Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на pintev
Име:
Светослав Светославов

Пол:
мъж

Град:
София

Професия:
журналист

Интереси:
Хората.

Статистика
Популярни постинги:
20

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
5

Блогъри добавили в любими:
6

Блог вълни:
138
Последни постинги
imageСветослав Пинтев   

Местните избори 2019  вече са в историята, но те посяха много сериозни съмнения по въпроса в какво психично здраве са редица наши политици, политолози, социолози, конспиролози и прочее

  елитарни персони 

И не знам дали това не е най-доброто семе, от което се жънат бури.  Войнството на психиатрите събра внушителен материал за бъдещи научни изследвания , това е най- хубавото в цялата схема. Като тук изобщо няма да отварям темата за Волен дето напусна парламента, та да отиде в Столичния общински съвет да работи на полза роду. Поне там няма да е вече скучно. Това ми напомни за една следователка, която сподели по повод един политик: „Беше ми беше най-симпатичен, когато ми го доведоха с белезници“. Между другото,  два трамвая се удариха челно на столичния бул. "Христо Ботев" миналия четвъртък вечерта. Аз не бях чувал за челен удар на трамваи в световната трамвайна практика, но гениалните българи я издигнахме на нови висоти и вече имаме такъв прецедент. Това събитие е наистина уникално, трябва да е изцяло  българско ноу-хау  Нещо подобно се случи и с политическата формация  „Демократична България“ и идеите, които проповядва.

Удариха се челно. С трясък


И със здравия смисъл се удариха челно. Както писа Росица Кашикова  във Фейсбук“: "Ся да си истински автентичен градски десен, трябва да идеш за гъби и да оставиш другите да изберат червената Мая.“  Гиди гьостеирица неокастрена, дето вика мъдрият български народ. Гъбари всякакви се навъдиха.  Народните поговорки са безкрайно мъдри, спор тук изобщо няма няма, но има отделни личности , които са направо гениални и мислите им са безценни елмази. Като идеята на евродепутата  от ДБ Радан Кънев, анонсирана във „Фейсбук, която“  направо ме остави безмълвен, давах заето половин час, за малко да пророня една 

огромна сълза


 Защо ли? Не знаех, че още има такива хора, да вярват в доброто у човека  до такава степен, че да са сигурни как Мая Манолова ще се откаже от балотажа в полза на  Борис Бонев от „Спаси София“, четвърти в битката на първия тур. Как той ще заеме мястото й  и триумфално ще бутне Фандъкова, както предложи Радан. Имало такава правна възможност. И той бил сигурен, че София ще има нов кмет, но това няма да е Мая Манолова. Жива да не бях, както се изразява кварталната ромска гледачка.   Наистина ли тези хора толкова зле познават

психологията на кадрите на Партията?

Възможно ли е  мислещ възрастен човек, в
пълно съзнание, да вярва в това, че Манолова ще се откаже от балотажа в името на „промяната“ ? Коя промяна?  Както и да е. Това поне обяснява защо 30 години борим комунизма, а той си е тук, наметнат с белгийска мантия като бай ви Ганя.   Щом някой индивидиум вярва в добрата пчеличка  Мая, готова да зареже всичко, та да победи „истинската промяна“, той спокойно може да се гушне с БСП в името на „промяната на статуквото“ и в парламента. Или не? Особено, ако вече е подгонил певците-проводници на западно влияние, както се изразяваха при социализма. От „Демократична България“ и  на рапърите посегнаха Опитаха се да разкъсат доскорошния си симпатизант Ицо Хазарта, че пял на партиен концерт на ГЕРБ в Самоков.

Той се разкая, разбира се, разкъса си ризата

„Бих искал да призная своята вина за загубата на арх. Игнатов. Въпреки несъмненото обаяние на лидерите Христо Иванов и генерал Атанасов ключова роля в отлива на гласове изигра моят концерт в Самоков пред транспарант на ГЕРБ“, написа Хазарта.  Виновен е, няма какво да коментираме. Ето част от това, което написа той във „Фейсбук“ по този повод:  „Последният ни концерт в Самоков беше преди десетина години. Миналата седмица от една рекламна агенция се обадиха с предложение – казаха ми така: „Направихме проучване между младите хора в Самоков с цел да разберем кой изпълнител биха искали да видят на живо на 24 октомври. Отговорът на повечето от тях беше - Ицо Хазарта. Съгласен ли си да изпееш няколко песни на площада?“ Отвърнах: „Да, но при условие, че няма да агитирам за никого и няма да бъда спряган като симпатизант на каквато и да е политическа идея.“ Съгласиха се, отидох, пях, благодарих на хората и си тръгнах. Като изпълнител, за мен такъв концерт е единствената възможност да отида да пея в подобно малко и бедно градче. Вероятно следващото запитване оттам ще дойде след още десет години“. И още: Бих искал да поднеса моите извинения към всеки, почувствал се разочарован от моето решение да пея в един – единствен концерт, па макар и без да правя каквато и да е агитация на него.“ Ала за хората, които политическата принадлежност е повод за фанатизъм, това е неразбираемо. Но пък се разбират с други себеподобни… И малко за социолозите… 

Бях  искрено „стреснат, трогнат, очарован“ от едно изречение, което заслужава клиширания иначе етикет „култово“, изречение родено като лотосов цвят сред лавината от размишления на експерти по изборите.

Връх и апотеоз на тези размисли

„Отказът на хората да участват в екзитполовете е ясна демонстрация на страх“, заяви, без изобщо да му мигне окото,  в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ баш директорът на  баш социологическа агенция „Медиана“ Кольо Колев.  Така е, скъпи  Кольо, страхуваме се вкупом от екзитполовете Нищо не ни е било ясно досега, преди да ни осветлиш за сияйните върхове на социологията, Кънчо.  А пък аз все съм си мислел, че този отказ на хората да участват в екзитполовете е в резултат на позиви за повръщане от позивите на някои  социологически агенции.  Ако ти се драйфа, не ти се участва и в екзитполовете. Или не?  В моя случай стана така.  Когато трамваите се ударят челно, пътища много.  
Категория: Новини
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 23.11.2019 13:20
image


Светослав Пинтев 
 

Чудя се какво става с разследването за политически натиск върху ръководството и журналистите от БНР? Пълна тишина кънти по този въпрос, както оглушително думкаха тъпаните. А има какво да се пита по въпроса, не е да няма.  Не научиха ли от прокуратурата или временна анкетна комисия в парламента поне името на „телефонния терорист“, опитал да издуха Силвия Великова, та да ни го кажат, ако може. Да бъдат така любезни, както и симпатични, да вземат да го споделят. Нямаме никакъв шанс… Те чудесно знаят кой е всъщност, Силвето им го е казала,

  името му е табу ли?

Може и така да е, има много такива примери в летописите.  Световната история помни подобни табута. Употребяването на името на императора и неговите предци е било строго табуирано в древната китайска традиция например. Ама ние не сме древни китайци, никакви китайци не сме даже,  поне на този етап.  Искаме да знаем някои работи. Не можеш да прикриваш такава безпримерна наглост със „следствена тайна“ или друга удобна опаковка за недосегаемост. А и 

ТОЙ/ТЯ не е китайски император

 КОЙ накара цял генерален директор на БНР да трепери за работата си като самотен лист в прерийна буря.  Истина ли е, че това е самата пиарка на Ахмед Доган, бившата, да ме прощавате за грешката, сега виден депутат от ДПС, занимаваща се с…културата и медиите. Същата, която един път каза, че Националният дворец на културата не е място за култура, така било по закон. Закон, писан от подобни на нея, без съмнение.  "Кой най-вероятно е Той", както находчиво писаха едни колеги. Той е, много ясно…

КОЙ да е?

Живеем като койоти в Дивия запад, защото позволяваме да ни третират като такива. Което ми напомня, че един престарял индианец от племето дакота, наричан Дейв Белоглавия орел, казва във филма "Нито вълк - нито куче" :  „Когато белите хора печелеха, го наричаха победа. Когато ние печелихме, го наричаха масово клане. Когато се бореха за свобода, го наричаха революция. Когато ние се борехме за свобода го наричаха метеж.“ Или беше бунт… Все едно… Чудесен пример за изкуството на пропагандата, още в зародиша му в ново време…При Сталин и Хитлер то достига върховете си, което ясно си личи и по многото трайно промити мозъци и у нас. Подобен ефект успяха да постигнат и 

пленените и контролираните медии 

с пропагандата си на наша земя, вмъквайки между достоверни факти брутално манипулирана информация, която дезориентира голяма част от обществото и го разделя фатално на зомбирани и незомбирани екземпляри, вкопчени един в друг със зъби и нокти..  Съвсем очевидно е, че това не се прави току-така, а с някаква определена цел, която е най-малко пълно овладяване на територията, наречена България. Тотално завладяване, безмилостно. Не е изключено и наистина да се гони смяна на геополитическата й ориентация в посока Кремъл. А тази тънка работа очевидно  не е поверена на Николай Малинов И не него трябва да разследват. Ако някой вече изобщо помни скандала с шефа на „Русофили“, който избухна съвсем неотдавна.

Но пък нали Путин го награди

 Силно впечатление ми направи един текст на политолога Даниел Смилов, публикуван от Дойче веле, който е озаглавен „България: как републиката неусетно умира“. Забележителен разказ за източването на кръвта на същата тази република.  Там той пише: „Републиките - още от времето на Аристотеловата “полития” или римската res publica - са крехка форма на управление, което може да се изроди в  тирания или олигархия  В историята тънката нишка на обществения интерес често е била късана, а “общото дело” е деградирало до частно начинание на безскрупулни и арогантни индивиди, алчни за власт и богатства. Традиционно това се случва с  преврат, кръв и насилие  Днес обаче републиката е заплашена и от други видове смърт. Българският опит от последните години трябва да ни направи особено бдителни по отношение на три вида неусетна евтаназия, на която може да бъде подложена чистата и свята република..

Нежна смърт чрез задушаване…

Не бих се обзаложил обаче, че ще е нежна Нежно е само началото…. Смилов пише също за „раздухване на масови паранои (“откраднати” семейни ценности, норвежци, Истанбулска конвенция, кемтрейлс и т.н.), които водят до неуправляемост на обществата“ и %дискредитиране на самата идея за република% като елементи на хибридната война на Путин. Точно Аристотел забелязва, апропо, че олигархията се стреми да управлява независимо от избори и  закони, като пише и за  изборната тирания, основана на закона  Челният опит на Путин в тази насока очевидно е пътеводната звезда на нашите тарикати и кандидат-тирани и политикани, още повече, че Кремъл не крие мераците си да доминира на Балканите , като обособи някакъв „православен“ руски свят тук и сега.    Като се върнахме до Аристотел, да си спомним и прочутата реч срещу заговорника Катилина, реч на самия Марк Тулий Цицерон, която той произнася пред Сената в качеството си на консул, когото искат да убият, за да заграбят властта:

O tempora, o mores- Ще рече:

„О, времена, о нрави!

Всички тия злодейски кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив! Жив ли, какво говоря? Той идва в Сената, присъства на заседанията на Републиката и в ума си избира между нас и обрича на погибел нови жертви…..”, казва Цицерон Това е положението и у нас. Сенатът знае, консулът вижда как някой души републиката и си трае.  Мислят за собствените си кожи Може да са минали 2000 години, но нищо не се е променило особено, поне у нас. Само дето имаме екстри като радио, телевизия и интернет, но се оказва, че не е трудно те да бъдат пленени и превърнати в гориво за пропагандата.

 Луций Сергий Катилина е тук

Крои планове, малко е наедрял и не ходи чак толкова често на заседанията, но разликите спират до тук. Цицерон навремето го обвинява в заговор, целящ да го убие и да заграби властта, дори подозирал, че иска да доведе чужда армия. Сега пак е така, само дето никой не смее да го обвинява. Е, Катилина не успява, но пък Марк Антоний успява да наложи проскрибирането и екзекуцията на Цицерон. На 7 декември 43-та година   последният е убит с меч, докато бягал от Италия, а главата и ръцете му са отрязани и поставени на Форума на Рим по нареждане на бъдещия любим на Клеопатра. Подобна диващина по отношение на политически великан имаме и в българската история.  Марк Антоний обаче също свършва зле, както е известно.   Не винаги стават диктатори онези, които се гласят за такива. Кандидатите обикновено също падат жертва.  
Категория: Политика
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.11.2019 22:22
imageСветослав Пинтев   faktor.bg

Евгения Радилова-Ени е една от първите адреналинки в  "Господари на ефира", а днес вече жъне и много сериозни режисьорски и актьорски успехи в САЩ. Например  видеото й True Paradise бе  сред финалистите на фестивала "Los Angeles CineFest" и в селекцията на престижния Los Angeles Independent Film Festival". Върна  в България съвсем наскоро, а след дни ще ви разкажем и защо. Започнахме разговора още, когато си беше в Щатите, но той продължава…  

- Ени, натрупа доста сериозни режисьорски успехи в Съединените щати за кратко време, как стана така изведнъж? 

  - Това е най-вълнуващото. Беше много странно.. Започнах да режисирам преди около две години и просто като един ураган се развихри кариерата ми на режисьор, спечелих  няколко престижни награди на важни фестивали. Започна се от първото музикално видео, което направих с моята вече партньорка, то  помогна и да създадем компанията си, която се казва IDareProductions. С това видео спечелихме три фестивала за музикално видео - един в Ню Йорк, един в Лос Анджелис и един в Маями. Просто не можехме да повярваме на успеха, който постигнахме, защото го направихме абсолютно сами, със собствен бюджет, със собствени костюми. Аз научих някой от танцьорките как да въртят огньове, само за видеото. Те бяха много развълнували от това преживяване. Направихме наистина невероятно видео, което се прие много добре, но най-важното е , че  разбрах каква любов имам към този вид творчество. Разбрах  също, че сам можеш да си създадеш проект, който да бъде успешен.image При актьорското майсторство доста често трябва да чакаш, да минаваш през кастинги. Има различни начини, чрез които ти показваш и доказваш работата си. Те отнемат доста време, а в режисирането и продуцирането няма кого да чакаш и действаш. Така създадохме много проекти- шест филма и две музикални видеа. - На каква тема са те?  -Първият филм, които аз написах продуцирах и режисирах се казва „Патрик“. Той сега спечели първата награда на един фестивал… Кой беше този фестивал, взех да ги бъркам (смее се). Обявиха ме и за един от най-добрите режисьори на 2018 година. imageТова беше невероятно признание, защото е за първия ми филм. Той е за един възрастен актьор, който е истинска легенда на Бродуей. Наистина се казва Патрик, кръстих филма на него. Историята всъщност започна от една случка, която стана пред ВИТИЗ, преди много години, когато учех там.  Много интересно  е, ще  ти разкажа това, защото всичко това започва  от България. Просто тогава запомних тази  случка и написах разказ по нея. Сега  го използвах в този филм, след толкова  години..  

- Защо направо не разкажеш тази случка?  

- Да, разбира се,. Докато учех във ВИТИЗ, Александър Събев, който ми беше преподавател в този момент по режисура, ми даде две задачки, много интересни. Едната беше да запомним някаква случка, която ни е привлякла вниманието на улицата и да я опишем. Интересът ми прикова още първата случка, която видях, като излязох от Института. Бяхме в пауза между часовете във ВИТИЗ, слязох долу да си взема една пица, едно парче, много добре си го спомням. Докато си ям пицата съм застанала точно до пешеходната пътека и виждам един дядо, който едвам-едвам ходи, прави една стъпчица с треперещи краченца. imageПочти не може да направи крачка, а трябва да пресече улицата. Става зелено, той се опитва да върви, но ходи толкова бавно, че светва червено и той вече трябва да се върне обратно.  Това беше истинска борба с пресичането на улицата от този човек, продължи доста дълго време . Замислих се как един човек не може и една улица да пресече след целия си достоен живот,  как  големите неща стават толкова малки, а  малките неща стават толкова големи.  Написах един разказ с тези размисли и той стана основата на филма „Патрик“. 
- А с  истинския Патрик, на когото си кръстила първия си филм, къде се запозна? Той така ли се казва всъщност?   - Да, Патрик Болдоф. Когато аз отидох в актьорското студио в Ню Йорк на  Ал Пачино и Елън Бърнстейн, от 1500 души избраха само трима артисти, аз бях една от тях. Това стана преди 3 години. След това Елън Бърнстейн, която е един изключителен човек и артист, гигант в професията, носителка на „Оскар“, ме покани да играя нейна дъщеря в постановката „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов в студиото им. На тази сцена аз се запознах с Патрик. Ние имахме доста известни личности там, но аз просто се влюбих в него и някак  така се завъртяха нещата, че написах тази история за него, като я обогатих, разбира се. Вплетох и  случката от България. Самата история е за един бродуейски актьор, който трябва да си получи награда за живот и творчеството. Той живее много близо до „Таймс скуеър“ и до театъра и решава да не взима никакви таксита, да не използва никакви бастуни, защото е много горд, за да отиде дотам. Когато вече е стигнал до „Таймс скуеър“, което е центърът на Ню Йорк, един космополитен град,  в някакъв смисъл е и център на света, той не може да пресече. Просто не успява,  пропуска си церемонията. Няма да казвам какво точно се случва накрая.... 
- С Патрик сте се запознали на сцената, а друг като него си видяла пред ВИТИЗ. Интересна е тази история…  Какво излиза, Патрик живее и на „Раковски в София, и до „Таймс Скуеър“ “в Ню Йорк.  
- Да, точно така. Това е супер трактовка, да ти кажа, не се бях замисляла по този начин за това.  Ще го запомня и ще го използвам, ако може. Аз играех Аня, дъщерята на Елън Бърнстейн във „Вишнева градина“, той играеше пощальона. Дадоха му малка роличка, защото е много възрастен. Има една сцена, в която на бал се събират най-добрите приятели на семейството. Най-малката дъщеря Аня, т.е. аз, танцува с пощальона, който се играеше от Патрик. Така се запознахме тогава. Ние се виждаме постоянно в студиото, защото това е една лаборатория, в която непрекъснато репетираме или правим разни шоу-програми.  Това е едно много известно място, безценно за актьорите. Друга такава лаборатория за актьори няма в света. Преподава се по Станиславски и Лий Страстбърг, който развива школата на Станиславски в Америка. Лий Страстбърг създава тази школа, защото казва, че актьорското майсторство е  единствената професия, която не може да се практикува или да се тренира вкъщи. Трябва да имаш публика, тогава ученето е най-истинско, иначе не става. С тази идея той създава това  студиото където всички актьори седят и гледат работата на колегите си, като я коментират. Трябва, разбира се, да е много конструктивна критика, не може просто да си говориш каквото искаш. Така ние се учим и на критика и на различни техники. imageimageimageimage
  - Какво се изисква от актьорите там?

  - Там не искат да виждат готова работа, а процеса. Участниците се записват с година напред. Вторниците и петъците, по два часа, в това студио моделират световноизвестни артисти като  Ал Пачино ,,Елън Бърнстейн,  Алек Болдуин, Стивън Ян.  Ти просто работиш, без да трябва да даваш пари за това нещо.   

- Работиш по много интересни проекти в момента, кои са най-важните за теб?  

- Да наистина са много. Вторият ми филм, на който написах сценария, ще излезе скоро. Казва се „Ел Кавил“, името на героя. Идеята пак идва от ВИТИЗ, което е много странно. Пак от този час на Александър Събев, на който той ни даде две задачки.   Филмът е за обущар, който е на улицата и обича работата си повече от всичко на света, но хората около него нямат време да повярват… Искаме да наблегнем на старата традиция, на виждането за класата на човек и да напомним това как обувките придават настроение, че само една минута, ако отделиш, за да изчистят обувките ти, ще промениш целия си ден нататък.  Горе-долу това е, един забързан Чарли Чаплин стил, но с цветове. Заснех и едно музикално видео на българската певица и писателка Рада, цялото й име е Рада Ангелова. Тя работи от много време в САЩ и са запознахме тук. Направих нейното първо музикално видео, което се казва „Нищо не се променя“. То ще излезе най-късно това лято. С нея също мислим за филм. Тя написа една история, аз ще работя върху сценария и се надявам да снимаме това лято или най-късно следващото в България, на морето, късометражен филм.   

- Дочух, че ще снимаш филм и за някакво за човек от „Уолстрийт“ и някакво прасенце, що за история е това?   - Да, ще снимам  първия си пълнометражен филм това лято. Аз ще съм копродуцент и ко режисьор на моя невероятен приятел Майкъл Тознър, който снима всичките ми проекти досега, той дойде и в Китай с мен.    Ние просто някак се събрахме и станахме един отбор, който работи постоянно заедно. Той написа един сценарий, който се казва „Бейкън“. Вече сме намерили пари за половината филм. В края на лятото, началото на есента ще започнем снимките на този първи мой пълнометражен филм и това много ме вълнува. Става въпрос за един 32 годишен бизнесмен от „Уолстрийт“, който е направо гений, прави много пари. Предвижда, че ще стане една война съвсем скоро и целия свят ще пропадне финансово, особено Америка. Жена му я застрелват при обир в един магазин, става по грешка.   Той решава да вземе детето си и да отидат в планината, да живеят тих живот. Там срещат едно прасенце, което наричат Бейкън. 
Какво се случва с прасенцето, както и с Доналд Тръмп, четете във 

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/adrenalinkata-rezhisyor-eni-tramp-ni-dade-shah-i-mat
imageimage
   
Категория: Новини
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 16.02.2019 23:15
image



Светослав Пинтев 
   

Македонският премиер Зоран Заев  разправя за цар Самуил: „Като четем учебниците – той е син на Господ! Значи не е бил македонец, нито е бил българин, така че е общ“.  Ум да ти зайде направо. Целиот македонски народ сигурно е давал заето два дни след това изявление. Въобще… Тази работа с Божествената намеса е дебела.  Даже отвъд Океана. Много американци мислели бай Тръмп за поставен лично от всемогъщия Бог. Няма майтап. Оранжевия, както му викат някои бил   

протеже на Всевишния

  Вижте какво пише анализаторът Клаус-Дитер Франкенбергер от Дойче веле: „В религиозното начало е присъщо на САЩ още от тяхното създаване: гражданско-религиозните елементи, аналогиите със стария Завет и позоваването на Бога са вплетени в тяхната политическа култура - както в никоя друга западна държава.  Често границите на фанатизма обаче са размити. Евангелистките християни са много важна част от републиканския електорат. Повечето от тези християни гласуваха за Доналд Тръмп и са доволни от неговото представяне като президент. Към тази основна клиентела се обърна говорителка на Тръмп в интервю за едно християнско радио. Тя вярва, че Бог е пожелал Доналд Тръмп да стане президент. И докато това изявление предизвиква подигравки сред неговите противници, много от неговите поддръжници вярват на това и го приемат за факт. Представете си го само: Тръмп, а с това и политиката му, са Божията воля, а противниците му, които я отричат, са Дяволът? Да горят дано!“       Остава да започне лов на вещици, в буквалния смисъл , после да приготвят кладите. И това става в двадесет и първи век, в  най-могъщата икономически, технически, политически и не знам какво още страна, която е изпратила   

 дузина хора на Луната

  А се гласи да изпрати и на Марс. Защото чиста глупост е легендата , разпространявана отк любителите на световната конспирация, че американците не са стъпвали на луната. Кажете, на който я повтаря, че е пълен малоумник.    Между 1967 – 1972 г. е имало тамън 17 мисии на програмата „Аполо“ от които 6 полета (1969 – 1972 г.) са с успешно кацане на Луната. Общо 12 астронавти от САЩ са стъпвали  там: Нийл Армстронг, Едуин Олдрин, Чарлс Конрад, Алън Бийн, Алън Шепърд, Едгар Митчъл, Дейвид Скот, Джеймс Ъруин, Джон Йънг, Чарлс Дюк, Юджийн Сърнън и Харисън Шмит.  Та е  опасно бай Тръмп да седи начело на тази могъща държава. Миналата седмица го уличиха, че се е срещал насаме с Путин и той обърна палачинката. Може като нищо да му хрумне да унищожи доказателствата, че е вербуван от руснаците, като им прати няколко ракети. И    финита ла комедия на Синята планета   Ще затрият човешката цивилизация тия цървули, ей.

image
"Ще предприемем разработване на наши собствени опции за военен отговор и ще работим с НАТО и другите ни съюзници и партньори, за да не позволим на Русия да извлече каквото и да било военно предимство от своето противозаконно поведение", се казва в комюникето, разпространено от Белия дом.   


Американското президентство дебело подчертава, че съюзниците от НАТО напълно подкрепят САЩ, защото разбират заплахата, която представляват нарушенията от Русия и рисковете за оръжейния контрол от пренебрегването на нарушаването на договори. В Руската федерация по върховете са още по-луди. Добре, че обикновените хора започват да влизат в час и да се усещат, че ги тикат към пропастта.  Руснаците, които изпратиха първия човек в Космоса, са на път да разберат, че Путин не е поставен от Бога   

цар-батюшка 
 

Вече повечето хора са му много гневни. Особено след пенсионната реформа, която им спретна, да се пенсионират като навършат средната възраст за живот на руснаците,   рейтингът му се срути главоломно, а в социалните мрежи вече го ругаят свирепо. Критиките срещу него вече са жестоки, да не кажа брутални. Опозиционният лидер Алексей Навални дори го обяви за шеф на бандата, която краде милиарди от „Газпром“, а и от къде ли още не. Впрочем историята на един от  крадците в „Газпром“ е много показателна за това как свършват тези работи.     Арестуваният в Съвета на Федерациите сенатор от Карачаево-Черкеска автономна република  Рауф Арашуков е станал министър на същата  тази област на 22 години, а дори не е завършил училище, съобщи руският опозиционен лидер Алексей Навални в ежеседмичното си видео миналия четвъртък.  Сега всички се отрекоха от сенатора, а допреди 3 дни всички го обожаваха, обичаше го Рамазан Кадиров и го наричаше „брат“, обожаваха го шоузвездите, обожаваше го партията на Путнин „Единна Русия“, началствата н всички институции. уверява той. Причината-приказното му богатство.

image А сега Рамазан Кадиров си е махнал от „Инстаграм“ снимките с  Арашуков.      Шефът на следствения комитет Александър Бастрикин е бил постоянен гост на Арашуков в продължение на години, ял е шашлици, пил е вино, водчица, но сега твърди, че ги консумирал "без удоволствие. Той многократно е виждал колекция от оръжия и злато , които сега властите показват по телевизията, приказните богатства на обвиняемия, които не съответстват на доходите му, но не е направил нищо.    "Семейството на Арашуков е убивало хора, крало е милиарди от "Газпром", докато шефът на следствения комитет им гостува", отбелязва Навални. "Аз правих разследване за чудовищните кражби в "Газпром" преди години, но никой не ми обърна внимание. Защото кражбите там се ръководят от Путин, Владимир Владимирович", казва Навални.  Какво да ви кажа. Бог да пази този свят…  
Категория: Новини
Прочетен: 1093 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 13.02.2019 14:48
 Интервю на Светослав Пинтев
Faktor.bg    Евгения Радилова-Ени е една от първите адреналинки в  "Господари на ефира", а днес вече жъне и много сериозни режисьорски и актьорски успехи в САЩ. Например  видеото й True Paradise бе  сред финалистите на фестивала "Los Angeles CineFest" и в селекцията на престижния Los Angeles Independent Film Festival". Върна се в България снощи, а след дни ще ви разкажем и защо. Започнахме разговора, когато си беше в Щатите, но той продължава…
  - Ени, натрупа доста сериозни режисьорски успехи в Съединените щати за кратко време, как стана така изведнъж? 
  - Това е най-вълнуващото. Беше много странно. Започнах да режисирам преди около две години и просто като един ураган се развихри кариерата ми на режисьор, спечелих  няколко престижни награди на важни фестивали. Започна се от първото музикално видео, което направих с моята партньорка, то  помогна и да създадем компанията си, която се казва IDareProductions. С това видео спечелихме три фестивала за музикално видео - един в Ню Йорк, един в Лос Анджелис и един в Маями. Просто не можехме да повярваме на успеха, който постигнахме, защото го направихме абсолютно сами,  със собствен бюджет, със собствени костюми. Аз научих някой от танцьорките как да въртят огньове, само за видеото. Те бяха много развълнували от това преживяване. Направихме наистина невероятно видео, което се прие много добре, но най-важното е, че  разбрах каква любов имам към този вид творчество. Разбрах  също, че сам можеш да си създадеш проект, който да бъде успешен.   image При актьоimageското майсторство доста често трябва да чакаш, да минаваш през кастинги. Има различни начини, чрез които ти показваш и доказваш работата си. Те отнемат доста време, а в режисирането и продуцирането няма кого да чакаш и направо действаш. Така създадохме много проекти- шест филма и две музикални видеа.

- На каква тема са те? 
  - Първият филм, които аз написах, продуцирах и режисирах се казва „Патрик“. Той сега спечели първата награда на един голям фестивал… Кой беше този фестивал, взех да ги бъркам (смее се). Обявиха ме и за един от най-добрите режисьори на 2018 година. Това беше невероятно признание, защото е за първия ми филм. Той е за един възрастен актьор, който е истинска легенда на Бродуей. Наистина се казва Патрик, кръстих филма на него. Историята всъщност започна от една случка, която стана пред ВИТИЗ, преди много години, когато учех там.  Много интересно  е, ще  ти разкажа това, защото всичко започва  от България. Просто тогава запомних тази  случка и написах разказ по нея. Сега  го използвах в този филм, след толкова  години..  

- А с  истинския Патрик, на когото си кръстила първия си филм, къде се запозна? Той така ли се казва всъщност?   - Да, Патрик Болдоф. Когато  отидох в актьорското студио в Ню Йорк на  Ал Пачино и Елън Бърнстейн, от 1500 души избраха само трима артисти, аз бях една от тях. Това стана преди 3 години. След това Елън Бърнстейн, която е един изключителен човек и артист, гигант в професията, носителка на „Оскар“, ме покани да играя нейна дъщеря в постановката „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов в студиото им. На тази сцена аз се запознах с Патрик. Ние имахме доста известни личности там, но аз просто се влюбих в него и някак така се завъртяха нещата, че написах тази история за него, като я обогатих, разбира се. Вплетох и  случката от България.image Самата история е за един бродуейски актьор, който трябва да си получи награда за живот и творчеството. Той живее много близо до „Таймс скуеър“ и до театъра и решава да не взима никакви таксита, да не използва  бастун, защото е много горд, иска да отиде дотам сам. Когато вече е стигнал до „Таймс скуеър“, което е центърът на Ню Йорк, един космополитен град,  в някакъв смисъл е и център на света, той не може да пресече. Просто не успява,  пропуска си церемонията. Няма да казвам какво точно се случва накрая,  за да остане малко любопитство у хората, които ще го гледат, но се случва нещо, от което той разбира, че има по-важни неща от церемонията, от голямото признание и наградата в този живот, че чисто човешката връзка е много по-важна. Накрая му помагат, но и това няма да издавам. Главното послание на филма е, че понякога си мислим, че големите неща са по важни, а се оказва, че накрая връзката между хората остава най-важното нещо.
- С Патрик сте се запознали на сцената, а друг като него си видяла пред ВИТИЗ. Интересна е тази история…  Какво излиза, Патрик живее и на „Раковски” в София, и до „Таймс Скуеър“ “в Ню Йорк.   - Да, точно така. Това е супер трактовка, да ти кажа, не се бях замисляла по този начин.  Ще го запомня и ще го използвам, ако може. Аз играех Аня, дъщерята на Елън Бърнстейн във „Вишнева градина“, той играеше пощальона. Дадоха му малка роличка, защото е много възрастен. Има една сцена, в която на бал се събират най-добрите приятели на семейството. Най-малката дъщеря Аня, т.е. аз, танцува с пощальона, който се играеше от Патрик. Така се запознахме тогава. Ние се виждаме постоянно в студиото, защото това е една лаборатория, в която непрекъснато репетираме или правим разни шоу-програми.  Това е едно много известно място, безценно за актьорите.    image   Друга такава лаборатория за актьори няма в света. Преподава се по Станиславски и Лий Страстбърг, който развива школата на Станиславски в Америка.    - Работиш по много интересни проекти в момента, кои са най-важните за теб?   - Да наистина са много. Вторият ми филм, на който написах сценария, ще излезе скоро. Казва се „Ел Кавил“, името на героя. Идеята пак идва от ВИТИЗ, което е много странно. Пак от този час на Александър Събев, в който той ни даде две задачки.   Филмът е за обущар, който е на улицата и обича работата си повече от всичко на света, но хората около него нямат време да повярват… Искаме да наблегнем на старата традиция, на виждането за класата на човек и да напомним това как обувките придават настроение, че само една минута, ако отделиш, за да изчистят обувките ти, ще промениш целия си ден нататък.  Горе-долу това е, един забързан Чарли Чаплин стил, но с цветове. image   Заснех и едно музикално видео на българската певица и писателка Рада, цялото й име е Рада Ангелова. Тя работи от много време в САЩ и са запознахме тук. Направих нейното първо музикално видео, което се казва „Нищо не се променя“. То ще излезе най-късно това лято. С нея също мислим за филм. Тя написа една история, аз ще работя върху сценария и се надявам да снимаме това лято или най-късно следващото в България, на морето, късометражен филм.   

- Дочух, че ще снимаш филм и за някакъв човек от „Уолстрийт“ и някакво прасенце, що за история е това?
 
- Да, ще снимам  първия си пълнометражен филм това лято. Аз ще съм копродуцент и корежисьор на моя невероятен приятел Майкъл Тознър, който снима всичките ми проекти досега, той дойде и в Китай с мен.    Ние просто някак се събрахме и станахме един отбор, който работи постоянно заедно. Той написа сценарий, който се казва „Бейкън“. Вече сме намерили пари за половината филм. В края на лятото, началото на есента, ще започнем снимките на този първи мой пълнометражен филм и това много ме вълнува. Става въпрос за един 32 годишен бизнесмен от „Уолстрийт“, който е направо гений, прави много пари. Предвижда в един момент, че ще стане една война съвсем скоро и целия свят ще пропадне финансово, особено Америка. Жена му я застрелват при обир в един магазин, става по грешка.   Той решава да вземе детето си и да отидат в планината, да живеят тих живот. Там срещат едно прасенце, което наричат Бейкън.  То им променя мисленето за живота, мисленето за отношенията с другите хора, за ценностите в живота. Много теми са засегнати.image   - Как вижда актрисата и режисьор Ени това, което става в САЩ, а и по света, вълнува ли я то или я вълнува само работата й,  както е при много хора на изкуството?   
- Не мога да не се вълнувам. То става все по-невъзможно да не се вълнуваш и да не се интересуваш. Аз бях в Ню Йорк, когато встъпи в длъжност първият черен президент Барак Обама. Това беше  много интересно, защото виждаш как реагира една друга част на народа, която до сега не е била подкрепяна особено, как се съюзяват   стават едно цяло, как хората започват да си помагат. Това, което се случва сега е някаква абсолютна трагикомедия. Ние всички сме в шах и мат. Никой не може да повярва, че се случва това, което се случва. За съжаление, изходите са два. Или ние ще надделеем, хората с малко разум, с творчески дух и разбиране на тоя живот, или материалистите, които просто завземат нечовешки света. Имам чувството, че в САЩ хората със собствено мислене ще надделеят.

Как се работи в студиото на Ал Пачино и още от историите на ЕНИ:  
Категория: Изкуство
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 10.02.2019 12:27
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31