Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 660895 Постинги: 372 Коментари: 155
Постинги в блога от 01.08.2014 г.
imageDieci consigli per vivere sereni. Direttamente da Papa Francesco, che ha rilasciato un"intervista a El Clarin in cui ha anche formulato una sorta di decalogo per la felicitа. Vediamo quali soni i punti elencati dal pontefice per evitare lo stress quotidiano e sorridere a fine giornata di quel che si и fatto.

Vivi e lascia vivere: Secondo il Papa, ognuno dovrebbe avere come guida questo principio. "Vai avanti e lascia che gli altri facciano altrettanto".

Donati agli altri: Dobbiamo essere aperti e generosi verso gli altri: "Se ci chiudiamo in noi stessi, corriamo il rischio di diventare egoisti. E l"acqua stagnante diventa putrida in fretta".

Procedi con calma: Papa Francesco ha citato un romanzo di Ricardo Gьiraldes, il cui il protagonista Don Segundo Sombra Gaucho parla cosм della sua vita: "Dice che in gioventщ era un torrente pieno di pietre che si portava dietro tutto, da adulto era un fiume impetuoso, e in etа avanzata si muoveva ancora, ma lentamente”. Bergoglio ha aggiunto: "Mi piace l"immagine della pozza d"acqua calma perchй rappresenta la capacitа di muoversi con gentilezza e umiltа, una calma nella vita. Gli anziani hanno questa saggezza, sono la memoria del popolo".

Trascorri la domenica in famiglia: E" un giorno di festa, per la famiglia: "Tutti chiedono la domenica non lavorativa".

Troviamo modi creativi per dare lavoro ai giovani: "Se mancano le opportunitа, и facile che i giovani cadano nella droga. E tra i giovani senza un"occupazione, il tasso di suicidi и molto alto. Non и sufficiente dar loro da mangiare: bisogna inventare corsi di un anno da idraulico, elettricista, sarto. La dignitа и data dal fatto di portare il pane a casa".

Prendiamoci cura della natura: La grande sfida dell"uomo и evitare il degrado ambientale.

Dimentica in fretta le cose negative: Parlar male degli altri significa avere una bassa autostima per il Papa. "Vale a dire: mi sento cosм poca cosa che invece di migliorare cerco di peggiorare il prossimo. Lasciar andare le cose negative in fretta и una cosa sana”.

Rispetta il pensiero degli altri senza proselitismo: Le credenze altrui vanno rispettate, possiamo ispirare gli altri attraverso la testimonianza, ma la cosa peggiore che ci possa essere и il proselitismo religioso. "La Chiesa si sviluppa per attrazione, non per proselitismo".

Lavora per la pace: La richiesta di pace va urlata. Non и uno stato di quiete questo, la pace deve essere sempre attiva.


Категория: Новини
Прочетен: 1083 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 01.08.2014 21:45

image

 

Това лято стават кръгли десет години, откакто един обикновен овчар съгради необикновената църква „Свети свети Петър и Павел” на един връх насред планината. Много хора вече вярват, че това, което той направи е истинско малко чудо. То обаче никак не е малко. Щяхме да кажем, че е съвременна приказка, ако не бяхме свидетели на нейното начало история... Вдъхновени от Антон мъжеи жени планират край църквата в скоро време да се проведе „Молитва за България”. Къде другаде наистина да потърсим помощ за страната си, ако не край този Божи дом, появил се след един пророчески сън, след небесен знак....лкият храм, издигнат от овчаря Антон Мустанов и кацнал на върха Чернатица в Родопа планина, се превърна в истински духовен център, в магнит за човеци. Към църквичката, построена на 1500 метра надморска височина, високо над девинското село Брезе, за да се помолят, през гори и чукари прииждат хора от всичките околни краища, а все по често и от цяла България. imageПовечето се катерят пеша, но някои местни юнаци яхат жребец и пристигат гордо изправени върху гърба му, както в стари времена са правели дядовците им. Трети, които не са толкова романтични, а и нямат под ръка ездитни животни, се накачулват в каросерията на камиони Зил, на т.нар. Газки и Уазки, на всякакви подобни допотопни превозни средства, които обаче вършат работа из планината. Ентусиастите се друсат жестоко по каменистите горски пътища, осеяни с огромни ями , но са повече от доволни, когато се изкачат на мястото, за което толкова се говори. Радостни са, че ще запалят свещичка и ще измолят здраве и късмет за семейството си, защото още със стъпването всеки усеща мощната енергия на тази местност .imageКачихме се и ние до църквата, по точно качиха ни в един Зил, докато пъплехме нагоре и ни закараха до върха.. Като пристигнеш, се чудиш как още не са ти изпопадали зъбите и дали нямаш някое счупено ребро, но това, което виждаш и усещаш, си заслужава риска.. Около Църквата кипи живот, а теб постепенно те завладява някакво вътрешно доволство, обземат те спокойствие и радост, отдавна забравени в месомелачката на големия град.На храмовия празник поляните наоколо се покриват с народ. Бай Антон коли овца предишния ден, това е неговият дар за поклонниците. Призори слага курбана на огъня, а по обед вече го раздава - за здраве и късмет. imageПо обширните зелени поляни, заградени със стена от борови гори и още по-зелени хълмове свирят родопски гайди, пеят се песни юнашки-хайдушки, въобще събужда се с пълна сила опияняващата виталност на Родопа планина. Овчарят, който днес е на 70 години, направил преди десетилетие своето чудо-църквата само с двете си ръце и с малко помощ от съселяни. Той продал шест коня и почти цяло стадо овце, за да осигури строителни материали. Нищо друго не му трябвало. Дори проектът за сградата си е негов - нарисувал как трябва да изглежда и започнал да строи видението си. Уверява, че е много проста работа, като ти идва отвътре... imageКак да не кажеш, че е вдъхновен свише? Може ли иначе един пастир ще се превърне за една нощ в архитект, строител и изкусен дърворезбар. А църквата изглежда наистина великолепно – и отвън, и отвътре. Колоната в средата е красив боров дънер, в полумрака светците са живи и сякаш се усмихват. Чувстваш се по-различно, отколкото в която и да е друга църква. Като сред свои... Дори олтара овчарят е направил сам, с туловищата на горски дънери е оформил всичко вътре, а свещниците е изработил от празните гилзи, които му дават скитащите в търсене на дивеч наоколо ловци. В началото Антон бил сам с Бога... Вдигнал храма след няколко пророчески сънища. Първо му се явило кошмарно видение, че по-малкият от двамата му синове, 20-годишният Милен, катастрофира тежко. Видял всичко с подробности. Не можел да направи нищо, а само да проследи в съня си как детето му се обръща, карайки руския камион, известен като виетнамка. Тежкотоварното возило се търкулнало със страшен трясък по някакъв склон.... Не минало много време и съвсем същото се случило и наяве. Със същата виетнамка, камионът от съновидението, младежът изхвърчал от пътя, като тежката машина се обърнала на капак и започнала да се премята повече от сто метра по скалиста стръмна урва. Накрая се приземила с трясък на покрива на една стара къща. Милен останал не само жив, но и съвсем невредим. Нещо, което не се случва често, дори по филмите. Минало още малко време, а ето че една нощ Антон пак сънувал страшна сцена, а след няколко дни синът му пак катастрофирал сериозно и пак оцелял по чудо. Всичко това даже се потретило... Разбрал Антон, че над детето му е била простряна ръката на Всевишния, а той самият трябва да му благодари.. „Тогава си казах: „Трябва да се поклоним на Бога, ние сме христиени. Наистина сънувах три пъти как малкият ми син Милен катастрофира, а над него светеше кръст, тамън беше отслужил в казармата.. .По-после сънувах хълма срещу кошарата ми. Сам Бог трябва да ми го е посочил. imageСънувах и Света Богородица веднъж.... Като започнах да копая основите излязоха останки от стар храм. Знаех, че името на новия ще е „Свети свети Петър и Павел”, просто го знаех”, разказва Антон. Най-интересното е, че той е роден като мюсюлманин, но преди около половин век сам е решил да се върне към българските си корени
Убеден, че това е вярата на дедите му, че кръвта вода не става. Същото важи и за съселяните му от Брезе, които преди петдесетина години са си върнали прастарата вяра, без натиск. „Ние сме помъчени (измъчени - б.а.) от турците българи”, обясняват на чудния си родопски диалект в село Брезе. От думата помъчени идва и названието помаци, което местните хора никак не обичат. Някои от тях пазят някакъв смътен праспомен, носен от преданията, който гласи че по времето на царете ни, през Второто ни царство, в местността, където сега се издига църквичката на бай Антон, е имало много манастири, било свято място за поклонение, където се събирали вярващи от всички български земи. Самият бай Антон твърди, че невидима ръка му посочила къде да издигне църквата си, на мястото на старинен храм и разказва за своите метаморфози. „Аз пък по-рано бях Саид, много отдавна беше. Съвсем сам се върнах към Христовата вяра”.Още през 60-те станах христиенин. Аз тук си живея, няма поп да ме е карал. Винаги сме говорили на чист български, дума турски не разбираме. Върховете наоколо, дето сме ги научили от дядовците ни как се казват, са все с имена на христиенски светци - Свети Никола, Св. Константин и Еленка, много са. Преди да насилят вярата ни, на всеки връх е имало манастир. Затова още се казват така. Ето онзи пък е Чьорквата, другия Чьорквина.

 

 

 
Днес хора от цяла България пък се събират край храма, както е било преди половин хилядолетие. Това го направи един обикновен овчар.

 

 

 

 

 

 

 

 

PS.... но необикновен човек

 

 

 

 

 

 

 

 

Светослав Пинтев  

 

 

Снимки: Цветан Томчев


Категория: Новини
Прочетен: 2910 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 17.06.2017 15:17
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2014  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031