Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2014 19:52 - Левски: „Кой може да застане на пътя ни?”
Автор: pintev Категория: Политика   
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.03.2014 19:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес, тук и сега, през 2014 г., стават съдбовни думите на Дякона

 

 

Светослав Пинтев


imageНавършиха се 141 години от обесването на Васил Левски. Този, който е писал в писмо до Любен Каравелов: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”. А също: „С божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на]равно с българина.” Думите му са публикувана във в. "Свобода" от 13 февруари, 1871 г.

Нямате ли чувството, че у нас досега правеха точно обратното? Само хората, жените и децата им съсипваха, държавата все си беше беззаконна, но май идва време да бъдем наистина „всички равни пред светия закон”, а които не му се покорява.... Или изобщо да не бъдем... Нямаме избор...

Точно днес, тук и сега, през 2014 г., стават наистина съдбовни думите на Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”. Защото има опасност то да ни затисне като огромния камък на Сизиф, търкулнал се с грохот надолу, а от нас българите само едно мокро петно да остане, както и пораженията, които сме нанесли на красивата си земя. Или ще запретнем всички ръкави и ще го обърнем това опако време към по-добро, или изобщо няма да ни има. Това са двата пътя.

В парламента отдавна са си извън времето. Там май никой не разбира какво се случва, последно се изпокараха за използването на майчин език в предизборните кампании, което са си направо бели кахъри в сравнение с вакъфските кахъри...

Кръв се ля на протестите в Пловдив срещу връщането на близката до къщата на Левски в Карлово Куршум джамия на Главното мюфтийството. Трябвала им за молитвен дом. В деня на любовта, каква ирония, стана страшно меле по този случай... Обединените футболни ултраси, смъртни врагове довчера, бесняха задружно. Самоделна бомба подпали Джумая джамия, камъни и павета строшиха прозорците й. Арестувани бяха над 120 души, по данни на МВР. Накъде вървим, накъде ни тикат по-скоро, кой безумец, питат се с огромна тревога милиони българи? Ще бъдем ли достатъчно глупави да се самоубием ритуално като нация, следвайки моделите на лудостта, които някой извратен кукловод упорито ни натрапва? Защото, ако не обърнем времето, то нас ще обърне.

Отвратително деяние е да се щурмува храм, за това няма спор, но за него отговорност и носи подбудителят. В България този акт е и символичен, той може да вещае страшни събития... Някой май опитва да открехване вратите на ада. И за това съвсем не са виновни само футболните фенове, хвърлящи коктейли „Молотов”, а онези, които са направили възможно всичко това да се случи, тарикатите, които превръщат обществото ни в огромна тенджера под налягане, с надеждата, след като гръмне да оберат мръвките. Те си имат имена и е задължително да бъдат посочени. Отново нямаме избор...

А, че това с джамията щеше да се случи рано или късно, беше ясно като бял ден. Все някой трябва да плати една отворена сметка, от нея сега виждаме само написаното най-горе. А, когато теглят чертата, което ще е скоро, какво ли ще се случи? Ветровете са посети, идват бурите. Или се снишаваме, докато те отминат, по стара традиция, останала от развития социализъм? Няма да се получи този път, уверявам ви. Много дълго се снишавахме, а бурите вече ще са все по-свирепи, камък върху камък няма да оставят, ако я караме така.

А последната драма започна като източна приказка.... „Случи се нещо, което силно напомня историите от „1001 нощ”, където джинове изпълняват желания, а приказният герой им нарежда да го обзаведат с палати, обсипани със злато и скъпоценни камъни, както и с други източни екстри”, бях написал през лятото. Тогава стана кристално ясно, че предстои на Главното мюфтийство да му поднесат на поднос, като шербетлия кафе с баклава, над 1500 тлъсти имота, които владели някога си разни мюсюлмански общности, както и турски училища, лечебници, защото и там се били извършвали религиозни обреди, ти да видиш. Мюфтийството бе признато за наследник на всички техни имоти, нищо че няма и един нотариален акт. Софийският градски съд отсече, че така трябва, още през юни миналата година, докато в парламента се канеха да внесат промени в закона за вероизповеданията, които целяха същото.

Темида обаче изпревари депутатите, зарадва мюфтийството с един замах на безпощадния си меч, който отряза живо месо. В резултат, на което вакъфски земи и сгради са вписани в специален регистър, какъвто е бил по Турско, а при спорове за собственост със сегашните им стопани, като държавата, общините и частни лица, правната тежест ще накланя везните на богинята на правосъдието в посока към мюфтийството. То е като „обречено” да печели тези дела. Нищо че се позовава на регистър от Османския архив към Главна Дирекция на държавните архиви на Република Турция. И започна да си търси „своето”, дарено от султани и велики везири преди векове... По шериата ли ще я караме вече?.

В момента има претенции към 90 имота. След тях остава да се върнат има-няма 1400. Нищо, че дори много от самите джамии са обявени за народна старина и държавна собственост още в началото на миналия век, както изтъква и Старозагорският окръжен съд през декември 2013 г., в решението по едно от делата, заведени от мюфтийството. /За справка - Държавен вестник бр.211/1927 г. Разпоредбата на чл.25 от Закона за старините /обн. ДВ бр.37 от 18.02.1911 год. определя статут на държавна собственост на всички недвижими старини, където и да са открити. - б.а./

Да, бурята заплашва да се превърне в страшен ураган, който да отнесе всичко барабар с вакъфските имоти. Някой ще трябва да плати сметката, че нещата са доведени дотук. Или ще е нацията, или ще е този, които пося ветровете. Избираме сами... Джиновете идват и ни гледат с големите си насмешливи очи. Започват да приличат на харпии. Чакат да направим последната грешна стъпка .

Тези дни пък гръмна новината, че Министерството на образованието и т.н. предвиждало предметът „История” да отпадне от програмата за 11 и 12 клас. Ум да ти зайде. Оттам после писнаха, че този проект бил останал да виси на сайта им от 2012 г. МОН обаче не отрече категорично, че се готви такова безумие, а само констатира: „Твърденията в някои медии, че предстои отпадане на обучението по история и цивилизация в 11 и 12 клас, създават излишно напрежение сред заинтересованите среди". Излишно е, особено за рахатлъка на чиновниците.

Що ли им е на учениците да знаят подробности за миналото на народа си? Нали си имат чака-рака и ориенталски ритми.. Ама некъв Паисий бил писал неква „История”,айде, без вредно влияние от миналото”, навярно се гневят радетелите на тази „гениална” идея. Най-забележителното е, че тези промените в учебната програма били част от проект "За по-качествено образование", моля ви се. Едно не мога да разбера, тия подиграват ли ни се или наистина си мислят, че като изрежеш историята образованието става по-качествено.

В Първа езикова гимназия във Варна учениците организирали подписка срещу идеята историята да отпадне в 11 и 12 клас. Що за абсурд? Учениците искат да учат, а министерството на магията не дава. Пардон, на образованието. "Българската история гарантира, че ние ще опазим националната си идентичност и че нашият народ и нашата родина имат бъдеще”, казал дванадесетокласник на име Кристиян Бегажев пред Би Ти Ви. Наивно хлапе, нали точно това не искат да опазим, нито искат ти да имаш бъдеще. Не чу ли, че според едно национално представително проучване от февруари, желаещите да напуснат България млади хора са 37%. А другата част просто не са си признали, мисля си. Както върви, до есента повечето ще си кажат, тогава ще са примерно 77%, след още месец 87 %.

Време е във висините да си спомнят и едни други думи на Левски, защото в низините вече си ги спомнихме. Апостола е казал, пак в онова писмо до Каравелов: „Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може да застане на пътя ни, ако не иска барем гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.”

Не смейте наистина!

 


Седмичен "Труд", бр.8, 19-25 февруари, 2014



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031