Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 245142 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога от Март, 2014 г.

Днес, тук и сега, през 2014 г., стават съдбовни думите на Дякона

 

 

Светослав Пинтев


Навършиха се 141 години от обесването на Васил Левски. Този, който е писал в писмо до Любен Каравелов: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”. А също: „С божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на]равно с българина.” Думите му са публикувана във в. "Свобода" от 13 февруари, 1871 г.

Нямате ли чувството, че у нас досега правеха точно обратното? Само хората, жените и децата им съсипваха, държавата все си беше беззаконна, но май идва време да бъдем наистина „всички равни пред светия закон”, а които не му се покорява.... Или изобщо да не бъдем... Нямаме избор...

Точно днес, тук и сега, през 2014 г., стават наистина съдбовни думите на Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”. Защото има опасност то да ни затисне като огромния камък на Сизиф, търкулнал се с грохот надолу, а от нас българите само едно мокро петно да остане, както и пораженията, които сме нанесли на красивата си земя. Или ще запретнем всички ръкави и ще го обърнем това опако време към по-добро, или изобщо няма да ни има. Това са двата пътя.

В парламента отдавна са си извън времето. Там май никой не разбира какво се случва, последно се изпокараха за използването на майчин език в предизборните кампании, което са си направо бели кахъри в сравнение с вакъфските кахъри...

Кръв се ля на протестите в Пловдив срещу връщането на близката до къщата на Левски в Карлово Куршум джамия на Главното мюфтийството. Трябвала им за молитвен дом. В деня на любовта, каква ирония, стана страшно меле по този случай... Обединените футболни ултраси, смъртни врагове довчера, бесняха задружно. Самоделна бомба подпали Джумая джамия, камъни и павета строшиха прозорците й. Арестувани бяха над 120 души, по данни на МВР. Накъде вървим, накъде ни тикат по-скоро, кой безумец, питат се с огромна тревога милиони българи? Ще бъдем ли достатъчно глупави да се самоубием ритуално като нация, следвайки моделите на лудостта, които някой извратен кукловод упорито ни натрапва? Защото, ако не обърнем времето, то нас ще обърне.

Отвратително деяние е да се щурмува храм, за това няма спор, но за него отговорност и носи подбудителят. В България този акт е и символичен, той може да вещае страшни събития... Някой май опитва да открехване вратите на ада. И за това съвсем не са виновни само футболните фенове, хвърлящи коктейли „Молотов”, а онези, които са направили възможно всичко това да се случи, тарикатите, които превръщат обществото ни в огромна тенджера под налягане, с надеждата, след като гръмне да оберат мръвките. Те си имат имена и е задължително да бъдат посочени. Отново нямаме избор...

А, че това с джамията щеше да се случи рано или късно, беше ясно като бял ден. Все някой трябва да плати една отворена сметка, от нея сега виждаме само написаното най-горе. А, когато теглят чертата, което ще е скоро, какво ли ще се случи? Ветровете са посети, идват бурите. Или се снишаваме, докато те отминат, по стара традиция, останала от развития социализъм? Няма да се получи този път, уверявам ви. Много дълго се снишавахме, а бурите вече ще са все по-свирепи, камък върху камък няма да оставят, ако я караме така.

А последната драма започна като източна приказка.... „Случи се нещо, което силно напомня историите от „1001 нощ”, където джинове изпълняват желания, а приказният герой им нарежда да го обзаведат с палати, обсипани със злато и скъпоценни камъни, както и с други източни екстри”, бях написал през лятото. Тогава стана кристално ясно, че предстои на Главното мюфтийство да му поднесат на поднос, като шербетлия кафе с баклава, над 1500 тлъсти имота, които владели някога си разни мюсюлмански общности, както и турски училища, лечебници, защото и там се били извършвали религиозни обреди, ти да видиш. Мюфтийството бе признато за наследник на всички техни имоти, нищо че няма и един нотариален акт. Софийският градски съд отсече, че така трябва, още през юни миналата година, докато в парламента се канеха да внесат промени в закона за вероизповеданията, които целяха същото.

Темида обаче изпревари депутатите, зарадва мюфтийството с един замах на безпощадния си меч, който отряза живо месо. В резултат, на което вакъфски земи и сгради са вписани в специален регистър, какъвто е бил по Турско, а при спорове за собственост със сегашните им стопани, като държавата, общините и частни лица, правната тежест ще накланя везните на богинята на правосъдието в посока към мюфтийството. То е като „обречено” да печели тези дела. Нищо че се позовава на регистър от Османския архив към Главна Дирекция на държавните архиви на Република Турция. И започна да си търси „своето”, дарено от султани и велики везири преди векове... По шериата ли ще я караме вече?.

В момента има претенции към 90 имота. След тях остава да се върнат има-няма 1400. Нищо, че дори много от самите джамии са обявени за народна старина и държавна собственост още в началото на миналия век, както изтъква и Старозагорският окръжен съд през декември 2013 г., в решението по едно от делата, заведени от мюфтийството. /За справка - Държавен вестник бр.211/1927 г. Разпоредбата на чл.25 от Закона за старините /обн. ДВ бр.37 от 18.02.1911 год. определя статут на държавна собственост на всички недвижими старини, където и да са открити. - б.а./

Да, бурята заплашва да се превърне в страшен ураган, който да отнесе всичко барабар с вакъфските имоти. Някой ще трябва да плати сметката, че нещата са доведени дотук. Или ще е нацията, или ще е този, които пося ветровете. Избираме сами... Джиновете идват и ни гледат с големите си насмешливи очи. Започват да приличат на харпии. Чакат да направим последната грешна стъпка .

Тези дни пък гръмна новината, че Министерството на образованието и т.н. предвиждало предметът „История” да отпадне от програмата за 11 и 12 клас. Ум да ти зайде. Оттам после писнаха, че този проект бил останал да виси на сайта им от 2012 г. МОН обаче не отрече категорично, че се готви такова безумие, а само констатира: „Твърденията в някои медии, че предстои отпадане на обучението по история и цивилизация в 11 и 12 клас, създават излишно напрежение сред заинтересованите среди". Излишно е, особено за рахатлъка на чиновниците.

Що ли им е на учениците да знаят подробности за миналото на народа си? Нали си имат чака-рака и ориенталски ритми.. Ама некъв Паисий бил писал неква „История”,айде, без вредно влияние от миналото”, навярно се гневят радетелите на тази „гениална” идея. Най-забележителното е, че тези промените в учебната програма били част от проект "За по-качествено образование", моля ви се. Едно не мога да разбера, тия подиграват ли ни се или наистина си мислят, че като изрежеш историята образованието става по-качествено.

В Първа езикова гимназия във Варна учениците организирали подписка срещу идеята историята да отпадне в 11 и 12 клас. Що за абсурд? Учениците искат да учат, а министерството на магията не дава. Пардон, на образованието. "Българската история гарантира, че ние ще опазим националната си идентичност и че нашият народ и нашата родина имат бъдеще”, казал дванадесетокласник на име Кристиян Бегажев пред Би Ти Ви. Наивно хлапе, нали точно това не искат да опазим, нито искат ти да имаш бъдеще. Не чу ли, че според едно национално представително проучване от февруари, желаещите да напуснат България млади хора са 37%. А другата част просто не са си признали, мисля си. Както върви, до есента повечето ще си кажат, тогава ще са примерно 77%, след още месец 87 %.

Време е във висините да си спомнят и едни други думи на Левски, защото в низините вече си ги спомнихме. Апостола е казал, пак в онова писмо до Каравелов: „Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може да застане на пътя ни, ако не иска барем гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.”

Не смейте наистина!

 


Седмичен "Труд", бр.8, 19-25 февруари, 2014
Категория: Политика
Прочетен: 628 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 31.03.2014 19:55


       Напоследък все по-често се заслушам какво си говорят хората по пазарите
, в кафенетата, в градския транспорт, следя почти маниакално мненията за актуалните събития във Фейсбук. Настървил съм се съм да правя собствена социологични проучвания, защото на назначената след 10 ноември 1989 г. родна социология нямам грам доверие, дори да се води частна, да носи гръмко международно име...

 Моите скромни проучвания сочат, че навсякъде иначе богатата душевност на населението ври и кипи като супа от коприва, забравена на котлона. Заради всичко, което се случва в държавата гневът расте като снежна топка, а социологията пее ли пее някаква песен любовна, дето викаше поетът, нежна серенада под прозорците на избрана част от политическата класа. С което изобщо не й прави услуга, напротив. Народът така се е ожесточил срещу депутати и други политически породи, че няма да се учудя, ако някой ден блокира подстъпите към аерогара „София”, както направиха хората в Киев и други украински градове, за да не могат да се изнесат всенародните им любимци, да отидат при парите си и да заживеят кротко на Запад... Ни кръв пили, пи кръв мирисали, ако трябва да перифразираме поговорката.


Намериха златна монета от 1 кило с лика на Янукович и клозет трон

 

Огромна част от българите симпатизират на разбунтувана Украйна, те следят събитията с ужас и никак не се връзват на подозрително познатите приказки, че световния империализъм замерва протестиращите с пачки, за да свали храбрия и честен витяз Янукович. Особено откакто намериха в резиденцията му златна монета от 1 кг с неговия лик, тоалетната му трон и колекцията му от автомобили.

Вълнувах се и аз, седях и нощем пред компютъра, поглъщах новините от Украйна. Може би и заради това, че съм кръвно свързан с тази страна... Прадядо ми Светослав Велчев, на когото съм кръстен, е бесарабски българин, роден в Болград, Украйна. Той се върнал да живее в България в началото на миналия век, издигнал се, станал, председател на Върховния административен съд, но непрекъснато разказвал за родния си Болград. Всъщност, всички идваме оттам, от земите, където се е простирала Стара Велика България на кан Кубрат и предшествениците му. Пъпът ни е хвърлен по онези места, както се казва. А и в енциклопедията на България черно на бяло може да се прочете, че немалка част от земите на днешна Украйна са били в държавата ни между 681 г. и 1000 г. Там е гробът на Кубрат, този на сина му Аспарух, там е заровена и част от истината за нас, българите, която тепърва предстои да излиза на бял свят.

„Historia vitae magistra”, са казвали древните римляни, което ще рече „Историята е учителка на живота”. Нищо, че искат безцеремонно да я изхвърлят от учебната програма, да не вземат да се изучат прекалено младите. В днешния ден историята също бушува, макар и заради близостта да я виждаме като всекидневна суетня.. Даже и в българското Народно събрание се мярка понякога, но с още по голяма сила се пени тя на улицата, дори не винаги да се вижда.

 

В нашия парламент разбойниците били 6 пъти повече от ония на Али баба

Някой се пошегува из дебрите на социалната мрежа, че в парламента ни имало 6 пъти повече разбойници от тези, с които си e имал работа Али баба. Онзи със „Сезам, отвори се”, нали се сещате? А дали се шегуваха за разбойниците, изобщо не съм сигурен? Случва се обаче Сезам да не се отвори и те да не могат за излязат, а несметните им съкровища да ги затрупат. Рядко, но се случва, неочаквано, с трясък...

Разбойниците, разбира се, вече не ходят с криви ятагани по улиците, не носят пищови, барут и кремък в силяха, пушки кърджалийки, нито другите характерни за тяхната работа атрибути. Така е от доста отдавна: още от времената, когато кърджалийските главатари формално се отказвали от грабежите, а зарадваните султани им давали опрощение с лекота, даже имали обичай за награда да ги провъзгласяват за областни управители.. Прочутият кърджалийски водач Емин ага Балталъ (Секирджията) например станал наместник на падишаха в Хасково, което преди това неколкократно бил бастисвал и превръщал в пепелище. Писателят Николай Хайтов разказва надълго и широко историята му в книгата си „Родопски властелини.”

Особено популярна станала практиката разбойници да се назначават за областни при султан Махмуд II, а се среща и до днес. Башбабаитите обличали златовезаните копринени дрехи и чалми и започвали да грабят „законно” с едната ръка, с другата продължавали да раздават кърджалийското „правосъдие”. Е, разните им бимбашии или булюкбашии си работели за тях, ордите им се нахвърляли на юруш на най-примамливите и процъфтяващи селища на раята с кървави ятагани, с неутолима жажда за кръв и плячка. Не било удобно някак лично областният управител да предвождат кърджалиите срещу поверения му от падишаха град, да коли и граби, въпреки че често много му се искало да си припомни добрите стари времена. Нещата не са се променили много оттогава. През мутренските години приликите с епохата на кърджалиите понякога бяха направо смайващи, а те май се връщат. Днес главатарите предпочитат костюми „Версаче”, очила „Рейбан”, поливат се обилно парфюм „Ятаган”, някои са дори още по-изискани.

В стари времена хората се организирали, ограждали градовете си с ровове и масивни дървени огради, като често разбивали муцуната на кърджалиите. Тогава българите започнали да си припомнят какво е да носиш оръжие, да обръщаш врага в бяг, а по-късно това им влязло в работа и за други цели.

 

Според учени-слуги султанът 500 години ни е гледал като писани яйца

 

В социалните мрежи много, ама наистина много, ругаха доцент Владо Станев, преподавател по Нова и съвременна българска история към Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Причината беше, че този мастит учен заяви по ТВ "Европа" , че турско робство не е имало, както се втълпява на българите, а темата била "преекспонирана" в учебниците по история, на децата се втълпявали неща, които не отговаряли на фактите. Нямало никакво робство в рамките на империята, защото българите имали право на собственост, международни пътувания и търговия. С риск да ми теглите една майна, ще кажа, че принципно доцентът е прав. Терминът робството за цял един народ не е прието да се използва в историята и не е на място там. Строгата наука го отхвърля, но той така или иначе е добил гражданственост у нас. Просто защото най-точно изразява истината за вековното потисничество.

Словосъчетанието „турското робството” не е прецизно като исторически термин, но е страшна метафора, използвана в народните песни и творчеството на възрожденските ни писатели, за да се онагледи тежкото положение на българите под султанска власт. Грях е обаче да обвиняваш изстрадалия си народ, че не се позовава на строго академичните постулати, че няма научния подход на историците към съдбата си. Кое точно не е ясно на доцента? Дали пък един учен не трябва да е наясно, че отричането на „робството”, без да обясниш адекватно спецификата на термина, генерира напрежение и вбесява до крайност българите. Още повече, че този вид говорене най-редовно се използва за политически цели. Винаги преди избори, от едни вече поне 20 години, отнякъде изникват специалисти, които или отричат Баташкото клане или обясняват, че при султаните сме си живели като бейове, че нямало робство, а почти незабележимо присъствие на някакви хора с чалми, които всъщност са ни гледали като писани яйца. Вземали дечицата еничари, за да ги образоват, не за друго. После сигурно са ги връщали като корпус на мира. Всичко това съвсем основателно изкарва от обувките повечето български граждани, те се ядосват и изригват по всякакви начини, което пък плаши други български граждани.. Започват да летят закани, понякога и камъни полетяват към храмовете. И това е съвсем умишлено търсен ефект. Винаги има и едни такива кърджалии, които са побутнали нещата да се случат така, после чакат на пусия, та да си направят предизборната кампания. Както тези, поставили камъка в едните ръце, така и другите, наредили хората си като мишени... Докога така, аркадашлар?

 

 

Светослав Пинтев , „Жълт Труд”, бр.9


 

Категория: Политика
Прочетен: 1013 Коментари: 2 Гласове: 5
Последна промяна: 15.03.2014 09:21

Светослав Пинтев

 
Над 4 милиарда британски лири годишно изкарва българската мафия от продажба на антики на богати колекционери по света,  сочи проучване, направено от чужди служби.
Гърне с 360 златни жълтици извадиха  четирима местни иманяри от срутен зид в древната римска крепост Рациария, до днешното село Арчар, Видинско. Там почти цялото население се изхранва от копане на антики. И вади много."Гладът е по-силен от тока. Да знаеш", казва едно съвсем ситно цигане и хуква", когато разбира, че ще го питаме за поминъка му.

     "Монетите, които са открили, са т.нар. сулиди, от византийската епоха. Набарали са ги случайно. Били са зазидани в една полуразрушена стена от времето на император Веспасиан. Някой византийски баровец решава да скрие там спестяванията си преди поредното нашествие на варварите", разказват наши информатори сред иманярите, с които сме тръгнали да обиколим местата, където се вадят най-много антики.
" Злато много рядко се намира по нашите земи. Единият от колегите, които намерили златото в древната Рациария, скрива 4 жълтици в ботуша си, когато се качили в колата, за да си ходят Не са ги преброили предварително, защото били много в гърнето, и номерът минал. Временно...", разказват спътниците ни

Трима иманяри напълниха багажник на жигули с антични монети, открити от тях при с. Мусина, Търновско, разказа техен колега.
"Работят за един дилър. Милионер го направиха. Видях как ги насипваха с лопати в багажника. Вече нямаше място и си събуха ботушите, за да напълнят и тях. Бяха над 35 000 медни римски монети. Не са скъпи, по десетина лева струват, но сметни бройката по 10", разказва водачът ни Васко Котката, докато отминаваме древния град Рациария и пътуваме към поредното римско селище Дортикум до с. Връв, Видинско. Следват Ескус /с. Гиген/, и Доросторум.
Научаваме, че и там се копае яко, а на много места иманярите действат под контрола на бивши ченгета. "Един, който го уволниха после, ме изнуди да му продам монета, която струваше 2000 лева, за 1000. Каза, че или се споразумяваме, или ме прибира. Ако прочетеш, че са открили монети, да знаеш, че не са се разбрали с ченгетата", обяснява Вальо Кита между две лекции. Темата е как Август укрепва тази част на Дунава, а император Траян вкарва девети Клавдиев легион и го разквартирува с робите и добитъка. По тези места с трактор разравят масивен златен пръстен с монограм, тежащ 60 грама.
Търсачите говорят като професори по археология между солени шеги. Обясняват, че покрай Дунава римското присъствие е най-силно, затова тук често намират ценни монети от републиканската и императорската епоха. А също и статуетки на божества. Бронзовият бог Марс, открит при с. Вещица, е продаден за 3000 евро. Още по- скъпо заминава уникална куха статуетка на Зевс от бронз.
Край село Новачене, Плевенско, откриват руини от римски легионерски лагер. Намират над тридесет култови фигурки в една постройка. Вероятно мястото е римско военно светилище.
Питаме какви идоли излизат и колко струват те на пазара. "Всичко, което се сетиш. Намират се фигури на Атина Палада, на бог Хермес. Има лаф: "Трудно е да намериш, но по-трудно е да го продадеш. Пазарът се насити", обясняват водачите ни, докато сърбаме шкембе в крайпътно ханче. Оглеждат се и се ослушват като диви зайци да не би някой да дава ухо на разговора ни. Успокоени разясняват примерния ценоразпис на античните статуетки: "Зависи дали са централна или местна изработка, изящни ли са , колко са запазени, с постамент ли са, или без."
Котката казва: "Антиките са ни голяма страст. Ако можехме, нямаше да ги продаваме, а да ги колекционираме, ама гладен седи ли се? Виждали сме български държавен каталог от 1927 г., който регламентира коя монета за колко се изкупува от държавата. По- ценните се запазват в музея, другите се продават, за да се финансират археологически разкопки."
Чувстваме се идиотски, че живеем в страна, където иманярите мислят как би могло да се спаси богатството, което вадят. А на държавата не

 

Жорко Магьосника :

"Аз съм намирал златни и медни тракийски гривни, направени във формата на змия. Също и един тракийски колан, който се разтяга като пружина, страхотни обеци и торква. С първокласна патина..."

най-ценната антична
монета струва около
400 000 долара

Сечена е от римския император Антоний Пий. Това става по времето, когато обявил за съвладетел и цезар младия Марк Аврелий през 140 г. Монетата е с ликовете на двамата от двете си страни и струва: "Има, няма 400 000 щатски долара". Говори се, че заради такава находка един от "професорите" сред търсачите на антики във Видинско Антон е намерен в Дунава заедно с колата си. Може и да е за нещо друго. Само се приказва, че е открил такава. Версиите са няколко. "Беше наистина страхотен, ненадминат спец. Само оглеждаше местността и казваше: "Тука няма абсолютно нищо. Отива другаде и веднага намира нещо."
Същото изобщо не може да се каже за нашата група. Няколко часа безплодно драскане из баирите са ни изтощили до дупка. Поне сме живи, но докога ...
"Давайте, давайте, тук може да има нещо", повтаря като заклинание спътникът ни. Изобщо не ни пука, защото пръстите на краката замръзват прогресивно и ако ни ги отрежат в Пирогов, не може да ни ги върне и Доналд Тръмп.
Металотърсачът с, който Жорко прослушва всяка педя, струва около 10 000 евро и е донесен от Австрия. Цените им варират между 1000 и 20 000 евро. Най-евтините се сглобяват на място т.е. у нас. "Правят ги обаче големи майстори. Така са се специализирали, че изобщо не отстъпват на фабричните", обяснява той. "Е, тогава за чий купувате вносните...", каня се да запитам, но, падайки по очи, налапвам буца пресен сняг и тутакси ми минава желанието да задавам въпроси.

­


 

 

  • Уникален римски амулет с формата на фалос намери доайенът на действащите иманяри бай Йордан (62), недалеч от с. Солница, Плевенско. Подобно произведение на изкуството по нашите земи досега не е описано. Иманярът светкавично го продава на дилъри на антики едва за 1500 евро, но цената му е поне десеторна. "Те пътуват на аукциони в чужбина през месец и взимат пари, близки до реалните. А това струва доста. Няма система, която да задържи такава находка у нас", твърдят специалисти. "Направо ще ти падне шапката. Отвсекъде имаше топки - 150 г бронз. А и едни сребърни римски монети намерих с него. На тях са Сатир и Менелая. Тя се е надупила. Той я е хванал за гъза и Бай Данчо е присъствал на най-невероятното откриване на голямо количество антични монети у нас. Чрез взрив...
  • "Златни и сребърни монети литнаха във въздуха и скриха слънцето. Звъняха като хиляди камбанки", спомня си Йордан.
    През 70- те той постъпва в новата кариера между Червен бряг и с. Чомаковци. Слагат взрив, който със скалите вдига във въздуха и скрито гърне с македонски тетрадрахми. Злато и сребро се посипват от небето по ошашавените бачкатори. Чак след два дена бригадирът ги изтръсква, а се включва и милицията. Успяват да спасят 2000 за музея, но всеки работник е скатал 20-30. "А колко са се изгубили по камънака", муси се жилавият дядка. Тогава и започва да души за имане. "Първия металотърсач беше на бай Иван от Вършец, по служба. Работеше във ВиК и го бяха дали да търси тръби. Колко монета извади... Най-много у нас са излизали до Казанлък - 15 000 сребърни денария на император Траян Деций", казва той.
    Спомня си с блаженство колко монети се вадят преди само 10 години: "Правехме състезания. 300 медни константинки вадех за 1 час. Сега и 30 на ден няма да откриеш."
Категория: Новини
Прочетен: 13435 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 11.03.2014 13:23
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2014  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31