Светослав Пинтев   

Чудя се какво става с разследването за политически натиск върху ръководството и журналистите от БНР? Пълна тишина кънти по този въпрос, както оглушително думкаха тъпаните. А има какво да се пита по въпроса, не е да няма.  Не научиха ли от прокуратурата или временна анкетна комисия в парламента поне името на „телефонния терорист“, опитал да издуха Силвия Великова, та да ни го кажат, ако може. Да бъдат така любезни, както и симпатични, да вземат да го споделят. Нямаме никакъв шанс… Те чудесно знаят кой е всъщност, Силвето им го е казала,

  името му е табу ли?

Може и така да е, има много такива примери в летописите.  Световната история помни подобни табута. Употребяването на името на императора и неговите предци е било строго табуирано в древната китайска традиция например. Ама ние не сме древни китайци, никакви китайци не сме даже,  поне на този етап.  Искаме да знаем някои работи. Не можеш да прикриваш такава безпримерна наглост със „следствена тайна“ или друга удобна опаковка за недосегаемост. А и 

ТОЙ/ТЯ не е китайски император

 КОЙ накара цял генерален директор на БНР да трепери за работата си като самотен лист в прерийна буря.  Истина ли е, че това е самата пиарка на Ахмед Доган, бившата, да ме прощавате за грешката, сега виден депутат от ДПС, занимаваща се с…културата и медиите. Същата, която един път каза, че Националният дворец на културата не е място за култура, така било по закон. Закон, писан от подобни на нея, без съмнение.  "Кой най-вероятно е Той", както находчиво писаха едни колеги. Той е, много ясно…

КОЙ да е?
Живеем като койоти в Дивия запад, защото позволяваме да ни третират като такива. Което ми напомня, че един престарял индианец от племето дакота, наричан Дейв Белоглавия орел, казва във филма "Нито вълк - нито куче" :  „Когато белите хора печелеха, го наричаха победа. Когато ние печелихме, го наричаха масово клане. Когато се бореха за свобода, го наричаха революция. Когато ние се борехме за свобода го наричаха метеж.“ Или беше бунт… Все едно… Чудесен пример за изкуството на пропагандата, още в зародиша му в ново време…При Сталин и Хитлер то достига върховете си, което ясно си личи и по многото трайно промити мозъци и у нас. Подобен ефект успяха да постигнат и 

пленените и контролираните медии 

с пропагандата си на наша земя, вмъквайки между достоверни факти брутално манипулирана информация, която дезориентира голяма част от обществото и го разделя фатално на зомбирани и незомбирани екземпляри, вкопчени един в друг със зъби и нокти..  Съвсем очевидно е, че това не се прави току-така, а с някаква определена цел, която е най-малко пълно овладяване на територията, наречена България. Тотално завладяване, безмилостно. Не е изключено и наистина да се гони смяна на геополитическата й ориентация в посока Кремъл. А тази тънка работа очевидно  не е поверена на Николай Малинов И не него трябва да разследват. Ако някой вече изобщо помни скандала с шефа на „Русофили“, който избухна съвсем неотдавна.

Но пък нали Путин го награди

 Силно впечатление ми направи един текст на политолога Даниел Смилов, публикуван от Дойче веле, който е озаглавен „България: как републиката неусетно умира“. Забележителен разказ за източването на кръвта на същата тази република.  Там той пише: „Републиките - още от времето на Аристотеловата “полития” или римската res publica - са крехка форма на управление, което може да се изроди в  тирания или олигархия  В историята тънката нишка на обществения интерес често е била късана, а “общото дело” е деградирало до частно начинание на безскрупулни и арогантни индивиди, алчни за власт и богатства. Традиционно това се случва с  преврат, кръв и насилие  Днес обаче републиката е заплашена и от други видове смърт. Българският опит от последните години трябва да ни направи особено бдителни по отношение на три вида неусетна евтаназия, на която може да бъде подложена чистата и свята република..

Нежна смърт чрез задушаване…

Не бих се обзаложил обаче, че ще е нежна Нежно е само началото…. Смилов пише също за „раздухване на масови паранои (“откраднати” семейни ценности, норвежци, Истанбулска конвенция, кемтрейлс и т.н.), които водят до неуправляемост на обществата“ и %дискредитиране на самата идея за република% като елементи на хибридната война на Путин. Точно Аристотел забелязва, апропо, че олигархията се стреми да управлява независимо от избори и  закони, като пише и за  изборната тирания, основана на закона  Челният опит на Путин в тази насока очевидно е пътеводната звезда на нашите тарикати и кандидат-тирани и политикани, още повече, че Кремъл не крие мераците си да доминира на Балканите , като обособи някакъв „православен“ руски свят тук и сега.    Като се върнахме до Аристотел, да си спомним и прочутата реч срещу заговорника Катилина, реч на самия Марк Тулий Цицерон, която той произнася пред Сената в качеството си на консул, когото искат да убият, за да заграбят властта:

O tempora, o mores- Ще рече:

„О, времена, о нрави!

"  Всички тия злодейски кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив! Жив ли, какво говоря? Той идва в Сената, присъства на заседанията на Републиката и в ума си избира между нас и обрича на погибел нови жертви…..”, казва Цицерон Това е положението и у нас. Сенатът знае, консулът вижда как някой души републиката и си трае.  Мислят за собствените си кожи Може да са минали 2000 години, но нищо не се е променило особено, поне у нас. Само дето имаме екстри като радио, телевизия и интернет, но се оказва, че не е трудно те да бъдат пленени и превърнати в гориво за пропагандата.

 Луций Сергий Катилина е тук

Крои планове, малко е наедрял и не ходи чак толкова често на заседанията, но разликите спират до тук. Цицерон навремето го обвинява в заговор, целящ да го убие и да заграби властта, дори подозирал, че иска да доведе чужда армия. Сега пак е така, само дето никой не смее да го обвинява. Е, Катилина не успява, но пък Марк Антоний успява да наложи проскрибирането и екзекуцията на Цицерон. На 7 декември 43-та година   последният е убит с меч, докато бягал от Италия, а главата и ръцете му са отрязани и поставени на Форума на Рим по нареждане на бъдещия любим на Клеопатра. Подобна диващина по отношение на политически великан имаме и в българската история.  Марк Антоний обаче също свършва зле, както е известно.   Не винаги стават диктатори онези, които се гласят за такива. Кандидатите обикновено също падат жертва.  

Светослав Пинтев     

Македонският премиер Зоран Заев  разправя за цар Самуил: „Като четем учебниците – той е син на Господ! Значи не е бил македонец, нито е бил българин, така че е общ“.  Ум да ти зайде направо. Целиот македонски народ сигурно е давал заето два дни след това изявление. Въобще… Тази работа с Божествената намеса е дебела.  Даже отвъд Океана. Много американци мислели бай Тръмп за поставен лично от всемогъщия Бог. Няма майтап. Оранжевия, както му викат някои бил   

протеже на Всевишния

  Вижте какво пише анализаторът Клаус-Дитер Франкенбергер от Дойче веле: „В религиозното начало е присъщо на САЩ още от тяхното създаване: гражданско-религиозните елементи, аналогиите със стария Завет и позоваването на Бога са вплетени в тяхната политическа култура - както в никоя друга западна държава.  Често границите на фанатизма обаче са размити. Евангелистките християни са много важна част от републиканския електорат. Повечето от тези християни гласуваха за Доналд Тръмп и са доволни от неговото представяне като президент. Към тази основна клиентела се обърна говорителка на Тръмп в интервю за едно християнско радио. Тя вярва, че Бог е пожелал Доналд Тръмп да стане президент. И докато това изявление предизвиква подигравки сред неговите противници, много от неговите поддръжници вярват на това и го приемат за факт. Представете си го само: Тръмп, а с това и политиката му, са Божията воля, а противниците му, които я отричат, са Дяволът? Да горят дано!“       Остава да започне лов на вещици, в буквалния смисъл , после да приготвят кладите. И това става в двадесет и първи век, в  най-могъщата икономически, технически, политически и не знам какво още страна, която е изпратила   

 дузина хора на Луната

  А се гласи да изпрати и на Марс. Защото чиста глупост е легендата , разпространявана отк любителите на световната конспирация, че американците не са стъпвали на луната. Кажете, на който я повтаря, че е пълен малоумник.    Между 1967 – 1972 г. е имало тамън 17 мисии на програмата „Аполо“ от които 6 полета (1969 – 1972 г.) са с успешно кацане на Луната. Общо 12 астронавти от САЩ са стъпвали  там: Нийл Армстронг, Едуин Олдрин, Чарлс Конрад, Алън Бийн, Алън Шепърд, Едгар Митчъл, Дейвид Скот, Джеймс Ъруин, Джон Йънг, Чарлс Дюк, Юджийн Сърнън и Харисън Шмит.  Та е  опасно бай Тръмп да седи начело на тази могъща държава. Миналата седмица го уличиха, че се е срещал насаме с Путин и той обърна палачинката. Може като нищо да му хрумне да унищожи доказателствата, че е вербуван от руснаците, като им прати няколко ракети. И    финита ла комедия на Синята планета   Ще затрият човешката цивилизация тия цървули, ей.


"Ще предприемем разработване на наши собствени опции за военен отговор и ще работим с НАТО и другите ни съюзници и партньори, за да не позволим на Русия да извлече каквото и да било военно предимство от своето противозаконно поведение", се казва в комюникето, разпространено от Белия дом.   


Американското президентство дебело подчертава, че съюзниците от НАТО напълно подкрепят САЩ, защото разбират заплахата, която представляват нарушенията от Русия и рисковете за оръжейния контрол от пренебрегването на нарушаването на договори. В Руската федерация по върховете са още по-луди. Добре, че обикновените хора започват да влизат в час и да се усещат, че ги тикат към пропастта.  Руснаците, които изпратиха първия човек в Космоса, са на път да разберат, че Путин не е поставен от Бога   

цар-батюшка   

Вече повечето хора са му много гневни. Особено след пенсионната реформа, която им спретна, да се пенсионират като навършат средната възраст за живот на руснаците,   рейтингът му се срути главоломно, а в социалните мрежи вече го ругаят свирепо. Критиките срещу него вече са жестоки, да не кажа брутални. Опозиционният лидер Алексей Навални дори го обяви за шеф на бандата, която краде милиарди от „Газпром“, а и от къде ли още не. Впрочем историята на един от  крадците в „Газпром“ е много показателна за това как свършват тези работи.     Арестуваният в Съвета на Федерациите сенатор от Карачаево-Черкеска автономна република  Рауф Арашуков е станал министър на същата  тази област на 22 години, а дори не е завършил училище, съобщи руският опозиционен лидер Алексей Навални в ежеседмичното си видео миналия четвъртък.  Сега всички се отрекоха от сенатора, а допреди 3 дни всички го обожаваха, обичаше го Рамазан Кадиров и го наричаше „брат“, обожаваха го шоузвездите, обожаваше го партията на Путнин „Единна Русия“, началствата н всички институции. уверява той. Причината-приказното му богатство.

 А сега Рамазан Кадиров си е махнал от „Инстаграм“ снимките с  Арашуков.      Шефът на следствения комитет Александър Бастрикин е бил постоянен гост на Арашуков в продължение на години, ял е шашлици, пил е вино, водчица, но сега твърди, че ги консумирал "без удоволствие. Той многократно е виждал колекция от оръжия и злато , които сега властите показват по телевизията, приказните богатства на обвиняемия, които не съответстват на доходите му, но не е направил нищо.    "Семейството на Арашуков е убивало хора, крало е милиарди от "Газпром", докато шефът на следствения комитет им гостува", отбелязва Навални. "Аз правих разследване за чудовищните кражби в "Газпром" преди години, но никой не ми обърна внимание. Защото кражбите там се ръководят от Путин, Владимир Владимирович", казва Навални.  Какво да ви кажа. Бог да пази този свят…  

 Интервю на Светослав Пинтев
Faktor.bg    Евгения Радилова-Ени е една от първите адреналинки в  "Господари на ефира", а днес вече жъне и много сериозни режисьорски и актьорски успехи в САЩ. Например  видеото й True Paradise бе  сред финалистите на фестивала "Los Angeles CineFest" и в селекцията на престижния Los Angeles Independent Film Festival". Върна се в България снощи, а след дни ще ви разкажем и защо. Започнахме разговора, когато си беше в Щатите, но той продължава…
  - Ени, натрупа доста сериозни режисьорски успехи в Съединените щати за кратко време, как стана така изведнъж? 
  - Това е най-вълнуващото. Беше много странно. Започнах да режисирам преди около две години и просто като един ураган се развихри кариерата ми на режисьор, спечелих  няколко престижни награди на важни фестивали. Започна се от първото музикално видео, което направих с моята партньорка, то  помогна и да създадем компанията си, която се казва IDareProductions. С това видео спечелихме три фестивала за музикално видео - един в Ню Йорк, един в Лос Анджелис и един в Маями. Просто не можехме да повярваме на успеха, който постигнахме, защото го направихме абсолютно сами,  със собствен бюджет, със собствени костюми. Аз научих някой от танцьорките как да въртят огньове, само за видеото. Те бяха много развълнували от това преживяване. Направихме наистина невероятно видео, което се прие много добре, но най-важното е, че  разбрах каква любов имам към този вид творчество. Разбрах  също, че сам можеш да си създадеш проект, който да бъде успешен.   При актьоското майсторство доста често трябва да чакаш, да минаваш през кастинги. Има различни начини, чрез които ти показваш и доказваш работата си. Те отнемат доста време, а в режисирането и продуцирането няма кого да чакаш и направо действаш. Така създадохме много проекти- шест филма и две музикални видеа.

- На каква тема са те? 
  - Първият филм, които аз написах, продуцирах и режисирах се казва „Патрик“. Той сега спечели първата награда на един голям фестивал… Кой беше този фестивал, взех да ги бъркам (смее се). Обявиха ме и за един от най-добрите режисьори на 2018 година. Това беше невероятно признание, защото е за първия ми филм. Той е за един възрастен актьор, който е истинска легенда на Бродуей. Наистина се казва Патрик, кръстих филма на него. Историята всъщност започна от една случка, която стана пред ВИТИЗ, преди много години, когато учех там.  Много интересно  е, ще  ти разкажа това, защото всичко започва  от България. Просто тогава запомних тази  случка и написах разказ по нея. Сега  го използвах в този филм, след толкова  години..  

- А с  истинския Патрик, на когото си кръстила първия си филм, къде се запозна? Той така ли се казва всъщност?   - Да, Патрик Болдоф. Когато  отидох в актьорското студио в Ню Йорк на  Ал Пачино и Елън Бърнстейн, от 1500 души избраха само трима артисти, аз бях една от тях. Това стана преди 3 години. След това Елън Бърнстейн, която е един изключителен човек и артист, гигант в професията, носителка на „Оскар“, ме покани да играя нейна дъщеря в постановката „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов в студиото им. На тази сцена аз се запознах с Патрик. Ние имахме доста известни личности там, но аз просто се влюбих в него и някак така се завъртяха нещата, че написах тази история за него, като я обогатих, разбира се. Вплетох и  случката от България. Самата история е за един бродуейски актьор, който трябва да си получи награда за живот и творчеството. Той живее много близо до „Таймс скуеър“ и до театъра и решава да не взима никакви таксита, да не използва  бастун, защото е много горд, иска да отиде дотам сам. Когато вече е стигнал до „Таймс скуеър“, което е центърът на Ню Йорк, един космополитен град,  в някакъв смисъл е и център на света, той не може да пресече. Просто не успява,  пропуска си церемонията. Няма да казвам какво точно се случва накрая,  за да остане малко любопитство у хората, които ще го гледат, но се случва нещо, от което той разбира, че има по-важни неща от церемонията, от голямото признание и наградата в този живот, че чисто човешката връзка е много по-важна. Накрая му помагат, но и това няма да издавам. Главното послание на филма е, че понякога си мислим, че големите неща са по важни, а се оказва, че накрая връзката между хората остава най-важното нещо.
- С Патрик сте се запознали на сцената, а друг като него си видяла пред ВИТИЗ. Интересна е тази история…  Какво излиза, Патрик живее и на „Раковски” в София, и до „Таймс Скуеър“ “в Ню Йорк.   - Да, точно така. Това е супер трактовка, да ти кажа, не се бях замисляла по този начин.  Ще го запомня и ще го използвам, ако може. Аз играех Аня, дъщерята на Елън Бърнстейн във „Вишнева градина“, той играеше пощальона. Дадоха му малка роличка, защото е много възрастен. Има една сцена, в която на бал се събират най-добрите приятели на семейството. Най-малката дъщеря Аня, т.е. аз, танцува с пощальона, който се играеше от Патрик. Така се запознахме тогава. Ние се виждаме постоянно в студиото, защото това е една лаборатория, в която непрекъснато репетираме или правим разни шоу-програми.  Това е едно много известно място, безценно за актьорите.      Друга такава лаборатория за актьори няма в света. Преподава се по Станиславски и Лий Страстбърг, който развива школата на Станиславски в Америка.    - Работиш по много интересни проекти в момента, кои са най-важните за теб?   - Да наистина са много. Вторият ми филм, на който написах сценария, ще излезе скоро. Казва се „Ел Кавил“, името на героя. Идеята пак идва от ВИТИЗ, което е много странно. Пак от този час на Александър Събев, в който той ни даде две задачки.   Филмът е за обущар, който е на улицата и обича работата си повече от всичко на света, но хората около него нямат време да повярват… Искаме да наблегнем на старата традиция, на виждането за класата на човек и да напомним това как обувките придават настроение, че само една минута, ако отделиш, за да изчистят обувките ти, ще промениш целия си ден нататък.  Горе-долу това е, един забързан Чарли Чаплин стил, но с цветове.    Заснех и едно музикално видео на българската певица и писателка Рада, цялото й име е Рада Ангелова. Тя работи от много време в САЩ и са запознахме тук. Направих нейното първо музикално видео, което се казва „Нищо не се променя“. То ще излезе най-късно това лято. С нея също мислим за филм. Тя написа една история, аз ще работя върху сценария и се надявам да снимаме това лято или най-късно следващото в България, на морето, късометражен филм.   

- Дочух, че ще снимаш филм и за някакъв човек от „Уолстрийт“ и някакво прасенце, що за история е това?  
- Да, ще снимам  първия си пълнометражен филм това лято. Аз ще съм копродуцент и корежисьор на моя невероятен приятел Майкъл Тознър, който снима всичките ми проекти досега, той дойде и в Китай с мен.    Ние просто някак се събрахме и станахме един отбор, който работи постоянно заедно. Той написа сценарий, който се казва „Бейкън“. Вече сме намерили пари за половината филм. В края на лятото, началото на есента, ще започнем снимките на този първи мой пълнометражен филм и това много ме вълнува. Става въпрос за един 32 годишен бизнесмен от „Уолстрийт“, който е направо гений, прави много пари. Предвижда в един момент, че ще стане една война съвсем скоро и целия свят ще пропадне финансово, особено Америка. Жена му я застрелват при обир в един магазин, става по грешка.   Той решава да вземе детето си и да отидат в планината, да живеят тих живот. Там срещат едно прасенце, което наричат Бейкън.  То им променя мисленето за живота, мисленето за отношенията с другите хора, за ценностите в живота. Много теми са засегнати.   - Как вижда актрисата и режисьор Ени това, което става в САЩ, а и по света, вълнува ли я то или я вълнува само работата й,  както е при много хора на изкуството?   
- Не мога да не се вълнувам. То става все по-невъзможно да не се вълнуваш и да не се интересуваш. Аз бях в Ню Йорк, когато встъпи в длъжност първият черен президент Барак Обама. Това беше  много интересно, защото виждаш как реагира една друга част на народа, която до сега не е била подкрепяна особено, как се съюзяват   стават едно цяло, как хората започват да си помагат. Това, което се случва сега е някаква абсолютна трагикомедия. Ние всички сме в шах и мат. Никой не може да повярва, че се случва това, което се случва. За съжаление, изходите са два. Или ние ще надделеем, хората с малко разум, с творчески дух и разбиране на тоя живот, или материалистите, които просто завземат нечовешки света. Имам чувството, че в САЩ хората със собствено мислене ще надделеят.

Как се работи в студиото на Ал Пачино и още от историите на ЕНИ:  

Светослав Пинтев 

Откровени мутри в мерцедеси с руски и молдовски номера блокираха магистрала "Тракия". Протестират, моля ви се.
Криминални типове и паравоенни човекоподобни провокират сблъсъци с полицията, нали им трябва властта. И правят това на фона на едни мирно протестиращи хора, които вярват, че са излезли да отстояват правата си, да изразят гражданската си позиция.   Протестиращите в цялата страна трябва незабавно да се разграничат от екстремистките и паравоенни структури, които са на път да опорочат протестите им, ако не искат да са   

част от метеж

    на враждебни на страната им сили.   Чудесно е да има протести и искания към властта, те я приземяват и отрезвяват, но е страшно антибългарски организации и  групи да са „авангард“ на митингите.    Проруските паравоенни формирования, наричащи кощунствено себе си   БНО „Шипка“ и Воински съюз „Васил Левски“ например се изживяват като мотор на протестите  във Варна. Това става ясно от специален видеоклип, който вчера е качен в социалната мрежа и се разпространява с логото на БНО „Шипка“ и Воински съюз „Васил Левски“.   Искат   

смяна на системата и Народен съд

   Нали така направиха господарите им и предишния път. Ще си отстрелят поне…  Защо да не го направят и сега, след като цялата държавна машина, на която спирането и опандизването на подобни екстремисти й е работата, от години им позволява да си разиграват коня.  Интересно с какво ще сменят системата тези бабаити в странни униформи - с военна хунта от верни на Путин генерали ли?  Или един е достатъчен? С цялото си безочие паравоенните въртят парчето на Васко Кръпката  „Ден след ден“, като така се опитват да легитимират противоконституционните си действия.  БНО „Шипка” и Воински съюз „Васил Левски“, разбира се, яхнаха исканията за 

  намаляване цените на горивата

  Каква безпримерна наглост.  Това не са ли същите хора, които непрекъснато  пускат в сайтовете за видеосподеляне клипове как правят „учения“ с автомати „Калашников“ и какво ли не друго оръжие , същите, които не крият, че имат мераци към властта и са готови да я вземат със същото това оръжие. Това не са ли същите, които  открито заплашваха  легитимните институции по време на протестите срещу добива на шистов газ в Генерал Тошево.  Преди година писахме, че паравоенните водачи НЕ разрешават добива на какъвто и да е било газ в Добруджа(виж ТУК, б.р.). Не разрешават дори и проучвания. Но пък искат да наказват виновните за високите ценни на бензина. Ще трябва да застрелят идола си. Петролът, между другото, падна сериозно на световните пазари през последната седмица.  Но тези хора няма да протестират срещу корена на злото, монопола на „Лукойл“ у нас, няма да отидат пред централата за България на това знаменито дружество, нали се сещате?  Тези хора заплашват с „противодействие и наказване на всеки опит за замяна на пълната и пряка Демокрация (НАРОДОВЛАСТИЕ) с всяка друга форма за управление на страната и обществено политически строй“. Ще наказват и тези, които са за ЕС и НАТО.  И един куп други подобни. Но   
не е виновен, който яде зелника

  ДАНС и МВР  ги оставиха да си ръфат от него до забрава. Службите отдавна трябваше да са си свършили работата...    В Перник протестиращите пък поискали снощи връщане на НРБ. Остава да поканят зелените човечета на любимия си Владимир Путин да освободят България и да върнат Народната република. Паравоенните ще им дадат  координатите, нали те ги обучават.  Ето и няколко лозунги от протестите, издаващи какви хора се подвизават там, събрани от политолога Момчил Дойчев:   "Не разбирам от политика, но всички да се махат". "Пряка демокрация - народът да решава!" "Искаме мажоритарна система да избираме личности!" "Не щем партии!" "Президентска република ще ни оправи". "Искаме швейцарски заплати и пенсии!"

"Искаме Путин да ни оправи!"   "Съюз с Русия ще ни оправи! Тук особено идиотско е искането Путин да ни оправи, ако може с швейцарски заплати и пенсии. Да де, ама той вече не може да плаща и руските, в цяла Русия хората са бесни . Не, че не може де, може, ама не иска да посегне към трилионите долари, изнесени от обкръжението му във Великобритания и САЩ.  Нищо, че империалистите се канят да ги „сложат на трупчета“.

 Продължението и един забележителен клип на:

 https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/paravoenni-ot-bno-shipka-i-voinski-sayuz-vasil-levski-yahnaha-protestite-vav-varna-ot-pernik-iskat-da-se-vazstanovi-nrb-video


 

Уолтър Д. Уинтъл,  превод Иван Вазов.

„Аз мога“ .

 "Аз мога"

Ако мислиш „сразен съм", сразен си.
Ако мислиш „не смея", не смееш.
Ако казваш „бих искал", но мислиш „не мога",
просто няма как да успееш.

Ако мислиш,че губиш, „загубен си",
ще ти каже светът без упойка
успехът се крие във твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш „назад съм", назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да търсиш награда.

Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, който печели играта,
е тоз, КОИТО МИСЛИ „A3 МОГА"

Светослав Пинтев  Един от първите преподаватели в най-стария Университет в света - този в италианския град Болоня,  е българин, носил като фамилия народностното си име -докторът по римско право д-р Булгаро, смятат изследователите на живота му. Неговият учител-знаменитият по онова време, а и до днес, корифей в дисциплината Ирнерио, който е  основател на  майката на всяка друга Алма матер, го нарича на смъртния си одър:  "os aureum" - Златната уста или Златоуст   Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му. Заедно с него българинът наследява  от професора, след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/, както бил известен в началото.   

Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему, ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.  „Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време. Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна,  като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..  Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса  назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията в Ронкалската долина край град Пиаченца , където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква  правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.  Знае се, че д-р

Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора  Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби", които дават на Фридрих I Барбароса  почти неограничена власт в Италия – в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.



   Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание. Джовани Фантуцо говори за него в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г.. Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област. До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти.. 

Мраморният саркофаг с  тленните  останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166  може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня. Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.    В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва „Санта Мария деи Булгари”. В тази част е било първото седалище на Университета. В рамките на Алма матер има и други сгради, които са  принадлежели на фамилията му.  В продължение на дълги векове  един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел  името „Корте деи Булгари.”  За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена. Няма документи ,удостоверяващи категорично  българския произход на д-р Булгаро, но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а  дома на фамилията му - Къщата на българите.  Споменатият вече  Джовани Фантуцо казва, че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища. 
Булгаро е роден през 1085 г.  в Болоня, като най-вероятно не принадлежи на благородническо семейство. Поне няма данни за това. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери, умеещ да долавя разлика между право и морал. Като дете учел в бенедиктинския манастир, който се намира на мястото на  църквата, приютила по-късно гроба му. Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки. Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория. Умирайки оставя вдовица на име Имелда.  Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот. Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни, нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто. В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин. 
Най-известният юридически труд на д-р Булгаро De regolis juris е запазен в повече от 40 преписа. Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове. И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на   Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг...  Д-р Булгаро оставя  и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него. Най-известен от тях е може би  професор по каноническо право Джовани Басиано, както и  Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция. 
Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да  се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци.  По скоро е  от българите „кореняци” в Италия  Ако можем така да  наречем онези конници, пристигнали през ранното Средновековие и останали на Апенините, като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им.

Става въпрос за древните българи, които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век.  Те никак не са били малко, даже има свидетелство, че са петия по численост народ в Свещената римска империя. В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г., в който се изреждат народите й: „лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....”  Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините  като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали. Италианският историк Паоло Варнефридо цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин. Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.              Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек, който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух.                                 
Още във  
https://www.faktor.bg/bg/articles/nauka/balgarinat-d-r-bulgaro-bil-svetiloto-na-parviya-universitet-v-sveta

 Около така наречената гробница на египетската богиня-котка Бастет в Странджа, където председателят на Комитета по култура Людмила Живкова през 1981 г. изпраща свръхсекретна експедиция от отдел „Културно наследство“,  през годините на социализма и прехода се роди цяла съвременна митология,  цикъл от легенди, вплел свидетелства на участници, слухове, видения на Ванга, древни артефакти. Много се изписа и по медиите, но доскоро нямаше никакви документи за една от най-големите мистерии на соца, да не кажем направо-никакви.  
Faktor.bg попадна на интересни документи, съхранявани в архивите на ДС, които днес могат да бъдат изследвани в Комисията по досиетата. Те виждат бял свят за първи път. 
ДС, разбира се, активно се е занимавала със случая, макар в началото да правят опит да заобиколят службата.
 Някои от аспектите му  строго секретните в миналото документи осветяват, но други  покриват в още по-голяма мистерия. Интересното е, че много от градските легенди намират потвърждение. 

Сюжетът е като от филм за Индиана Джоунс

Цялата история за някаква египетската богиня, пък била тя от сем. Котки,  всъщност се базира на едно видение на Ванга, но за това ще говорим по-нататък.  
Има твърдения и писания, че по време на специализацията си в Оксфорд през втората половина на 70-те  дъщерята на първия държавен и партиен ръководител Людмила Живкова се среща с висш шеф в британското разузнаване МИ6, който й доверява, че станциите им за сканиране със свръх дълги вълни са засекли под връх Градище в Странджа огромна кухина с форма на идеален куб,   несъмнено,  издълбана от хора и то още в древни времена.  Дали такава среща се е състояла, днес е невъзможно да се каже, но звучи крайно  невероятно висш офицер от английската разузнавателна служба да разкрива на принцесата на българския социализъм какво са „видели“ при шпионирането на страната, ръководена от баща й. 
  Документите на ДС обаче са факт. 

Един от тях, с които разполагаме, наред с много други, е посветен на структурата, която ще вземе активно участие в случая.
 Става въпрос за писмо на следствения по онова време Кръстьо Мутафчиев, началник на отдел "Кyлтypно наследство" на „Комитета по култура“ , оглавяван от Людмила Живкова в края на 70-те и началото нo 80-те години на миналия век, един от най-близките й хора. Тогава тя вече не е между живите.  
Писмото не е до друг, а до баща й, до Първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Прелюбопитно послание, чието начало  публикуваме без редакторска намеса(виж оригинала на първите две страници от писмото в галерия, б.р.).  

Ч/з Димитър Стоянов-м-р на вътрешните работи

До др. Тодор Живков- Ген. Секретар на ЦК на БКП


Другарю Живков,

През месец юни 1980 г. отдел „Културно наследство“ бе разделен на няколко групи. Една част от тях останаха под научното ръководство на А. Фол и административното ръководство на др.М. Захариева-зам.-министър на външните работи.
С докладна записка от 4 ноември до др. Л. Живкова и П. Младенов обясних в общи линии проблемите и задачите, които стояха    през този период. При първата ми среща с др. Живкова така и при др. Младенов бях уверен, че работата ще продължи и за в бъдеще поради нейното голямо значение и че ръководители остават предвидените по регламента М-р:

Председателя на КК
М-ра ва външните работи
М-ра на вътрешните работи 

Лично от др. Живкова бях уверен, че е възложила на група, в която ще се включа и аз, която да изготви статут, регламент, условия на работа, права и задължения на служителите, които работят в тази служба.    
В моята докладна записка до др. Живкова както и до др. П. Младенов изрично посочих, че състава на групата се състои от 4-5 щатни служители 

Продължението е на:
https://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/arhivite-na-ds-progovoriha-pismo-do-todor-zhivkov-osveti-taynata-na-misterioznata-grobnitsa-na-bastet-parva-chast

 
Светослав Пинтев 

  „И в Сената, и с когото и да било говори сдържано и съвсем ясно. Да си служиш със здрава реч“, съветва императорът-философ Марк Аврелий още в началото на нашата ера. От тези думи и днес могат да се поучат много наши политици, които се изживяват като 

народни трибуни и буревестници 

  Най–полезен ще е такъв урок за лидера на БСП Корнелия Нинова, без никакво съмнение. Защо да не прихване и тя някоя и друга древноримска добродетел, по специалността й е. Може, ама надали, както се изразява един приятел.  
Сетих се за цитирания най-горе мъдър съвет на императора-философ, когато съвсем случайно ми попадна една яростна реч на лидера на БСП. Записал съм я на диктофона си, та от него изведнъж взеха да гърмят огнените й слова и да летят из стаята като шрапнели. Стана ми крайно интересно, когато я изслушах отново и се замислих за ораторските й качества. Какъв патос, какъв революционен плам и зле прикрито желание за власт. Неволно си помислих, че тренира за още по яростни речи на тема какво ни е отнела демокрацията, колко много ни е дал комунизЪмът /или православието, според конкретната оперативна задача/, когато Путин й свирне, че вече е време да ни вади от ЕС и НАТО. Пепел ми на езика, нали социалистите ни са чиста проба европейци. «Ама не дотам», би добавил Бай ви Ганьо Балкански. Замислих се как би коментирала червената водачка въпросното «изявление» на император Марк Аврелий Антонин. Ще я питам някой път, ако ми се изпречи на пътя... Все пак тя е завършила Класическата гимназия, доколкото си спомням, разбира ги тези работи.  

Дори името й  е римско

   Свързва се с диктатора Луций Корнелий Сула, който гонел като новобранец самия Гай Юлий Цезар, направо го докарвал до делириум тременс. За една бройка не му махнал главата, но после размислил и го накарал да язди муле, за да се смири, доколкото си спомням. Сула бил от патрицианския род на Корнелиите, може да се окаже, че и наша Корни е негова издънка. В Класическата гимназия  наричали Нинова с прякора Дукс (на латински - вожд, водач), както се е хвалила по медиите. В италианския е станало дуче. Сега се сещам, че Корнелия дели този прякор не с друг, а със създателя на фашизма Бенито Мусолини.

Още: http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/za-mark-avreliy-duche-korneliya-i-chez

 Корнелия Нинова поздравила Владимир Путин с „огромната победа“. Така поне твърди един коментатор на Дойче веле, никъде другаде не можах да намеря подробности за тази историческа декларация на лидера на БСП. Явно малко я е срам, ако това изобщо е възможно в нейния случай.  
Прав излезе генерал Решетников да й напомни, че е време да се мине към дела, защото не е възможно да имаме „супер отношения с Русия докато България е член на НАТО и член на ЕС“.  Този по-твърд подход в генералната линия обяснява и държанието на руския патриарх с българския президент, който дава всичко от себе си, за да угоди на Путин, но пак беше шамаросан.

Дошло е явно време за груб натиск от Москва. 
Един от нейните хора, наречен Таско, се превърна в емблема за настроенията по върховете на БСП, като открито подкрепи окупацията на Крим. А това е като да подкрепиш обявяването на аншлус между Третия Райх и Австрия. Тази партия да не се кани да изиграе ролята на австрийската нацистка организация, водена от Артур Зайс-Инкварт? Или своята собствена роля от 1944-та.  Таско го направи с 
неприкрит цинизъм   Възклицанието на  Христо Ботев:   „Вий сте идиоти“ в устата на  човек от БСП, който защитава стореното с Крим,  звучи като много повече от нагла подигравка срещу българите, срещу Ботев, звучи като открито стъпкване на самата идея за нашия род и език. 


Целият текст: 

http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/lenin-stalin-i-tasko
     

Да, в деня на Рождеството празнуваме и раждането на небесното светило, края на света и новото му  сътворение. Без да подозираме се включваме в най-старата езическа практика, видоизменена от християнството, но в същността си непроменена откакто свят светува.  

Празнуването на Рождество Христово на 25 декември,. е въведено по времето на Константин Велики, или император Флавий Валерий Константин, както бил известен тогава. Той решил така да привлече поклонниците на древното римско божество  Непобедимото Слънце Sol Invictus, на което дълго време самият той бил върховен жрец, към християнството Още повече, че тогава празнува рождения си ден и слънчевия бог Митра, дошъл от пределите на Персийската империя и радващ се на огромна популярност сред римските легиони .  Това решение бил чисто политически акт, целящ сливането на отделните религиозни общности в едно хомогенно цяло. Ако не веднага, то след време. Първоначално Рождество Христово било на 6 януари, Богоявление, но тази дата била възприета само в източните провинции на империята. Константин решава, че 25 декември е рождена дата на Спасителя и точка. Денят, в който се празнувало и поредното раждане на небесното светило станал и рожден ден на Христос.  Според Юлианския календар тогава е зимното слънцестоене, когато денят започва да нараства и се ражда Бога – Слънце. Припокриването на датите с този култ, които без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос приобщил към новата религия много от народите на империята.

През 680 г. в Константинопол  църковен събор забранил оцелелите от времето на ранния Рим празници календи заради езическия им характер. Не щеш ли на следващата година  българска държава се установила при Дунав, а там те не били под забрана и се съхранили. Затова сред балканските народи ние сме съхранили най-много обреди и песни по Коледа.През Античността римляни и гърци (а навярно и траки) отбелязвали свършването на старата година и началото на новата с продължителни празници, посветени на бога Кронос (Сатурн). Времето на бог Кронос се мислело за "златен век" на човечеството, когато всичко било в изобилие и нямало бедни и богати, а припомнянето на изгубения рай ставало чрез богати трапези, на които роби и господари сменяли местата си и господарите прислужвали на своите роби. Избирали и карнавален "цар на крониите", когото после развенчавали и "убивали". Приликата между смъртта на "царя на крониите" и "страстите господни" на кръста според църквата била дяволско злоумишление, затова крониите били забранени.

       

            От пети век насам крониите във Византия били изместени от януарските календи. С думата "календи" в Рим отбелязвали началото на всеки месец, а корените на януарските календи са в култа към Янус, бог на небесния свод, своеобразен портиер, който отваря и затваря вратите на слънцето, покровител на входа и изхода, затова бил изобразяван с две лица.Известност добили и брумалиите, най-късите дни в годината (24 и 25 декември); празнували ги нощем, а селските жители заколвали свиня в чест на Кронос и Деметра, поради което църквата се отказала и от тях.

 Слънчевият култ е оставил ясни следи и в нашия фолклор – в коледните песни, обредите на коледарите и русалиите.Но преди да се появи хаосът, старото слънце, старият ред и старата година трябва да изгубят своята сила, за да се разпаднат установените връзки (по-точно, те насилствено се убиват както царя на крониите, за да се запазят възпроизвеждащите им възможности, необходими при възкръсването им).

За да се възстанови порядъка и да не се позволи на злите сили да навредят, се извършват и други обреди, един от които е жертвоприношението – коли се прасе, което е гледано цяла година.

Този акт символизира  благополучния изход от двубоя между силите на хаоса и силите на вселенския ред. Човекът не е могъл да остане ням безучастен свидетел, затова с обреди и магии, с песни и благословии се присъединявал към силите на бъдещия ред. Слънцето започва да расте, процес свързван с убито чудовище (змей, риба) и от тялото му се създава Вселената, или пък светът се излюпва от яйце на водоплаваща птица