Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
06.03.2010 14:19 - Вината - статия от Мадлен Алгафари
Автор: mytruth Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7212 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 06.03.2010 14:27




Първото нещо, което ми хрумва, е репликата на Ал Пачино от филма "Адвокат на дявола": "Вината е една торба с тухли, която просто трябва да оставиш!" Често си мислим погрешно, че трябва да водим някаква неистова вътрешна битка с нея или че съществува някакъв процес на преодоляването и с множество последователни стъпки. Но преди всичко става дума за вътрешно решение. Решение да не се чувстваш постоянно и за всичко виновна. Без него никакви стъпки не помагат. Защо обаче е толкова трудно за някои да вземат това решение?
Никой от нас не се ражда със съзнателно чувство за вина. Често обаче тя се оказва основен инструмент за възпитание в семейството и то не защото родителят не обича детето си, а защото и той го прави несъзнателно, тъй като и него самия са го възпитавали по този начин. В този смисъл нямаме вина за това, че сме станали такива, каквито сме, но ако не се харесваме, а нищо не правим, за да се променим, можем да се смятаме за виновни.

Много родители дори не съзнават, че непрекъснато вменяват вина на детето си с множество реакции: "Внимавай де!", "Ти ли го направи?", карат се за много неволни грешки, като че ли са нарочни, парират опитите му да насочи агресията си навън, не поощряват успеха, но не пропускат да порицаят, или по незрял и много садистичен за детето начин се сърдят, като по този начин обременяват чедото си с непосилното бреме на вината. Така детето расте с постоянното усещане, че е дефектно, че все то е виновно за всичко, защото подобни реакции не отхвърлят само грешното действие, а цялата детска личност. Малчуганът търпи тази неосъзната от самия родител садистична форма на агресия и преживява себе си като постоянна жертва. Расте, закърмен с вина и ниско чувство за значимост. Така се "наливат" основите на бъдещия садомазохистичен начин, който много по-често от останалите се чувства жертва, изпитва вини и желание за реванш и "наказателно-връщащо" поведение.

Казваш, че се чувстваш все виновна още от дете. Вероятно някой от родителите ти е властен. Под властен не разбирай непременно тираничен. Агресия може да се упражнява по много заобиколни начини. Може и "с памук" да ти вадят душата и да ти вменяват вина.
Промяната идва с умението ти да казваш "не" и да отстояваш себе си . То е блокирано вероятно отдавна. Това, от своя страна, води до ниско самочувствие. А човекът с ниско самочувствие, на когото още от детството показват, че не е важен след като не се съобразяват с мнението му, не се осмелява никога да поеме отговорността да атакува, защото дълбоко в себе си не смята, че заслужава. Пък и не му е било позволено да тренира това важно за живота умение и му е вменявано, че това е невъзпитано, некултурно, че така няма да го обичат и че е по-важно да се съобразяваш с другите. В тези случаи мазохистичният характер избира несъзнателно дразнещо поведение, за да докара опонента си до нетърпимост и когато той избухне, нашият герой получава картбланш да освободи и собствената си задържана агресия, само че вече не преживява себе си като нападащ, а като защитаващ се. Т.е. предприема тази несъзнателна еквилибристика, за да си спести чувството за вина, защото и без това е препълнен до горе с вини, откакто се помни. Затова той е и чест обвинител. Колкото се гризе сам отвътре, толкова е и готов да бъде безпощаден критикар от позицията на жертвата. Неумението да бъде честно и здраво егоистичен го кара да проявява в други ситуации прекомерен егоцентризъм. Неумението да бъде индивид го прави на моменти индивидуалист като компенсация. Такъв човек по един абсурден начин обаче се нуждае от вините си. Нали е закърмен с тях. Той просто не знае да живее по друг начин и да разчупи тоя стереотип. Нужни са му и поради това, че когато не може да атакува, губи основния повод да се самооцени. Тогава не му остава нищо друго, освен сам да си търси поводи за вини и болки, защото само в контекста на логично следващото самосъжаление може да се самооцени. Когато ни боли, всички се сещаме колко сме важни.

Вероятно когато те обвиняват, другите имат все някакво основание, но то често е различно от това, което ти чувстваш, и затова ти се струват безпочвени обвиненията.Ще се опитам да ти обясня защо се получава така. Защитният модел на поведение има две посоки: атака и отстъпление. Когато човек не може да атакува, му остава единствено алтернативата на отстъплението. Тогава той започва да го намразва, защото не го преживява като свой избор, а по-скоро именно като липсата на такъв. /Приема го като слабост, а не като мъдър свободен избор между двете възможности./ Така сам се поставя в психологическо "менгеме": не може да атакува /по изброените вече по-горе причини/, но и не иска вече да отстъпва /което пък дава основание на другите да го обвиняват/. Тогава липсва агресивен акт, тоест действието  с посока отвътре -навън е блокирано и логично следва депресивно чувство, при което посоката е отвън-навътре. А най-често то се съпътства от чувство за вина, което е само един от симптомите на депресивната нагласа.

Смея да предположа, че ако заведеш някого на кино и филмът се окаже тъп,, ти ще се чувстваш и затова виновна. Ще ти изредя и още твои черти, без да те познавам: държиш се почтително, издържлива си доста, на моменти ставаш хаплива, все още вероятно си емоционално зависима  от властния родител, свръх-грижовна майка-орлица си, любезна, дразниш се на авторитетите, избираш си властни партньори в живота, защото на челото ти пише "жертва", а в живота противоположностите се привличат, трудно отказваш и отхвърляш, казваш "да", когато искаш да кажеш "не", и обратното, което те прави лъжкиня, ужасно много си зависима от одобрението и те е страх от всякакво отхвърляне, защото доста отхвърляне си имала в живота си, склонна си към напълняване, имаш вероятно киселини и някои алергии. Ще спра дотук.

Това е един порочен кръг, от който излизането е трудно, но не и невъзможно. Твоят тип характер е доста силен. Само че не за търпение трябва да използваш силата си, а за смело конфронтиране със страха да кажеш честно и отговорно: "Аз!", "Да!", "Не!" и "мечка стах - мен - не!" Хора като теб заслужават да бъдат щастливи, но подсъзнателно не го вярват, за да решат да се разтоварят от излишната "торба с тухли", която в много случаи без никакъв смисъл носят на гърба си. А истинската сила се мери чрез баланса  между умението ни да търпим и да се съобразяваме /което също е важно понякога!/, но и да отхвърляме и отстояваме себе си. Изобщо човек е точно толкова силен, колкото смята, че заслужава да бъде щастлив! Това няма да се уморя да го повтарям, дори и на някой да му е втръснало вече да го чува от мен! Така че "виновен" не е присъда, а избор!



Тагове:   емоция,


Гласувай:
0



1. injir - Много истини са казани тук. Полезно ...
16.11.2011 22:01
Много истини са казани тук. Полезно е да се прочете. Благодаря за избора!
цитирай
2. анонимен - maverickmoneymaking you can easily rake in $11, 917 per month
06.02.2012 21:45
Hi, This just came across my desk and I had to pass it on to you ASAP…
Internet multi-millionaire Mack Michaels has a few new positions available right now…
If accepted you can easily rake in $11, 917 per month starting from scratch.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Once you’re accepted just follow the training Mack gives you. It’s really quite simple…
Learn how Mack went from not being able to afford Christmas gifts to a millionaire lifestyle and how you can too!
BUT…
Due to the extremely high level of Hands-On time Mack spends with every new member he has to limit the number of positions that are open.
Right now there are only 2 available in your area. If you’re interested you should move quickly.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Your Friend, – Mike
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mytruth
Категория: Лични дневници
Прочетен: 31763
Постинги: 5
Коментари: 4
Гласове: 42
Архив