Прочутият надпис на изгорелия цирк, преди да пламне, „25 години народна власт, 25 години цирк“, днес може да бъде сменен от достоен наследник. Той би трябвало да звучи: „26 години „Ку-ку“, 26 години цирк“. Едно емблематично име, което сякаш предрече съдбата на българската демокрация. Идващата седмица се навършват 26 години от раждането на вече легендарното студентско предаване „Ку-ку“, което беляза зората на прехода. То даде водещите кадри за т.нар. роден шоубизнес, а и за повечето български тв предавания. Кадрите решават всичко, както е забелязал още другарят Сталин. Което изречение ни напомня, че немалко от кукувците ветерани се намърдаха ловко в политиката, а на повечето от останалите им се иска и също вървят натам. Нали имат илюзията за мощно влияние върху общественото мнение чрез телевизионния екран, та си мислят, че българинът само тях чака. Беше сформиран специален организационен комитет по провеждането на всенародните Ку-ку тържества, който представи във вторник книгата „Ние сме КУ-КУ” от интересен авторски колектив. Това стана в клуб „Яйцето” на Софийския университет ”Св. Климент Охридски”. „Какво е да си ку-ку? Защо е рецепта за успех?“, попитаха кукувците. Прави впечатление обаче, че в организационният комитет, на купона, но не само там, липсва името на един от най-успелите от тях, ако не най-успелият в шоубизнеса. Това разбира се, е Слави Трифонов, който може да е всякакъв, но единствен още се крепи на гребена на вълната. Не, че това е от голяма полза, но нейсе.

В дълбока нелегалност е и легендарната кукла мистър Ку ку, която не отиде на собствения си рожден ден. Може би, защото е приютена именно в дома на Слави Трифонов. Едно кукувиче ни каза. От хората , споделили историите си за книгата личат имената на Август Попов, Евтим Милошев , Бойко Василев, Васил Василев- Зуека, Влади Въргала, Камен Воденичаров, Любен Дилов-син, Нидал Алгафари, Петър Курумбашев, Росен Петров, Милен Цветков, Стефан Рядков. Няма ги обаче три основни фигури- Слави Трифонов, Тончо Токмакчиев и Мартина Вачкова. Старите вражди между някогашните куковци продължават, даже са по-силни отвсякога. За добро или за лошо българи сме ние, както се пее в една тяхна песен. Слави направи през април миналата година юбилеен концерт на „Ку-ку бенд“. Тогава Камен Воденичаров сподели, че дори не е бил поканен на него. Той каза: “ Това малко ме натъжава, говорихме си и с колегите. Разбирам ги и тях - от тези 20 години заедно сме били само 4, те продължават да работят успешно. Ако те са решили да фокусират вниманието на публиката върху тези 16 години, в които не сме били заедно, това си е тяхно право. Както се казваше в един арменско-еврейски виц: „Портмонето е тук, намери се. То се намери, ама лошото чувство остава“. Така е – лошото чувство остава - да се празнува един рожден ден, да си част от рождениците и… да те няма.... Можеше за 3 минути да излезем и да кажем „Здрасти“, да изпеем „Къде си вярна ти любов народна“ и с това да се приключи. По този начин да покажем, че дори хората да са били заедно и да са се карали, в името на една кауза да съберат сили и да си простят…“. Сега пък ги няма други. Явно никога няма да се получи.

Бившите служители на КГБ Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун са отровили Александър Литвиненко, използвайки  радиоактивен изотоп полоний. До този многозначителен извод стигна разследването на убийството на Александър Литвиненко, също екс офицер от службата. Това е и официално становище в Лондон. Според изводите от доклада на публичното разследване администрацията в Кремъл, Путин и членовете на неговата администрация имат мотиви за убийството на бившия руски агент, който се превърна в един от най-острите критици на режима. Ръководителят на разследването сър Робърт Оуен заяви: „Аз съм уверен, че Литвиненко е починал от смъртоносна доза полоний-210, който е приел с чаша чай в хотел „Милениум” на 1 ноември 2006 година. Той е направил това /пил от този чай/ не случайно и не с цел да извърши самоубийство. Той е бил преднамерено отровен.” Александър Литвиненко почина на 23 ноември 2006 година в Университетска болница в Лондон на 43-годишна възраст, три седмици след като пи зелен чай, примесен с полоний-210 в луксозния лондонски хотел „Милениум”, и малко след като получи британско гражданство. Той е автор на изобличителните за Путин книги: „КГБ взривява Русия“ и „Люблянската престъпна групировка". Там с документи доказва участието на службата в терористични актове в самата Русия. Те, разбира се са забранени там.Заедно с академик Юрий Фелштински той проследява също как ужасяващите методи на КГБ изстрелват Владимир Путин към върховете на властта и го превръщат в най-популярния руски лидер, избиран някога. Забранена в Русия, книгата се базира на двайсетгодишния опит и познания от първа ръка на Литвиненко в тайните операции на КГБ и красноречиво описва как наследниците на КГБ оцеляват след разпадането на комунизма. Налагайки едновремешните методи на терор и война, те оформят “новия стил” на управление в Русия. След прочитането на разкритията на Литвиненко и Фелштински почти не остава съмнение, че зад маската на демокрацията наследникът на КГБ си е възвърнал абсолютния контрол над Руската федерация. Първа реакция от Москва на днешното британско становище дойде от руски дипломатически източник, който заяви пред РИА „Новости”: „Москва няма да приеме присъдата на британския съд по случая Литвиненко, Лондон нарушава принципа на презумпцията за невинност”.