Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2014 22:40 - Куче души за трюфели, намира съкровище
Автор: pintev Категория: Новини   
Прочетен: 5111 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.07.2014 07:17


image

Специално обучено за търсене на трюфели куче откри антично сребърно съкровище в Западна Стара планина, съобщи през изминалата седмица директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той похвали, собственика на песа, който лично е предал находката в музея, като уточни, че става дума за 16 отлично запазени сребърни монети с едър номинал, т.нар.тетрадрахми, сечени в Първа македонска област на древния Рим.

 

Кучето, надушило трюфели и заровило нос, а стопанинът му започнал да копае, но заедно с деликатеса от разровената пръст започнали да изхвърчат и едри сребърните монети.

 

Те са били заровени в „римската банка“

  Така, в рамките на шегата, на професионалния си жаргон археолози и търсачи на антики наричат укритите в земята ценности от отминалите времена. Вероятно сребърните монети са били скътани в платнена или кожена кесия, която е изгнила през вековете. imageТе са представлявали цялото богатство на средно заможен тракиец от онова време, смята историкът. "Съгласно Закона за културното наследство търсачът ще получи възнаграждение за това, че е предоставил ценностите на музея доброволно и по собствена инициатива. Той помоли за анонимност и затова не съобщаваме името му, нито точното място на находката", обясни проф. Божидар Димитров. Логично е откривателят да не иска да се разбере къде има трюфели, че иначе натам ще се юрне половин България. Директорът на НИМ получил като личен подарък парче от скъпоценната подземна гъба, а в замяна извадил пари, за да почерпи с три пържоли кучето, открило ценните монети и обогатило по този начин фонда на НИМ. Случаят е забавен и с щастлив край, но е по-скоро изключение от правилото. Историята с кучето може да се тълкува и като
алегория на това, което се случва в държавата     По-конкретно - какво е нейното отношение към археологията. Скоро може да се окаже, че разчитаме само на четириногите да откриват антики и на техните собственици да ги предават, но далеч не всички са толкова съвестни и хукват към музея, както е постъпил въпросният "ловец" на трюфели. "За първи път в 136-годишната история на Третата българска държава правителството няма да отпусне пари за планови археологически проучвания", обяви публично проф. Божидар Димитров, но ден по-късно нещата се преобърнаха. Може би изявлението на шефа на НИМ разбуди някого по върховете, може би след думите му там им просветна най-после за какво става дума и като по магия след по-малко от 24 часа бяха предвидени милион и половина лв. за нуждите на археолозите. Министерският съвет одобри тези допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2014 г. Формулировката е "за дейности по проучване и опазване на археологическото наследство, включително и теренната консервация". Засега средствата са само на хартия... Парите са крайно необходими за финансирането на археологическата работа в значимите от гледна точка на научната информация обекти, поясниха от НИМ. След първоначално обявеното решение по-добри времена трябваше да чакат проучванията в старите ни столици Плиска, Преслав, Търново, тези в древните областни градове от Средновековието, като Силистра, Калиакра, Созопол, Несебър, както и в римските Дебелт, Рациария, Нове, Никополис ад Иструм.
  Иманярите обаче копаят ударно    И този фалстарт на учените щеше да им дойде много добре и да им даде сериозна преднина. Прошка за българските богатства, завещани от предшествениците ни, няма, а нелегалните копачи и без това разполагат с модерно оборудване, за което много археолози могат само да мечтаят. Да не говорим за огромното количество информация, с което разполагат, вследствие на което набезите им стават все по-брутални и безцеремонни. В древната Рациария например от десетки години земята се изтър-бушва с багери Ромското население там е впрегнато да работи за софийски и пловдивски дилъри на антики срещу жълти стотинки. Богатствата, които вадят обаче, са приказни. Всяко циганче от близкото село Арчар познава устройството и канализацията на античния град като петте си пръста и може да засрами и най-добрия специалист. imageАко се направи приблизителен списък на изнесеното оттам и продадено в чужбина, ще стане ясно, че дори само от това място от държавата ни всяка година изтичат артефакти за десетки милиони евро. И пропуснатите ползи в пари са най-малкото. Което е по-лошото, оттам изтича културна и историческа информация, безценна за националната ни памет, за историята на земите ни, която е безвъзвратно загубена. В дискусиите на тема култура, проведени миналата седмица, беше споменато, че държавата, за разлика от днес, е намирала пари за разкопки дори по време на войни и че дори тогава са откривани забележителни съкровища. Божидар Димитров разказа следното: "По време на войните учените са били мобилизирани и обединени в разузнавателен отряд под началството на проф. Богдан Филов, някогашния директор на Националния музей, наречен тогава Народен. Разкопки са правени главно в новоосвободените територии. Най-голямата находка е при разкопките край с. Требенище, Охридско. Намереното там съкровище, освен множество сребърни и бронзови съдове, съдържа и две златни маски на погребани там илирийски владетели. Златно прабългарско съкровище, състоящо се от коланни токи, е открито и край село близо до Чаталджа. Археологически разкопки са правени и в Онгъла - огромния /48 кв.км/ прабългарски военен лагер край с. Никулицел в устието на Дунав, както и на други места".
Светослав Пинтев



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930