Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 663323 Постинги: 372 Коментари: 155
Постинги в блога от 16.08.2014 г.
imageНямате ли чувството, че Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина са сред нас и вече пият кафе в Келеш Хасановото кафене, след малко ще минат на мастика. Стягат се за избори. Само дето в новия век са много по-свирепи, увълчени и безскрупулни, не като в романтичните Алекови времена.
Бай ви Ганьо вече не е забавният селяк, който скача трупешката в басейна на виенската баня с гордия вик "Булгар, булгар", нито дори онзи, който прави избори с горните трима и малко бабаитлък. Той сега е изкусен манипулатор, оплел в мрежата си цялата структура на държавата в мафиотски зависимости, още от Бай-Тошово време. Дърпа конците и се забавлява на простотията ни да го търпим, харчи парите на децата и внуците ни. Чудите ли се как изчезнаха протестиращите, както 1 млрд. от енергетиката, все едно никога не ги е имало? Ами изпълняват им се исканията ударно, от какво да са недоволни. Не тези за озаптяването на монополите, разбира се, те си ни дерат по още десет кожи, но най-важното е на път да се изпълни. Настояването за "забраната на партиите", което изглеждаше глуповато, националсоциалистическо по съдържание, откровено антидемократично по форма. Тази идея обаче взе да става мечтата на редовия българин. Накрая ще ме ядосат и лично ще събера необходимите подписи. При това без особени усилия, но се надявам да не стигаме дотам. Нищо че Исландия, която ни даваха за пример за решение на този проблем, също е пред избори, имат си партии, участват си. Даже и някакъв оркестър се включил в битката за места в парламента. Та, ако ги забраним нашите партии, трябва да ги сменяме с ромски музиканти. Пайнера това чака. С безумните си истерични действия, с кофите с помия, партиите са на път да сринат и малкото останало от доверието в тях, да се самоубият ритуално. Да направят така, че никоя от тях да не може да управлява. Нито дори всички заедно. Опиянени от ламтежите си, увлечени в опитите си да ни манипулират, те така се оляха, че са на път сами да си прережат вените. Фройд би го свързал с нагона към смъртта, а Алфред Шютц - с невъзможността им да съществуват в "социален съвместен свят". По-скоро е от чиста глупост и лакомия. Само дето удобната теза "всички са маскари" може да избие в неочаквана посока и да им отвинти главите. Нямате ли чувството, че ги направлява опитен кукловод, чиято цел е партиите наистина да изчезнат, за да си обнови куклите? Звучи абсурдно, но тяхното поведение не е ли абсурдно? Йонеско и Бекет могат да си изядат предизборните плакати без подправки, пардон, афишите, ако тръгнат да се сравняват с нашите майстори в жанра. Да дойдат да се научат на театър на абсурда. Те са покойници, де, няма как да довтасат, но така е думата. Дето викаше въпросният абсурдист Йонеско: "Светът е комичен, защото е трагичен". Особено България. Не случайно на Държавния цирк, преди да изгори, само обновяваха надписа "Еди-колко си години народна власт, еди-колко си години цирк". А щеше да е актуално и с думичката "демокрация". Ако имаше Държавен цирк, ама то пък няма. Тази функция сега изпълнява цялата ни държава. Всъщност протестиращите са си тук, пак по улиците на София се ля кръв. Само дето този път поводът беше дербито "Левски" - ЦСКА, а повечето от тях бяха в обичайното си амплоа на футболни ултраси. Победата на сините с 2:1 беше съпроводена с погроми. Бе, това да не е репетиция?
Като споменахме за покойници, пак се сетих за Маргарет Тачър. Не за това, че я погребаха за 3,6 милиона паунда по време на криза, а за думите й, които цитирах в един от предишните коментари, без да знам, че Желязната лейди си отива, а именно: "Има народи, за които ще е по-добре да бъдат управлявани от Европейската комисия. Става дума за страни, в които гласоподавателите не вярват на своите политици... Ако нямаш доверие на политическата система и политическите лидери на собствената си страна, разбира се, че ще приемеш управление от чужденци." Все едно за нас е казано. Натам отиват работите, ако нашите политици станат още малко по-отвратителни на отвратените. Ама много малко им остава, наистина. Може да ни е мъчно да се откажем от суверенитета си, доколкото изобщо съществува, но поне ще имаме някакъв шанс да излезем от омагьосания кръг. Че ние 16-а република на СССР щяхме да си гласуваме за една бройка, това ли няма... И сега сме си в ЕС, само ще подменят нашите тюфлеци с вносни, които не може да не са по-качествени. Ама отгоре до долу, че и с магистратите барабар, мислят все повече хора. Хем Волен ще има пълно право да се бори с колониализма и световния империализъм. Днес едни негови хора ме напълниха с листовки с неповторимия му лик и предложение за такава схватка. Сидеров срещу колониализма. Рунд първи. Правят се опити в тази насока, де, не е да не се стараят Великите сили. Включително и държавата с най-солиден опит в това отношение.
Посланикът на Великобритания в страната ни Джонатан Алън изнесе открита лекция, организирана от Атлантическия клуб, на тема "Да бъда оптимист или песимист за България". Той разгледа под лупа всеобщия песимизъм в родината относно бъдещето на страната ни, който според него е характерен за огромната част от българските граждани. Признавам си, че съм сред заклеймените. Лекцията обаче ме обнадежди, което също е резултат от абсурдна странност на човешкия мозък да се хваща за сламката. Доколкото изобщо е уместно да кажем, че мозъкът се хваща за нещо. Може би защото за първи път усетих в думите на някой важен човек истинска загриженост за страната ни. Та разправя Негово превъзходителство: "Положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи. Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и като цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде..." Посланик Алън каза също, че в съдебната система все още може да се очаква подобрение в работата на Върховния съдебен съвет, "особено след последните тревожни съобщения, според които съдилищата забраняват независимите проверки на разпределението на делата".
Посъветва ни да забравим думите "малка държава", защото по население България е 16-а по големина в Европейския съюз. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. А те отивали на преговори в рамките на ЕС с очакването да постигнат онова, което искат, не като малка държава. Създавали съюзите си на ранен етап и били тактически гъвкави, за да могат да си осигурят максимален брой привърженици за договореностите, които са си набелязали. Посъветва ни също да поставим България в центъра на картата, да осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия - Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад - с Гърция, Италия и Западните Балкани. "България може да се схваща или като периферна на всичко държава, или като държава - център на всичко: разликата е точно толкова психическо състояние, колкото и географска реалност", твърди посланикът. Факт. Лекцията е дълга и пълна с интересни, смислени и напълно осъществими идеи за икономическото развитие на България. Все неща, които очаквахме да прочетем в програмите на нашите партии.
Светослав Пинтев
Седмичен Труд
април,2013
PS Ама и сега е същото.

Категория: Новини
Прочетен: 1531 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.09.2014 16:46
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2014  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031