Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2014 22:48 - Мускетарярят Румен Марков и шпагата на думите
Автор: pintev Категория: Изкуство   
Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.08.2014 22:50


  image На изложба в Берлин

 

Румен Марков е един от новите ярки български поети. Няма го още в учебниците, нито в конспектите по нова българска литература, но ще се появи там някой ден. Няма да е много скоро обаче. Прекалено е модерен и яростен, прекалено е неопитомен, за да го вържат толкова скоро на яслата на литературата ни. Не и Румен. Той да не ви е от ония, дето ги пращаха навремето за шест месеца в творческа командировка в Созопол, с еди- колко си лева командировъчни на ден, за да напишат шедьовър. Те не са от нашите. Не биха и могли да бъдат. Поне така си мисля. А и сега никой няма да те прати.

  Винаги с кубинки или ботуши, с мускетарска брадичка и кожено яке, за мен Румен винаги е бил символ на презрението на част от поколението ни към условностите, официозното, помпозното и словоблудството с изтъркани клишета. В него има по нещо от Д"Артанян, Франсоа Вийон, Сирано дьо Бержерак и Маяковски едновременно. Колкото и абсурдно да звучи тази комбинация.През седмицата Румен Марков представи в ресторант”Алма матер” на СУ новата си стихосбирка. Името є е“Сдобрявам се с ангелите”.Едноименното стихотворение написал малко преди да го блъсне жестоко кола и да го натроши, оставяйки го за дълго време между живота и смъртта. Само в рамото има 12 винта, прикрепящи платинена плака. Явно е предчувствал, че ще трябва да се сдобри с ангелите. С тях да се пазариш, не става, няма да ти се вържат. Те разбират от поезия и са го запазили жив. Вероятно, за да прочетат продължението. А може би, за да може да им обясни стиха от него: “Бог е конституция на еволюцията”.   image   Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ   Румен Марков препрочита стиховете си.   След като лежи няколко месеца в болница, той продължава да пише стихосбирката си. И тя сега е в ръцете ми. Пълна е с неологизми, с нови, измислени от Румен думи, с плашещи метафори и оживели строфи.Жестока е, както биха се изразили в нашата махала, искайки да кажат хубава, но е и жестока, в буквалния смисъл на думата.Преди година без малко млад “състезател” връхлетява върху него с колата си на ъгъла на булевардите “Гоце Делчев” и “България”, близо до подлеза, където някога беше прочутата софийска дискотека “Ритъм”. Румен не помни нищо от инцидента.“Осъзнах се в линейката. Не обичам да говоря за това, трудно ми е . Връща ме към болката, ужасната болка, която изпитвах с месеци. Беше невъзможна, неописуема. Не съм предполагал, че може да има такава степен на болката, че мога да издържа нещо подобно. Съзнанието ми се беше свило в една много мъничка топчица, която се беше свряла някъде в мен и наблюдаваше какво се случва отстрани”, казва ми той. Това ми напомня, че съм чел някъде как част от човешкия мозък се изключва при много силна болка, за да може да я понесе, компенсаторен механизъм. Аз съм го срещал по книгите, той го е преживял.Опитвам се да го убедя, че трябва да съди до дупка онзи “черен ангел”, който го е блъснал инаправил кокалите му на сол“Не съм го виждал. Не искам и да го виждам, нито да се занимавам с него. На мен ми беше достатъчно, че Господ ми подаде ръка. Не търся възмездие… . Разбрах, че животът е низ от изпити, че Господ постоянно ти дава знаци, но ти все си зает с “разни неща” и не им обръщаш внимание. За мен беше важно един ден да седна с родителите си, за да гледам телевизия. Най-голямото щастие, което можех да си представя. Изглеждаше ми невъзможно. Започнах да виждам всичко по друг начин, да отсявам истинските неща. Сдобрих се с ангелите. Това ми стига”, казва ми той и махва с ръка в неопределена посока, докато си бъбрим в едно кафене. Опитва се да “различи Ада от Рая”, като пише на едно място. Звучи страхотно, но не мога да повярвам, че е готов с лека ръка да остави човек, който по една случайност не го е убил на място и му е причинил толкова страдания, Продължавам да го убеждавам….   image   В друга реалност   С Румен Марков се познаваме от общите ни студентски години. Караше асистентките по теория на литературата да четат на глас стиховете му. Един от тях беше за някакви матроси, които повръщали на гърдите на майките си. Брутално, но истинско. Асистентката се видя в истинско приключение да го рецитира, но после призна, че стихът е много добър.Румен с години скиташе насам-натам,сваляше мадами по спиркиградинки, кафенета и купони, пиеше, пееше, а след това пишеше стихове. Винаги нощем.По едно време беше главен редактор на вестник “Астра”.Хобито му бяха, и все още са, красивите жени. Един ден видя Аня Пенчева в градинката на “Кристал”, просто отиде и се запозна с нея. По късно направи страхотни интервюта с актрисата. Откри ученичката Жени Калканджиева.Докато пиша тази редове, отварям новата му стихосбирка и попадам на стихотворението: “ На Дон Хуан”:Шпагата все още лъска.Само конят ми е малко уморен.А и кой ли вече ще се блъскаВместо да живее ден за ден.Преди тази стихосбирка Румен написа “Огнена скреж”, преди това “Пеперудите”. В залеза на соцепохата публикуваха стиховете му в тогавашното списание “Родна реч”. Трябваха му две години, за да пробие там. Един редактор му ги върнал, защото били пропити с “прекалено много символизъм”. Накрая му ги пуснаха. Беше дошла гласността. “Абе, ти къде беше преди две години да ги дадеш тези стихове” казал му същият човек. Какво друго да ви кажа…   image   Румен никога не изпуска да яхне съдбата. Била тя и преобразена в елен.   Стихът - откровение   Сдобрявам се с ангелите. Вече съм звънтящо акустично-ефимерен. Не са в стандарта ми по някакви уловки. Вече съм черен. Вече съм реален. Гротесктно доброправещ и умерен. Крилатите същности на злободневието ми са вече полезнени, болезнени... На кой му пука-има ли пролука между улука и стената, бетонизираната - между няколкото слети свята. Пернатата ми същност вече е наличност. Превръщам се във чуждата себичност. И няма мълненостие и няма стволещ вик-„Ела”   Другите за него

 

"Стиховете на Румен се стремят да осмислят това знание, да го представят като сложна емоция. В тях има приближаване до нещата, но има и хладно дистанциране от тях".

  Проф. Валери Стефанов

 

"Неговата книга "Огнена скреж" не иска да открива какво е поезия, а направо насочва към идеята! Реципиентът би могъл да открие нещо от своите пристрастия, вълнения и изживявания, да се потопи в топиката на артистичната спонтанност, но и на вглъбения интелектуализъм, на класическата яснота, но и на дешифроващите ключове на стандартно-поетичното съдържание и неподозираните от самия автор инвенции."

Славомир Томов
 
Светослав Пинтев
 
26.09.2009, в. "Монитор" 





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031