Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2014 11:07 - Проф. д-р Георги Близнашки: От ДС продължават да дирижират политическия живот
Автор: pintev Категория: Политика   
Прочетен: 1215 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.08.2014 11:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това мое интервю с новия премиер ми изпадна от архива...2 април, 2013, "Жълт Труд"

Близнашки: „Необходима ни е национална солидарност, неолиберализмът е мъртъв” 

 

Светослав Пинтев

 

imageПроф. д-р Георги Близнашки е един от съставителите на българската Конституция, приета през 1991 г. Член на НС на БСП, в момента в оставка. Преподавател e по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е депутат в 36-то и 40-то Народно събрание. Наблюдател в Европейския парламент (2005-2007), както и евродепупат (2007).

Близнашки е емблемата на „лявото крило” в БСП. Той е първият предложен за кандидат на партията за президентския пост. Националният съвет на столетницата обаче припозна и избра „чуждия” Ивайло Калфин. През последните седмици изявленията на професора, че БСП е на път да претърпи много тежко поражение в предстоящите избори и това няма да се дължи само на зле подредите листи, шокира мнозина в левицата. Проф. Близнашки не цепи басма никому, той е живата демонстрация на мисълта на известния италианския политолог Норберто Бобио, изказана в „Преразгледаната мисия на начетения човек”: „Интелектуалецът изпълнява своята функция да критикува, когато умее да говори против своята партия”.

 

Проф. Близнашки, предупреждавахте, че социалното напрежение и бедността у нас са бомба със закъснител. Сега, когато тя избухна, какво Ви изненада?

– Няма нищо по-естествено от това хората да излязат на улицата, за да протестират, когато сметките за тока станат непоносимо високи. Дотук всичко изглежда напълно разбираемо. Всеки опитва да намери някакво решение на своите проблеми, но за съжаление вълненията у нас останаха на равнище търсене на индивидуална справедливост. Огромното мнозинство от българския народ все още не разбира, че основният проблем на нашето общество е дефицитът на социална справедливост. И това е така, защото ножицата на доходите в България е отворена до краен предел. Една малка олигархична група продължава да увеличава своите богатства, докато мнозинството тъне в нищета и безпросветност. Нима не е парадокс обстоятелството, че броят на милионерите в България непрекъснато се увеличава и то през годините на криза. Именно в този контекст настъпиха изненадите, когато социалните искания за по-добър живот се изродиха в неоправдана агресия срещу демократичната Конституция на страната. А това не означава друго, освен че влиятелни среди в нашето общество се опитват да експлоатират народното недоволство за постигане на своите собствени користни цели и интереси. Оттук започва и сериозният разговор по темата...

- Във век на нестабилност ли навлизаме, какво е мястото на България в този световен процес? Защо хората горят като факли, избират най-ужасната смърт...

- До голяма степен това е така, защото става дума за глобална криза на капитализма. Икономистите предупреждават, че във финансовата орбита продължават да се въртят огромни капитали без реално покритие. А това означава, че кризата може да се появи внезапно отново, тъй като тя ни дебне буквално зад ъгъла... Що се отнася до българската драма, в която хората горят като факли, то тя се дължи не само на бедността, но и на безнадеждността. Тези неща се случват тогава, когато хората загубят житейската си перспектива. А без надежда и очакване за по-добро бъдеще, животът губи своят смисъл. Всичко това е последица от неолибералната политика, прокарвана от бившия министър на финансите Симеон Дянков, който така и не можа да види отвъд числата от приходите и разходите на държавната хазна живите хора с техните надежди и въжделения. Така се стига до съдбоносни решения, при които човек избира да сложи край на ужаса, наречен живот, вместо да продължава да изживява ужаси без край. Всичко това трябва да бъде преустановено час по-скоро и отговорните политици да обърнат своите очи към проблемите на живите хора тук и сега.

- Кой има интерес от промяна на Конституцията, кои може да са силите, които стоят зад тези искания? Подозирате ли, че има кукловоди на протестите?

- Вече дадох категоричен и еднозначен отговор на този въпрос. Това са онези фактори на „невидимата“ власт, свързвани у нас преди всичко с остатъчните структури на Държавна сигурност, които от самото начало на прехода, та до ден днешен дирижираха и продължават да дирижират националния политически живот. Тези хора откровено се прекланят пред идеологията на насилието. Позволиха си да издигнат дори паметник на диктатора Стефан Стамболов в центъра на столицата, като арогантността им стига до там да раздават политически награди на негово име. А освен това непрекъснато насърчават фалшифицирането на новата и най-нова история на страната. Всичко това трябва да бъде преустановено и преодоляно, защото не може да има действени демократични институции без развита демократична култура. А нека се знае, че имаме здрава демократична традиция, въплътена в идеалите на българското възраждане и нашата първа писана Конституция – Търновската Конституция от 16 април 1879г., която българският народ възприема и защитава като своя „светиня“. Време е да възкресим доброто име на най-големия български държавник- Петко Каравелов – бащата на Търновската Конституция и патриархът на българската демокрация. Още повече, че тази година е юбилейна за него. На 5-ти април ще отбележим 170-тата годишнина от неговото рождение. От години насам студентите от юридическият факултет на Алма Матер се прекланят пред паметта на този велик българин, но е време това начинание да се превърне в национален почин.

- Има ли все пак някакво рационално зърно в исканията за Велико Народно събрание?

- Ако се върнем към исканията за свикване на Велико Народно събрание, то това не е нищо друго, освен опит народното недоволство да се насочи в погрешен коловоз, който води наникъде. Абсурдно е българските граждани да се насъскват срещу тяхната собствена демократична Конституция, която освен всичко друго защитава и социалните им права. Едва ли е случайно, че един от идеолозите на десницата, обичаен храненик на небезизвестното „Отворено общество“ настоява на страниците на в-к Труд за свикване на Велико Народно събрание за премахване на социалните права. Гражданите обаче не трябва да забравят, че това за извоювани права. За да намерят място в действащата Конституция за тях многократно е проливана човешка кръв през последните столетия...Така че не трябва да се позволява на всевъзможни политически авантюристи да си играят със съдбата на българския народ.

Необходимо е да си даваме сметка, че зад исканията за свикване на Велико Народно събрание се крие злокобната идея за въвеждане на президентски режим в България, която в нашите условия на европейска периферия много бързо ще приеме облика на авторитарно управление. Разбира се, всичко това е абсурдно.

- Как си обяснявате ескалирането на протестите, започнали със социални искания, а след това насочили се срещу партийната система?

- Улицата никога не ражда нови идеи, но лесно подхваща лозунги, които опитни „суфльори“ подхвърлят умело. Беше много забавно да се наблюдава как се появи статия, в която окичен с научни титли и звания „професор“ – бивш работник от апарата на ЦК на БКП и агент на политическата полиция на „стария режим“ – подхвърляше идеята за двукамарен парламент, а вечерта по една от най-гледаните кабелни телевизии млада дама, из между водачите на протестиращите, ентусиазирано обясняваше как ще функционира този двукамарен парламент, състоящ се съответно от 120 депутати и 60 сенатори. Тя въобще не можеше да си представи колко абсурдна е тази идея в епохата на информационното общество - едни и същи дебати да се повтарят два пъти при едно и също съотношение на политическите сили по двете камари на парламента. Това не е нищо друго, освен след вземането на решението от долната камара да се предлага „притоплена манджа“, която сенаторите ще трябва да предъвкват повторно. По-добре е да се мисли предварително, когато се предлагат подобни налудничави идеи, защото нямаме никакво историческо време да подлагаме българската нация на безумни експерименти. От този ретрограден порядък са и идеите за „безпартийна демокрация“ или за „отзоваване на депутатите“. Затова като професор по тази материя мога да кажа, че държавното право не е детска игра, нито занимание за псевдоинтелектуалци „под прикритие“.

- При това положение на нещата, какво трябва да се прави оттук нататък, за да се измъкнем от безизходицата?

-На дневен ред е въпросът за смяната не на политическата система, а на неолибералния икономически модел в България. Тези дни в Софийския Университет се проведе българо-испанска научна конференция по темата „Европа по време на кризата“, организирана по инициатива на испанското посолство и студентите от кръжока по конституционно право. В дебатите взеха участие изявени политически фигури и академични авторитети от двете страни. Основното заключение от разискванията беше формулирано най-неочаквано не от друг, а от бившия премиер Иван Костов, който заяви на всеослушание: „неолиберализмът е мъртъв“. Това е вярно, но последиците от неговото прилагане в България отвориха живи рани и ще е нужно много време те да заздравеят и обществото да осмисли своя живот по друг по-смислен и разумен начин. Алтернативата на неолибералния икономически модел – според мен поне – трябва да бъде един нов консенсус в обществото ни, основан върху идеите за национална солидарност и социална справедливост. Става дума за една нова духовна парадигма, която трябва да отиде отвъд партийните програми и да стане основа за възраждане на обществения морал в България. Този нов консенсус трябва да бъде формулиран и отстояван от българската интелигенция, която остава настрана от протестите, но е длъжна да помогне на своя народ да намери светлината в тунела. Няма кой друг да свърши тази работа. Това е единственият възможен изход от общоевропейската криза, която според участниците в конференцията, далеч не е само финансова и икономическа, но е преди всичко и най-вече криза на доверието. Затова нашата интелигенция трябва да изпълни своя дълг пред народа ни и да съдейства за създаване на нов духовен климат в страната. Единствено и само върху тази основа може да се въздаде справедливост и да бъдат наказани онези, които ограбиха не само националното богатство, но и душите на няколко поколения българи.

Нека да припомня, че своеобразна кулминация на неолиберализма в нашата страна бе въвеждането на плоския данък, който по дефиниция е регресивен, тоест стоварва данъчната тежест върху бедните и освобождава от данъчна отговорност богатите и свръхбогатите. В своята реч пред Народното събрание през месец ноември 2007г. определих този данък като антисоциален и антинароден. Тогава останах неразбран. Един приятел ми каза: „Георги, възхищавам ти се, но тези чиито интереси ти се опитваш да защитиш не те разбират, докато онези, срещу чиито интереси се изправяш, много добре те разбират и никога няма да ти простят“. Мисля, че сега все повече хора разбират за какво става дума, но това става по най-тежкия за тях начин.

- Възможно ли е възмущението срещу партиите да избухне в социална революция?

- Не мисля, че ще се стигне дотам, но не трябва да се поддаваме на провокациите на всевъзможните леви и десни идеолози в нашата страна. Един от активните левичарски графомани лансира тезата за „колапс на либерално-демократичната утопия“. Това твърдение е проява на фундаментална глупост и не трябва да се насърчава по никакъв начин. Първо, либералната демокрация не е никаква утопия, и второ, тя се явява единствената жизнеспособна алтернатива срещу настъпващия по всички направления авторитарен капитализъм. Затова в политически план задача на задачите в България е да спасим парламентарната демокрация, която има своята здрава логика и дълбоки традиции у нас, а на тази основа да укрепим националната ни държава, която да постави под свой контрол самозабравилата се олигархия, защото у нас основните политически партии се превърнаха в играчки в ръцете на олигархията, която не желае да спазва никакви правила, поради нейни изявени говорители поддържат тезата за ВНС и нова Конституция. Необходимо е тези хора да се накарат да живеят по „Закон Божий“, за което говореше още Тодор Живков през последните години на своето управление, когато се издаде Указ № 56. Тоест, тези хора да плащат прилични възнаграждения, да внасят съответните социални осигуровки и предвидените за всички данъци. А това не означава нищо друго, освен да укротим дивия капитализъм и да преминем към капитализъм с човешко лице. Но всичко това предполага едно огромно национално усилие. Или ще го направим това всички заедно, или българската нация ще бъде обречена на самоунищожение.

- Вие сте критичен не само към управляващите доскоро, но и към партията ви- БСП, а възмущението ви на моменти добива доста остра форма?

- Преливам от възмущение, защото БСП – моята собствена партия – буквално проспа последните четири години, прекарани от нея в опозиция. Вместо да се ревизира погрешната политика, намерила своята кулминация в плоския данък и да се порицаят флагрантните прояви на корупция, довели до изборната катастрофа от 2009 г.,се наложи погрешната линия за търсене и постигане на личен реванш от „несменяемия“ лидер на всяка цена и с всякакви средства. А това не може да доведе до нищо добро. Вместо Сергей Станишев да се извини за въвеждането на плоския данък пред целия български народ, той тръгна да прави завой към радикална лява политика насред кризата – нещо, което е напълно невъзможно и недопустимо. Всичко това показва, че плоското неолиберално мислене продължава да бушува в главите на част от ръководството на партията. Тези хора все още не са осъзнали същинските причини, поради които българският народ ги лиши от своето доверие на последните избори.

Странно звучат обясненията на придворните им социолози, че дори в условията на народен бунт, довел до падането на правителството, основната опозиционна партия не само не може да застане начело на протестите, но дори не е в състояние да повиши своята подкрепа сред широката общественост. А причината за това е, че хората не ни възприемат като лява партия, а като партия на олигарсите.

- Има някакви опити от страна на ръководството на БСП за лансиране на нови лица. Това ще помогне ли да се измие лицето на партията?


- Едва ли ще дадат очаквания резултат, защото тези мерки са твърде ограничени и се предприемат твърде късно. Оттеглят се авторитетни личности, честни и почтени хора, доказани професионалисти, а като нови лица се лансират хора със съмнителни качества. На всичкото отгоре лицата на клептокрацията най-вероятно ще запазят своите водещи позиции в партийните листи за предстоящите общи парламентарни избори. Затова се изразявам така остро, защото така и не се разбра, както вече съм казвал, че колкото и хората да мразят Бойко Борисов, два пъти повече ненавиждат самия Сергей Станишев. При един нов пореден провал ще се наложи да се търси ново начало, а това означава, че жертвите на едно цяло поколение да се запази БСП като партия на социалната справедливост, са отишли на вятъра. Накрая ми се иска да кажа, че евентуалният провал на една партия и нейния лидер по никакъв начин не означава край на борбата за социална справедливост, защото тя придава смисъл на човешкия живот за милиони хора по нашата „грешна“ земя.

 

 





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031