Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 251210 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога от Февруари, 2016 г.
СЕДМИЧЕН ТРУД , Светослав Пинтев
 
 Проклятието на убития иманяр номер 1 Желязко Колев Демирев, прочут с прякора Императора, виси като Дамоклев меч над цялото братство на търсачите на съкровища, разказват наши информатори сред тях. Голяма част от ровещите земята за антики са в непресторен ужас.

"Ще умират хора, ако съкровището не бъде върнато на наследниците, а самите извършители ги чака страшна смърт", носи мълвата в техните среди. А това обърква бизнеса и изнервя големите играчи, затова може да доведе до трупове и без да има проклятие.

От полицаи, занимаващи се с този вид престъпност, знаем, че от предлаганите по световните аукциони антични монети, накити и други произведения на изкуството над 80% идват от България. Причината е хем, че земята е една от най-богатите в света на древни ценности, хем, че друга държава не би позволила подобно безобразие. Италия и Гърция например имат драконовски закони в това отношение, които на всичко отгоре се спазват.
Сегашните иманяри не са като онези от едно време, описани от Иван Хаджийски. Не търсят с модерните си металотърсачи за десетки хиляди евро легендарните съкровища на вехти войводи и товари със злато от приказките за пещерата Общата Мара в Троянския балкан. С уреди, които често са последния писък на техниката, те вадят артефакти от тракийската, елинската и римската епоха, за които всеки колекционер по света би броил много пари. Затова днешните предпочитат да се наричат търсачи на антики и презират предшествениците си. Което не им пречи да са същото суеверно племе като иманярите отпреди 100 години. С изключение на големите босове, които не се интересуват от бабини деветини, а от резултати, защото имат договорки с колекционери в чужбина. Не копаят, за да ги стигне проклятието, но кой знае, шепнат си бачкаторите от низините на този гигантски бизнес, които са се наплашили от задействаното проклятие от Императора към всички тях.
Категория: Новини
Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове: 2
СЕДМИЧЕН ТРУД , Светослав Пинтев
 
 Проклятието на убития иманяр номер 1 Желязко Колев Демирев, прочут с прякора Императора, виси като Дамоклев меч над цялото братство на търсачите на съкровища, разказват наши информатори сред тях. Голяма част от ровещите земята за антики са в непресторен ужас.

"Ще умират хора, ако съкровището не бъде върнато на наследниците, а самите извършители ги чака страшна смърт", носи мълвата в техните среди. А това обърква бизнеса и изнервя големите играчи, затова може да доведе до трупове и без да има проклятие.

От полицаи, занимаващи се с този вид престъпност, знаем, че от предлаганите по световните аукциони антични монети, накити и други произведения на изкуството над 80% идват от България. Причината е хем, че земята е една от най-богатите в света на древни ценности, хем, че друга държава не би позволила подобно безобразие. Италия и Гърция например имат драконовски закони в това отношение, които на всичко отгоре се спазват.
Сегашните иманяри не са като онези от едно време, описани от Иван Хаджийски. Не търсят с модерните си металотърсачи за десетки хиляди евро легендарните съкровища на вехти войводи и товари със злато от приказките за пещерата Общата Мара в Троянския балкан. С уреди, които често са последния писък на техниката, те вадят артефакти от тракийската, елинската и римската епоха, за които всеки колекционер по света би броил много пари. Затова днешните предпочитат да се наричат търсачи на антики и презират предшествениците си. Което не им пречи да са същото суеверно племе като иманярите отпреди 100 години. С изключение на големите босове, които не се интересуват от бабини деветини, а от резултати, защото имат договорки с колекционери в чужбина. Не копаят, за да ги стигне проклятието, но кой знае, шепнат си бачкаторите от низините на този гигантски бизнес, които са се наплашили от задействаното проклятие от Императора към всички тях.
Категория: Новини
Прочетен: 836 Коментари: 0 Гласове: 0
В четвъртък се навършиха 60 години от онази прословута реч на XX конгрес на КПСС през 1956 г, в която новият тогава съветският вожд Никита Хрушчов осъжда култа към личността на стария - Бащата на народите, както го наричат дотогава - генералисимус Йосиф Висарионович Сталин.
Същият, пред когото Никита Сергеевич доскоро е танцувал по цял нощ на литър водка украински танци в дачата му, за да го забавлява. Нямало начин. Иначе е щял да го скъси с една глава.
Нашите медии очевидно са позабравили тази годишнина,поне повечето.

На 25 февруари 1956 г. Хрушчов заклеймява така смело от трибуната Бащата на народите, защото Сталин вече от около три години е в гроба. По-точно е в Мавзолея, при Ленин, където тялото му остава до 31 октомври 1961 г. Тогава по нареждане на Хрушчов, то е изнесено посред нощ, и при пълна секретност, е препогребано. Никита даже наредил да се отреже от униформата му звездите на Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира, твърдят в мемоарите си участници в събитията. Войниците отказали да изпълнят тази заповед.

Краткото размразяване и отслабването на хватката на терора в СССР по времето на Хрушчов е като подранил пролетен вятър, който бързо отново става леден. От онази негова тайна реч тръгва и промяната по върховете в соц системата, довела до нашият Априлски пленум на БКП, при който коня в България яхва другарят Тодор Живков, за да пребори култа срещу личността на Вълко Червенков. Апропо, някой наскоро беше написал, че последният е син на Червената шапчица.
Е, за новия ръководител започват да творят знайни и незнайни поети. Нали помните, по-дъртите,де, сборната стихосбирка "Априлски сърца" (1981 г.), посветена „на другаря Тодор Живков“, където за него се казваше: „В тебе има нещо от Левски,в тебе има нещо от Ботев и мойто сърце ръкоплеска...“ Интересни времена , но-по добре е да не се връщат...
Да се върнем обаче на Хрушчов, който сваля обувката си, за да удари с нея по трибуната в ООН. Там той буйства, крещи, псува, заканва се да погребе империалистите, въобще се държи като клоун.
Клоун с ядрено куфарче
Забърква и Карибската ядрена криза от есента на 1962, която едва не довежда до Трета световна война. В спомените си Хрушчов сам признава, че е имал „действия на границата на авантюрата”. И далеч отвъд нея, бих допълнил. Но това е, както казват някои автори, по-скоро симптом на вътрешна болест в съветската система, знак за криза в Кремъл. Много напомнящ за онова, което се случва днес.

Самият Хрушчов пише в мемоарите си:

„Пътувах из България, а в мозъка ми непрекъснато човъркаше мисълта – какво ще стане с Куба? Ще изгубим Куба! Това би бил силен удар срещу марксистко-ленинското учение и това ще ни отдалечи от латиноамериканските страни, ще подкопае престижа ни. Как ще гледат на нас след това? Съветският съюз е толкова мощна държава, а нищо не можа да направи освен празни изявления, протести и обсъждания в ООН. Трябваше нещо да се измисли…

И той го измислил, така че едва не взривява планетата…
Странен тип във всяко отношение е Никита Сергеевич. Разрешава първата изложба на абстракционизма в СССР , нещо немислимо дотогава, но на откриването се разярява като бик и изкрещява на един художник за картината му: "Аз не разбирам как е възможно да се нарисува такава мазня. Вие какво - педераст ли сте?"
Много изискана критика, няма какво да се каже .
По времето на Хрушчовото управление се извършва и прехвърлянето на Крим към Украйна, заради улесняване на работата по един тръбопровод, крайно глупав акт, който в наши дни минира света. И пак ни грози Световна война. Бе от социализЪма откачане няма. И от лозунга му, окачен в една българска социалистическа психиатрия: "Всички луди - на борба за мир!".

 

Категория: Новини
Прочетен: 1489 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.02.2016 23:06

 
 Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
 
 Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. по стар стил, което отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, категорични са историците. Но си я караме така, че е по-лесно. 
Гробът му беше умишлено скрит през социализма по нареждане от ЦК, а костите му отидоха на боклука. Една ужасяваща история, която по-добре да не коментираме точно днес.
Какви хора сме? 
 С тезата, че поп Кръстьо е предател, пак неподкрепена от доказателства, цяло "съзвездие" социсторици стават доценти, професори, даже академици. В науката ни нещата много често са подобни на тези в останалите области на живота.Предателят също не е този, когото сме нарочили...В шифрованата телеграма, единствения документ, по който може да се гради обвинението за предателството, е споменат някакъв поп Христо, не и поп Кръстьо. В Ловеч е имало такъв свещеник.
Какви хора сме?
Според османистката доц. Мария Михайлова-Мръвкарова, която е открила и разшифровала телеграмата, няма как властите да се объркали имената на двамата отци.
Тя е известен наш тюрколог и османист, дългогодишен изследовател на архивните документи от султанско време. За дълъг период завежда Ориенталския отдел на Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий".
 
През 1973 г. се заема да класифицира нахвърляните до този момент в кашони османски документи, които касаят националноосвободителното ни движение, т.нар. неорганизирани фондове. 
Открива тефтер с препис на шифрованата телеграма от османските архиви. Текстът е частично цитиран и от Васил Шанов през 1937 г., но тя разгадава шифъра и го превежда изцяло. 
 
Първоначално тя открива само изписано парченце хартия. Установява, че е някакъв шифър и решава да го сравни с други подобни. 
Оказва се, че е част от системата за кодиране, въведена за ползване между важните клечки в османската администрация през втората половина на XIX век. Властите са разчитали на няколко цифрови шифри. Телеграмата е кодирана с един от тях. Върху цифрата при разшифроването нанасяли буквичка. Прост, но ефикасен метод. В случая става дума за двуцифров шифър, въпреки че администрацията на султана използвала и такива с по четири цифри.
 
Османистката открила думи, които се срещат и в други шифри. Така с тяхна помощ и кода разшифровала оригинала на телеграмата, който превела на съвременен турски и на османица, после на български. 
 
Категорична е, че първоначално властите не са знаели, че са уловили Джингиби, както са го наричали."До Търново водят Левски без изобщо да знаят кой е този човек. Установяват това в старопрестолния град, защото мютесарифът там има снимката му.
 
Какви хора сме?
 
 
Категория: Новини
Прочетен: 1048 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 19.02 15:10
Паисий роб ли е, Софроний Врачански роб ли е? Ами даскал Ботьо Петков, бащата на поета революционер, написал „Майце си“, "На прощаване", "Хаджи Димитър".... Даскалът създал в града си модерно училище и превел книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“ е роб, така ли?
Да, неговият син Христо Ботйов често е използвал „метафората“ за тежката и черна робия, без обаче изобщо да му хрумне, че на някой малоумник един ден ще иска да вкара робството в учебниците по история и да го узакони. Да дамгоса със страшното клеймо „роби“ него и съвременниците му, поколения достойни българи, без да прави
разлика между литературна фигура и исторически факт
Сигурно би повторил с гняв:
Ще да пия на пук врагу, на пук и вам, патриоти,
вече нямам мило, драго, а вий... вий сте идиоти!
Много по-вероятно е обаче да не рецитира, а да ви скъси с една глава.
Ами Васил Априлов, който се запалва от същата тази книга „Древните и сегашните българи“ , за да основе първото българско взаимно училище, т.нар. днес Априловска гимназия. После става издател, за да разпръсква знанието сред българите. И той ли и е бил роб? Кажете, идиоти.
Проблемът идва от това, че има разлика в литературното и историческото използване на понятията и проблемът не е учебникарски и образователен, а със структурата на националното съзнание на българина, която още е незряла, казва историкът академик Георги Марков.
Борис Стоянов, главен асистент в катедра "Нова и съвременна история" на Софийския университет, пък написа в в статуса си във „Фейсбук“. „Да, имало е робство, особено през XV в., но и по-късно- през XIX в. са съществували ферми за "производство" на черни роби и нелегални робски пазари, на които са продавали и отвлечени българи. Въпреки това българският селянин е бил много по-свободен и заможен от робите в плантациите на американския юг или многобройното закрепостено руско селячество....Емоцията около “робството“ е параван на незнанието на масата, останала под робството на клишетата“.
Точно това робство днес е страшното. Прочетете впрочем написаното от самия Достоевски за впечатленията на руските войници и офицери, които навлизат в цветущите български земи.
Народът ни не е от роби, запомнете го! Той винаги е бил народ от горди мъже и жени, дори когато е покорен от завоеватели. Клеймото роби е гавра с нашия род, подигравка с дедите ни, деформиране съзнанието на децата ни. А това вече е непростимо. И няма да бъде простено.

 

Категория: Новини
Прочетен: 965 Коментари: 1 Гласове: 1
 
 

 

 
 
 
Пред любовта прегради няма, както е добре известно.

Слави Трифонов постави романтични билбордове на 5 места в столицата и обявява конкурс за селфи с някой от тях. Накрая той ще определи снимката победител и някой ще спечели телевизор, обявиха от шоуто. Те, разбира се, посветени на неговата муза Недялко Недялков.
 
 
 
 
 
 
Билбордовете може да откриете на следните места:
 
 
 

 
 
 
 
бул. “Евлоги Георгиев” №17;
 
 
 
 
ул. “Граф Игнатиев” 64, Булгартабак – на Попа;
 
 
 
 
ул. “Граф Игнатиев” 22 (площад “Славейков”);
 
 
 
 
бул. “Черни връх” – посока: CCS – х-л “Хилтън”, вляво;
 
 
 
 
бул. “Пенчо Славейков”, срещу ПРОНО, посока: х-л “Хилтън” – бул. “Витоша”, вляво.
 
 
 

 
Своите селфита може да изпращате на имейл: selfi@slavishow.com до 28 февруари 2016 г.

Категория: Новини
Прочетен: 1230 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 14.02.2016 13:43
Орфей е образ, който е познат на цялата планета, но България сякаш не се възползва от това. Още от древността са правени опити той да бъде набутан под миндера.
Философът Аристотел смятал, че Орфей никога не е бил поет, което е явен стремеж за изчистване на елинската традиция от могъщото му "варварско" влияние...
Митологията разказва, че Орфей завършва земния си живот, разкъсан на парчета от менадите, подобно на Озирис. Главата и лирата на тракийския певец са хвърлени във водите на река Хебър (Марица), за да стигнат до морето и доплуват до остров Лемнос. За това споменава Еврипид в една от трагедиите си. Озирис е разкъсан на 14 части, т.е на 2 по 7, а Орфей - на 7. И двамата са убити от противници на слънцепоклонниците. Приликите са много, но и разликите по някакъв начин напомнят за египетското божество.
Според легендите, достигнали до нас, Орфей е тракийски цар, жрец и певец, който няма равен. Как да е иначе, след като е син на самия Аполон. В друга версия баща му е божественият потомък - тракийски речен бог, наречен Еагър. Майка му е потомка на нимфата Калиопа. От което впрочем следва, че и богът на светлината също се пада нещо роднина с траките. Както и красивата история с жената на Орфей - нимфата Евридика, която е ухапана от змия в деня на сватбата им, а той я извежда от задгробното царство, като трогва с песните си самия поздемен бог Хадес. Тръгва си, следван от нея, но се обръща да я погледне и разваля магията. Евридика изчезва завинаги. Сякаш си попаднал в Египетската книга на мъртвите, наречена така от съвременните учени, която всъщност е сборник със заклинания за завръщане от царството на умрелите. Някои изследователи твърдят уверено, че Орфей отива до делтата на Нил, където е посветен в древноегипетските мистерии. След завръщането си в Тракия той създава своето учение, което науката днес е кръстила на негово име - орфизъм.
И през новия високотехнологичен век по целия свят има страшно много хора, които вярват в мистичната мощ на завещаното ни от Орфей, в това, че неговото име наистина е код, отварящ вратите към Мъдростта, ключ към други чудати светове. Митичният певец е почитан като основател на езотеричните традиции. Майката на теософията Елена Блаватска твърди, че той е първият посветен Учител Тя го смята за канал на знанието от цивилизациите на атлантите и лемурите към нас. А връзката е Древен Египет, откъдето впрочем в Европа идва знанието за Атлантида.

Орфей, човека, омайващ звяр и природа, чието име се е превърнало в универсален символ на стремежа към хармония, в основа на цивилизацията. Дали кълбото на тайните му няма да започне да се разплита скоро - та Орфей е живял и скитал по тези земи. При Татул е светилището на древния култ към него, където бе открита фигурка на певеца на всички времена с арфа. Някои смятат, че това е гробницата му. Дори да не е така, той и сега е тук, където е роден по местата, където е процъфтявал орфизмът.
Някъде из Свещената планина навярно е заключена и тайната на учението му, от което до нас досега не е достигнало много. Може би в същото светилище. Името на Орфей се е превърнало в код за всички, които чрез езика на изкуствата искат да докоснат или да достигнат безсмъртието, твърдят последователите на Петър Дънов. Лечителят Петър Димков е казвал, че според него освен че е родоначалник на тракийската музика и поезия, Орфей дава начало и на медицината, като сочи прочутия и до днес лекар Ескулап (Асклепий) за негов ученик. Димков го знае от своя приятел - философа и писател акад. Николай Райнов. Той основава кръга "Орфей" в началото на XX век, ревностен изследовател е на богомилството. Николай Райнов е уверен, че в мистериите на Орфей са кодирани тайни, предназначени и за днешните българи. Текстовете и беседите му в тази насока са изумителни.

 

Категория: Новини
Прочетен: 984 Коментари: 0 Гласове: 4
В навечерието на китайската нова година, да обърнем поглед към тази страна и икономическите процеси там, които могат да се окажат важни и за нас.

Големи, средни и малки световни индустриалци от години са изнесли производството си в Китай, но напоследък започна обратният процес. Все повече производства се изтеглят от Китай, който е на път да се превърне във високоразвита държава, със съответните доходи на работниците. Заплатите в страната се увеличават със стабилен ръст, поскъпва местната валута, растат разходите на производителите, а това обърква сметките им за печалба. Този сравнително нов феномен може да се окаже златен шанс за България. Пък - дай, Боже, - и тук заплатите да започнат да се увеличават с подобни темпове, тогава ще му мислим. Да се надяваме, че държавата ни няма да изпусне шанса да привлече чуждестранните работодатели.

Много от големите световни марки във всички области изнасят производствата си от Китай, кои изцяло, кои частично. В английския език дори вече се роди термин за този процес - back reshoring. С две думи - производителите се завръщат да работят у дома. Тези от Европа пак ще се завърнат в източната част на Стария континент, но не само те. Къде точно - е въпросът? Там, разбира се, където съответната държава им създаде необходимите условия.

Бурното развитие на Китай показа и обратната страна на монетата. Поне за тези, които искаха да произвеждат евтино там и да продават скъпо в Европа, Америките или Австралия. Непрекъснато растящите работни заплати в страната на коприната, трайното повишаване курса на юана, както и големите транспортни разходи, оскъпяват производството в Китай до абсурдни за производителите размери. И немислимото доскоро вече е факт. Много от тях с наистина ускорени темпове се изнасят обратно към Европа, а, както е известно, те имат сметка да произвеждат в източната част на Стария континент, където трудът е по-нископлатен, а работната ръка - квалифицирана. Ако тенденцията се запази, разходите на производителите в азиатската страна ще се изравнят с тези в САЩ през следващите 4-5 години, обявиха още преди година от консултантската компания AlixPartners. Доказаха го с цифри след задълбочено проучване на реалностите на пазара.

От компанията стигнаха до категоричния извод, че към 2016 г. цената на произведеното в Китай почти ще се изравни с това в САЩ. И ще е напълно безсмислено да се работи в първата държава, направиха си сметката производителите. Един пример - компанията Prince Industries има завод в Китай от 10 години. Оттогава заплатите там са се повишавали средно с 12% годишно, докато юанът поскъпна с 25% спрямо долара, което доста оскъпява износа. Конкуренцията за работна ръка принуждава фирмата да вади нови и нови средства, с които да задържи вече обучените работници и да ги пази от конкуренцията. A през настоящата година нещата се променят дори по-бързо от предвижданията.

Не са малко и тези производители, които вече напускат Русия заради международните санкции, наложени срещу страната, а и по ред други причини. Това е различна тема наистина, но има огромни шансове да се насочват към нашия регион. Много от индустриалците, изнесли производството си от териториите на двата колоса, вече гледат към Балканския полуостров. Остава и да видят България... Само от държавата ни зависи да ги привлечем точно ние. Дори съвсем малка частичка от ресурсите, работещи в двете огромни държави, може да осигури предостатъчно работни места и рязка промяна на икономическия климат в страната ни. А и сме част от обединена Европа все пак, което увеличава шансовете ни.

С особена сила изнасянето на бизнеса от Китай и насочването му насам важи за лидера в света на модата - Италия. Страната ни традиционно е място, към което проявяват интерес тамошните производители на текстил, както заради близостта ни до Апенините, така и заради добрите наши фирми в този бранш, с които си партнират от години. Манията да се работи в Китай накара италианците от този бранш да се изнесат на Изток, но сега нещата се промениха. Медиите на Апенините все повече обръщат внимание на темата за завръщането на местните текстилни производства в самата Италия. Акцентират и на това, че тук не може да се говори за някакъв криворазбран икономически "патриотизъм", а всичко се прави по прагматични съображения.

Още по-изгодно е обаче производствените мощности да бъдат насочени към балканските страни, където местните производители винаги са намирали по-евтина и достатъчно добре квалифицирана работна ръка, съгласни са притежателите на текстилни предприятия. Много от тях вече са работили у нас и са склонни да го направят пак. Просто трябва да им се гарантира, че на пътя им няма да бъдат поставяни административни пречки, които в голяма степен ги изгониха, нито ще трябва да пълнят джоба на някой чиновник. Производителите на текстил от Италия бяха сред първите, които започнаха да се изтеглят от Китай. Президентът на тяхната асоциация Клелио Сагрипанти е категоричен, че тенденцията да се търси работна ръка на Изток се е обърнала наопаки. Освен изброените фактори, той изтъква и недостатъчния технически потенциал на местните работници, откъдето идва по-лошото качество. Не са без значение и забавянето на доставките, поскъпването на логистиката. Самите китайски партньори невинаги са коректни, обяснява Сагрипанти.

На своята поредна асамблея Асоциацията на италианските производители на електротехника и електроника Аnie също потвърди, че предстои много от производствата в този сектор да напуснат Китай. Специалистът по мениджмънт и придобиване на семейни предприятия Джовани Тамбури нарече този феномен "голямото разочарование от ползите да произвеждаш в Китай". Така може да се обобщи всичко. Разбира се, изтеглянето на производители от Китай няма да е масово и не всички ще се юрнат обратно. Някои ще потърсят пазари в самата страна, защото покупателната способност на най-многобройното население на планетата непрекъснато се увеличава. Един необятен пазар е под носа им... "Заради вътрешното търсене в Китай, което се увеличава с 8 или 10% годишно, дори да са решили да изтеглят заводите си за износ, ще преработят плановете си, насочвайки ги основно към потреблението в самия Китай, защото пазарът е голям", коментират от Boston Consulting Group.
Категория: Новини
Прочетен: 656 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.02.2016 12:44
                116-та годишнина от кончината на  Капитан Петко Войвода отбелязваме днес - 7 февруари.
Тракийско дружество "Капитан Петко Войвода"-Варна организира заупокойна молитва и поднасяне на венци от 11 часа на старите варненски гробища, съобщава moreto.net..
Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер. Роден е на 6 декември 1844 г в Доган Хисар (днес Гърция). Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България. Спечелва прозвището си капитан на о.Крит заради организаторските си качества и храброста.


През месец май 2011 година, Петко Кирков Киряков - Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна".


За живота му във Варна:
В края на руско-турската война, Капитан Петко войвода гостува в Русия на ген.Скобелев - по негова покана. Там генерала го представя ня император Александър II, като императора му дава още веднъж званието капитан за участието във войната и го наградил с Георгиевски кръст за храброст м подарявайки му имение в Киевска губерния


Около година се повъртял в губернията след което я продал и се върнал в България. Но когато стъпил на българска земя не ми позволили да продължи към целта му - Източна Румелия за това остава за малко уж във Варна


Самият той се определя като "заточеник във Варна"


През 1892 бива заподозрян че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Бива арестуван и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Не е бил изкаран пред съд и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г. След като излиза става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество "Странджа", което 56 години след смъртта му, ще изпрати искане за създаване на паметник в негова чест.
Във Варна живее 20 години, ръководи дружеството до последните си дни.

Категория: История
Прочетен: 1209 Коментари: 1 Гласове: 6
Второто обръщение на Дългия към Недялко , след като в уж неговата агенция ПИК беше публикува вълнуващата информация, че Слави Трифонов е гей.  Като всички врагове на КОЙ.

Трифонов много ме дразнеше напоследък, но пред любовта можем само да свалим капи.
“Уважаеми зрители, не знам дали знаете, но във вторник, аз публично оповестих чувствата си към собственика на жълтия сайт “ПИК” – Недялко Недялков.
И в петък, със сълзи на очи разбрах, че любовта на моя живот – Недялко Недялков – е подал срещу мен жалба в полицията и прокуратурата. Защото се чувствал застрашен за живота си. Защо бе, Недялко? Осъзнай се! Не бой са бе, Недялко! Аз ти мисля само хубави неща!
Скъпа моя, Недялко! Аз те обичам. За мен няма значение, че си издател на жълт, гнусен сайт. За мен няма значение, че си писал хиляди гадости, гнусотии и лъжи за много хора, които също имат майки, бащи и деца. За мен има значение само това, че аз те обичам. И не ме е срам от това.

 
 
Категория: Новини
Прочетен: 1166 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 02.02.2016 21:41
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Февруари, 2016  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
29