Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2016 15:57 - Игнажден има много имена
Автор: pintev Категория: Други   
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.12.2016 15:58


image 
В представите на българите дните от Игнажден до Коледа  са "замъчени",  тези            през  които Божията майка изтърпява своите родилни мъки, за да излезе на бял свят Млада бога.
д. съден е да бъде разкъсан от разярени лъвове по времето на римския император Траян (98-117 г.) В народната ни традиция Иг
нажден има много имена  Млада година, Млад ден, Нов ден, Игна Идинажден, Идинак (Северна България), “Игнатьовден” (Родопите),   Поляз, Полазовден(Котленско). Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер.

Игнажден се свързан преди всичко с обичая „полазване”, наричан още “полязване” или “булезене”. Първият гост, който прекрачи прага на дома определя добруването му през цялата година. Ако е добър човек и стопанин, годината ще е блага и имотна. Ако не, тежко ти и горко. Затова е добре да си се уговорил предварително, с този, който искаш да дойде. Така ще си осигуриш берекета, а няма да разчиташ на случайностите. Първият гостенин може да е сигурен, че ще се пръсне от ядене и пиене, ако отговаря на изискванията на домакините. Стопанинът го черпи с най-добрата ракия  и най-хубаво вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако всичко това помогне годината да е добра, на

 следващия Игнажден ще е пак поканен за полазник

            Ако на този ден в дома влезе малко момиченце, ще се раждат безценните за селянина женски животни, така че посещението му е голяма радост и благоговение за стопаните. На празника не бива да се изнася нищо от дома, най-вече огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от къщата. Не е добре да се иска и да се дава заем. Етнографите са записали направо комични аспекти на обичая, поне от днешна гледна точа. За старите българи в тяхо нямало нищо смешно, напротив този ритуал осигурявал оцеляването им. Т.например гостът-полазник трябва да си носи трески и съчки, взети от  дръвника на двора. Прави колибка от тях пред домашното огнище и кляка или сяда отгоре, викайки: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това ритуално действие с имитативен характер трябва да донесе увеличаването на пернатата стока - кокошки, гъски, пуйки, патици, всякакви е домашни птици. След това гостът се изправя и разравя жарта, така че да запука и да се разхвърчат искри. В това време нарежда: “Колкото искрици в огъня, толкова агънца, яренца, теленца и прасенца пиленца в таз къща!” В западните  краища стопанката дава на полазника решето със семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница,раж и царевица.

Игнажден в Родопа планина е наричан и “хайвански празник”. През деня мъжете не впрягат добитъка -хайванчетата, за да се здрави и силни през годината. Стопанката меси питки и ги раздава из махалата за здравето на стоката. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031