Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2014 23:05 - Мурад Ибрахимбеков: Болшевизмът е марксизъм, приложен към руската реалност
Автор: pintev Категория: Изкуство   
Прочетен: 1097 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.10.2014 18:31


imageЕдно интервю с руския режисьор, по произход азер, което ми изпадна от архива. От миналата година, но обяснява доста руските работи .

По кината ни тръгна филмът "Братя". С тази копродукция кинофамилията Ибрахимбекови стъпва и в България. Продуцент на филма е световноизвестният Рустам Ибрахимбеков - сценарист на блокбастерите на Никита Михалков "Изпепелени от слънцето" и "Сибирският бръснар, а сценарият е базиран на едноименния роман на живия класик Максуд Ибрахимбеков. Израсналият в Баку негов син, режисьорът Мурад Ибрахимбеков, създава романтичен и носталгичен образ на града, в който първичната страст се сблъсква с вековни традиции. Действието се развива през 70-те години и проследява отношенията на двама братя, влюбени в една жена. В ролята на изкусителката е красивата грузинска актриса Нино Нинидзе. Главната мъжка роля изпълнява Сергей Пускепалис, носител на наградата за най-добра мъжка роля "Сребърна мечка" в Берлин през 2010 г.Мурад, каква е ролята на личния момент в новия ви филм, по каква причина избрахте за копродуценти българите от "Мирамар
 


- Мурад, каква е ролята на личния момент в новия ви филм, по каква причина избрахте за копродуценти българите от "Мирамар филм"?
  - Аз имам принцип да работя само с роднини и приятели. Когато правиш нещо важно, добре е да го правиш с близки хора. Знаеш, че можеш да разчиташ на тях във всеки момент. А с Матей Константинов сме големи приятели. Той казва, че сме се запознали случайно, но случайност няма, тя просто не съществува... Колкото до самия филм, за мен беше важно да реставрирам част от миналото, да пресъздам Баку - града на моето детство, такъв, какъвто беше през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Това беше опит да възстановя частица от него. Търсихме из цяла България баня, която да прилича на тогавашните бани в Баку, но открихме само една, в която не можеше да се снима. Накрая си построихме. Търсихме много дълго и момичето за главната роля и в Русия, където обиколихме всички театрални институти, и в България. Накрая я открихме в лицето на една прекрасна грузинка.

- Може би филмът е и една носталгия по детството или по съветската епоха?

- Това е едно и също нещо. В детството всичко е хубаво... Двете неща са неделими, защото аз израснах през съветската епоха. Правейки филма, се потапяш в този отминал свят... Мисля, че българите ще намерят нещо много познато в него...
Намесва се Матей Константинов: - Много точно е това, че са неделими. Детството е благоденствие, красота, щастие, радост, нищо лошо не се случва. Какво като е съветска епоха? Аз също имам носталгия... Ти нямаш ли - по отношението между хората, по подпетените обувки, по това, че си оставяхме колелата на тротоара, а никой не ги крадеше, никой не ни изнасилваше, убиваше? Извинявай, че са запалих, ама...
- Мурад, в едно интервю казвате, че в Русия вече не се дават руски филми, защото американци държат киносалоните, възможно ли е? Вашият филм допуснаха ли го?

- Да, филмът "Братя" имаше вече няколко прожекции, но засега само в Московска област, ще видим дали ще го разпространят в цяла Русия. Когато казвах това за киносалоните, имах предвид, че се държат от американските корпорации, те действително са собственици на повечето от тях. Руските филми са последното, което излъчват. Снима се наистина с големи бюджети у нас. Не съм специалист, не мога да дам статистика в цифри, но никой високобюджетен филм не е грабнал публиката.

- И у нас е почти така, но руснаците да не могат да гледат филмите си звучи невероятно. Толкова ли е тежка наистина ситуацията?

- Не, тя не е тежка, тя е направо ужасна, чудовищна. Тежка е ситуацията във Франция например, а в Русия е наистина чудовищна. Интелигенцията се възмущава, пише се много по въпроса в пресата, говори се по телевизиите, но нищо повече от това не се случва. Да се реши този проблем е въпрос на политическа воля.

- Как изглежда България през вашите очи?

- Идеално място за живот. Малка, може би небогата, но европейска, спокойна страна. Това, което е искала да бъде винаги след турското робство. Нормална част от Европа, в която да се живее достойно.

- У нас твърдят, че бившата ни комунистическа партия е овладяла икономическите лостове по сценарий, подпомаган от също бившите КГБ и ДС. А процесите в Русия и България си приличат...

- Не е толкова до партията, а до хората, старите хора на ключови позиции, които харесаха новата реалност и се възползваха от нея. В един исторически момент имащите власт разбраха, че в тези нови условия могат лично да се облагодетелстват. Това е дълъг процес... Следващата тема, по която ще правя игрален филм, е едно връщане по-назад във времето, към руската революция, към периода от 1917 до 1920 г., по една повест на Валентин Катаев. В момента, в който я прочетох, знаех, че ще я снимам. Взех правата на книгата, работя по сценария..

- Русия е многолика, противоречива страна, трудно ще стане едно цяло...

- Невъзможно е, но тя винаги е живяла така, това е част от нейната специфика. Има огромна разлика дори между малки градчета, които са на няма и 100 километра едно от друго. В едното - отчайваща нищета, тъмнина, кал, а в другото - нормални улици, чисто, подредено. Не знам откъде идва тази разлика, не мога да си го обясня. В един град имат прекрасен музей, работи театърът, в другия всичко е занемарено. Наскоро пътувах до Оренбург в Казахстан. Това си е европейски град, имат мултиплекс, прекрасен театър, като в Берлин. Всичко е нормално, хората са добре облечени и приветливи... Може би тайната е в личностите, които управляват тези градове.

- А ролята на личностите в историята? От Петър I нататък всеки водач от голям калибър я променя видимо...

- Особено за Русия, за руснаците, ролята на личността е много важна. За исландците не е важна, за шведите не е - за скандинавците въобще, защото там има някаква система, по която нещата се развиват. У нас няма, без човека нищо не работи. Ако се взрем в историята, мисля, че първият опит за голяма промяна в Русия е не на Петър, а на Борис Годунов. Без съмнения на всяка нация е нужен силен лидер, а Русия е имала такива в изобилие. Такъв е бил Александър Освободителя..., първите лидери на СССР. Противоречиви, но огромни фигури, които е трудно да съдиш. В историята има дълбини, които са ни непознати. Ние днес не познаваме процесите, които са движили Гражданската война, нито дори знаем всичко за Отечествената, за Втората световна. Има страшно много неща, които са ни неизвестни. Сталин например е фигура, която е безсмислено да се съди, тя е в историята. Сега чета мемоарите на Чърчил за Втората световна война. Начинът по който той възприема Сталин, е друг, той пише за него с някакво възхищение, с уважение, с афинитет. Непонятни, неосъзнати от нас са все още много от нещата, които движат историята. Питахте ме какво щеше да стане, ако съдбата беше отредила друга личност да е начело на СССР. По времето на Сталин лагерниците са имали право да изпращат по едно писмо годишно, ако беше на върха Троцки например, може би щяха да могат да изпращат по три. Все пак има разлика /усмихва се/.

- Ще кажа само едно име - Горбачов...

- Горбачов.... Беше ясно по онова време, че реформа е необходима. Това го разбираше партийната върхушка, интелигенцията, всички осъзнаваха, че промяната е неизбежна. Въпросът е как беше направена. Някому тя се получи, някому не. Китай и СССР бяха две страни, които много си приличаха по идеология, по управленческа структура, по могъществото си, две ядрени държави с многомилионно население. И двете имаха силна партийна върхушка, интелигенция... Можеше ли Горбачов да бъде толкова успешен, колкото Дън Сяопин. Реформите ги започнаха китайците. Дън Сяопин направи първите крачки в тази посока. Техните се получиха, съветските се провалиха. Можем ли да отдадем това на националните особености на двете страни. Мисля, че не трябва.

- Меката власт в Русия сякаш се възприема като слаба, помитат я бързо?

- Не е така. Грешка е да се смята, че руснаците обичат силната ръка. Като прочетеш философа Николай Бердяев, се замисляш, дали не е прав, че победата на болшевизма в Русия се явява победа на дълбинното руско съзнание. Има корени в душевността и традициите. Според мен, може да звучи грубо, но болшевизмът е марксизъм, приложен към руската реалност. Марксизмът е една игра на ума. Седят си двама немци интелектуалци, пият кафе, беседват, а единият казва: "Какво ли ще бъде, ако няма частна собственост?" Идеята се развива на ниво дискусия. Идва Ленин и решава да я приложи в настоящето. Идеите на марксизма могат да бъдат използвани и по съвсем друг начин. Както в Израел, или в Швеция. Там се получи.

Светослав Пинтев
Седмичен "Труд




Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031