В самия край на 29 юли,един от най-страшните дни в българската история, минути преди да изтекат 1000-та години от онази зловеща дата, реших да я отбележа някак, макар че се съпротивлявах вътрешно. Не ми се искаше да си спомням дори. Дано пък в полунощ да идва едно ново начало, едно по-светло хилядолетие за изстрадалата ни страна.
На 29 юли 1014 г. легионите, водени от ромейския император Василий ІІ разбиват войските на цар Самуил, нападнат в тила от отряда на Никифор Ксифий. 15 000 българи са ослепени по заповед на василевса,който за вечни времена ще носи прозвището Българоубиец. Проклет да бъде во веки веков. Знаете какво се случва....
Държавата ни днес нехае за този ден, както и за 1000 годишнината от смъртта на царя през октомври.. Поне ние да си спомним мъчениците. Ето какво съм писал в началото на годината,търсейки като лунатик начин за запазване на паметта българска, за достойно поклонение пред владетеля и войните му, както и на тези след тях.. Тогава се говореше за някакво честване, сега политиците съвсем са го забравили, улисани в дребнавите си боричкания. А можем да почетем делото на царя и на потомците му, които са пак велики български царе...Посрещнете достойно поне 1000 години от смъртта на Самуил, мъже държавни.
Евентуалното показване на личните вещи на цар Самуил Български и на царското семейство на изложба в Националния археологически музей в София, за което съобщи неотдавна министърът на културата Петър Стоянович, наблягайки на Български, в противовес на македонските претенции към този наш цар, е отлична идея, но едва ли е достатъчна за достойното отбелязване величието на 1000 годишнината от смъртта на царя през октомври. Предвижда се също концерт от българска средновековна музика, международна научна конференция, даже посещение на базиликата "Свети Ахил", където е гробът на Самуил. Вероятно там ще отиде инициативният комитет, защото няма как целият български народ да бъде поканен. А този народ заслужава да се поклони на един от най-бележитите си и трагични владетели. И не само на него, а и на другите свои славни самодържци от Първото и Второто българско царство През 2007 г. имаше идея в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново да бъдат положени останките на трима от царете ни - цар Самуил, цар Калоян и цар Михаил Шишман. За съжаление си остана само идея, а осъществяването й би било достойна цел за почитането 1000-годишнината от смъртта на царя. Тогава директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров обяви, че "костите на Самуил са в чекмеджето на проф. Муцопулос в Солунския университет. Той е готов да ни ги отстъпи, стига да си ги поискаме". До днес тях ги няма в България. Трябваше във вече реставрираната църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново да бъдат донесени и останките на правнука на Иван Асен II, братовчед на Светослав Тертер - цар Михаил Шишман, които се съхраняват в църквата в Старо Нагоричин в Сърбия. Храмът "Св. 40 мъченици" и без това е съсредоточието на българската история за много векове. Там вече са намерили покой костите на цар Калоян, тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 г. - 800 г. след неговата смърт. В църквата спят вечния си сън цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски. Храмът е вдигнат и изписан от цар Иван Асен II. Вероятно е построен върху по-малък, посветен на Св. Богородица, за да ознаменува неговата голяма победа в битката при Клокотница на 9 март 1230 г., в деня на Свети 40 севастийски мъченици. Владетелят ни с малобройна войска сразява нахлулия в България доскорошен епирски деспот Теодор Комнин, коронован малко преди това за византийски император от охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Тогава е изсечена и прочутата Асенова колона, която се пази в храма. Изписана е в 13 реда на български език, които гласят: "В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин." Срещу Асеновата колона стои Омуртаговата На нея са и прочутите думи: "Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години". Събирането на двете колони на едно място е много ясен знак към поколенията за приемственост, за неделимото величие на България, писано от ювиги канове и християнски царе. Църквата е видяла и лични празници на големи българи, видяла е и тържественото възстановяване на царщината след повече от 5 века робство и васалитет. И малкото, и голямото е събрано в нея. Какво ли не се е случвало на това свещено място. На 8 май 1888 г. например в храма минават под венчило Стефан Стамболов и Поликсени Костаки Станчова от Свищов. На 22 септември 1908 г. в "Св. 40 мъченици", отново за да подчертае приемствеността с Второто българско царство, княз Фердинанд I обявява Независимостта на България, слага царската корона и провъзгласява Третото ни царство. В този храм е събрано цялото битие, огромна част от историята на народа ни. Не е ли редно в нея да почиват и владетелите ни? Приемствеността при погребение на двама от най-великите ни царе - Самуил и Калоян, ще бъде подчертана и от това, че те най-вероятно са от една владетелска династия. Поне ако се вярва на самия Калоян, известен в своето време и като Йоаница Асен, както и на може би най-могъщия папа в историята Инокентий III В писмо от 1203 г. българският владетел пише на светия отец, че е натоварил търновския архиепископ Василий с мисия до папата, "съгласно обичая на царете на българите и власите - Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите..." Достатъчно ясно свидетелство, струва ни се. Ако сам цар Калоян казва, че е потомък на Симеон Велики, на сина му Петър и на Самуил, кои сме ние, че да не му вярваме. С това писмо той иска от главата на Римокатолическата църква, а и на целия западен свят, да го признае за император - Цезар, титла, стигнала до наши дни като цар поради специфичното съкращение в старобългарските писмени документи. Калоян пише на папата: "...Ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори - Самуил и други..." Унгарският крал Емерих яростно се опитва да осуети въздигането на Калоян, но първосвещеникът много бързо го озаптява. Маджарският владетел наредил делегацията на папата, тръгнала към България, да бъде задържана, докато Калоян не му върне областите Белград и Браничево. Инокентий III пише на унгареца: "Йоаница, произхождащи от рода на предишните царе, започнаха не толкова да завземат, колкото да възвръщат земята на своите бащи... и ние положително твърдим, че те са възвърнали по-голямата част от страната по бащино право". Папата е най-осведоменият човек на своето време и очевидно има повече от един източник на информация по този въпрос. Още повече, че във Ватикана се пазят исторически хроники от цяла Европа.
ЕС трябва да признае кирилицата за българска азбука. Нашият избор е направен още от Борис-Михаил.... Трябваше да честваме 1150 години християнство, казва историкът.
Проф. д-р Пламен Павлов е един от най-авторитетните наши историци. Той е специалист по история на Византия и средновековните балкански държави, преподавател във Вeликотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Бил е председател на Агенцията за българите в чужбина от август 1998 до март 2002 г. Автор на над 150 научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания. Повече от десетилетие е автор и водещ на предаването за история и култура “Час по България” в телевизия “Скат” . Говорили сме с него за съвременните проблеми, поговорихме и за история.
- Проф. Павлов, разкажете ни за инициативата кирилицата да бъде официално призната за българска азбука... Защо не се отбелязва кръглата годишнина от възцаряването на християнството у нас?
- Инициатива, която подехме с Андрей Ковачев, с д-р Милен Врабевски, е кирилицата да бъде призната за българска, да се нарича българска азбука, а не просто славянска. Не става дума за някакво патриотарство, за някакво самоцелно перчене. Тя категорично си е дело на българската държава. В руските паметници се вижда, че дълго време там от България са идвали текстове на глаголица и на кирилица, но в крайна сметка е победила кирилицата. В руските летописи има грешки при преписване от глаголица на кирилица. Това всъщност е доказателство за по-старото присъствие на глаголицата. Когато говорим за Кирило-Методиевото дело, миналата година отбелязахме 1150 години от моравската мисия. Това е една традиция започната от чехите още през 1863 г., когато са се чествали 1000 години. Още тогава, преди да бъдем свободна държава, сме имали представители на това честване. Самите чешки учени казват, че моравската мисия на Кирил и Методий щеше да бъде просто един любопитен факт от историята на Средна Европа, ако не беше България. Много странно е, че миналата година имаше евроинициатива, под егидата на президента, да се отбележат 1150 години славянска писменост, а тази година няма инициатива да се отбележат 1150 години от християнизацията на България.
- Което е много значим повод...
- През 864 г. България прави своя цивилизационен избор. Нашият избор е направен още от Борис-Михаил - да бъдем част от християнската цивилизация. За мен е много странно, че ние не уважаваме собствената си история. Тук не е въпрос само до официално честване, до речите и приказките, а този дълбок дух на нашата традиция да стигне до хората, тъй като ние сме една много стара държава, с много стара цивилизация и е непростимо да загърбваме миналото. Все пак нека да припомним, че преди 1150 години България става част от християнския свят, че тя тогава е една от трите велики сили в Европа, заедно с франките и Византия, не само като военна мощ, но и в културно отношение, че нашият език е като латинския език на славянството.
- Има доста данни, които не са широко известни, че древните българи нахлуват в Италия от Африка като съюзници на византийският император Юстиниян Велики ( 483 - 565 г. ), водени от пълководеца му Велизарий, който е използвал и славянски наемници. Разкажете ни за това...
- Те и двамата са от нашите земи между другото. Юстиниян е родом от днешно Скопие, има даже версии, че е от днешна София, от тракийско потекло. А Велизарий е от Германия, т.е.. Сепарева баня. Разказва го Прокопий, който е бил секретар на самия Велизарий... В наемните войски, които той е поддържал и с които превзема Италия, има много българи, има също славини и анти, т.е. и източни и южни славяни. През XVIII – XIX век Велизарий е бил много популярен и е оценяван като пълководец, който е на равна нога с Александър Велики и Гай Юлий Цезар. Още тогава са отбелязвали, че за разлика от тях Велизарий е правил чудеса без всякаква логистика. Той е един от военните гении на човечеството. Много преди Велизарий обаче българите поддържат връзки с Византия. Тук не мога да разкажа цялата история на древните българи , която е огромна, но първият българо-византийски договор е от 480 -482 г.., при император Зенон. Тогава българи помагат на Византия срещу готите. И от там е онова знаменито изречение, че те са най-войнственият народ и т.н. Енодий го казва като възхвала на готския крал Теодорих Велики. Пише, че той единствен победил българите, народ, който по неговите думи дотогава никога не е побеждаван. Говори за тях с огромен респект и уважение. Има едни много интересни плочки от Виница, в днешна Македония. Там се говори да българи, има надпис българи под един конник. И това вероятно е отбелязване на участието им в тези събития. Така, че българите, когато се появяват в Северното Черноморие те вече имат стари контакти с Византия и християнството е проникнало много отдавна при тях.
- Един италиански учен твърди, че църквите посветени на Свети Андрей в Италия, са основани от българи, които са се заселили там още от времето на Алцек. Какво мислите за това, възможно ли е още тогава да са християнизирани?
- Някои са били християнизирани, макар че масата не е била християнизирана. Алцековите българи са една общност, която ние не познаваме достатъчно добре, но това е първият от синовете на Кубрат . Има и по стари групи преди Алцек, някои от които са оставали в Италия. Един от лангобардските автори говори за някакво момче, което проговорило на непознат език, а после се оказва, че това е български. Бил в кома, излязъл и проговорил. Фондацията „Та на кра” смята това лято да прави една експедиция по тези места, тъй като те много отдавна не са били посещавани. Според някои там има милиони хора, които са потомци на Алцековите българи. Сега, дали са милиони, как стоят нещата, не е съвсем изяснено. Може да ни изглежда далече Италия, но тя е съвсем близо до нашето етно-културно пространство, ние сме до Адриатическо море, а Италия е на другия бряг. Италианските автори пишат за един Марин Българина, един от най-известните пирати в Адриатика... Ние сме съседи с италианците по територия през Средновековието. На нас в главите ни е матрицата на днешната ни карта, с тези 111 000 квадратни километра, но забравяме, че нашето етно-културно пространство е три пъти по-голямо-близо 250-300 000 квадратни километра.
-Богомилите също се разселват по тези места, може би отиват при свои хора...В Италия има планина Булгерия до Неапол, хиляди топоними...
- Има, разбира се. Ами фамилията Булгари. Не може да се каже дали е така, че отиват при свои хора.. Богомилите са били хора, които смятали себе си за най-чистите християни и те следват този повик на апостолите да се разпространява вярата. Те се усещат като евангелизатори на тогавашния свят. Има едно сведение от Южна Италия, от началото на XI век, където се появява някакъв монах и те му казват: „Ей, ти български монахо... ”. Богомилският монах те го отличават от католика и от православния. Така, че това влияние на богомилството е много сериозно. Само ще припомня това, което казваше Стивън Рънсиман, че поп Богомил, за когото не знаем почти нищо е един от най-великите духовни водачи в историята на човечеството. Неговата доктрина само за един век стига до Испания и Англия. Тази доктрина, разбира се, се съчетава с местни учения. Т.тар.катаризъм, албигойство не може да се каже, че са чисто богомилство, но са силно повлияни от него. Самото богомилството не е било чисто. В него е имало вътрешни сблъсъци. Нека да не забравяме, в Сан Феликс дьо Караман се прави един събор на еретиците от цяла Европа, някаква такава конспиративна среща... Там избират антипапата Никита, един български богомилски водач, който е обявен за противника на папата, т.е за истинския християнин срещу лъжливия християнин, от тяхна гледна точка.
Интервю на Светослав Пинтев.
Снимка: Авторът
Интервюто за съвременните проблеми, но и още за история-другата седмица:
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк
