Свещниците от храм "Св. Александър Невски" в столицата почти се хванаха за гушите  навръх Гергьовден. На празничната литургия  отчетата от храма отказаха да служат с неговия предстоятел архимандрит Дионисий. Проблемът е в зарята на Великден. Огорчени са, покрусени, тъжно им било , че той не чувствал покаяние, не чувствал вина какво е направил. Голяма драма, голяма мъка.
Реших да заведа децата на по-мирно място от храма.
Отидохме на военния парад за Гергьовден,  да гледат каква армия имаме за чудо и приказ. Впечатлиха се наистина- от внушителните танкове,  БТР-и, ракетни установки,. Най-много ги смаяха  страховитите изтребители, които се появиха с рев, от който се разтресе земята , както се изрази дъщеря ми. Правеха лупинги, като през цялото време оставяха впечатлението, че може и да се стоварят върху публиката. Тя  иначе храбро ръкопляскаше

 После обясних  на хлапетата, че това е
първият голям парад от доста години
А също, че като вади на жълтите павета бойната си техника,  държавата ни иска да демонстрира мощ, за да вдъхне чувство за сигурност на гражданите си в трудните,  сложни и тревожни времена, в които живеем. Те, колкото и да са малки, знаеха за какво става дума и се изсмяха. Заявиха, че това е общо взето да плашиш гаргите. И, че колкото и да помпаме мускули, няма какво да покажем, че да стреснем някого. Това и децата го знаят, както се оказва.
Не се предадох веднага. Цитирах тутакси заглавие на "Ню Йорк таймс" , появило се  същия ден: "Посегнеш ли да убиеш българин, приготви се да умреш пръв". Колко сме страшни за враговете, един вид, исках да им обясня.
 Поводът за това гръмко заглавие е най-голямата ни битка след Втората световна война, която се разразява в Ирак преди не толкова много време- през 2003  г.  Писахме за това неотдавна, ако си спомняте. Там шепа наши и полски войници от отбранителна мисия удържат срещу неочакваната и страшна атака на хиляди въоръжени до зъби  фанатици  кметството на  град  Кербала. Правят го под почти непрекъснат едноседмичен обстрел с РПГ и минохвъргачки. Те отблъскват точно  53 атаки на бунтовниците .
"Ню Йорк таймс" пропуска да каже няколко дребни подробности. През цялото време американски хеликоптери минават над сраженията, но съюзниците  не изпращат помощ на българските и полските войници. Имало и други горещи точки по същото време, та нямали такава възможност. Може и така да е. Другото съществено, което пропускат колегите е, че в България тази битка беше огласена едва тази година, благодарение на полско-българския филм „Кербала“, който неотдавна излезе на екран.  След битката американското командване решило, че е по -добре да бъде оповестено пред медиите, че кметството е отбранявано от иракската армия, обучена от САЩ. Която дори не се е приближавала до тази битка.
Знам истината за случая от една две -години, защото продуцентите от българска страна на филма са ми приятели и ми разказаха фактите от истинската история още тогава.  Беше ми крайно любопитно дали ще стане голям скандал, когато стане ясно, че нашите власти са крили в продължение  на 12 години истината за тази битка.
Нищо не стана, ама нищо. Мисля, че 90 % от хората  у нас така и не разбраха изобщо, че тази малка война е била заметена под черджето.  Които разбраха, не се възмутиха особено. Просто сме преситени от скандали , дори нещо такова вече не ни прави никакво впечатление. Важното е че..... Как беше "Посегнеш ли да убиеш българин, приготви се да умреш пръв". Може, ама надали.