с. Чомаковци. Слагат взрив, който със скалите вдига във въздуха и скрито гърне с македонски тетрадрахми. Злато и сребро се посипват от небето по ошашавените бачкатори. Чак след два дена бригадирът ги изтръсква, а се включва и милицията. Успяват да спасят 2000 за музея, но всеки работник е скатал 20-30. "А колко са се изгубили по камънака", муси се жилавият дядка. Тогава и започва да души за имане. "Първия металотърсач беше на бай Иван от Вършец, по служба. Работеше във ВиК и го бяха дали да търси тръби. Колко монета извади... Най-много у нас са излизали до Казанлък - 15 000 сребърни денария на император Траян Деций", казва той.
    Спомня си с блаженство колко монети се вадят преди само 10 години: "Правехме състезания. 300 медни константинки вадех за 1 час. Сега и 30 на ден няма да откриеш."
Категория: Новини
Прочетен: 13435 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 11.03.2014 13:23

Наполеон наредил
Категория: Новини
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове: 0
Светослав Пинтев
Категория: Технологии
Прочетен: 442 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.04.2013 20:03
<<  <  10 11 12 13 14
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930