Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 663392 Постинги: 372 Коментари: 155
Постинги в блога от 07.07.2014 г.

 

II

 

Господарите на мъртвата държава

 

 

Свитък I

 
  Тя
е мъртва най-късно от 1986 г. Убита е по особено жесток начин от хората, които е трябвало да я защитават и управляват. Дори има свидетелства, че е ритуално обезкръвена и погребана със символичен сатанински ритуал. За да не попадне в ръцете на империалистите и отрепките, както се изразява тогава един партиен функционер. Това жертвоприношение е пародия на масонските погребения, наподобява маскарад, но има реални последици.


imageПовече от 20 години по-късно цели структури от бившите социалистически служби за сигурност, ръководени от т.нар. си свръхсекретен Център владеят контрола над организираната престъпност, която уби, погреба, и зае мястото на държавата България. Тя е изсмукана, а органите й - продадени, за да функционират в тялото на тайното Сатанинско общество, което я владее и днес.

Често отделни журналисти разследват и дори разкриват в детайли механизмите на Тайната власт, но овластените органи по никакъв начин не реагират на това, което е поредното доказателство, че държавата е мъртва, а на нейно място действа престъпна организация.

Маскарадът започва още през 1982 г., когато бившият шеф на КГБ Юрий Андропов става генерален секретар на КПСС и поема ръководството но умиращата държава СССР. По-точно на 12 ноември. Самият Андропов е на прага на смъртта, знае, че дните му са преброени, и бърза да преобразува властта на КПСС. По този въпрос той активно работи още като шеф на КГБ, но бърза да стартира плана, докато е жив. Управлява само 15 месеца, половината от които от леглото си в Кремълската болница. Неговата роля в перестройката потвърждава и бившият премиер на СССР Николай Рижков в интервю за руския вестник „Версия”. Той свидетелства, че даже икономическите мерки на Горби са набелязани от Андропов. Ето думите му: „На Априлския пленум на ЦК на КПСС през 1985 г. бяха формулирани принципи за реформиране на икономиката. Горбачов обнародва в своя доклад всички разработки, които бяха направени още при Андропов.”

Ако Андропов беше живял повече, събитията щяха да тръгнат в друга посока, щеше да има друга „перестройка”. Той единствен можеше да спаси за още известно време съветската империя, само той”, убеден е един мой приятел руски журналист. „Ако” обаче няма абсолютно никаква стойност в историята, а Горбачов изпълнява доста прецизно плана на Юрий Владимирович Андропов.

В КПСС още в началото на 80-те години са наясно, че не могат да удържат икономическото рухване на комунистическата империя, а след него е неизбежна и революцията в целия Източен блок. Знаят, че отплатата на народите за тиранията ще бъде страшна. За да закрепят властта си дори временно, отчаяно се нуждаят от свежи пари, които могат да дойдат само от Запад. Затова разработват детайлен план, наречен „Перестройка”. Иронията е, че неговата цел не е да преустрои страната и социалистическия лагер в демократичен дух, както по-късно се представя кампанията пред световната общественост, а точно обратното. Целта е да се запази властта на партията в условията на капитализъм. Част от чугунените глави в Политбюро вече са узрели за идеята „Социализъм с човешко лице”, заради който смазват Пражката пролет през 1968 г. Просто защото нямат друг изход. Те вече са готови да градят и капитализъм с жестоко лице, но пак те да са го яхнали. Останалите верни на комунистическите догми членове на Политбюро са изолирани.

Андропов ще има време да задейства плана, но не и да го изпълни. Избира за главно действащо лице Михаил Сергеевич Горбачов, когото е издигнал във висшия ешелон от обикновен апаратчик в Ставрополския край. След смъртта на Андропов, по време на краткото властване на наследилия го начело на СССР, също умиращ лидер, Константин Черненко, започват първите битки за плячката в андроповския клан. Самият мъртъв бос обаче е завещал на сцената да излезе Горбачов, наричан Белязания заради кървавото петно на главата му. Верните му преторианци надделяват. Избрани офицери от КГБ получават секретни задачи за работа по места.

Новият лидер на СССР Михаил Горбачов и новият му курс карат Запада да ликува, а Изтока да се бунтува. Комунистическата партия на България, преименувана по-късно в социалистическа, също е включена в този огромен проект. Както винаги, нашите са най-верни на генералната линия. По-верни от папата Андропов и наместника му Горбачов. Налага се през ноември 1989 г. дългогодишният първи държавен и партиен ръководител на България Тодор Живков да бъде жертван, за да изгреят звездите на Петър Младенов и Андрей Луканов, на псевдо-реформаторите, на сатрапите от соца, преоблекли се като спасители. Всичко това е документирано в секретните архиви на западните служби, а и в доста книги, издадени от бивши офицери и разузнавачи.

България е уникална с това, че е единствената страна, където партията запазва контрола си напълно и започва да гради капитализъм на собствена стопанска сметка. Това не се случва дори при Големия брат. В СССР комунистическата партия е забранена след опита за преврат срещу Горбачов през 1991 г. и разпадането на СССР, а отделните и израстъци са маргинализирани. Дори излиза виц, че разликата между САЩ и бившия Съветски съюз е, че в Америка има комунистическа партия.

Там службите успешно поемат властта, но поне не остават толкова силно зависими от комунистическата върхушка и клановете, свързани с нея. И там определен кръг от старите властници поема нещата в свои ръце, но изпраща партията в историята. Което съвсем не може да се каже за България.

Ще цитирам откъс от интервю на журналиста Григор Лилов, посветен на групировките, които тероризираха страната ни по време на целия този преход, а днес са окопани във финансовата власт. Той отдавна твърди, че клановете на Живков, Луканов и Дойнов са кукловодите на днешна България. Те създават еничарите на прехода - млади момчета, излезли от спортните училища, натоварени със задача да организират престъпен свят, който да не дава възможност на средната класа да се роди, да я бие по главата, докато мърда. Защото тя е техният най-опасен противник. Ето какво казва журналистът в свое интервю, посветено на силовите групировки, които още с раждането си през 90-те надминаха кърджалиите в терора, наложен над неродената още средна класа:

„Съвсем не е случаен фактът, че когато видим регистрациите на същите тези групировки, откриваме с потрес в тях, че всички те са създавани във висшата червена номенклатура. Така, както ВИС е създавана от роднините на Петър Младенов – те са с пряко участие, така и СИК е създавана от ръководните кадри на БСП! Аз съм ги изброил в книгата си и както се оказа доста странно – те са точно 13, както и в емблематичната Тайна вечеря! Между впрочем, толкова е и съставът на Политбюро. Съвпадението изобщо не е случайно.”

Както виждате, в комунистическата и посткомунистическата схема на властта могат да се търсят и окултни мотиви. А числото 13 е избрано, за да онагледи ясно намеренията им към „тази сган”, която се е опитала да ги избута от местата им. Наричат я така в разговорите помежду си, а по телевизията и казват „български народ”. Изправени сме пред един отвратителен, но реален Франкенщайн, чиято смъртоносна целувка пръска отрова във всички пори на мъртвата страна, за да унищожи всеки жив микроорганизъм, останал там. Чудовището не се движи само, то има команден пункт. Писателят Христо Калчев го наричаше Пентхаус, аз ще му казвам

Хидрата или Гнездото на осите

Бутафорната власт, която цинично е наречена демокрация, а всъщност беше невиждана соц-мутренска тирания, протичаща под контрола на бивши офицери от ДС и партийни активисти, обединени в престъпно-олигархична структура, не спря нито за миг да се гаври с трупа на мъртвата държава. Създадена и щедро финансирана от среди от най-високото ниво на Партията с парите на нацията, Хидрата през цялото време действаше зле маскирана като българска власт. Тя получи силен удар на парламентарните избори през 2009 г., но това по никакъв начин не променя факта, че държавата е мъртва, а отровата, впръскана от тайните господари, е просмукана навсякъде и е разяла всяка здрава тъкан. Тук трябва да вметна, че част от структурите на службите са внедрени в масонските ложи и чрез тях упражняват контрол на различни нива. За масон от най-високата – 33-та степен, е обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов. Убийството му предизвика разкол в родното масонство, довел до раздялата на ложите.

imageИма твърдения, че в тази степен е посветен и убитият на 2 октомври през 1996 г. бивш министър-председател Андрей Луканов. Говори се дори, че някои нерегулярни масонски структури са огледални на тези на Държавна сигурност. Не случайно офицерите от службата са първите наши банкери, петролни босове... Бившият председател на Комисията по досиетата в българското Народно събрание Методи Андреев твърди, че масонството в страната се развива по любопитни, български закони, които изопачават идеите на Свободните зидари. Познайте кой ги е задал. Методи Андреев казва така:

Събират се влиятелни хора от различни политически партии, противници в парламента, с цел тайно сдружаване за извличане на дивиденти в своя полза, тоест за подкрепа на корпоративни интереси.” Той е категоричен, че във всеки голям областен град у нас има голяма ложа, където влизат шефът на РДВР, шефът на Окръжната прокуратура, шефът на НАП, че в масонските ложи има запазени места за тях, че там те се срещат с българския бизнес и така, между другото, се натрупват състояния от порядъка на 50-100 млн. евро. Капакът е членството на магистрати, прокурори, съдии в тези ложи.

Интересен поглед върху тайните господари на Мъртвата държава хвърли електронното издание frognews, където цитират слуховете, които се носят за част от кукловодите в София. Ето какво пише сайтът на 21 февруари 2009 г., по повод убийството на прописалия книги за бившите си колеги-мутри и кукловодите им Георги Стоев. Неговият показен разстрел беше много бързо и с готовност забравен от т.нар. власти и разследващите органи:

Разкрития за група елитарни особи, които дърпали конците на мафията и политиката в България, са една от версиите за убийството на Георги Стоев. Хроникьорът на мутрите се готвел да ги изкара на светло. Съществува също вариант опасността този кръг да бъде „осветен” да е една от причините министър Румен Петков да си тръгне от МВР. Тези слухове упорито обикалят София от няколко дни”, съобщиха запознати пред Frognews.bg.”

Началото на сбирките, не щеш ли, „положили още стратегът на БСП Александър Лилов и някогашните комунистически лъвове от ЦК на БКП Румен Сербезов и Георги Йорданов.”

Твърди се също, че част от посетителите на луксозната сбирка били с изразени хомосексуални наклонности. Това не е изненада. На този принцип бяха създадени дори борческите групировки.

Пак ще цитирам Григор Лилов и негово интервю в агенция БЛИЦ, дадено по повод кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България. Той казва:

...властта у нас се назначава, избира и упражнява невидимо при всички родни кабинети, премиери и президенти!” Големите играчи в нея не са популярните лица от новините, а стоят в сянка като кукловоди, като уважаващите се истински Донове на мафията. За мен кандидатурата на Кунева също е марионетна. Зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат, както е казал римският император Веспасиан. Накратко аз го наричам властово-капиталов клан, фигуриращ в различни партии и обществени структури и конкуриращ се с две други подобни образувания. Този клан е свързан с наследниците на политбюровеца Огнян Дойнов и една част от наследниците на политбюровеца Андрей Луканов.”

В книгата си „Тайните на големите играчи” Григор Лилов цитира документ, написан от ген. Боян Велинов и Шесто управление на ДС, който е адресиран до ръководителите на БКП. Още на 23 януари 1989 г.10 месеца преди началото на демократичните промени, той внася “Предложение за лицата за нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България”. Докладът е до ген. Григор Шопов – шеф на ДС, който незабавно запознава с него Тодор Живков. Генсекът трябва да го докладва на Политбюро. Според журналиста над две трети от действащите сега политици са в този доклад. Хубава компания, няма що. Звучи ужасно, но едни и същи хора и техните наследници управляват територията на мъртвата страна, както при социализма, така и днес, по своеобразен феодален порядък. Това е факт.

 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 2638 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 16.07.2014 23:04

II

 

Господарите на мъртвата държава

 

 

Свитък I

 


imageТя е мъртва най-късно от 1986 г. Убита е по особено жесток начин от хората, които е трябвало да я защитават и управляват. Дори има свидетелства, че е ритуално обезкръвена и погребана със символичен сатанински ритуал. За да не попадне в ръцете на империалистите и отрепките, както се изразява тогава един партиен функционер. Това жертвоприношение е пародия на масонските погребения, наподобява маскарад, но има реални последици.

Повече от 20 години по-късно цели структури от бившите социалистически служби за сигурност, ръководени от т.нар. си свръхсекретен Център владеят контрола над организираната престъпност, която уби, погреба, и зае мястото на държавата България. Тя е изсмукана, а органите и - продадени, за да функционират в тялото на тайното Сатанинско общество, което я владее и днес.

Често отделни журналисти разследват и дори разкриват в детайли механизмите на Тайната власт, но овластените органи по никакъв начин не реагират на това, което е поредното доказателство, че държавата е мъртва, а на нейно място действа престъпна организация.

Маскарадът започва още през 1982 г., когато бившият шеф на КГБ Юрий Андропов става генерален секретар на КПСС и поема ръководството но умиращата държава СССР. По-точно на 12 ноември. Самият Андропов е на прага на смъртта, знае, че дните му са преброени, и бърза да преобразува властта на КПСС. По този въпрос той активно работи още като шеф на КГБ, но бърза да стартира плана, докато е жив. Управлява само 15 месеца, половината от които от леглото си в Кремълската болница. Неговата роля в перестройката потвърждава и бившият премиер на СССР Николай Рижков в интервю за руския вестник „Версия”. Той свидетелства, че даже икономическите мерки на Горби са набелязани от Андропов. Ето думите му: „На Априлския пленум на ЦК на КПСС през 1985 г. бяха формулирани принципи за реформиране на икономиката. Горбачов обнародва в своя доклад всички разработки, които бяха направени още при Андропов.”

Ако Андропов беше живял повече, събитията щяха да тръгнат в друга посока, щеше да има друга „перестройка”. Той единствен можеше да спаси за още известно време съветската империя, само той”, убеден е един мой приятел руски журналист. „Ако” обаче няма абсолютно никаква стойност в историята, а Горбачов изпълнява доста прецизно плана на Юрий Владимирович Андропов.

В КПСС още в началото на 80-те години са наясно, че не могат да удържат икономическото рухване на комунистическата империя, а след него е неизбежна и революцията в целия Източен блок. Знаят, че отплатата на народите за тиранията ще бъде страшна. За да закрепят властта си дори временно, отчаяно се нуждаят от свежи пари, които могат да дойдат само от Запад. Затова разработват детайлен план, наречен „Перестройка”. Иронията е, че неговата цел не е да преустрои страната и социалистическия лагер в демократичен дух, както по-късно се представя кампанията пред световната общественост, а точно обратното. Целта е да се запази властта на партията в условията на капитализъм. Част от чугунените глави в Политбюро вече са узрели за идеята „Социализъм с човешко лице”, заради който смазват Пражката пролет през 1968 г. Просто защото нямат друг изход. Те вече са готови да градят и капитализъм с жестоко лице, но пак те да са го яхнали. Останалите верни на комунистическите догми членове на Политбюро са изолирани.

Андропов ще има време да задейства плана, но не и да го изпълни. Избира за главно действащо лице Михаил Сергеевич Горбачов, когото е издигнал във висшия ешелон от обикновен апаратчик в Ставрополския край. След смъртта на Андропов, по време на краткото властване на наследилия го начело на СССР, също умиращ лидер, Константин Черненко, започват първите битки за плячката в андроповския клан. Самият мъртъв бос обаче е завещал на сцената да излезе Горбачов, наричан Белязания заради кървавото петно на главата му. Верните му преторианци надделяват. Избрани офицери от КГБ получават секретни задачи за работа по места.

Новият лидер на СССР Михаил Горбачов и новият му курс карат Запада да ликува, а Изтока да се бунтува. Комунистическата партия на България, преименувана по-късно в социалистическа, също е включена в този огромен проект. Както винаги, нашите са най-верни на генералната линия. По-верни от папата Андропов и наместника му Горбачов. Налага се през ноември 1989 г. дългогодишният първи държавен и партиен ръководител на България Тодор Живков да бъде жертван, за да изгреят звездите на Петър Младенов и Андрей Луканов, на псевдо-реформаторите, на сатрапите от соца, преоблекли се като спасители. Всичко това е документирано в секретните архиви на западните служби, а и в доста книги, издадени от бивши офицери и разузнавачи.

България е уникална с това, че е единствената страна, където партията запазва контрола си напълно и започва да гради капитализъм на собствена стопанска сметка. Това не се случва дори при Големия брат. В СССР комунистическата партия е забранена след опита за преврат срещу Горбачов през 1991 г. и разпадането на СССР, а отделните и израстъци са маргинализирани. Дори излиза виц, че разликата между САЩ и бившия Съветски съюз е, че в Америка има комунистическа партия.

Там службите успешно поемат властта, но поне не остават толкова силно зависими от комунистическата върхушка и клановете, свързани с нея. И там определен кръг от старите властници поема нещата в свои ръце, но изпраща партията в историята. Което съвсем не може да се каже за България.

Ще цитирам откъс от интервю на журналиста Григор Лилов, посветен на групировките, които тероризираха страната ни по време на целия този преход, а днес са окопани във финансовата власт. Той отдавна твърди, че клановете на Живков, Луканов и Дойнов са кукловодите на днешна България. Те създават еничарите на прехода - млади момчета, излезли от спортните училища, натоварени със задача да организират престъпен свят, който да не дава възможност на средната класа да се роди, да я бие по главата, докато мърда. Защото тя е техният най-опасен противник. Ето какво казва журналистът в свое интервю, посветено на силовите групировки, които още с раждането си през 90-те надминаха кърджалиите в терора, наложен над неродената още средна класа:

„Съвсем не е случаен фактът, че когато видим регистрациите на същите тези групировки, откриваме с потрес в тях, че всички те са създавани във висшата червена номенклатура. Така, както ВИС е създавана от роднините на Петър Младенов – те са с пряко участие, така и СИК е създавана от ръководните кадри на БСП! Аз съм ги изброил в книгата си и както се оказа доста странно – те са точно 13, както и в емблематичната Тайна вечеря! Между впрочем, толкова е и съставът на Политбюро. Съвпадението изобщо не е случайно.”

Както виждате, в комунистическата и посткомунистическата схема на властта могат да се търсят и окултни мотиви. А числото 13 е избрано, за да онагледи ясно намеренията им към „тази сган”, която се е опитала да ги избута от местата им. Наричат я така в разговорите помежду си, а по телевизията и казват „български народ”. Изправени сме пред един отвратителен, но реален Франкенщайн, чиято смъртоносна целувка пръска отрова във всички пори на мъртвата страна, за да унищожи всеки жив микроорганизъм, останал там. Чудовището не се движи само, то има команден пункт. Писателят Христо Калчев го наричаше Пентхаус, аз ще му казвам

Хидрата или Гнездото на осите

Бутафорната власт, която цинично е наречена демокрация, а всъщност беше невиждана соц-мутренска тирания, протичаща под контрола на бивши офицери от ДС и партийни активисти, обединени в престъпно-олигархична структура, не спря нито за миг да се гаври с трупа на мъртвата държава. Създадена и щедро финансирана от среди от най-високото ниво на Партията с парите на нацията, Хидрата през цялото време действаше зле маскирана като българска власт. Тя получи силен удар на парламентарните избори през 2009 г., но това по никакъв начин не променя факта, че държавата е мъртва, а отровата, впръскана от тайните господари, е просмукана навсякъде и е разяла всяка здрава тъкан. Тук трябва да вметна, че част от структурите на службите са внедрени в масонските ложи и чрез тях упражняват контрол на различни нива. За масон от най-високата – 33-та степен, е обявен застреляният бос на “Мултигруп” Илия Павлов. Убийството му предизвика разкол в родното масонство, довел до раздялата на ложите.

Има твърдения, че в тази степен е посветен и убитият на 2 октомври през 1996 г. бивш министър-председател Андрей Луканов. Говори се дори, че някои нерегулярни масонски структури са огледални на тези на Държавна сигурност. Не случайно офицерите от службата са първите наши банкери, петролни босове... Бившият председател на Комисията по досиетата в българското Народно събрание Методи Андреев твърди, че масонството в страната се развива по любопитни, български закони, които изопачават идеите на Свободните зидари. Познайте кой ги е задал. Методи Андреев казва така:

Събират се влиятелни хора от различни политически партии, противници в парламента, с цел тайно сдружаване за извличане на дивиденти в своя полза, тоест за подкрепа на корпоративни интереси.” Той е категоричен, че във всеки голям областен град у нас има голяма ложа, където влизат шефът на РДВР, шефът на Окръжната прокуратура, шефът на НАП, че в масонските ложи има запазени места за тях, че там те се срещат с българския бизнес и така, между другото, се натрупват състояния от порядъка на 50-100 млн. евро. Капакът е членството на магистрати, прокурори, съдии в тези ложи.

Интересен поглед върху тайните господари на Мъртвата държава хвърли електронното издание frognews, където цитират слуховете, които се носят за част от кукловодите в София. Ето какво пише сайтът на 21 февруари 2009 г., по повод убийството на прописалия книги за бившите си колеги-мутри и кукловодите им Георги Стоев. Неговият показен разстрел беше много бързо и с готовност забравен от т.нар. власти и разследващите органи:

Разкрития за група елитарни особи, които дърпали конците на мафията и политиката в България, са една от версиите за убийството на Георги Стоев. Хроникьорът на мутрите се готвел да ги изкара на светло. Съществува също вариант опасността този кръг да бъде „осветен” да е една от причините министър Румен Петков да си тръгне от МВР. Тези слухове упорито обикалят София от няколко дни”, съобщиха запознати пред Frognews.bg.”

Началото на сбирките, не щеш ли, „положили още стратегът на БСП Александър Лилов и някогашните комунистически лъвове от ЦК на БКП Румен Сербезов и Георги Йорданов.”

Твърди се също, че част от посетителите на луксозната сбирка били с изразени хомосексуални наклонности. Това не е изненада. На този принцип бяха създадени дори борческите групировки.

Пак ще цитирам Григор Лилов и негово интервю в агенция БЛИЦ, дадено по повод кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България. Той казва:

...властта у нас се назначава, избира и упражнява невидимо при всички родни кабинети, премиери и президенти!” Големите играчи в нея не са популярните лица от новините, а стоят в сянка като кукловоди, като уважаващите се истински Донове на мафията. За мен кандидатурата на Кунева също е марионетна. Зад нея е онова, което няма цвят, понеже парите и интересите не миришат, както е казал римският император Веспасиан. Накратко аз го наричам властово-капиталов клан, фигуриращ в различни партии и обществени структури и конкуриращ се с две други подобни образувания. Този клан е свързан с наследниците на политбюровеца Огнян Дойнов и една част от наследниците на политбюровеца Андрей Луканов.”

В книгата си „Тайните на големите играчи” Григор Лилов цитира документ, написан от ген. Боян Велинов и Шесто управление на ДС, който е адресиран до ръководителите на БКП. Още на 23 януари 1989 г.10 месеца преди началото на демократичните промени, той внася “Предложение за лицата за нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България”. Докладът е до ген. Григор Шопов – шеф на ДС, който незабавно запознава с него Тодор Живков. Генсекът трябва да го докладва на Политбюро. Според журналиста над две трети от действащите сега политици са в този доклад. Хубава компания, няма що. Звучи ужасно, но едни и същи хора и техните наследници управляват територията на мъртвата страна, както при социализма, така и днес, по своеобразен феодален порядък. Това е факт.

 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 1593 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2014  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031