Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2014 14:35 - Это я - Козел отпущения!Нацията като жертвено животно
Автор: pintev Категория: Новини   
Прочетен: 2185 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 19.06.2014 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

imageЧета във вестник "Кориере дела сера", че заради кризата 6 от 10 италианци напоследък честичко са хапвали храна с изтекъл срок на годност. Намирали я евтино, нищо, че е забранено да се продава. Лапали, лапали, най-вече спагети предполагам, защото те и без друго основно това си манджарат. И бедни, и богати... А в родината на Данте, Петрарка, Микеланджело, Леонардо и т.н. средната заплата е едни 1300-1400 евро.
Чудя се колко храна за хвърляне се яде в България, като изобщо няма да ви обяснявам колко пари взимат хората в нашата балканска страна, където цените на продуктите не отстъпват на средноевропейските. Родината на Бай Ганьо и "Три синджира роби", ако ме разбирате... Не обяснявам, защото тези хора сте самите вие и знаете това много по-добре от всеки, най-вече от социолозите, струва ми се. Както си знам и аз, както го знае всеки от нас. На Апенините било направено мащабно социологическо проучване по този въпрос. А у нас никой ли не се е сетил, мисля си. Може, ама надали, както се изразява един певец... Аз поне не съм чул, а съм абсолютно сигурен, че на социологическите агенции им е много по-важно да мерят рейтинга на този или онзи политик, да ги сравняват, разпъвайки ги като трофейна кожа на лисица за конкурс на Ловно-рибарския съюз, който е на път да ми стане любима тема, но за него друг път. Защо им е на социолозите да се занимават с глупости, като това какво яде народонаселението. Щото тия, дето набиват преоценени храни, хич нямат навика да плащат за подобни проучвания, на акъла не им идва даже. Виж, търговците, на които са им залежали стоките, ако дадат някой лев, това е друга работа. Тогава може да се проучи и този аспект, как боклукът да се продаде на населението. Такова изследване ще спретнат, че свят да ти се завие. Ще се окаже, че нацията настоява да яде храни с изтекъл срок, даже настоява за законодателни промени в тази посока. Глас народен е това... Не вярвам да има нужда обаче, според мен, тази стока, така или иначе, се продава с нови етикети.
У нас традиционно не може да се вярва на това, което пише на опаковката, нито на нищо. Ако прочетеш "100 % месо", значи трябва да си предоволен, ако в колбаса има нещо различно от рога, копита, нокти и отровен оцветител. Той, разбира се, не убива веднага. Ако пише, че кокошката е щастлива и щъка из полята като див фазан, най-вероятно е била затворена в метална кутия. Всяка стока у нас спокойно може да е с изтекъл срок, но да има всички необходими печати, че е годна до 2016 г., примерно. Нали количеството наблъскана химия я пази от разваляне. А и пише черно на бяло, че ядете екологично чист продукт. За това изобщо не ми се отваря приказка, че филмчето "Крилце или кълка" на Луи дьо Фюнес ще ни се види като кулинарен рай. Публична тайна е, че ядем хляб, за който в останалите страни от Европа не само биха скъсали производителя от глоби, а и зад решетките щяха да го хвърлят, ако потребителите не са го одрали публично. То си е за разстрел направо...

Един специалист разправяше тези дни по медиите, че в насъщния ни е някакъв изумителен буламач, съставен от некачествено брашно от ГМО пшеница, химически подобрители, консерванти, опасни Е-та за фасон, каквото и да значи това, емулгатори, амилази, протеази и пр. гадости. В най-добрите традиции на социализма, та и до днес, у нас надписите върху стоките служат, за да прочетеш нещо, на което в никакъв случай не трябва да вярваш. Ако искаш да оцелееш, е необходимо да си наясно, че ако има нещо сигурно на този свят, то е истината точно обратна на написаното. И това тук вече е повече от природен закон. Така е и със социолозите впрочем. Повечето от тях вече са просто смешни в опитите си да ни уверят, че процентите им са чиста истина, все едно ние още не сме опознали авторите им. А знаменитата фраза от социалистическата епоха "Ранътъ прави борбътъ" взе да добива нови, направо титанични измерения в наше време. Има и изключения, разбира се, не само сред богатите, които си имат лични стопанства, но и сред обикновените хора. Божидар Бояджиев от Казанлък например е един от малцината у нас, които могат да са сигурни, че напоследък са хапвали прясно и истинско месце, макар че всичко е относително. Защо точно той, ще попитате. По простата причина, че въпросният юнак е тазгодишният победител в борбата за коча на традиционните пехливански борби в местността Свети Трифон край Асеновград. Сега пехливанските борби са извънредно модерни и се отразяват като мачове от Шампионската лига. Та, този як мъж, 35-годишен, национален състезател по свободна борба, на финала победил противника си с туш, като за награда метна на врата си охраненото животно и се запасил с мръвки.
Става въпрос за 111-килограмов овен, който може да е малко жилав, ама поне е истински. Бояджиев получил и 20 литра мавруд, който най-вероятно също е истински. Какво му трябва повече на човека. Дето викал шопът, когато докторите му обяснявали колко лош холестерол има в свинското: "Ти ми опечи едно прасенце, наточи ми една дамаджана руйно вино, па ме чекай да умрем". Горе-долу такова е положението и с кочовете. Независимо дали става въпрос за овен, козел или някакво друго добиче. Не е в хайванчетата работата обаче, а в ритуалното им заколение, в което също имаме стародавни традиции. Тук вече не става въпрос само за храна, или става, но на друга семантична плоскост. Говорим за това, че българите все по често гледат на елита си като на жертвено животно, а не на себе си, както беше доскоро. Вече точат ножа с мрачна решителност. Мога да дам много примери, но няма да ми стигне мястото и за четвъртината. Самото животно рупа ли, рупа, май хич не му се вярва, че може отстрани да изглежда като тревопасно и да му теглят ножа. Щото по природа е хищник и го показва по всякакъв начин. Точно в това му е проблемът обаче... Назрява моментът, когато нещата внезапно ще се променят, а вълкът в овча кожа може да се превърне в жертвено животно или козел отпущения, както казват руснаците, които след т.нар. ВОСР го свързват с милицията, като институцията, която отнася ругатните заради властта. Изобщо, символиката около този козел обикновено се свързва с човек, който поема чуждата вина, но нашият случай не е такъв. Фразата идва от библейското предание, което разказва, че при древните имало ден, определен за опрощаване на греховете. На специална церемония първосвещеникът полагал ръце върху главата на козел, за да пренесе греховете на своя народ върху него. После го прогонвал в пустинята където той намирал смъртта си. Или му виждал сметката на място. Не е важно... Досега този жертвен козел беше цялата ни нация, но май е решила вече да не бъде, дори да не й личи много. Както казва въпросното животно в едноименната песен на Владимир Висоцки: "Отпускать грехи кому - это мне решать, Это я - Козел отпущения!" Взел, че си повярвал, че е важен, и обърнал ролите. И пробвал с "козлинное вдохновение" - колко са остри рогата му върху телата на разните лисици, мечки и вълци, които превърнал в жертвени козли. Дошло доста неочаквано за страшните горски зверове, та ги набучил и ги вдигнал във въздуха един по един... Ако т.нар. елити не разбират тази приказка, това си е техен проблем. Само да им кажа, че жертвеният козел нещо е ядосан, много е ядосан... Не го гледайте, че сега е кротък и изглежда готов за заколени
е. 

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031