Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 258841 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>
imageАпостолът на свободата ни Васил Левски пише в едно от писмата си до Любен Каравелов:

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”.

А също: „С божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на]равно с българина.” Думите му са

публикувани във в. "Свобода" от 13 февруари, 1871 г.

Нямате ли чувството, че у нас досега правеха точно обратното? Само хората, жените и децата им съсипваха, държавата все си беше беззаконна, но май идва време да бъдем наистина „всички равни пред светия закон”, а които не му се покорява....

Или изобщо да не бъдем...

, то нас обръща и ние него обръщаме”. Защото има опасност то да ни затисне като огромния камък на Сизиф, търкулнал се с грохот надолу, а

от нас българите само едно мокро петно да остане.

Както и пораженията, които сме нанесли на красивата си земя. Или ще запретнем всички ръкави и ще го обърнем това опако време към по-добро, или изобщо няма да ни има. Това са двата пътя.




http://no-comment.bg/just-comment/zavetyt-na-vasil-levski-stava-sydboven-izbor-za-naciiata.2231
Категория: Новини
Прочетен: 3043 Коментари: 0 Гласове: 2
Партията-майка остана на власт и създаде мутритеimage -

Андропов ще има време да задейства плана, но не и да го изпълни. Избира за главно действащо лице Михаил Сергеевич Горбачов, когото е издигнал във висшия ешелон от обикновен апаратчик в Ставрополския край. След смъртта на Андропов, по време на краткото властване на наследилия го начело на СССР, също умиращ лидер, Константин Черненко, започват първите битки за плячката в андроповския клан.

Самият мъртъв бос обаче е завещал на сцената да излезе Горбачов, наричан Белязания.

Заради кървавото петно на главата му. Верните му преторианци надделяват. Избрани офицери от КГБ получават секретни задачи за работа по места.

Новият лидер на СССР Михаил Горбачов и новият му курс карат Запада да ликува, а Изтока да се бунтува.

Комунистическата партия на България, преименувана по-късно в социалистическа, също е включена в този огромен проект.

Както винаги, нашите са най-верни на генералната линия. По-верни от папата Андропов и наместника му Горбачов.

Налага се през ноември 1989 г. дългогодишният първи държавен и партиен ръководител на България Тодор Живков да бъде жертван, за да изгреят звездите на Петър Младенов и Андрей Луканов, на псевдо-реформаторите, на сатрапите от соца, преоблекли се като спасители. Всичко това е документирано в секретните архиви на западните служби, а и в доста книги, издадени от бивши офицери и разузнавачи.

България е уникална с това, че е единствената страна, където партията запазва контрола си напълно и започва да гради капитализъм на собствена стопанска сметка.

image ЧАСТ-1
10 ноември – Кремъл ли начерта бъдещето на България? Раждането на тайната власт ЧАСТ-1

 Целият текст:

http://no-comment.bg/face-to-face/klanovete-na-jivkov-lukanov-i-dojnov-oshte-komandvat-bylgariia-10-noemvri-i-natatyk-chast-2.2095

Очаквайте-"Войната за мръсния архив на КТБ"

Категория: Новини
Прочетен: 1097 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 08.11.2014 11:24
Четвърт век се влачим в мъките на безкраен преход, защото позволихме на партийците да станат капиталисти. Държавата ни е отдавна мъртва, а на нейно място действа престъпна организация, твърдят някои автори

В  понеделник се навършват точно  25 години от онзи вече митичен 10 ноември 1989 г. , когато група другари от Политбюро свалиха Тодор Живков и ни излъгаха, че ще правят демократично общество.image

Тези другари, бъдещи капиталисти, вече си бяха начертали

пътищата към светлото бъдеще.

Лично за себе си, щом ние не им го искаме. Бяха си направили план за прехода, за всичко това, което ни се случи през този четвърт век. А може и да им го бяха спуснали от Кремъл, както обикновено.

Казват, че у нас конците дърпал Андрей Луканов?

Да, може би, но той не е самостоятелен играч. Дори демокрацията ни е планирана в Москва, твърдят някои автори. А доказателства за това не липсват.
Често отделни журналисти разследват и дори разкриват в детайли

механизмите на Тайната власт.

Овластените органи по никакъв начин не реагират на това, което кара някои да мислят, че държавата ни е отдавна мъртва, а на нейно място действа престъпна организация.

Как започна всичко?

Маскарадът започва още през 1982 г., когато бившият шеф на КГБ Юрий Андропов става генерален секретар на КПСС и поема ръководството на умиращата държава СССР. По-точно на 12 ноември.

Самият Андропов е на прага на смъртта, знае, че дните му са преброени, и бърза да преобразува властта на КПСС. По този въпрос той активно работи още като шеф на КГБ, но

бърза да стартира своя план, докато е жив.

Управлява само 15 месеца, половината от  които от леглото си в Кремълската болница. Неговата роля в перестройката потвърждава и бившият премиер на СССР Николай Рижков в  интервю за руския вестник „Версия”.

Целият текст :http://no-comment.bg/face-to-face/10-noemvri-%E2%80%93-kremyl-li-nacherta-bydeshteto-na-bylgariia-rajdaneto-na-tajnata-vlast-chast-1.2043


Категория: Политика
Прочетен: 802 Коментари: 0 Гласове: 2
imageЕсть такой анекдот:
Дьявол приходит к Богу и жалуется: "Боже, я больше не могу быть на этой грешной Земле - везде только и поминают Путина, а про меня все забыли" Бог отвечает: "Ты пришёл не по адресу, не я же его демонизирую, лучше спроси об этом у американцев и европейц
Категория: Забавление
Прочетен: 690 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.10.2014 22:19
imageЕдно интервю с руския режисьор, по произход азер, което ми изпадна от архива. От миналата година, но обяснява доста руските работи .

По кината ни тръгна филмът "Братя". С тази копродукция кинофамилията Ибрахимбекови стъпва и в България. Продуцент на филма е световноизвестният Рустам Ибрахимбеков - сценарист на блокбастерите на Никита Михалков "Изпепелени от слънцето" и "Сибирският бръснар, а сценарият е базиран на едноименния роман на живия класик Максуд Ибрахимбеков. Израсналият в Баку негов син, режисьорът Мурад Ибрахимбеков, създава романтичен и носталгичен образ на града, в който първичната страст се сблъсква с вековни традиции. Действието се развива през 70-те години и проследява отношенията на двама братя, влюбени в една жена. В ролята на изкусителката е красивата грузинска актриса Нино Нинидзе. Главната мъжка роля изпълнява Сергей Пускепалис, носител на наградата за най-добра мъжка роля "Сребърна мечка" в Берлин през 2010 г.Мурад, каква е ролята на личния момент в новия ви филм, по каква причина избрахте за копродуценти българите от "Мирамар
 


- Мурад, каква е ролята на личния момент в новия ви филм, по каква причина избрахте за копродуценти българите от "Мирамар филм"?
  - Аз имам принцип да работя само с роднини и приятели. Когато правиш нещо важно, добре е да го правиш с близки хора. Знаеш, че можеш да разчиташ на тях във всеки момент. А с Матей Константинов сме големи приятели. Той казва, че сме се запознали случайно, но случайност няма, тя просто не съществува... Колкото до самия филм, за мен беше важно да реставрирам част от миналото, да пресъздам Баку - града на моето детство, такъв, какъвто беше през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Това беше опит да възстановя частица от него. Търсихме из цяла България баня, която да прилича на тогавашните бани в Баку, но открихме само една, в която не можеше да се снима. Накрая си построихме. Търсихме много дълго и момичето за главната роля и в Русия, където обиколихме всички театрални институти, и в България. Накрая я открихме в лицето на една прекрасна грузинка.

- Може би филмът е и една носталгия по детството или по съветската епоха?

- Това е едно и също нещо. В детството всичко е хубаво... Двете неща са неделими, защото аз израснах през съветската епоха. Правейки филма, се потапяш в този отминал свят... Мисля, че българите ще намерят нещо много познато в него...
Намесва се Матей Константинов: - Много точно е това, че са неделими. Детството е благоденствие, красота, щастие, радост, нищо лошо не се случва. Какво като е съветска епоха? Аз също имам носталгия... Ти нямаш ли - по отношението между хората, по подпетените обувки, по това, че си оставяхме колелата на тротоара, а никой не ги крадеше, никой не ни изнасилваше, убиваше? Извинявай, че са запалих, ама...
- Мурад, в едно интервю казвате, че в Русия вече не се дават руски филми, защото американци държат киносалоните, възможно ли е? Вашият филм допуснаха ли го?

- Да, филмът "Братя" имаше вече няколко прожекции, но засега само в Московска област, ще видим дали ще го разпространят в цяла Русия. Когато казвах това за киносалоните, имах предвид, че се държат от американските корпорации, те действително са собственици на повечето от тях. Руските филми са последното, което излъчват. Снима се наистина с големи бюджети у нас. Не съм специалист, не мога да дам статистика в цифри, но никой високобюджетен филм не е грабнал публиката.

- И у нас е почти така, но руснаците да не могат да гледат филмите си звучи невероятно. Толкова ли е тежка наистина ситуацията?

- Не, тя не е тежка, тя е направо ужасна, чудовищна. Тежка е ситуацията във Франция например, а в Русия е наистина чудовищна. Интелигенцията се възмущава, пише се много по въпроса в пресата, говори се по телевизиите, но нищо повече от това не се случва. Да се реши този проблем е въпрос на политическа воля.

- Как изглежда България през вашите очи?

- Идеално място за живот. Малка, може би небогата, но европейска, спокойна страна. Това, което е искала да бъде винаги след турското робство. Нормална част от Европа, в която да се живее достойно.

- У нас твърдят, че бившата ни комунистическа партия е овладяла икономическите лостове по сценарий, подпомаган от също бившите КГБ и ДС. А процесите в Русия и България си приличат...

- Не е толкова до партията, а до хората, старите хора на ключови позиции, които харесаха новата реалност и се възползваха от нея. В един исторически момент имащите власт разбраха, че в тези нови условия могат лично да се облагодетелстват. Това е дълъг процес... Следващата тема, по която ще правя игрален филм, е едно връщане по-назад във времето, към руската революция, към периода от 1917 до 1920 г., по една повест на Валентин Катаев. В момента, в който я прочетох, знаех, че ще я снимам. Взех правата на книгата, работя по сценария..

- Русия е многолика, противоречива страна, трудно ще стане едно цяло...

- Невъзможно е, но тя винаги е живяла така, това е част от нейната специфика. Има огромна разлика дори между малки градчета, които са на няма и 100 километра едно от друго. В едното - отчайваща нищета, тъмнина, кал, а в другото - нормални улици, чисто, подредено. Не знам откъде идва тази разлика, не мога да си го обясня. В един град имат прекрасен музей, работи театърът, в другия всичко е занемарено. Наскоро пътувах до Оренбург в Казахстан. Това си е европейски град, имат мултиплекс, прекрасен театър, като в Берлин. Всичко е нормално, хората са добре облечени и приветливи... Може би тайната е в личностите, които управляват тези градове.

- А ролята на личностите в историята? От Петър I нататък всеки водач от голям калибър я променя видимо...

- Особено за Русия, за руснаците, ролята на личността е много важна. За исландците не е важна, за шведите не е - за скандинавците въобще, защото там има някаква система, по която нещата се развиват. У нас няма, без човека нищо не работи. Ако се взрем в историята, мисля, че първият опит за голяма промяна в Русия е не на Петър, а на Борис Годунов. Без съмнения на всяка нация е нужен силен лидер, а Русия е имала такива в изобилие. Такъв е бил Александър Освободителя..., първите лидери на СССР. Противоречиви, но огромни фигури, които е трудно да съдиш. В историята има дълбини, които са ни непознати. Ние днес не познаваме процесите, които са движили Гражданската война, нито дори знаем всичко за Отечествената, за Втората световна. Има страшно много неща, които са ни неизвестни. Сталин например е фигура, която е безсмислено да се съди, тя е в историята. Сега чета мемоарите на Чърчил за Втората световна война. Начинът по който той възприема Сталин, е друг, той пише за него с някакво възхищение, с уважение, с афинитет. Непонятни, неосъзнати от нас са все още много от нещата, които движат историята. Питахте ме какво щеше да стане, ако съдбата беше отредила друга личност да е начело на СССР. По времето на Сталин лагерниците са имали право да изпращат по едно писмо годишно, ако беше на върха Троцки например, може би щяха да могат да изпращат по три. Все пак има разлика /усмихва се/.

- Ще кажа само едно име - Горбачов...

- Горбачов.... Беше ясно по онова време, че реформа е необходима. Това го разбираше партийната върхушка, интелигенцията, всички осъзнаваха, че промяната е неизбежна. Въпросът е как беше направена. Някому тя се получи, някому не. Китай и СССР бяха две страни, които много си приличаха по идеология, по управленческа структура, по могъществото си, две ядрени държави с многомилионно население. И двете имаха силна партийна върхушка, интелигенция... Можеше ли Горбачов да бъде толкова успешен, колкото Дън Сяопин. Реформите ги започнаха китайците. Дън Сяопин направи първите крачки в тази посока. Техните се получиха, съветските се провалиха. Можем ли да отдадем това на националните особености на двете страни. Мисля, че не трябва.

- Меката власт в Русия сякаш се възприема като слаба, помитат я бързо?

- Не е така. Грешка е да се смята, че руснаците обичат силната ръка. Като прочетеш философа Николай Бердяев, се замисляш, дали не е прав, че победата на болшевизма в Русия се явява победа на дълбинното руско съзнание. Има корени в душевността и традициите. Според мен, може да звучи грубо, но болшевизмът е марксизъм, приложен към руската реалност. Марксизмът е една игра на ума. Седят си двама немци интелектуалци, пият кафе, беседват, а единият казва: "Какво ли ще бъде, ако няма частна собственост?" Идеята се развива на ниво дискусия. Идва Ленин и решава да я приложи в настоящето. Идеите на марксизма могат да бъдат използвани и по съвсем друг начин. Както в Израел, или в Швеция. Там се получи.

Светослав Пинтев
Седмичен "Труд

Категория: Изкуство
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 18.10.2014 18:31
 
Сбъдва ли се прогнозите  за събитие-бомба
?

image
 Книгата на проф. Никълъс Бойл от Кеймбриджкия университет. „2014 – как да оцелеем при следващата световна криза” предизвика насмешка, когато се появи на пазара преди четири години, но към днешна дата точните прогнози в нея смразяват кръвта на все повече   хора.
Ето че 2014 г. се оказа точно това, което той предричаше, на пръв поглед без да има някакви солидни основания. Като тук все пак не говорим за предсказания от рода на тези на руския ясновидец и астролог Павел Глоба, нито за претоплените фалшиви предсказания на Ванга, които също сме коментирали....Става въпрос за анализ направен от учен, въпреки че той не е нито полигтолог, нито е  специалист по геополитиката. Направихме една справка и се оказа, че е професор по немски език и литература в Кеймбридж. Въпреки това дотук позна на 100%.
Той  твърдеше уверено още преди няколко години, че събитие от голям мащаб ще определи целия ход на XXI  век
imageЗаяви обаче, че е най-вероятно ще се случи около 2014 г.. Позоваваше се на цикличните процеси в историята. И това събитие взе, че се случи наистина -кризата в Украйна, която постави света на прага на нова студена война. В средата на тази година живеем в съвсем различен свят от този през миналата. Той сега е много по- непредсказуем, враждебен и настръхнал, забравил приказките за разведряване и мирно съвместно съществуване. Маските на основните играчи паднаха и лицата, които се показаха не са никак красиви. .Шанс да се оправят нещата обаче има, поне според професора от Кебрийдж. Дай Боже да се сбъдне тази част от прогнозата му, макар че той самият не е голям оптимист.
     Наистина, никой не може да отрече, че проф. Бойл позна. Кризата в международните отношения заради събитията в Украйна безспорно е събитие от много голям мащаб, променило рязко облика на планетата, само в рамките на няколко месеца. То постави  отпечатъка си върху целия свят за поне 10 години напред. Според анализите на професора обаче изобщо не става въпрос за някакво мижаво десетилетие, а за цялото едно столетие. Дали е познал и този път?
В конструкцията му 2014 г. е определяща, защото ходът на предишните пет столетия също е бил предопределян от събития, случили се в средата на второто им десетилетие...Често в година завършваща на 14, но не само.
     Бойл обоснова теорията си това, че всеки век има своите ярки знаци, предсказващи цялата му същност, като обясни, че те се появяват до 20-ата му година. Едно умозаключение, което няма ясен отговор на въпроса „защо се случва така“ , един вид екзистенциална  аксиома. Факт е обаче, че историческата хроника потвърждава изводите на професора.
     „Природата на даден век става много явна през това второ десетилетие, така че защо нашето да е по-различно? Отчасти времето има общо с начина, по който разделяме разбирането си за човешката природа и човешката история. Ако векът ще има някакви отличителни черти, те ще станат ясни до 20-та му година, същото важи и за хората. Друг фактор е смяната на поколенията", пише проф. Бойл. Той предвиди преди години, че ни чака външнополитическа криза между могъщи държави и тя  може да е начало на страшен срив в международните отношения. Ако бъде преодоляна, било напълно възможно да се стигне до начало на нова ера на сътрудничеството между нациите и осигуряването на стабилност за света.  Проф. Бойл надълго и нашироко обяснява, че през последните 500 години  в началото на всеки век е имало
 «Голямо събитие».
    imageТо води или до войни и религиозни конфликти през цялото време или пък е предпоставка за мир. Примерът от изминалото столетие е повече от ужасяващ. През 1914 г.  избухва Първата световна война, отнела живота на милиони хора и  поставила началото на невиждани катаклизми на международната сцена  през целия двадесети век. Идват  Сталин, Хитлер, Мао.... За България  този век е време на четири войни, две национални катастрофи, 45 години  тоталитарен режим и нефелна демокрация, докарала ни до просешка тояга..
    Но не става въпрос само за XX век. Примери има за почти всяко от последните 5-6 столетия. Така например през 1517 г Мартин Лутер заковава своите тезиси на вратата на църквата във Витенберг, с което поставя началото на Реформацията и възхода на протестантството. Един век по-късно, през 1618 г. започва 30-годишната война и десетилетията на религиозни конфликти в Западна Европа, които завършват с установяването на Хановерската династия в Англия през 1715 г.
    Виенският конгрес, който се провежда през 1815 г., за да преразпредели света след поражението на Наполеон, пък донася век на относителна стабилност в Европа. Примери могат да се дадат и със старата история на България, ала и тук сме бамбашка. При нас събитията обикновено се случват още през първото десетилетие на века. Ето само два примера, въпреки че има повече: Цар Калоян разбива латинските рицари при Одрин през 1205 г... През почти цялото столетие България налага хегемонията си на политическата сцена и става една от най-могъщите държави на Европа... Четирнадесети век обаче тръгва зле за страната ни още от първата си година. На престола в Търново вече се е възцарила татарският вожд Чака, нахлул с войските си след като е разбит от съплеменника си Токту.. Подкрепя го шуреят му българският болярин Теодор Светослав, който по-късно го убива и слага на главата си българската корона,  но злото вече е започнало да пуска своите корени. В края на века османските турци покоряват България за пет дълги и страшни века.
    Според Бойл през настоящия век САЩ ще имат решаваща роля в този процес, те или ще ни осъдят света на век на невиждано насилие и бедност, или ще ни доведат в крайна сметка в нова ера на глобално сътрудничество. Той обаче прави една странна уговорка, че мирната алтернатива е възможната, ако светът осъзнае, че ерата на националните държави е отминала и въведе ефективна световна система за управление. Нещо, което на мнозина намирисва на конспирация за нов световен ред. Бойл намира в идеята за световно управление подходящ начин за  с «борбата срещу климатичните промени».  Твърди, че  мир и сигурност може да има след «въвеждане на ефективна система на глобално правителство», която да замени националните държави. А това  също звучи страшно, та то е дежурната аргументация на кандидатите за световно господство.

Категория: Новини
Прочетен: 1213 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 23.09.2014 00:14
 image"Ислямска държава" готви атентат срещу Светия отец", би тревога иракски дипломат дни преди посещението на папата в Албания, писа The Independent. Именно в балканската страна е предвидено да стане убийството. Хабиб ал Садр, посланик на Ирак във Ватикана от 2010 г. имал информация, че една от целите на групировката е премахването на папата, като заяви, че заплахата е сериозна и на сигналите трябва да бъде обърнато сериoзно внимание. Настоящият наместник на Свети Петър е изключително  ярка и нестандартна личност, която е в състояние да преведе Църквата през дълбоките води на огромните й проблеми, както и да отговори на предизвикателствата на съвременния свят. Йоан Павел II беше ключова фигура при рухването на комунизма, каква ли роля ще изиграе Франциск.  Той е и земен човек, от който всеки шеф може да научи много. Пич отвсякъде, даже наскоро вечеря с персонала, но да не забравяме все пак, че е йезуит. Съвсем буквално. Изпадна ми един материал от юли, може да предсавлява интерес за някого. Тогава ме запали с това, че отлъчи мафията, безпрецедентен акт в историята на Църквата....
      
Поканен от швейцарските си гвардейци да гледа заедно с тях в казармата им осминафиналния мач от Световното първенство по футбол Аржентина - Швейцария, папата, който е аржентинец от италиански произход, отговорил, че за нещастие не е възможно. "Това ще бъде война", засмял се Светият отец. При откриването папата благослови Мондиала и пожела той да се проведе в дух на братство и солидарност между народите. Очевидно обаче националността и тръпката при сблъсъка на зеления терен си казват думата дори при най-високопоставените духовници. imageПървосвещеникът наистина тръгна на тежка война, но не с швейцарската си гвардия, която още носи дрехите, измислени от Микеланджело, а на истинска война с Октопода Наскоро папата неочаквано за всички отлъчи представителите на мафията от лоното на църквата. Ако някой си мисли, че доновете са умрели от смях, лъже се жестоко. Те като правило са дълбоко религиозни, подчинени на традициите, както и хората им, а този акт със сигурност е предизвикал смут в редиците на мафията. Самото местно население вече ще гледа със съвсем други очи на "мъжете на честта", както сами се наричат. Неслучайно през Средновековието владетел, отлъчен от папата, се е смятал за свършен. Поданиците му са имали правото да отхвърлят властта му, да го убият и често са го правели, а в Южна Италия нещата не са се променили кой знае колко оттогава. Ръководният орган на мафията - куполата - обаче е и изключително прагматичен при изпълнението на решенията си. Като нищо може на членовете на "комисията" да им хрумне да отстранят Светия отец от пътя си, най-малкото, за да повярват членовете на организацията им, че Бог отново ги обича. Да не говорим за финансовите щети, които търпят от новата политика на Ватикана. За да произнесе анатемата си, папата отиде направо в "устата на вълка", израз, популярен и в Италия, но употребяван там предимно във връзка с мафията. Светият отец посети най-бедната италианска област - Калабрия, където властва организацията, известна като Ндрангета, за да произнесе присъдата си. Поводът за посещението му беше убийството на 3-годишно момче и дядо му в църква при конфликт между две враждуващи фамилии на Ндрангетата. Папа Франциск е реформатор, какъвто Църквата не е виждала от векове, ако изобщо е имало такъв като него, коментират много италианци по форумите. На всичкото отгоре се вози в метрото, разхожда се в цивилно облекло, както биха казали в казармата. Изглежда напълно искрен, нищо че е от йезуитите, орден, към който често се появяват известни съмнения заради противоречивата му история. През настоящата година папа Франциск беше обявен от списание "Форчън" за най-влиятелния световен лидер Това стана заради реформите, които наложи в разкъсвания доскоро от дрязги и скандали, затворен като мида свят на Ватикана, както и заради това, че извади на показ едно по-привлекателно и сърдечно лице на Църквата. В същата класация настоящият президент на САЩ Барак Обама дори не присъстваше. В нея бяха обаче Ангела Меркел, Бил Клинтън и Майкъл Блумбърг. Година след като седна на престола на Свети Петър, новият наместник на Христос, както го наричат милионите католици по света, даде пространно интервю за вестник "Кориере дела сера". Там с изумителна откровеност говори за проблеми, които първосвещениците преди него рядко са си позволявали да нарекат с истинските им имена. Някои бяха направо табу за тях. Папата разкри пред директора на изданието Феручо де Бортоли своите виждания за сексуалността и морала, за сексуалното насилие, за измеренията на фигурата на водача на Римокатолическата църква, говори и за личния си живот. У нас нашумяха приписаните на папата думи във възхвала на прословутия бай Добри от Байлово. Оказа се, че профилът във Фейсбук, от който беше пуснато съобщението, е фалшив. Това обаче не означава, че папата не сърфира в социалните мрежи. Напротив, той има страница в Туитър и я показва на мобилния си телефон, както можете да видите на една от снимките. Този невиждан в историята модерен папа говори често и за единението с православието, тема изключително любопитна за нас. Срещата му с патриарх Вартоломей на Светата земя и общата им молитва пред гроба Господен може би ознаменуваха нова епоха за християнството. Тежка и отговорна задача, която средновековна Византия и България, от една страна, и папството и Свещената римска империя, от друга, не можаха да осъществят. В резултат на което Византия изчезна завинаги от лицето на земята, а ние бяхме заробени за пет страшни века. Дали сега нещата се повтарят, или вървим към по-добър свят?image Говорейки за стремежа към единството с православието в интервюто за "Кориере дела сера", папата казва: "Всички сме нетърпеливи да постигнем резултати. Пътят към единството с православните ще рече да вървим и работим заедно. Православната теология е много богата, и в този момент те разполагат с големи теолози, с едно чудесно виждане за Църквата и синодалността". Светият отец предупреди, че папата не е супермен. "Не ми харесват идеологическите интерпретации, един вид митология, която е създадена около папата. Харесва ми да бъда сред хората, но не ми е идвало и през ум, както говорят, да излизам тайно нощем от Ватикана, за да отида при бездомниците. Папата е нормален човек, да бъде определян като звезда ми се струва дори малко обидно", казва той. Изтъкна също, че на пътя на наместника на Христос се изправят неочаквани предизвикателства, като даде пример с почетния папа и негов предшественик Бенедикт XVI. Определи го като "институция, не статуя в музей. Неговата мъдрост е дар от Бога". Себе си настоящият понтефикс описва като човек, който взема сам решенията, което е напълно в традициите на Ордена на йезуитите, към който, както казахме, принадлежи. Обяснява следното: "В моята работа съм съветван и придружаван от толкова много хора, но в момента, в който трябва да се вземе някакво решение, съм сам с моето чувство за отговорност". Спря се и на ролята на жената в Църквата и призна необходимостта тя да получи своето достойно място там, без обаче това да е в разрез с традициите на християнството. Препоръча на теолозите да задълбочат идеите си по този въпрос.
Светослав ПИНТЕВ

VII.2014 г.  СЕДМИЧЕН ТРУД

Категория: Новини
Прочетен: 1308 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 21.09.2014 21:13
    imageВ Комитета при неговото създаване бяха поканени Негово Светейшество патриарх Неофит, председателят на БАН, двама зам.-председатели, цял легион академици и професори, представителите на местната власт в Благоевград, където ще са част от честванията. Някои от учените споделяха тайничко, че нищо съществено не се прави за достойното отбелязване хилядолетието от кончината на царя, но все не ни се вярваше. Нещата обаче са на път да лъснат. Решението за издигането на паметника, което беше гласувано единодушно от Столичния общински съвет, получи обаче отзвук в Македония. Тамошното електронно издание Brif изрева на умряло, че българският паметник ще бъде по-висок с половин метър от паметника на Самуил в македонската столица Скопие. Това може би ще си остане единственото ни предимство. Писа се, че издигането на монумента ще е за сметка на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация "Българска памет", а Общината ще осигури нужното количество бронз. Какво тогава е направила държавата? А да, трябваше да бъде изработен плакат, който да посрещне децата във всички училища още в първия учебен ден, за да знаят под чий знак ще мине годината. На 3 март първолаците вероятно ще получат и книжка, озаглавена "Защо се гордея, че съм българин", в която една страница е посветена на цар Самуил. Все още се надяваме Гърция да ни предостави костите на владетеля, открити през 1969 г. от археолога професор Николаос Муцопулос при разкопки в базиликата "Свети Ахил" край Преспанско езеро. Ако това се случи, въпреки че все по-рядко се говори по въпроса, останките ще бъдат положени за поклонение в храма "Света София". Известно е, че цар Самуил е син на управителя на Средец комит Никола. Много вероятно е да е бил кръстен в тази църква. Не би ли следвало обаче вече да се знае, ако останките на Самуил ще се завърнат в родния му град? Този въпрос е обвит в тайнственост, каквато впрочем забулва и съдбата на самите кости. Май почти никой не знае къде точно се намират. В интервю проф. Мицопулос уверява, че ги пази като очите си и продължава: "Уверявам ви, че се съхраняват добре - аз съм страстно заинтересован от това - пазят се, все едно става дума за самия мен. Всяка костица е увита в хартия, сгъната стократно. Страхувах се, защото мощите на светците, които държах в един период в университета, бяха откраднати. Затова костите на Самуил съм ги сложил на такова място, че дори и жена ми не знае къде са. На сигурно място са". Дано не се случи нещо с професора, защото може и никога да не узнаем къде са.

Светослав Пинтев, Седмичен "Труд"




 
Категория: Новини
Прочетен: 1246 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.09.2014 21:15
imageКазва се Българи...
Това захвърлено в Странджа село е обиталище на чудновати и богати душевно хора, които живеят с единия крак в съвременността, с другия в традицията То е единственото, съхранило автентичното ритуално ходене по огън в нашите земи. Само защото през 90-те години на миналия век последната истинска нестинарка баба Злата успява преди смъртта си да предаде много от тайните на по-младите жени от селото, а те по-късно възстановяват ритуала, практикуван от хилядолетия. Иначе традицията вече щеше да е в небитието. Както е загинала в близките села Кости и Граматиково, където е запазена чак до 1948 г, но после се загубва. Автентичният обичай в Българи се възстановява изцяло по разказите на баба Злата. И хората от селото откриват в него частица от себе си, защото винаги са били носители на светогледа, характерен за нестинарите, дори когато не са го съзнавали. Тук и до днес гадаят по формата и цвета на облаците, дори младите носят в душите си едно мистично и митологично зрънце, което ние, останалите българи, вече отдавна сме загубили. "В нестинарските села имат една особена нагласа да гадаят, да наблюдават и тълкуват знаците от природата. Можеш да ги различиш, че са от този край, където и по света да отидат да живеят, каквото и да работят. Познавал съм ги в бармана, във всеки от този край, когото срещна някъде", разказва етнографът Стоян Райчевски, бивш председател на Комисията по култура към НС, който от млад изучава нестинарството, а дълги години е работил като уредник в музеите на Бургас, Созопол и Малко Търново. imageРитуалът на празника е нещо, което си заслужава да се види. Затова събира хора от цялата планета. Призори в деня на светците нестинари в носии, характерни само за този край, изнасят иконите до чудодейния извор Аязмото, където тези мистерии са започвали още в тракийски времена. Обредността е строго подчинена на неписания нестинарски закон който никога не се оповестява изцяло на непосветените. В шествието се включва почти цялото село. Първата работа е да се осветят иконите. Писва гайдата, извива се весело хоро, започва да думка гигантският свещен тъпан, който сякаш усилва стократно ритъма на сърцето ти. Точно той довежда нестинарите до тайнствения им транс. Всички наливат от водата на извора, защото в деня на светците тя се смята за най-целебна. Шествието минава през селото, а нестинарите се прибират в параклиса, или коначето, както го наричат местните. Това е сакралното място на нестинарския обред, където се пазят иконите на Константин и Елена и свещеният тъпан. То е домът на светиите, в който те отсядат на празника си. Тук нестинарите се усамотяват преди ритуала, а самият Костадинчо ги "дърпа", както се изразяват местните за транса. Казват, че понякога изричат пророчески думи, виждат в бъдещето, така, както са правели преди огнения танц жреците в древността. В двора на коначето се коли жертвено агне за приготвяне на "нестинарския курбан". Специална роля е отредена на южната страна на параклиса. Там се намира столнината-прозорец, на която се поставят иконите, за да си "почиват". Именно в коначето се случва "прихващенето" на нестинарите преди играта им по огъня, което пък е другата дума, с която местните наричат транса. Следва "обличането" на нестинарските икони". Свещеният тъпан и няколко негови побратими мощно ги призовават да започнат ритуала. Затворените в конака нестинари попадат под властта на ритъма и започват да навлизат в състоянието на транс. Преди това, в специално очертания кръг на селския площад се пали огромен огън. Пламъкът винаги се подклажда и поддържа от най-стария нестинар или нестинарка Когато се свечерява, излиза млад мъж с много дълъг прът, който разстила въглените из целия кръг. Получава се дебела пет-шест сантиметра жарава. Тълпите от хора вече са оградили огнената "сцена". imageСлед 22 часа нестинарите излизат под съпровода на гайди, обикалят жаравата три пъти, а след това я пресичат един по един, под все по- бързото и яростно думкане на тъпаните. Започват ритуалния танц - мъжете и жените, изпълняващи свещенодействието, скачат в жаравата с викове и играят върху въглените, държейки украсената икона на Константин и Елена. В един момент ритъмът става по-бавен, движенията по-плавни и меки. Един от мъжете нестинари застава в средата на жаравата, вдига иконата високо и седи така няколко минути в тишина. След това гайдите пак писват, а нестинарите излизат от огъня с танц. Тогава идва часът на ентусиастите от тълпата. Започва се трескаво събуване, младо и старо притичва през въглените, за да сподели тръпката на ходенето по огъня. За съжаление музеят на нестинарството в селото по ирония на съдбата е унищожен от пожар. Събират се помощи за възстановяването му.
Светослав ПИНТЕВ 

Категория: Изкуство
Прочетен: 1312 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 21.09.2014 21:05
imageЗнае се, че коронацията на френските крале по традиция се е извършвала  в катедралата в Реймс, пред евангелие, изписано на кирилица и глаголица. При клетвата, те слагали ръка върху тази древна  книга с дивен обков, в който се пазели чудодейни реликви. Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. Френските свещенослужители твърдели, че  Реймското евангелие е написано на свещен език.Може би дори на езика на Бога. Става въпрос за чист старобългарски език. За кирилския текст от евангелието това е неопровержим факт, за този, написан на глаголица, въпросът е по-сложен и се дискутира в научните среди. И той обаче най-вероятно е преписан от по-стар български оригинал.
Темата е повдигната още през Възраждането

 За българския произход на евангелието пишат украинският историк Юрий Венелин, прочутият ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров. През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари дигитално копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният историк проф. Георги Бакалов подчерта, че първата част на евангелието е на старобългарски, а изключителните илюстрации са характерни за православието, но мина време и този факт се замъгли в масовото съзнание. В научните среди по въпроса спор няма, не може и да има. Тогава проф. Георги Бакалов каза пред радио България: "Въпрос на добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите, а не друг славянски народ, ще внесем кирилицата като официален език в ЕС... Тоест, има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен текст, подобно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале". Свещената книга е от две части, подвързани заедно, но коренно различни една от друга.

На кирилица са първите 32 страници

imageВсъщност, става въпрос за разновидност на евангелието, направена за улеснение на свещеника. Тя се нарича Апракос и съдържа откъси, които се четат на съответния празник, съобразно православния обред. Останалите 62 страници са изписани на т.нар. хърватска (ъглеста) глаголица, като съдържат апостолски послания и празнични паремии по католическия ритуал. Някои специалисти смятат, че е написана през 1395 г. от монасите на Емауския манастир в Прага, които са датирали глаголическия текст. Според легендата церемонията по коронацията на френските крале става в катедралата "Нотр Дам" в град Реймс, защото там меровингският крал Кловис е приел християнската вяра още през 496 г. Смята се, че първият френски владетел, заклел се в българското евангелие при коронацията си през 1574 г., е Анри III. Той е последният монарх от династията Валоа. Наследилият го знаменит владетел Анри IV, положил началото на нова могъща династия, първият Бурбон на френския трон, обаче пропуснал клетвата пред евангелието, защото е коронясан в Шартр. Смята се, че всичките му наследници с името Луи, сред които Кралят-слънце и обезглавеният по време на Революцията Луи ХVI, са се заклевали, слагайки ръка върху свещената книга, след което ги помазвали с мляко и мед и ги увенчавали с короната. След реставрацията на Бурбоните, последният коронясан пред Реймското евангелие през 1824 г. е Шарл Х, който се пада прадядо на нашия последен цар и бивш премиер Симеон Сакскобургготски, издънка на Бурбоните по майчина линия. Има три основни версии за произхода на евангелието, на които ще се спрем по-долу. Ще си позволим да загатнем и четвъртата възможна. Да се върнем на
 
първия френски владетел, коленичил пред Реймското евангелие
imageТова е Анри III, за когото вече стана дума. Неговата майка е прочутата кралица Катерина Медичи Съпруга на Анри II, майка на последните трима крале от династията Валоа, на една кралица на Франция и една на Испания, тя е смятана и за един от големите политици на времето си. И подозирана в отровителство, разбира се. Самата Катерина е правнучка на първия фактически владетел на Флоренция от рода на Медичите Козимо Старши, известен като един от основните подбудители и двигатели на Ренесанса, покровител на литературата, изкуствата, просветен мъж, хвърлил луди пари за откриване и превеждане на творбите на древните мъдреци. Той е човекът, създал двореца галерия "Уфици", новата Платонова академия, като е назначил гениалния философ-полиглот Марсилио Фичино за неин ръководител и му възложил да преведе събраните от хората му трудове на Платон, Плотин, Порфирий, Дионисий Ареопагит, Прокъл. Днес тези преводи са също класика и се ценят наравно с оригиналите. Той подпомагал всячески и прочути хора на изкуството, като Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело. От историята се знае, че Козимо Старши е изпратил в българска Македония, според тогавашните представи - земите около Филипопол, днешен Пловдив, емисари, които да купуват стари книги. Оттам му донесли множество безценни ръкописи, знае се, че сред тях са и т.нар. "Химни на Орфей", четири теогонични орфически песни, създадени в древните времена на тракийските мистерии, чиито текстове са запазени частично в старогръцки преводи. Какво по-естествено от това т.нар. Реймско евангелие, написано на старобългарски език, също да е донесено в резултат на тази експедиция, а правнучката Катерина Медичи да го е взела със себе си във Франция заедно с други дарове за Църквата, които носи, когато пристига за сватбата си с Орлеанския херцог, който по-късно става крал на Франция под името Анри II. В самата Реймска катедрала дълго време смятали, че разкошното евангелие е написано на някакъв мистериозен свещен език. Говорели, че е гръцки, сирийски, индийски и дори етиопски.
 
Загадката разрешава руският император Петър Велики

Колкото и невероятно да звучи, именно Петър I разкрива тайната, без никакво усилие. През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция, а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за да се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф, в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в православието, защото се смятало, че така в храма присъства сам Христос. Цар Петър поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете на глас един текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица. Не ще да му е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия фонд на руския. След години - на 18 юни 1726 г. - и неговият вицеканцлер посещава Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че книгата съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира добре. През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено. Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека, в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал между 1545 и 1563 г. Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория обаче се позовава на редица неверни факти.
Светослав Пинтев
Категория: Новини
Прочетен: 10449 Коментари: 5 Гласове: 5
Последна промяна: 18.09.2014 10:33
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031