Светослав Пинтев     

Македонският премиер Зоран Заев  разправя за цар Самуил: „Като четем учебниците – той е син на Господ! Значи не е бил македонец, нито е бил българин, така че е общ“.  Ум да ти зайде направо. Целиот македонски народ сигурно е давал заето два дни след това изявление. Въобще… Тази работа с Божествената намеса е дебела.  Даже отвъд Океана. Много американци мислели бай Тръмп за поставен лично от всемогъщия Бог. Няма майтап. Оранжевия, както му викат някои бил   

протеже на Всевишния

  Вижте какво пише анализаторът Клаус-Дитер Франкенбергер от Дойче веле: „В религиозното начало е присъщо на САЩ още от тяхното създаване: гражданско-религиозните елементи, аналогиите със стария Завет и позоваването на Бога са вплетени в тяхната политическа култура - както в никоя друга западна държава.  Често границите на фанатизма обаче са размити. Евангелистките християни са много важна част от републиканския електорат. Повечето от тези християни гласуваха за Доналд Тръмп и са доволни от неговото представяне като президент. Към тази основна клиентела се обърна говорителка на Тръмп в интервю за едно християнско радио. Тя вярва, че Бог е пожелал Доналд Тръмп да стане президент. И докато това изявление предизвиква подигравки сред неговите противници, много от неговите поддръжници вярват на това и го приемат за факт. Представете си го само: Тръмп, а с това и политиката му, са Божията воля, а противниците му, които я отричат, са Дяволът? Да горят дано!“       Остава да започне лов на вещици, в буквалния смисъл , после да приготвят кладите. И това става в двадесет и първи век, в  най-могъщата икономически, технически, политически и не знам какво още страна, която е изпратила   

 дузина хора на Луната

  А се гласи да изпрати и на Марс. Защото чиста глупост е легендата , разпространявана отк любителите на световната конспирация, че американците не са стъпвали на луната. Кажете, на който я повтаря, че е пълен малоумник.    Между 1967 – 1972 г. е имало тамън 17 мисии на програмата „Аполо“ от които 6 полета (1969 – 1972 г.) са с успешно кацане на Луната. Общо 12 астронавти от САЩ са стъпвали  там: Нийл Армстронг, Едуин Олдрин, Чарлс Конрад, Алън Бийн, Алън Шепърд, Едгар Митчъл, Дейвид Скот, Джеймс Ъруин, Джон Йънг, Чарлс Дюк, Юджийн Сърнън и Харисън Шмит.  Та е  опасно бай Тръмп да седи начело на тази могъща държава. Миналата седмица го уличиха, че се е срещал насаме с Путин и той обърна палачинката. Може като нищо да му хрумне да унищожи доказателствата, че е вербуван от руснаците, като им прати няколко ракети. И    финита ла комедия на Синята планета   Ще затрият човешката цивилизация тия цървули, ей.


"Ще предприемем разработване на наши собствени опции за военен отговор и ще работим с НАТО и другите ни съюзници и партньори, за да не позволим на Русия да извлече каквото и да било военно предимство от своето противозаконно поведение", се казва в комюникето, разпространено от Белия дом.   


Американското президентство дебело подчертава, че съюзниците от НАТО напълно подкрепят САЩ, защото разбират заплахата, която представляват нарушенията от Русия и рисковете за оръжейния контрол от пренебрегването на нарушаването на договори. В Руската федерация по върховете са още по-луди. Добре, че обикновените хора започват да влизат в час и да се усещат, че ги тикат към пропастта.  Руснаците, които изпратиха първия човек в Космоса, са на път да разберат, че Путин не е поставен от Бога   

цар-батюшка   

Вече повечето хора са му много гневни. Особено след пенсионната реформа, която им спретна, да се пенсионират като навършат средната възраст за живот на руснаците,   рейтингът му се срути главоломно, а в социалните мрежи вече го ругаят свирепо. Критиките срещу него вече са жестоки, да не кажа брутални. Опозиционният лидер Алексей Навални дори го обяви за шеф на бандата, която краде милиарди от „Газпром“, а и от къде ли още не. Впрочем историята на един от  крадците в „Газпром“ е много показателна за това как свършват тези работи.     Арестуваният в Съвета на Федерациите сенатор от Карачаево-Черкеска автономна република  Рауф Арашуков е станал министър на същата  тази област на 22 години, а дори не е завършил училище, съобщи руският опозиционен лидер Алексей Навални в ежеседмичното си видео миналия четвъртък.  Сега всички се отрекоха от сенатора, а допреди 3 дни всички го обожаваха, обичаше го Рамазан Кадиров и го наричаше „брат“, обожаваха го шоузвездите, обожаваше го партията на Путнин „Единна Русия“, началствата н всички институции. уверява той. Причината-приказното му богатство.

 А сега Рамазан Кадиров си е махнал от „Инстаграм“ снимките с  Арашуков.      Шефът на следствения комитет Александър Бастрикин е бил постоянен гост на Арашуков в продължение на години, ял е шашлици, пил е вино, водчица, но сега твърди, че ги консумирал "без удоволствие. Той многократно е виждал колекция от оръжия и злато , които сега властите показват по телевизията, приказните богатства на обвиняемия, които не съответстват на доходите му, но не е направил нищо.    "Семейството на Арашуков е убивало хора, крало е милиарди от "Газпром", докато шефът на следствения комитет им гостува", отбелязва Навални. "Аз правих разследване за чудовищните кражби в "Газпром" преди години, но никой не ми обърна внимание. Защото кражбите там се ръководят от Путин, Владимир Владимирович", казва Навални.  Какво да ви кажа. Бог да пази този свят…  

 Интервю на Светослав Пинтев
Faktor.bg    Евгения Радилова-Ени е една от първите адреналинки в  "Господари на ефира", а днес вече жъне и много сериозни режисьорски и актьорски успехи в САЩ. Например  видеото й True Paradise бе  сред финалистите на фестивала "Los Angeles CineFest" и в селекцията на престижния Los Angeles Independent Film Festival". Върна се в България снощи, а след дни ще ви разкажем и защо. Започнахме разговора, когато си беше в Щатите, но той продължава…
  - Ени, натрупа доста сериозни режисьорски успехи в Съединените щати за кратко време, как стана така изведнъж? 
  - Това е най-вълнуващото. Беше много странно. Започнах да режисирам преди около две години и просто като един ураган се развихри кариерата ми на режисьор, спечелих  няколко престижни награди на важни фестивали. Започна се от първото музикално видео, което направих с моята партньорка, то  помогна и да създадем компанията си, която се казва IDareProductions. С това видео спечелихме три фестивала за музикално видео - един в Ню Йорк, един в Лос Анджелис и един в Маями. Просто не можехме да повярваме на успеха, който постигнахме, защото го направихме абсолютно сами,  със собствен бюджет, със собствени костюми. Аз научих някой от танцьорките как да въртят огньове, само за видеото. Те бяха много развълнували от това преживяване. Направихме наистина невероятно видео, което се прие много добре, но най-важното е, че  разбрах каква любов имам към този вид творчество. Разбрах  също, че сам можеш да си създадеш проект, който да бъде успешен.   При актьоското майсторство доста често трябва да чакаш, да минаваш през кастинги. Има различни начини, чрез които ти показваш и доказваш работата си. Те отнемат доста време, а в режисирането и продуцирането няма кого да чакаш и направо действаш. Така създадохме много проекти- шест филма и две музикални видеа.

- На каква тема са те? 
  - Първият филм, които аз написах, продуцирах и режисирах се казва „Патрик“. Той сега спечели първата награда на един голям фестивал… Кой беше този фестивал, взех да ги бъркам (смее се). Обявиха ме и за един от най-добрите режисьори на 2018 година. Това беше невероятно признание, защото е за първия ми филм. Той е за един възрастен актьор, който е истинска легенда на Бродуей. Наистина се казва Патрик, кръстих филма на него. Историята всъщност започна от една случка, която стана пред ВИТИЗ, преди много години, когато учех там.  Много интересно  е, ще  ти разкажа това, защото всичко започва  от България. Просто тогава запомних тази  случка и написах разказ по нея. Сега  го използвах в този филм, след толкова  години..  

- А с  истинския Патрик, на когото си кръстила първия си филм, къде се запозна? Той така ли се казва всъщност?   - Да, Патрик Болдоф. Когато  отидох в актьорското студио в Ню Йорк на  Ал Пачино и Елън Бърнстейн, от 1500 души избраха само трима артисти, аз бях една от тях. Това стана преди 3 години. След това Елън Бърнстейн, която е един изключителен човек и артист, гигант в професията, носителка на „Оскар“, ме покани да играя нейна дъщеря в постановката „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов в студиото им. На тази сцена аз се запознах с Патрик. Ние имахме доста известни личности там, но аз просто се влюбих в него и някак така се завъртяха нещата, че написах тази история за него, като я обогатих, разбира се. Вплетох и  случката от България. Самата история е за един бродуейски актьор, който трябва да си получи награда за живот и творчеството. Той живее много близо до „Таймс скуеър“ и до театъра и решава да не взима никакви таксита, да не използва  бастун, защото е много горд, иска да отиде дотам сам. Когато вече е стигнал до „Таймс скуеър“, което е центърът на Ню Йорк, един космополитен град,  в някакъв смисъл е и център на света, той не може да пресече. Просто не успява,  пропуска си церемонията. Няма да казвам какво точно се случва накрая,  за да остане малко любопитство у хората, които ще го гледат, но се случва нещо, от което той разбира, че има по-важни неща от церемонията, от голямото признание и наградата в този живот, че чисто човешката връзка е много по-важна. Накрая му помагат, но и това няма да издавам. Главното послание на филма е, че понякога си мислим, че големите неща са по важни, а се оказва, че накрая връзката между хората остава най-важното нещо.
- С Патрик сте се запознали на сцената, а друг като него си видяла пред ВИТИЗ. Интересна е тази история…  Какво излиза, Патрик живее и на „Раковски” в София, и до „Таймс Скуеър“ “в Ню Йорк.   - Да, точно така. Това е супер трактовка, да ти кажа, не се бях замисляла по този начин.  Ще го запомня и ще го използвам, ако може. Аз играех Аня, дъщерята на Елън Бърнстейн във „Вишнева градина“, той играеше пощальона. Дадоха му малка роличка, защото е много възрастен. Има една сцена, в която на бал се събират най-добрите приятели на семейството. Най-малката дъщеря Аня, т.е. аз, танцува с пощальона, който се играеше от Патрик. Така се запознахме тогава. Ние се виждаме постоянно в студиото, защото това е една лаборатория, в която непрекъснато репетираме или правим разни шоу-програми.  Това е едно много известно място, безценно за актьорите.      Друга такава лаборатория за актьори няма в света. Преподава се по Станиславски и Лий Страстбърг, който развива школата на Станиславски в Америка.    - Работиш по много интересни проекти в момента, кои са най-важните за теб?   - Да наистина са много. Вторият ми филм, на който написах сценария, ще излезе скоро. Казва се „Ел Кавил“, името на героя. Идеята пак идва от ВИТИЗ, което е много странно. Пак от този час на Александър Събев, в който той ни даде две задачки.   Филмът е за обущар, който е на улицата и обича работата си повече от всичко на света, но хората около него нямат време да повярват… Искаме да наблегнем на старата традиция, на виждането за класата на човек и да напомним това как обувките придават настроение, че само една минута, ако отделиш, за да изчистят обувките ти, ще промениш целия си ден нататък.  Горе-долу това е, един забързан Чарли Чаплин стил, но с цветове.    Заснех и едно музикално видео на българската певица и писателка Рада, цялото й име е Рада Ангелова. Тя работи от много време в САЩ и са запознахме тук. Направих нейното първо музикално видео, което се казва „Нищо не се променя“. То ще излезе най-късно това лято. С нея също мислим за филм. Тя написа една история, аз ще работя върху сценария и се надявам да снимаме това лято или най-късно следващото в България, на морето, късометражен филм.   

- Дочух, че ще снимаш филм и за някакъв човек от „Уолстрийт“ и някакво прасенце, що за история е това?  
- Да, ще снимам  първия си пълнометражен филм това лято. Аз ще съм копродуцент и корежисьор на моя невероятен приятел Майкъл Тознър, който снима всичките ми проекти досега, той дойде и в Китай с мен.    Ние просто някак се събрахме и станахме един отбор, който работи постоянно заедно. Той написа сценарий, който се казва „Бейкън“. Вече сме намерили пари за половината филм. В края на лятото, началото на есента, ще започнем снимките на този първи мой пълнометражен филм и това много ме вълнува. Става въпрос за един 32 годишен бизнесмен от „Уолстрийт“, който е направо гений, прави много пари. Предвижда в един момент, че ще стане една война съвсем скоро и целия свят ще пропадне финансово, особено Америка. Жена му я застрелват при обир в един магазин, става по грешка.   Той решава да вземе детето си и да отидат в планината, да живеят тих живот. Там срещат едно прасенце, което наричат Бейкън.  То им променя мисленето за живота, мисленето за отношенията с другите хора, за ценностите в живота. Много теми са засегнати.   - Как вижда актрисата и режисьор Ени това, което става в САЩ, а и по света, вълнува ли я то или я вълнува само работата й,  както е при много хора на изкуството?   
- Не мога да не се вълнувам. То става все по-невъзможно да не се вълнуваш и да не се интересуваш. Аз бях в Ню Йорк, когато встъпи в длъжност първият черен президент Барак Обама. Това беше  много интересно, защото виждаш как реагира една друга част на народа, която до сега не е била подкрепяна особено, как се съюзяват   стават едно цяло, как хората започват да си помагат. Това, което се случва сега е някаква абсолютна трагикомедия. Ние всички сме в шах и мат. Никой не може да повярва, че се случва това, което се случва. За съжаление, изходите са два. Или ние ще надделеем, хората с малко разум, с творчески дух и разбиране на тоя живот, или материалистите, които просто завземат нечовешки света. Имам чувството, че в САЩ хората със собствено мислене ще надделеят.

Как се работи в студиото на Ал Пачино и още от историите на ЕНИ: