Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.    Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. по стар стил, което отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, категорични са историците. Но си я караме така, че е по-лесно.  Гробът му беше умишлено скрит през социализма по нареждане от ЦК, а костите му отидоха на боклука. Една ужасяваща история, която по-добре да не коментираме точно днес. Какви хора сме?   С тезата, че поп Кръстьо е предател, пак неподкрепена от доказателства, цяло "съзвездие" социсторици стават доценти, професори, даже академици. В науката ни нещата много често са подобни на тези в останалите области на живота.Предателят също не е този, когото сме нарочили...В шифрованата телеграма, единствения документ, по който може да се гради обвинението за предателството, е споменат някакъв поп Христо, не и поп Кръстьо. В Ловеч е имало такъв свещеник. Какви хора сме? Според османистката доц. Мария Михайлова-Мръвкарова, която е открила и разшифровала телеграмата, няма как властите да се объркали имената на двамата отци. Тя е известен наш тюрколог и османист, дългогодишен изследовател на архивните документи от султанско време. За дълъг период завежда Ориенталския отдел на Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий".   През 1973 г. се заема да класифицира нахвърляните до този момент в кашони османски документи, които касаят националноосвободителното ни движение, т.нар. неорганизирани фондове.  Открива тефтер с препис на шифрованата телеграма от османските архиви. Текстът е частично цитиран и от Васил Шанов през 1937 г., но тя разгадава шифъра и го превежда изцяло.    Първоначално тя открива само изписано парченце хартия. Установява, че е някакъв шифър и решава да го сравни с други подобни.  Оказва се, че е част от системата за кодиране, въведена за ползване между важните клечки в османската администрация през втората половина на XIX век. Властите са разчитали на няколко цифрови шифри. Телеграмата е кодирана с един от тях. Върху цифрата при разшифроването нанасяли буквичка. Прост, но ефикасен метод. В случая става дума за двуцифров шифър, въпреки че администрацията на султана използвала и такива с по четири цифри.   Османистката открила думи, които се срещат и в други шифри. Така с тяхна помощ и кода разшифровала оригинала на телеграмата, който превела на съвременен турски и на османица, после на български.    Категорична е, че първоначално властите не са знаели, че са уловили Джингиби, както са го наричали."До Търново водят Левски без изобщо да знаят кой е този човек. Установяват това в старопрестолния град, защото мютесарифът там има снимката му.   Какви хора сме?