В представите на българите дните от Игнажден до Коледа са "замъчени", тези през които Божията майка изтърпява своите родилни мъки, за да излезе на бял свят Млада бога.
д. съден е да бъде разкъсан от разярени лъвове по времето на римския император Траян (98-117 г.) В народната ни традиция Игнажден има много имена Млада година, Млад ден, Нов ден, Игна Идинажден, Идинак (Северна България), “Игнатьовден” (Родопите), Поляз, Полазовден(Котленско). Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер.
Игнажден се свързан преди всичко с обичая „полазване”, наричан още “полязване” или “булезене”. Първият гост, който прекрачи прага на дома определя добруването му през цялата година. Ако е добър човек и стопанин, годината ще е блага и имотна. Ако не, тежко ти и горко. Затова е добре да си се уговорил предварително, с този, който искаш да дойде. Така ще си осигуриш берекета, а няма да разчиташ на случайностите. Първият гостенин може да е сигурен, че ще се пръсне от ядене и пиене, ако отговаря на изискванията на домакините. Стопанинът го черпи с най-добрата ракия и най-хубаво вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако всичко това помогне годината да е добра, на
следващия Игнажден ще е пак поканен за полазник
Ако на този ден в дома влезе малко момиченце, ще се раждат безценните за селянина женски животни, така че посещението му е голяма радост и благоговение за стопаните. На празника не бива да се изнася нищо от дома, най-вече огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от къщата. Не е добре да се иска и да се дава заем. Етнографите са записали направо комични аспекти на обичая, поне от днешна гледна точа. За старите българи в тяхо нямало нищо смешно, напротив този ритуал осигурявал оцеляването им. Т.например гостът-полазник трябва да си носи трески и съчки, взети от дръвника на двора. Прави колибка от тях пред домашното огнище и кляка или сяда отгоре, викайки: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това ритуално действие с имитативен характер трябва да донесе увеличаването на пернатата стока - кокошки, гъски, пуйки, патици, всякакви е домашни птици. След това гостът се изправя и разравя жарта, така че да запука и да се разхвърчат искри. В това време нарежда: “Колкото искрици в огъня, толкова агънца, яренца, теленца и прасенца пиленца в таз къща!” В западните краища стопанката дава на полазника решето със семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница,раж и царевица.
Игнажден в Родопа планина е наричан и “хайвански празник”. През деня мъжете не впрягат добитъка -хайванчетата, за да се здрави и силни през годината. Стопанката меси питки и ги раздава из махалата за здравето на стоката. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън.
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк