Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2014 12:00 - Оцелелите нестинари
Автор: pintev Категория: Изкуство   
Прочетен: 2085 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.09.2014 21:05


imageКазва се Българи...
Това захвърлено в Странджа село е обиталище на чудновати и богати душевно хора, които живеят с единия крак в съвременността, с другия в традицията То е единственото, съхранило автентичното ритуално ходене по огън в нашите земи. Само защото през 90-те години на миналия век последната истинска нестинарка баба Злата успява преди смъртта си да предаде много от тайните на по-младите жени от селото, а те по-късно възстановяват ритуала, практикуван от хилядолетия. Иначе традицията вече щеше да е в небитието. Както е загинала в близките села Кости и Граматиково, където е запазена чак до 1948 г, но после се загубва. Автентичният обичай в Българи се възстановява изцяло по разказите на баба Злата. И хората от селото откриват в него частица от себе си, защото винаги са били носители на светогледа, характерен за нестинарите, дори когато не са го съзнавали. Тук и до днес гадаят по формата и цвета на облаците, дори младите носят в душите си едно мистично и митологично зрънце, което ние, останалите българи, вече отдавна сме загубили. "В нестинарските села имат една особена нагласа да гадаят, да наблюдават и тълкуват знаците от природата. Можеш да ги различиш, че са от този край, където и по света да отидат да живеят, каквото и да работят. Познавал съм ги в бармана, във всеки от този край, когото срещна някъде", разказва етнографът Стоян Райчевски, бивш председател на Комисията по култура към НС, който от млад изучава нестинарството, а дълги години е работил като уредник в музеите на Бургас, Созопол и Малко Търново. imageРитуалът на празника е нещо, което си заслужава да се види. Затова събира хора от цялата планета. Призори в деня на светците нестинари в носии, характерни само за този край, изнасят иконите до чудодейния извор Аязмото, където тези мистерии са започвали още в тракийски времена. Обредността е строго подчинена на неписания нестинарски закон който никога не се оповестява изцяло на непосветените. В шествието се включва почти цялото село. Първата работа е да се осветят иконите. Писва гайдата, извива се весело хоро, започва да думка гигантският свещен тъпан, който сякаш усилва стократно ритъма на сърцето ти. Точно той довежда нестинарите до тайнствения им транс. Всички наливат от водата на извора, защото в деня на светците тя се смята за най-целебна. Шествието минава през селото, а нестинарите се прибират в параклиса, или коначето, както го наричат местните. Това е сакралното място на нестинарския обред, където се пазят иконите на Константин и Елена и свещеният тъпан. То е домът на светиите, в който те отсядат на празника си. Тук нестинарите се усамотяват преди ритуала, а самият Костадинчо ги "дърпа", както се изразяват местните за транса. Казват, че понякога изричат пророчески думи, виждат в бъдещето, така, както са правели преди огнения танц жреците в древността. В двора на коначето се коли жертвено агне за приготвяне на "нестинарския курбан". Специална роля е отредена на южната страна на параклиса. Там се намира столнината-прозорец, на която се поставят иконите, за да си "почиват". Именно в коначето се случва "прихващенето" на нестинарите преди играта им по огъня, което пък е другата дума, с която местните наричат транса. Следва "обличането" на нестинарските икони". Свещеният тъпан и няколко негови побратими мощно ги призовават да започнат ритуала. Затворените в конака нестинари попадат под властта на ритъма и започват да навлизат в състоянието на транс. Преди това, в специално очертания кръг на селския площад се пали огромен огън. Пламъкът винаги се подклажда и поддържа от най-стария нестинар или нестинарка Когато се свечерява, излиза млад мъж с много дълъг прът, който разстила въглените из целия кръг. Получава се дебела пет-шест сантиметра жарава. Тълпите от хора вече са оградили огнената "сцена". imageСлед 22 часа нестинарите излизат под съпровода на гайди, обикалят жаравата три пъти, а след това я пресичат един по един, под все по- бързото и яростно думкане на тъпаните. Започват ритуалния танц - мъжете и жените, изпълняващи свещенодействието, скачат в жаравата с викове и играят върху въглените, държейки украсената икона на Константин и Елена. В един момент ритъмът става по-бавен, движенията по-плавни и меки. Един от мъжете нестинари застава в средата на жаравата, вдига иконата високо и седи така няколко минути в тишина. След това гайдите пак писват, а нестинарите излизат от огъня с танц. Тогава идва часът на ентусиастите от тълпата. Започва се трескаво събуване, младо и старо притичва през въглените, за да сподели тръпката на ходенето по огъня. За съжаление музеят на нестинарството в селото по ирония на съдбата е унищожен от пожар. Събират се помощи за възстановяването му.
Светослав ПИНТЕВ 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031