Астрални видения чакат да обсебят съзнанието ви и може реално да превъртите. В православието нощни бдения са разрешени само на заклети монаси, които след дълги пости са овладели ума си. За новопосветените тези служби са забранени. Защо? В дзен манастирите се става в 3.50 ч. призори и в смълчания мрак се гледа в божественото Непроявено. Ислямските суфи пък в 1 ч. изпадат в транс. Научни изследвания със скенер установяват, че в мрака между 1 и 4 ч. мозъкът "работи" на по-различна честота, която позволява съзнанието ни да участва в събитията на цялата Вселена. Нощна молитва трябва да се прави само под ръководството на духовен учител, защото силата й е огромна и опасна, обясни пред НТ брат Никанор от манастира св. Козма и Дамян край Брезник. "Това е велико предупреждение. Изискват се послушание и смирение. По-добре е да извършиш най-мръсните грехове, отколкото да направиш нощната молитва сам и без напътствията на духовен наставник с голям опит и мъдрост. В противен случай може да ти се яви например видение или способност да предвиждаш бъдещето. Всъщност в такъв момент дяволът ни помпа с фалшиви сили. Така душата остава във властта на демоните", обяснява монахът. Това състояние може да доведе човек до депресия и дори до самоубийство. Понякога молещият се заради липса на смирение си въобразява, че е безгрешен и едва ли не светец пред Бога. Тогава с него е свършено, смята божият служител. В Света гора Атонска един монах в молитвата си се предоверява на собствените си достойнства и му се явяват ангели, които го уверяват, че е заслужил да се качи на огнена колесница като самия пророк Илия, той я вижда пред себе си и понечва да се качи. Видението се разпада и той реално полита от висока скала. Бил е доведен до нея в полусън от демоните-видения.Остава жив, колкото, за да разкаже на братята си какво му се е случило. Ако обаче молещият се разкайва искрено за греховете си и постигне т.нар. трезвост, т.е. състояние на духа, при което се концентрира в нощната молитва и тя има невероятна сила. Причината е, че по тъмно е много по-лесно да изчистим съзнанието си, да впрегнем цялото същество в общуването с Бога и да се покаем искрено. Разсейването и механичното повтаряне на думите, без да минат през ума и сърцето, обаче обезсилват молитвата. Те водят до страхове и съмнения, които се явяват в резултат от действието на сатанинските сили. "Дори да си грешен, дори да ти е сладък грехът, ако си прост, искрен, естествен и си признаеш чистосърдечно пред Бога:" Аз съм такъв и такъв, не ми е виновен никой друг. Аз съм си най-виновен за това, което правя", ще бъдеш опростен от Него. Когато човек се покайва, се въздига", обяснява отец Никанор. Отец Павел от софийската църква Св. Петър и Павел също твърди, че силата на нощната молитва е в това, че се отърсваш от всякакви други мисли и ги насочваш към общуването с небесните сили. "Има значение и това, че човек жертва от съня си заради Бога.
 Светослав ПИНТЕВ

Промушени с острието на желязно копие или палешник скелети от средните векове у нас има намерени поне 100, но едва през последните няколко години ги удостоиха със статут вампири. Модерно е просто. Дотолкова, че созополският вампир се превърна в нещо като муза на модерното изкуство Той вдъхнови международния художнически пленер в града, за който става дума, като се превърна във водеща тема в платната и на група авангардни турски художници, сред които се оказа прочулият се като "лошото момче" на съвременното изобразително изкуство Мурат Хаван. Това е творецът, станал известен по света със своите шантави картини, на които може да се види например как самата Мона Лиза и Леонардо да Винчи се целуват, седнали върху седалката на мощен мотор "Харлей Дейвидсън". През миналата година стъкленият саркофаг на обявения за кръволок мъртвец беше включен в класацията на туристическия сайт cheapflights.com за десетте обекта в света, където посетителите могат да видят автентичен вампир, а с настъпването на сезона дойде моментът да се берат плодовете на тази слава.
На първо място беше поставен музеят на вампирите в Париж, където туристите дори се учат да убиват кръвопийците. Точно във въпросната надпревара созополският вампир за първи път задмина Дракула и се нареди на четвъртата позиция, докато горкият граф остана пети. Ако в Созопол се бяха сетили да организират курсове по унищожаване на страховитите същества, сигурно вече щяхме да сме номер 1, но и тази работа си има тънкости. Фотосът на родния вампир спечели и десето място за най-популярна новинарска снимка за годината след откриването му в Стария град, пак в класация на National Geographic.
Влезе и в топ 5 на дестинациите от цял свят, които трябва да бъдат посетени, на влиятелния американския вестник "Чикаго трибюн". България може да не успя да привлече любознателни чужденци с уникалните си тракийски гробници и други древни забележителности, но вече е една от водещите вампирски дестинации Созополчани стискат палци с всички сили, като се надяват тази година древният им съгражданин не да удвои, а поне да утрои туристите. Те благославят градския си, проф. Божидар Димитров, който се постара да подпомогне създаването на съвременния мит за созополския вампир и дори да го превърне в световна сензация, въпреки откровената насмешка, която много негови колеги хранят към новия "култ", родил се около открития преди две лета 700-годишен скелет. Шефът на НИМ каза в пряк текст, говорейки за созополския вампир:
"Време му е отново да започне да печели пари за града, както го е правил преди 700 г.". Факт е, че откритието пришпори кретащия туризъм. А отчасти и въображението на археолозите. Учените масово започнаха да намират из цяла България прободени средновековни мъртъвци и да ги обявяват за вампири. Такъв естествено откри и проф. Николай Овчаров на Перперикон. Неговият беше провъзгласен направо за близнак на созополския. Проф. Божидар Димитров продължава да се грижи за поминъка на родния си град и дори намери име от историята, с което да кръсти вампира. Според него това е не друг, а внукът на някогашния пират на име Кривич, който управлявал Созопол преди 700 години и се опълчил на най-могъщата морска република от онова време Генуа. Професорът честно си призна, че няма никакви доказателства за самоличността му, но такова било вътрешното усещане на шефа на НИМ. И така вампирът беше идентифициран с историческа личност. Името Кривич фигурира във венецианския дипломатически документ Atti di pirateria от 1287 г., а в друг, от 1352 г., се казва, че човек със същата фамилия управлява Созопол. Според тази версия всичко започнало по времето, когато България и Византия се съюзили за война с могъщата по море и извънредно богата италианска република Генуа. Внукът Кривич управлявал Созопол и водел бойните действия, но генуезците нападнали неочаквано и градът бил разрушен. След смъртта му вбесените средновековни созополчани го обявили за вампир, бастисал родното им място, и проболи трупа с палешник, за да не възкръсне и да донесе нови беди.
Антропологът проф. Йордан Йорданов направи реконструкция на черепа. Той установи, че приживе т.нар. вампир бил почти без зъби, като се отличавал с нестандартно асиметрични черти на лицето. Резците му били изтъркани до корен заради растителната храна, която консумирал, най- вероятно корени Много е вероятно изобщо да не е хапвал месо. Възстановка на главата му показва лицето на страховития созополчанин, когото нарекохме созополския вампир. Най-изумителното при него е, че му е правена сложна мозъчна операция, която съвременната хирургия нарича "трепанация на черепа". Манипулацията очевидно е била извършена приживе и той не е умрял от нея. През Средновековието подобни операции са правени на епилептици. Такива са установени и при скелети, открити в Плиска и край село Одърци.
Светослав ПИНТЕВ

Това мое интервю с новия премиер ми изпадна от архива...2 април, 2013, "Жълт Труд"

Близнашки: „Необходима ни е национална солидарност, неолиберализмът е мъртъв” 

Светослав Пинтев

Проф. д-р Георги Близнашки е един от съставителите на българската Конституция, приета през 1991 г. Член на НС на БСП, в момента в оставка. Преподавател e по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е депутат в 36-то и 40-то Народно събрание. Наблюдател в Европейския парламент (2005-2007), както и евродепупат (2007).

Близнашки е емблемата на „лявото крило” в БСП. Той е първият предложен за кандидат на партията за президентския пост. Националният съвет на столетницата обаче припозна и избра „чуждия” Ивайло Калфин. През последните седмици изявленията на професора, че БСП е на път да претърпи много тежко поражение в предстоящите избори и това няма да се дължи само на зле подредите листи, шокира мнозина в левицата. Проф. Близнашки не цепи басма никому, той е живата демонстрация на мисълта на известния италианския политолог Норберто Бобио, изказана в „Преразгледаната мисия на начетения човек”: „Интелектуалецът изпълнява своята функция да критикува, когато умее да говори против своята партия”.

– Проф. Близнашки, предупреждавахте, че социалното напрежение и бедността у нас са бомба със закъснител. Сега, когато тя избухна, какво Ви изненада?

– Няма нищо по-естествено от това хората да излязат на улицата, за да протестират, когато сметките за тока станат непоносимо високи. Дотук всичко изглежда напълно разбираемо. Всеки опитва да намери някакво решение на своите проблеми, но за съжаление вълненията у нас останаха на равнище търсене на индивидуална справедливост. Огромното мнозинство от българския народ все още не разбира, че основният проблем на нашето общество е дефицитът на социална справедливост. И това е така, защото ножицата на доходите в България е отворена до краен предел. Една малка олигархична група продължава да увеличава своите богатства, докато мнозинството тъне в нищета и безпросветност. Нима не е парадокс обстоятелството, че броят на милионерите в България непрекъснато се увеличава и то през годините на криза. Именно в този контекст настъпиха изненадите, когато социалните искания за по-добър живот се изродиха в неоправдана агресия срещу демократичната Конституция на страната. А това не означава друго, освен че влиятелни среди в нашето общество се опитват да експлоатират народното недоволство за постигане на своите собствени користни цели и интереси. Оттук започва и сериозният разговор по темата...

- Във век на нестабилност ли навлизаме, какво е мястото на България в този световен процес? Защо хората горят като факли, избират най-ужасната смърт...

- До голяма степен това е така, защото става дума за глобална криза на капитализма. Икономистите предупреждават, че във финансовата орбита продължават да се въртят огромни капитали без реално покритие. А това означава, че кризата може да се появи внезапно отново, тъй като тя ни дебне буквално зад ъгъла... Що се отнася до българската драма, в която хората горят като факли, то тя се дължи не само на бедността, но и на безнадеждността. Тези неща се случват тогава, когато хората загубят житейската си перспектива. А без надежда и очакване за по-добро бъдеще, животът губи своят смисъл. Всичко това е последица от неолибералната политика, прокарвана от бившия министър на финансите Симеон Дянков, който така и не можа да види отвъд числата от приходите и разходите на държавната хазна живите хора с техните надежди и въжделения. Така се стига до съдбоносни решения, при които човек избира да сложи край на ужаса, наречен живот, вместо да продължава да изживява ужаси без край. Всичко това трябва да бъде преустановено час по-скоро и отговорните политици да обърнат своите очи към проблемите на живите хора тук и сега.

- Кой има интерес от промяна на Конституцията, кои може да са силите, които стоят зад тези искания? Подозирате ли, че има кукловоди на протестите?

- Вече дадох категоричен и еднозначен отговор на този въпрос. Това са онези фактори на „невидимата“ власт, свързвани у нас преди всичко с остатъчните структури на Държавна сигурност, които от самото начало на прехода, та до ден днешен дирижираха и продължават да дирижират националния политически живот. Тези хора откровено се прекланят пред идеологията на насилието. Позволиха си да издигнат дори паметник на диктатора Стефан Стамболов в центъра на столицата, като арогантността им стига до там да раздават политически награди на негово име. А освен това непрекъснато насърчават фалшифицирането на новата и най-нова история на страната. Всичко това трябва да бъде преустановено и преодоляно, защото не може да има действени демократични институции без развита демократична култура. А нека се знае, че имаме здрава демократична традиция, въплътена в идеалите на българското възраждане и нашата първа писана Конституция – Търновската Конституция от 16 април 1879г., която българският народ възприема и защитава като своя „светиня“. Време е да възкресим доброто име на най-големия български държавник- Петко Каравелов – бащата на Търновската Конституция и патриархът на българската демокрация. Още повече, че тази година е юбилейна за него. На 5-ти април ще отбележим 170-тата годишнина от неговото рождение. От години насам студентите от юридическият факултет на Алма Матер се прекланят пред паметта на този велик българин, но е време това начинание да се превърне в национален почин.

- Има ли все пак някакво рационално зърно в исканията за Велико Народно събрание?

- Ако се върнем към исканията за свикване на Велико Народно събрание, то това не е нищо друго, освен опит народното недоволство да се насочи в погрешен коловоз, който води наникъде. Абсурдно е българските граждани да се насъскват срещу тяхната собствена демократична Конституция, която освен всичко друго защитава и социалните им права. Едва ли е случайно, че един от идеолозите на десницата, обичаен храненик на небезизвестното „Отворено общество“ настоява на страниците на в-к Труд за свикване на Велико Народно събрание за премахване на социалните права. Гражданите обаче не трябва да забравят, че това за извоювани права. За да намерят място в действащата Конституция за тях многократно е проливана човешка кръв през последните столетия...Така че не трябва да се позволява на всевъзможни политически авантюристи да си играят със съдбата на българския народ.

Необходимо е да си даваме сметка, че зад исканията за свикване на Велико Народно събрание се крие злокобната идея за въвеждане на президентски режим в България, която в нашите условия на европейска периферия много бързо ще приеме облика на авторитарно управление. Разбира се, всичко това е абсурдно.

- Как си обяснявате ескалирането на протестите, започнали със социални искания, а след това насочили се срещу партийната система?

- Улицата никога не ражда нови идеи, но лесно подхваща лозунги, които опитни „суфльори“ подхвърлят умело. Беше много забавно да се наблюдава как се появи статия, в която окичен с научни титли и звания „професор“ – бивш работник от апарата на ЦК на БКП и агент на политическата полиция на „стария режим“ – подхвърляше идеята за двукамарен парламент, а вечерта по една от най-гледаните кабелни телевизии млада дама, из между водачите на протестиращите, ентусиазирано обясняваше как ще функционира този двукамарен парламент, състоящ се съответно от 120 депутати и 60 сенатори. Тя въобще не можеше да си представи колко абсурдна е тази идея в епохата на информационното общество - едни и същи дебати да се повтарят два пъти при едно и също съотношение на политическите сили по двете камари на парламента. Това не е нищо друго, освен след вземането на решението от долната камара да се предлага „притоплена манджа“, която сенаторите ще трябва да предъвкват повторно. По-добре е да се мисли предварително, когато се предлагат подобни налудничави идеи, защото нямаме никакво историческо време да подлагаме българската нация на безумни експерименти. От този ретрограден порядък са и идеите за „безпартийна демокрация“ или за „отзоваване на депутатите“. Затова като професор по тази материя мога да кажа, че държавното право не е детска игра, нито занимание за псевдоинтелектуалци „под прикритие“.

- При това положение на нещата, какво трябва да се прави оттук нататък, за да се измъкнем от безизходицата?

-На дневен ред е въпросът за смяната не на политическата система, а на неолибералния икономически модел в България. Тези дни в Софийския Университет се проведе българо-испанска научна конференция по темата „Европа по време на кризата“, организирана по инициатива на испанското посолство и студентите от кръжока по конституционно право. В дебатите взеха участие изявени политически фигури и академични авторитети от двете страни. Основното заключение от разискванията беше формулирано най-неочаквано не от друг, а от бившия премиер Иван Костов, който заяви на всеослушание: „неолиберализмът е мъртъв“. Това е вярно, но последиците от неговото прилагане в България отвориха живи рани и ще е нужно много време те да заздравеят и обществото да осмисли своя живот по друг по-смислен и разумен начин. Алтернативата на неолибералния икономически модел – според мен поне – трябва да бъде един нов консенсус в обществото ни, основан върху идеите за национална солидарност и социална справедливост. Става дума за една нова духовна парадигма, която трябва да отиде отвъд партийните програми и да стане основа за възраждане на обществения морал в България. Този нов консенсус трябва да бъде формулиран и отстояван от българската интелигенция, която остава настрана от протестите, но е длъжна да помогне на своя народ да намери светлината в тунела. Няма кой друг да свърши тази работа. Това е единственият възможен изход от общоевропейската криза, която според участниците в конференцията, далеч не е само финансова и икономическа, но е преди всичко и най-вече криза на доверието. Затова нашата интелигенция трябва да изпълни своя дълг пред народа ни и да съдейства за създаване на нов духовен климат в страната. Единствено и само върху тази основа може да се въздаде справедливост и да бъдат наказани онези, които ограбиха не само националното богатство, но и душите на няколко поколения българи.

Нека да припомня, че своеобразна кулминация на неолиберализма в нашата страна бе въвеждането на плоския данък, който по дефиниция е регресивен, тоест стоварва данъчната тежест върху бедните и освобождава от данъчна отговорност богатите и свръхбогатите. В своята реч пред Народното събрание през месец ноември 2007г. определих този данък като антисоциален и антинароден. Тогава останах неразбран. Един приятел ми каза: „Георги, възхищавам ти се, но тези чиито интереси ти се опитваш да защитиш не те разбират, докато онези, срещу чиито интереси се изправяш, много добре те разбират и никога няма да ти простят“. Мисля, че сега все повече хора разбират за какво става дума, но това става по най-тежкия за тях начин.

- Възможно ли е възмущението срещу партиите да избухне в социална революция?

- Не мисля, че ще се стигне дотам, но не трябва да се поддаваме на провокациите на всевъзможните леви и десни идеолози в нашата страна. Един от активните левичарски графомани лансира тезата за „колапс на либерално-демократичната утопия“. Това твърдение е проява на фундаментална глупост и не трябва да се насърчава по никакъв начин. Първо, либералната демокрация не е никаква утопия, и второ, тя се явява единствената жизнеспособна алтернатива срещу настъпващия по всички направления авторитарен капитализъм. Затова в политически план задача на задачите в България е да спасим парламентарната демокрация, която има своята здрава логика и дълбоки традиции у нас, а на тази основа да укрепим националната ни държава, която да постави под свой контрол самозабравилата се олигархия, защото у нас основните политически партии се превърнаха в играчки в ръцете на олигархията, която не желае да спазва никакви правила, поради нейни изявени говорители поддържат тезата за ВНС и нова Конституция. Необходимо е тези хора да се накарат да живеят по „Закон Божий“, за което говореше още Тодор Живков през последните години на своето управление, когато се издаде Указ № 56. Тоест, тези хора да плащат прилични възнаграждения, да внасят съответните социални осигуровки и предвидените за всички данъци. А това не означава нищо друго, освен да укротим дивия капитализъм и да преминем към капитализъм с човешко лице. Но всичко това предполага едно огромно национално усилие. Или ще го направим това всички заедно, или българската нация ще бъде обречена на самоунищожение.

- Вие сте критичен не само към управляващите доскоро, но и към партията ви- БСП, а възмущението ви на моменти добива доста остра форма?

- Преливам от възмущение, защото БСП – моята собствена партия – буквално проспа последните четири години, прекарани от нея в опозиция. Вместо да се ревизира погрешната политика, намерила своята кулминация в плоския данък и да се порицаят флагрантните прояви на корупция, довели до изборната катастрофа от 2009 г.,се наложи погрешната линия за търсене и постигане на личен реванш от „несменяемия“ лидер на всяка цена и с всякакви средства. А това не може да доведе до нищо добро. Вместо Сергей Станишев да се извини за въвеждането на плоския данък пред целия български народ, той тръгна да прави завой към радикална лява политика насред кризата – нещо, което е напълно невъзможно и недопустимо. Всичко това показва, че плоското неолиберално мислене продължава да бушува в главите на част от ръководството на партията. Тези хора все още не са осъзнали същинските причини, поради които българският народ ги лиши от своето доверие на последните избори.

Странно звучат обясненията на придворните им социолози, че дори в условията на народен бунт, довел до падането на правителството, основната опозиционна партия не само не може да застане начело на протестите, но дори не е в състояние да повиши своята подкрепа сред широката общественост. А причината за това е, че хората не ни възприемат като лява партия, а като партия на олигарсите.

- Има някакви опити от страна на ръководството на БСП за лансиране на нови лица. Това ще помогне ли да се измие лицето на партията?

- Едва ли ще дадат очаквания резултат, защото тези мерки са твърде ограничени и се предприемат твърде късно. Оттеглят се авторитетни личности, честни и почтени хора, доказани професионалисти, а като нови лица се лансират хора със съмнителни качества. На всичкото отгоре лицата на клептокрацията най-вероятно ще запазят своите водещи позиции в партийните листи за предстоящите общи парламентарни избори. Затова се изразявам така остро, защото така и не се разбра, както вече съм казвал, че колкото и хората да мразят Бойко Борисов, два пъти повече ненавиждат самия Сергей Станишев. При един нов пореден провал ще се наложи да се търси ново начало, а това означава, че жертвите на едно цяло поколение да се запази БСП като партия на социалната справедливост, са отишли на вятъра. Накрая ми се иска да кажа, че евентуалният провал на една партия и нейния лидер по никакъв начин не означава край на борбата за социална справедливост, защото тя придава смисъл на човешкия живот за милиони хора по нашата „грешна“ земя.

Неочаквано се отзовах на един остров в Егейско море.Това е турският Гьокчеада, където туристите още не са изместили овцете и те си пасат спокойно. Със сърфистите се разбират, това е техният рай,  И от България мтого такива пътуват насам.  В неделя следобед ми съобщиха, че колега се разболял, затова в поделник някой трябва да замине. И аз нали не мога да отказвам за пътуване, потеглих. Да де, ама до сутринта трябваше да си пиша материалите и почти не легнах. После се телепортирах направо в Азия,в град Чанаккале. Е, повисях 5-6 часа в Хасково, после да дондурках 7 в автобуса. Но може да се каже, че изведнъж се събудих на този континент, защото не бян а себе си.Затова не можах да пусна нещо и тук, ама ще разказвам, нали наблизо са развалините на Троя. . 

В писмото си от 1203 г. Калоян уведомява Светия отец, че е натоварил търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая” на предшествениците си:

„…царете на българите и власите -- Симеон, Петър и Самуил, прародители мои и на всички останали царе на българите...“

Това, което не се учи в училищата ни днес, е, че Калоян иска да му се признае титлата на римските императори, произлязла от фамилното име на Гай Юлий Цезар, утвърдила се като знак за легитимност на императора и правото му да властва над познатия свят. Цар е само общоприетото в онези времена българско съкращение в писмената форма на титлата Цезар. От българските владетели по-късно тези претенции и царската титла наследява Русия, която пък след падането на Константинопол претендира да е третият Рим..

Българските господари смятат, че титлата Цезар (Caesar - лат.) им се полага по право, още повече че още кан Тервел е официално коронясан за Кесар насред Константинопол по инициатива на самия византийски император Юстиниан Носоотрязания, който с този жест му благодари за това, че с войските си го връща на престола. Кесар е византийският вариант на Цезар, според гръцкото произношение. На императорите български и през ум не им минава днешната представа за цар просто като за владетел на една държава. Затова Калоян иска от папата признаването си за император и Цезар, не за крал:

„ ...ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, цесарска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори – Самуил, и друг

Това го писах преди година без малко, но си е актуално и сега. Особено след срещата при президента и Бузлуджа. Боеве между водещи политически лидери, безценно...

Другарю Миков, нацията иска едно: Депутатите да се бият пред народа, я той с палец ще решава кого да го бъде.

  Любимият ми напоследък социален антрополог Харалан Александров наскоро оприличи в пресата гражданското общество с дете – „жизнерадостно и игриво, но и доста шумно, издава различни и недокрай членоразделни звуци”... Каза също, че то постоянно си измисляло нови игри. Това последното си е направо ключова фраза за разкодиране на същността му, която силно ме впечатли. Почти колкото новоизкованата дума „ваканцувам”, но за този шедьовър на словото, който тръгна триумфално из родината веднага след като излетя от устата на депутата Хасан, ще се спра специално. Сега за състудента ми Харалан. За разлика от обикновено, този път се солидаризирам с него, наистина, пръкналото се наскоро гражданско общество е като палаво генийче, достигнало мащабните визии на Бердяев, Кант и Айнщайн едновременно, но затворено в детска кошарка от тъпите си и деспотични възпитатели. Звуците му може да са нечленоразделни, но игрите, които измисля, много ги бива, направо са професионална версия. Те дори като едното нищо, могат да се превърнат в малък, спретнат модел за функциониране на обществото ни.
Идеите на хлапето за все по-реални забавления, които да допринасят и полза роду могат с лекота да се претворят в живота, ако проявим повече въображение. Подсмихвате ли се ехидно, а? Я по-добре погледнете през очите на дете. По определението на поета „не искат и не обещават те”, но този случай не е такъв. Искат всичко... Ето един красноречив пример, който може да се превърне във фундамент на новата ни държавност:
Някой в нета, със сигурност горд член на гражданското общество, подхвърли великолепната идея „да се направи един правителствен ринг на площада, там да се карат и бият а ние да чоплим семки, и който падне народа ще показва с пръст (нагоре или надолу), ще го бъде ли тоя или не.”
Не е ли велика идея, а авторът й сравним със самия Перикъл, преборил, между другото, всемогъщата атинска олигархия и заменил я с непознатото дотогава управление демокрация? На това му казвам аз пряка власт на гражданското общество, чрез която ще се решат едновременно няколко сложни въпроса, мъчещи традиционно страната ни. Това са формата на управление, спешното привличане на огромни инвестиции в туризма, за да тръгне цялата икономика нагоре, и не на последно място - пряк контрол осъществяван върху политиците от народа, който пък, освен всичко останало, ще получи свое собствено супер-демократично риалити. Така ще се натамъним идеално не само към високите изисквания на дигиталната епоха, но и към мъдрите предписания на древните, които много добре са знаели какво правят, изграждайки преди хиляди години основите на днешната ни столица. Имайте предвид, че римляните са построили на бул. „Дондуков” огромен амфитеатър, предназначен за кървави двубои, а и за масови битки, който чудесно може да се използва днес.
   Така ще успеем лесно и ефектно да възродим гладиаторските традиции по нашите земи, като по този начин без съмнение ще привлечем пълноводен туристически поток. Въодушевяващо и вдъхновяващо начинание, което може да се окаже решаващо за превръщането на страната ни в балканския икономически тигър, или лъв, ако предпочитате сакралните знаци на националната ни символиката. Ще се измъкнем от кризата със звук, като реактивна ракета. Трябва само да се обяви конкурс за проекта и да се осигурят съответните финансови потоци от ЕС. Давам безплатно някои насоки, но на следващия етап, моля най-любезно да бъда включен като подизпълнител, или поне като генератор на идеи по проекта, със съответните отчисления за авторско право... Как само ще блеснат житата тогава. И всеки ще си получи своето, според заслугите - аз включително.
Така ще добият и по-приемлив за масите смисъл думите на банкера Атанас Буров, че „българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато....” И още изрежда, но мисля, че схванахте смисъла. Пак ще си ги има тези благини политикът наш, но заработени в честен двубой на гладиаторската арена, с пот и кръв. Така народът ще е доволен, защото ще си набави необходимия му порцион от хляб и зрелищата, а властниците ще имат парите, златото, жените или мъжете, според предпочитанията. Гладиаторите открай време са добре платени, не е само да са ги колели, а от законотворчество и участие в комисиите на НС ще добавят по нещичко към доходите си.
   Съвсем наблизо до парламента е античният амфитеатър на древната Сердика, който в римската епоха е съперничел на Колизеума, ако се вярва на археолозите. Част от него вече е разкрита, време е да го изровим целия и спешно да го реставрираме, да определим и ВИП - ложите, дето се казва. Те ще са за гостите от Европейската комисия. При арената трябва да са запазени стаичките, от които са излизали гладиаторите. Те могат да се свържат с парламента, Министерски съвет и съответните комисии към Народното събрание. Седалището на последните е в бившия Партиен дом, който е пък само на стотина метра от арената. Казват, че имало и подземни тунели в тази посока. Ми тя инфраструктурата си е готова, както се оказва. От парламента направо да тръгват към боя, политическия триумф и славата.
   Депутатите обаче побързаха да се измъкнат, преди да осмислят и гласуват някакво такова богоугодно и народоугодно предложение, което в крайна сметка е едно и също. Vox pуpuli vox Dйi, нали така? Да не ги съдим, и те са хора, искат да „ваканцуват”. Каква дума само, а? Те сами я измислиха и приложиха в живота за броени дни. По-конкретно - изрече я от трибуната народният избраник Хасан Хафъзов, който иначе е теолог, имам и главен секретар на мюфтийството. Той призна също, че никога не е летувал ни на море, ни на планина, както и семейството му, защото го стряскат срамотиите по плажовете, затова не пуска и дъщеря си. Депутатите от всички бои, които от голотии се не плашат, избухнаха в гръмовен смях. Лидерът му Лютви Местан го успокои веднага, пак от трибуната: "Бедни ми приятелю, не бяхте разбран днес. Вие сте теолог, имате склонност към езотериката". После мъдро го посъветва да съобразява "нивото на комуникация с нивото на реципиента". Което е абсолютно правилно и необходимо, особено, ако си сенатор-гладиатор и реципиентът решава съдбата ти с палец. Ето, че с тази инициатива и диалогът по вертикала ще тръгне с нова сила
Новороденият термин „ваканцувам” вече е абсолютен хит, грее отвсякъде, във Фейсбук е на всяка стена, пълни вестниците, електронните медии го преповтарят непрекъснато... Ако така ковяха и законите, както новите думи, известни също като неологизми, цена нямаше да имат народните избраници. Даже се чудя - как сме живели досега, без да познаваме термина „ваканцуване, какъв живот е било това изобщо. Измислиха думата преди десетина дена, а вече е като хляб наш насущний, ако я потърсиш на търсачка в интернет, излизат 20 900 резултата. Изумителна ефективност. Ако са такива и на арената, депутатите имат всички шансове да направят чудеса. Нека сега добре за си починат край морските вълни, или където там им е приятно, да отдъхват, за да са във върхова форма наесен. Ваканцувайте, гладиатори, ваканцувайте!

Dieci consigli per vivere sereni. Direttamente da Papa Francesco, che ha rilasciato un"intervista a El Clarin in cui ha anche formulato una sorta di decalogo per la felicitа. Vediamo quali soni i punti elencati dal pontefice per evitare lo stress quotidiano e sorridere a fine giornata di quel che si и fatto.

Vivi e lascia vivere: Secondo il Papa, ognuno dovrebbe avere come guida questo principio. "Vai avanti e lascia che gli altri facciano altrettanto".

Donati agli altri: Dobbiamo essere aperti e generosi verso gli altri: "Se ci chiudiamo in noi stessi, corriamo il rischio di diventare egoisti. E l"acqua stagnante diventa putrida in fretta".

Procedi con calma: Papa Francesco ha citato un romanzo di Ricardo Gьiraldes, il cui il protagonista Don Segundo Sombra Gaucho parla cosм della sua vita: "Dice che in gioventщ era un torrente pieno di pietre che si portava dietro tutto, da adulto era un fiume impetuoso, e in etа avanzata si muoveva ancora, ma lentamente”. Bergoglio ha aggiunto: "Mi piace l"immagine della pozza d"acqua calma perchй rappresenta la capacitа di muoversi con gentilezza e umiltа, una calma nella vita. Gli anziani hanno questa saggezza, sono la memoria del popolo".

Trascorri la domenica in famiglia: E" un giorno di festa, per la famiglia: "Tutti chiedono la domenica non lavorativa".

Troviamo modi creativi per dare lavoro ai giovani: "Se mancano le opportunitа, и facile che i giovani cadano nella droga. E tra i giovani senza un"occupazione, il tasso di suicidi и molto alto. Non и sufficiente dar loro da mangiare: bisogna inventare corsi di un anno da idraulico, elettricista, sarto. La dignitа и data dal fatto di portare il pane a casa".

Prendiamoci cura della natura: La grande sfida dell"uomo и evitare il degrado ambientale.

Dimentica in fretta le cose negative: Parlar male degli altri significa avere una bassa autostima per il Papa. "Vale a dire: mi sento cosм poca cosa che invece di migliorare cerco di peggiorare il prossimo. Lasciar andare le cose negative in fretta и una cosa sana”.

Rispetta il pensiero degli altri senza proselitismo: Le credenze altrui vanno rispettate, possiamo ispirare gli altri attraverso la testimonianza, ma la cosa peggiore che ci possa essere и il proselitismo religioso. "La Chiesa si sviluppa per attrazione, non per proselitismo".

Lavora per la pace: La richiesta di pace va urlata. Non и uno stato di quiete questo, la pace deve essere sempre attiva.