Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2014 22:52 - Робството е метафора, страшна метафора, г-да
Автор: pintev Категория: Политика   
Прочетен: 1072 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 15.03.2014 09:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
       Напоследък все по-често се заслушам какво си говорят хората по пазарите
, в кафенетата, в градския транспорт, следя почти маниакално мненията за актуалните събития във Фейсбук. Настървил съм се съм да правя собствена социологични проучвания, защото на назначената след 10 ноември 1989 г. родна социология нямам грам доверие, дори да се води частна, да носи гръмко международно име...

 Моите скромни проучвания сочат, че навсякъде иначе богатата душевност на населението ври и кипи като супа от коприва, забравена на котлона. Заради всичко, което се случва в държавата гневът расте като снежна топка, а социологията пее ли пее някаква песен любовна, дето викаше поетът, нежна серенада под прозорците на избрана част от политическата класа. С което изобщо не й прави услуга, напротив. Народът така се е ожесточил срещу депутати и други политически породи, че няма да се учудя, ако някой ден блокира подстъпите към аерогара „София”, както направиха хората в Киев и други украински градове, за да не могат да се изнесат всенародните им любимци, да отидат при парите си и да заживеят кротко на Запад... Ни кръв пили, пи кръв мирисали, ако трябва да перифразираме поговорката.


Намериха златна монета от 1 кило с лика на Янукович и клозет трон

 

Огромна част от българите симпатизират на разбунтувана Украйна, те следят събитията с ужас и никак не се връзват на подозрително познатите приказки, че световния империализъм замерва протестиращите с пачки, за да свали храбрия и честен витяз Янукович. Особено откакто намериха в резиденцията му златна монета от 1 кг с неговия лик, тоалетната му трон и колекцията му от автомобили.

Вълнувах се и аз, седях и нощем пред компютъра, поглъщах новините от Украйна. Може би и заради това, че съм кръвно свързан с тази страна... Прадядо ми Светослав Велчев, на когото съм кръстен, е бесарабски българин, роден в Болград, Украйна. Той се върнал да живее в България в началото на миналия век, издигнал се, станал, председател на Върховния административен съд, но непрекъснато разказвал за родния си Болград. Всъщност, всички идваме оттам, от земите, където се е простирала Стара Велика България на кан Кубрат и предшествениците му. Пъпът ни е хвърлен по онези места, както се казва. А и в енциклопедията на България черно на бяло може да се прочете, че немалка част от земите на днешна Украйна са били в държавата ни между 681 г. и 1000 г. Там е гробът на Кубрат, този на сина му Аспарух, там е заровена и част от истината за нас, българите, която тепърва предстои да излиза на бял свят.

„Historia vitae magistra”, са казвали древните римляни, което ще рече „Историята е учителка на живота”. Нищо, че искат безцеремонно да я изхвърлят от учебната програма, да не вземат да се изучат прекалено младите. В днешния ден историята също бушува, макар и заради близостта да я виждаме като всекидневна суетня.. Даже и в българското Народно събрание се мярка понякога, но с още по голяма сила се пени тя на улицата, дори не винаги да се вижда.

 

В нашия парламент разбойниците били 6 пъти повече от ония на Али баба

Някой се пошегува из дебрите на социалната мрежа, че в парламента ни имало 6 пъти повече разбойници от тези, с които си e имал работа Али баба. Онзи със „Сезам, отвори се”, нали се сещате? А дали се шегуваха за разбойниците, изобщо не съм сигурен? Случва се обаче Сезам да не се отвори и те да не могат за излязат, а несметните им съкровища да ги затрупат. Рядко, но се случва, неочаквано, с трясък...

Разбойниците, разбира се, вече не ходят с криви ятагани по улиците, не носят пищови, барут и кремък в силяха, пушки кърджалийки, нито другите характерни за тяхната работа атрибути. Така е от доста отдавна: още от времената, когато кърджалийските главатари формално се отказвали от грабежите, а зарадваните султани им давали опрощение с лекота, даже имали обичай за награда да ги провъзгласяват за областни управители.. Прочутият кърджалийски водач Емин ага Балталъ (Секирджията) например станал наместник на падишаха в Хасково, което преди това неколкократно бил бастисвал и превръщал в пепелище. Писателят Николай Хайтов разказва надълго и широко историята му в книгата си „Родопски властелини.”

Особено популярна станала практиката разбойници да се назначават за областни при султан Махмуд II, а се среща и до днес. Башбабаитите обличали златовезаните копринени дрехи и чалми и започвали да грабят „законно” с едната ръка, с другата продължавали да раздават кърджалийското „правосъдие”. Е, разните им бимбашии или булюкбашии си работели за тях, ордите им се нахвърляли на юруш на най-примамливите и процъфтяващи селища на раята с кървави ятагани, с неутолима жажда за кръв и плячка. Не било удобно някак лично областният управител да предвождат кърджалиите срещу поверения му от падишаха град, да коли и граби, въпреки че често много му се искало да си припомни добрите стари времена. Нещата не са се променили много оттогава. През мутренските години приликите с епохата на кърджалиите понякога бяха направо смайващи, а те май се връщат. Днес главатарите предпочитат костюми „Версаче”, очила „Рейбан”, поливат се обилно парфюм „Ятаган”, някои са дори още по-изискани.

В стари времена хората се организирали, ограждали градовете си с ровове и масивни дървени огради, като често разбивали муцуната на кърджалиите. Тогава българите започнали да си припомнят какво е да носиш оръжие, да обръщаш врага в бяг, а по-късно това им влязло в работа и за други цели.

 

Според учени-слуги султанът 500 години ни е гледал като писани яйца

 

В социалните мрежи много, ама наистина много, ругаха доцент Владо Станев, преподавател по Нова и съвременна българска история към Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Причината беше, че този мастит учен заяви по ТВ "Европа" , че турско робство не е имало, както се втълпява на българите, а темата била "преекспонирана" в учебниците по история, на децата се втълпявали неща, които не отговаряли на фактите. Нямало никакво робство в рамките на империята, защото българите имали право на собственост, международни пътувания и търговия. С риск да ми теглите една майна, ще кажа, че принципно доцентът е прав. Терминът робството за цял един народ не е прието да се използва в историята и не е на място там. Строгата наука го отхвърля, но той така или иначе е добил гражданственост у нас. Просто защото най-точно изразява истината за вековното потисничество.

Словосъчетанието „турското робството” не е прецизно като исторически термин, но е страшна метафора, използвана в народните песни и творчеството на възрожденските ни писатели, за да се онагледи тежкото положение на българите под султанска власт. Грях е обаче да обвиняваш изстрадалия си народ, че не се позовава на строго академичните постулати, че няма научния подход на историците към съдбата си. Кое точно не е ясно на доцента? Дали пък един учен не трябва да е наясно, че отричането на „робството”, без да обясниш адекватно спецификата на термина, генерира напрежение и вбесява до крайност българите. Още повече, че този вид говорене най-редовно се използва за политически цели. Винаги преди избори, от едни вече поне 20 години, отнякъде изникват специалисти, които или отричат Баташкото клане или обясняват, че при султаните сме си живели като бейове, че нямало робство, а почти незабележимо присъствие на някакви хора с чалми, които всъщност са ни гледали като писани яйца. Вземали дечицата еничари, за да ги образоват, не за друго. После сигурно са ги връщали като корпус на мира. Всичко това съвсем основателно изкарва от обувките повечето български граждани, те се ядосват и изригват по всякакви начини, което пък плаши други български граждани.. Започват да летят закани, понякога и камъни полетяват към храмовете. И това е съвсем умишлено търсен ефект. Винаги има и едни такива кърджалии, които са побутнали нещата да се случат така, после чакат на пусия, та да си направят предизборната кампания. Както тези, поставили камъка в едните ръце, така и другите, наредили хората си като мишени... Докога така, аркадашлар?

 

 

Светослав Пинтев , „Жълт Труд”, бр.9


 




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. olivie - Ердоган само е спечелил
12.03.2014 23:55
от турското присъствие. Щеше да види иначе наш майдан досега сто пъти. /по извратената логика от последните времена/ И не е важно дали ще го наречеш робство, или ограничена свобода, а с какви жестокости е постигано и че Батак все още го има на картата и черепите са истински. И не можеш да наричаш Левски момче с девиантно поведение, а да възхваляваш умните и красиви протестиращи /особено ако са с обратна резба/ Я, то излиза, че и аз съм разбирал от народопсихология.
цитирай
2. dinkov - Динков
13.03.2014 03:23
Разбира се, че робство е метафора. Иван Вазов го нарича " иго ". Каква е разликата? Никаква. Не става дума за юридическия термин, а за юрисдикцията. Истината е, че ако през 1620 г. при втората обсада на Виена, османлиите я бяха превзели, сега щеше да прилича на Плиска и Преслав. Просто Османската империя спира развитието на страните от Балканския полуостров. А чисто в генетичен план. Сто, сто и двадесет-трдесет години от завладяването ни от османските турци ( мисля, че това е правилното наименование ), българския народ от милион и половина (един от най-многолюдните в Европа), остава на границата на физическото оцеляване с около 250 хил. души ( източник "Дванадесет мита за българската история" от Божидар Димитров ). Че нашето Възраждане е не само духовно, а в това, че се възраждаме като народ, чисто в материален аспект и оцеляваме. А дали ще го наречем робство, иго, владичество или както и ще да е, същественото е, че докато западна Европа се развива, ние изоставаме тотално. И досега не можем да наваксаме това изоставане. Ние все се оправдаваме с османското робство, но това си е и истината. Изоставаме с няколко века. Няма как да се промени историята.
Ицко
цитирай
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031