Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 245142 Постинги: 143 Коментари: 63
Постинги в блога от Април, 2014 г.




Днес, неделя, 13 април, се навършват 1200 г. от смъртта на канас юбиги Крум, както е истинската му титла, но не чух някой да го спомена в публичното пространство. Полтитиците и днес треска ги тресе от името му, нали е секъл ръце за кражба.

 

Кан Крум умира на 13 април 814 г.. в разгара на грандиозните приготовления за превземането на столицата на света по онова време - Константинопол, които е заповядал. На Великия четвъртък, точно преди Великден,  както свидетелства хронистът Теофан.

 

Ако за 1000 годишнината от кончината на цар Самуил у нас се готвят големи чествания, за кан Крум като че ли никой не ще да си спомня. Както и за неговите велики победи. През изминалата 2013 г. се закръглиха точно 12 века откакто той обсажда столицата на Източната римска империя - Византия, през 2011 г се навъртяха. пак толкова от прочутата му битка при Върбишкия проход, при която пада убит самият император Никифор I , а от черепа му българският владетел прави сакрална чаша. Да не говорим, че през 2009 г. се навършиха 12 века откакто Крум превзема Сердика. В града, който днес се нарича София тържественото отбелязване на тези годишнини сякаш е табу. Дано да не стане същото и през 2014 г.. Още повече, че кан Крум умира в зенита на славата и могъществото си, като само смъртта пречупва устрема му да превземе Новият Рим, както наричали Константинопол.

 

"...В дните на безбожния император Лъв българите стигнали чак до вратите на столицата, без никой да излезе насреща им или да ги спре. И Крум според обичая си принесъл жертва вън от Златните врати много хора и добитък. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил се, поръсил войниците си и приветстван от тях, преминал между наложниците си, които му се поклонили и го възхвалявали. Всички гледали това от стените на града и никой не се осмелявал да му окаже съпротива или да хвърли стрела срещу него. След като изпълнил всичките си желания и прищевки, той обсадил града и го заобиколил с вал ”, пише летописецът известен като Scriptor Incertus. Той свидетелства също, че българският кан е докарал десет хиляди вола, теглещи обковани с желязо коли, на брой пет хиляди, които да пренесат изработените от прочут оръжеен майстор обсадни машини - триболи и тетраболи, костенурки, високи стълби, овни, подставки за изхвърляне на стрели, огнехвъргачки и каменохвъргачки, скорпиони за мятане на стрели. Крум искал да превземе града откъм западната страна, откъм Влахернската стена.
Там ромеите коварно опитали да го убият. И то по време на преговори, предложени от тях, за да просят милост. Хрониките разказват, че на определеното място край Златния рог канът дошъл със своя логотет, няколко души от свитата си, зет си Константин Пацик – ромей, женен за сестрата му. Най-опитните византийски стрелци дебнели в засада. Когато канът е нападнат придружаващи българи го заобиколили, за да го предпазят с телата си. От стените на Константинопол се разнесли тържествуващите викове на зяпачите: „Кръстът победи!”. Да, ама не. Крум се метнал на коня и го пришпорил към своя лагер. Ромейските стрелци изпратили по него облак от стрели, били убедени, че са го ранили тежко.

 

Трима от свитата и логотетът, по българската йерархична система вероятно кавхан, били убити на място, а Константин Пацик и сина му са пленени. Българският владетел обаче се прибрал в лагера си разярен от ромейската подлост, с пълно основание. Опустошил като страшна буря околностите на Константинопол -дворци, къщи на висши сановници, църкви и предградията извън градските стени били сринати. Канът подложил на огън и сеч цялото крайбрежие на Златния рог, български отреди нахлули и по северния бряг на Мраморно море.

 

Били разрушени крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс и още много други цветущи твърдини на империята, свидетелства хронистът. После войските се отправила към планината Ган, като взели в плен 50 000 души. Войската на Крум се втурнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя сривала всички крепости – малки и големи. Спрели се при Адрианопол (Одрин), който бил обсаден от брата на Крум, чието име не е достигнало до нас.

 

Походите си срещу Източната римска империя канът започва след като разгромява Аварския каганат, а България е верломно нападната от Византия. От историята знаем, че през 811 г. императорът нахлува в страната, опожарява всичко по пътя си, избива мирните селяни с невиждана жестокост и влиза в столицата Плиска. На връщане армията му попада в засада на българите в теснините на Върбишкия проход и е избита почти до крак. Летописите разказват как намират смъртта си най-висшите сановници, сред които патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман, стратегът на Тракия. Летописецът Теофан ридае: „Цялата християнска красота загина!“.
Самият император е убит в боя,
а черепът му става чаша на българския владетел.
Хронистът описва подробно какво се е случило, а след това уточнява: „…Крум, като отсече главата на Никифора, окачи я за няколко дена на дърво за показ на посещаващите го езичници и за наш позор. А след това, като я взе и като оголи черепа, облече го отвън със сребро и гордеейки се, караше да пият от нея (чашата) вождовете на славяните...”

 

За гибелта на Никифор пишат летописци като Георгиус Монахус, Лъв Граматик, Георгиус Седренус и Йоан Зонара. И до днес обаче твърде малко се знае за този толкова характерен за древните българи трофей - ритуалната чаша от череп. Чрез нея победителят поема мъдростта и силата на врага си. Тя е по-скоро знак на почит, а не гавра с поваления противник. Както и съд, от който победителя поема неговата власт и мощ. Което обяснява нападението над Константинопол по-късно Примери за сакралната й й рола в историятани не липсват. Смята се, че Мадарският конник държи в дясната си ръка чаша череп, а в прабългарското златно съкровище от V век, открито в Над Сент-Миклош, Унгария, също има златни ритуални чаши, наподобяващи черепи. На съдовете са изобразени трилистниците на владетелския род Дуло, каквито са открити и при погребенията на кановете Кубрат и Аспарух.

 

След разгрома на рицарите при Адрианопол през 1205 г. Акрополит пише:

 

„Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил отвън…”

 

Подробно изследване за същността на ритуала прави големият българския историк Веселин Бешевлиев в труда си „Чаши от черепи у прабългарите”, публикуван през 1926 г. в Годишника на Софийския университет. Там ученият анализира този древен обичай, чието название не е запазено. Той прави паралел с подобен ритуал при северноамериканското индианското племе ирокези, известен като „оренда”.

 

Корените на традицията при нашите предци са още по-назад във времето. Още Херодот в своята „История” пише, че скитите да изработват чаши от черепи. Дори уточнява: „ ...Скитите, които са успели да сразят твърде много неприятелски воини, имат по две чаши и пият едновременно с тях.” Той отделя специално внимание на „царските скити”. Според някои изследователи, те са тези, от които се отделят древните българи. Херодот предава и скитската легенда, според която от небето падат чаша, брадва и плуг. В книга I на “География” Страбон твърди, че още в дълбока древност името скити е употребявано за народите, живеещи на север от гърците, т.е. траките, като очевидно приема, че те са част от скитите.

 

Интересен детайл е, че в околностите на френския град Тулуза пазят една легенда, свързана с обсадата на крепостта Монсегюр при кръстоносния поход срещу катарите през 1244 г., това са местните богомили, представителите на Великата ерес от България, както я наричали. Преданието твърди, че над 200 съвършени братя, които са сред защитниците на крепостта, са посветени в таен ритуал, завещан от Христос единствено на учениците му, който на латински се нарича Consolamentum, а на български Утешение. И летописите обаче свидетелстват, че по време на боевете обсадените пленяват двама папски инквизитори. Командващият на крепостта заповядва да ги обезглавят, за да направи от черепите им... чаши.


Категория: История
Прочетен: 2440 Коментари: 2 Гласове: 8
Последна промяна: 11.07.2014 19:53

http://www.helikon.bg/books/118/-%D0%9B%D1%8A%D0%B2-

 

 

Това е новата книга на невероятната разказвачка Галя Борисова, която предстои да бъде издадена и в Италия.

 

"Лъв и грифон” е книга с меки и твърди корици, предназначена за възрастни, но близка, разбираема и за децата. Всички има какво да научат от нея..... Нещо като „Малкият принц”, но за лъвове,украсена със страхотни илюстрации. Те" допълват очарованието на тази поучителна и вълнуваща история за лъвове, грифони, хиени, за герои и подлеци. За Саваната, за Създателя, за свободата и избора, за момчето Джер и за лъва Джер. Книга и за истински хора, които приличат на лъвове, а не на подли хиени.  

 

Авторката излезе и малко пророк. Момчето в книгата се бори за свободата на лъвовете, за забрана на участието им в цирковете и затварянето им в зоопаркове. А наскоро от Европейския съюз обявиха, че от 2015 г . се забранява участието на лъвове в циркови представления. Един жест към царя на животните и неговото достойнство. 

Книгата е делото на екипа, който работи и по поредицата „Тайнствата български” от която са книгите „Символът” и „Светият Граал – съкровището на богомилите бугри” и др.

  

Ето началото на „Лъв и грифон”:

 

       Бяха изминали няколко дни, откак Джерами напусна лъвския клан. Старият Лари, неговият баща, умря и мястото му на водач трябваше да бъде заето от Джерами. Но той не искаше да заеме това място. Не искаше да бъде водач. Не защото бягаше от отговорност. А защото искаше да научи нещо повече за себе си и нещата, които го заобикалят. Водачеството щеше да го ограничи до познанията за лъвския клан. А Джерами искаше да научи повече за Саваната, за реката, за дъгата, която се раждаше след дъжд и обагряше небето… За лъва, като създание извън лъвския клан. И за човека - най-големия враг на лъва. Когато си мислеше за всичко това, властта, която водачеството можеше да му даде, изглеждаше като нещо дребно. Според законите на клана, заедно с властта Джерами трябваше да получи и правото да бъде съпруг на всички лъвици, а те щяха да имат задължението да му раждат и отглеждат потомци. Това би направило горд и щастлив всеки друг лъв, но не и Джерами. Той не искаше да живее по законите на клана. Струваше му се, че Създателят е дал на всички земни твари първичната им примитивна природа не за да бъде следвана самоцелно, а за да бъде преодолявана като стъпало към по-високо място.


Категория: Изкуство
Прочетен: 1087 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.07.2014 23:39

 1 април!Денят е наш неофициален, но национален празник на целогодишните измами на политиците

 


Светослав Пинтев

Излъгахте ли вече някого, та да ви мине мерака?

       
Мъжете си патят най-често.За българите 1 април е нещо като неофициален национален празник, своеобразен зенит на родния култ към премятането на ближния, а в Габрово е храмът му. И тази година извадихме торбата с лъжите, шегите и закачките. Политиците не, защото те лъжат целогодишно, но всички останали са наточили секирата за роднини и приятели. За обикновените хора, които не са депутати и нямат възможност да ментосват нон стоп празникът е един

чудесен начин за изпускане на парата

       Познаваме например една дама, която през нощта срещу тази светла дата лакирала ноктите на ръцете и краката на съпруга си, а на сутринта излязла рано-рано, за да не яде бой при събуждането му, после звъннала на мобилния му телефон, да го попита как е. Друга наша позната забила няколко шамара на спящата си половинка, а когато той отворил очи, шокиран и ужасен, невинно казала: „Пак ли кошмари, миличко”? Тя обаче призна, че му била много ядосана и би направила същото и на всяка друга дата, просто се случила тази. В САЩ някои дами са още по-крайни. Миналата година 52-годишната Сюзан Тами Хъдсън от Тенеси беше арестувана, след като излъгала сестра си , че е гръмнала благоверния си. "Шегувах се за 1 април Казах й: „Хелън, застрелях мъжа си, сега почиствам бъркотията. Хайде да отидем да го погребем в Блекуотър”, обясни шегаджийката на излизане от полицейския участък.

Марк Твен обичал да казва, че 1 април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината... Това важи с пълна сила и за медиите, разбира се. Всяка година на 1 април от сайтове, вестници и телевизии измислят какви ли не шегички и дезинформации, за да са чисти пред съвестта си, че през останалото време не го правят, което не е истина. Малцина са тези, които им вярват. Очакваме тази година да ни съобщят „новините” за приемането ни в Шенген, изключването ни от Евросъюза, оставката на правителството или, че принцът на Монако най-после е издал указ за присъединяването на България към Княжеството. Последното вече се случи.

Авторът на тези редове например неколкократно е писал за първа страница на следобеден вестник поне половин дузина първоаприлски шеги. Щяха да го бият един път даже. Бяхме се върнали от Фестивала на италианската песен Сан Ремо с един колега. Вдъхновени от срещата там с прочута латинозвезда си пуснахме снимки с нея и обявихме, че

Шакира е в България, ще се целува с желаещите

 С рекламна цел, преди концерта си, щяла да намляска първите 100 момчета, които дойдат при пилоните на НДК на 1 април, в еди-колкоси часа. Решихме и ние да отидем на мястото на срещата, за всеки случай. Изненадахме се да открием, че са се събрали тридесетина развълнувани младежи, желаещи да разменят ласки с певицата, които никак не се зарадваха, че се явяваме вместо нея.
Пускали сме и заглавие на 1-ва страница с твърдението, че топмоделът Наоми Кемпъл скита инкогнито из нощна София, със столичен фон на снимката, за да няма съмнения. И нямаше никакъв монтаж. На фотоса просто бяхме щракнали една забележителна мулатка, която невероятно прилича на световноизвестната манекенка. Открихме я в нощния бар „Мерелин”, където участваше в програмата като танцьорка в гостуващата кубинска трупа. В наша защита можем да кажем, че в лицето и беше съвсем същото като Наоми, но тя самата беше доста по-млада и непретенциозна от черната перла, т.е. намерилите я свалячи щяха във всички случаи да са на голяма далавера. Веднъж обявихме, че в езерото в „Дружба” са пуснати да плуват няколко десетки тона унгарски еднолентов шаран, които спокойно могат да напълнят гьолчето с връх. Хората с въдиците обаче масово хукнаха натам.

Откъде идва този весел празник?
Може би разковничето е, че 1 април се чествал в различни страни, като ден на пролетното равноденствие, предвестник на Великден, но корените му са в древността. Има версии, че е свързан с легендата за отвличането на сабинянките от римляните, по-точно от хората на легендарния основател на Рим и негов пръв цар – Ромул, който поканил сабинско племе да гостува на града за т.нар.. празник Consualia,. Сабиняните дошли заедно с дъщерите си, а римляните ги отвлекли и направили свои жени. По-късно същите жени излезли на бойното поле между двете строени за бой войски и казали, че и едните и другите ще трябва първо да убият жените или дъщерите си, за да кръстосат мечове. Тогава римляните и сабиняните сключили мир и с времето се слели в един народ.

По вероятно е обаче 1 април да е свързан с римския празник Liberalia, който е бил посветен на местното божество Liber и неговия женски корелат Libera. Честванията започвали през втората половина на март и продължавали цял месец. Варон, твърди, че първият Liber имал власт над семето на мъжете (virorum seminibus), а жена му над жените, като и че на този ден с шествие и разюздани песни

на каруца из околността бил разкарван фалос

После с почетна стража го ескортирали до град Лавиний. На края на едномесечното честване фалосът бил занасян на форума, където целомъдрена и уважавана от цял Рим матрона трябвало да положи венец върху статуя на бога, изобразен в този вид. Всичко се придружавало със солени шеги и закачки, но се правело като ритуална магия за обилна реколтата и отблъскване на бедствията от нивите. Този празник бил подобен на елинските Селски Дионисии, посветени на бог Дионис. На тях пищно шествие, в центъра на което стоял голям фалос, достигало до статуята на бога. Там избрана жрица басилина трябвало ритуално да се отдаде на статуята, като част от магическия ритуал за плодородие. На 1 април в древния Рим чествали и храмовия празник на покровителката си богинята Венера. Възможно е смесването му с този на Liberalia е родило деня на шегата и смеха.

Според друга теория ключът е в преминаването към Григорианския календар, който е въведен от папа Григорий през 1582 г.. Крал Шарл Девети Валоа го въвежда във Франция. Дотогава празничната седмица започвала на 25 март и свършвала на 1 април. Шарл Девети изместил новогодишния ден на 1 януари, но много от поданиците му не се впечатлили от промяната и я карали постарому. Тогава с тях започнали да си правят солени шеги, което включвало и изпращането им на несъществуващи празненства. Те били обявени за “глупци” и станали обект на подигравки и шеги. Наричали ги “априлски риба”. Във Франция и в наше време има обичай да се закачва хартиена риба на гърба на някого. Немският етнограф Гюнтер Хиршфелдер пише: „Можем да предположим, че в началото много хора наистина са бъркали датата. По-късно много от тях нарочно подвеждали съседи, приятели или деца. И така на първи април хората започват да си позволяват шегички.”



  • През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата. Идеята е да се напомни на хората да не вярват много на новините на тази дата. По света 1 април е известен под много имена, но никой не може да каже със сигурност откъде идва традицията за празнуването му. Още в зората на миналия век се отбелязва в различни страни на Европа, но честването на този ден е много по-старо.
 
  • България е  единствената държава, която си има Дом на хумора и сатирата в Габрово, или както още го наричат – Веселата къща. Тук на вратата те посрещат Хитър Петър, яхнал магаренцето си, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса. Домът е открит на 1 април 1972г.


  • През 1983 г. професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин даде интересно обяснение на произхода на Деня на глупците, както го наричат в англосаксонския свят, в интервю за Асошиейтед прес. Според него придворният шут на император Константин Велики се е изхвърлил, че може да управлява империята по-добре от господаря си. Владетелят му разрешил да опита за 1 ден- на 1 април. Оказа се, че историята е чиста измислица на Боскин, првосто професорът си направил първоаприлска шега с агенцията.
 
  • През 1957 г. новинарското предаване на BBC "Панорама" съобщава, че поради много меката зима и унищожаването на гъгрицата по спагетите швейцарски фермери се радват на изобилна реколта от спагети, растящи по дърветата. Много хората не се осъмняват в тази информация. Има и такива, които се обаждат в BBC, за да питат как да си отгледат и те спагетено дърво. Отговарят им да сложат спагети в консерва доматен сос и да стискат палци.

 


Категория: Лайфстайл
Прочетен: 786 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 01.04.2014 12:58
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2014  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930