Скоро стават 10 години от откриването на   бронзовата глава от статуя на тракийски цар, обявен за на Севт III, изскочила при разкопките в могилата Голяма Косматка.. Как препуска времето, а? Ето дописката в Нощен Труд, която ми изпадна при поредното подреждане на архивите.

 Уникалната бронзова глава, която екипът на доц. д-р Георги Китов откри при могилата Голяма Косматка до с. Шипка, пренощува в Археологическия музей в столицата, съобщи тази сутрин пред НТ прессекретарят на държавния глава Бойка Башлиева. Находката бе пренесена до София лично от президента Георги Първанов. В земята главата е била закрепена с камъчета, за да стои изправена и е останала така от пети в.пр. Хр. до откриването Екип на НТ посети древния храм веднага след като кортежа на президента отнесе безценната находка. "Иманярите вече точат зъби. Различаваме ги от другите хора, личи им по погледа, по нервните движения. Има поне две групи, които само ни чакат да си заминем", коментират археолозите. Главата е била закрепена върху дъното на древен съд и зарупана с ломени и речни камъни. Тя е откъсната със сила от торса. Има версия, че това е направено от омраза към владетеля и цели оскверняването на паметта му. Може обаче да се окаже част от орфически ритуал, при който вместо тялото на царя е разчленена неговата статуя като дар за боговете. Възможно е дори той да си е бил жив и здрав по време на церемонията, като ритуалът е замествал жертвоприношението към богинята-майка. "Траките понякога са погребвали коне, които са животни, свързани със слънчевото начало, вместо живия владетел. Скулпторът, изработил главата, е бил толкова добър, че вероятно е или Фидий (работил около 480-400 г.пр.Хр.-б.а.), който е направил прочутата в древността статуя на Атина от злато и слонова кост, или някой от школата му. Владетелят очевидно е бил много мощен и богат, за да може да си поръча такава", разказа археологът Диана Димитрова. Учените получиха по Инернет снимка на друга подобна глава, дело на Фидий, за да я сравнят с откритата. Днес те продължават с пълна сила разкопките в тунела от дялани камъни, който е служил за вход на внушителния храм. Надяват се тези дни да стигнат до помещение, което не е затрупано като това, в което работят. "В археологията не могат да се правят прогнози. Ще дойдат и миньори да укрепят храма", обясни пред НТ д-р Георги Китов.
С. ШИПКА - СОФИЯ
Светослав ПИНТЕВ

Огромен пожар избухна на ул. "Бузлуджа" в София към 17.40. Страшен гръм възвести началото му, а черен дим покри квартала. Бях свидетел и съобщих на пожарната, питаха ме какво ли не. Доста след това направих снимки, но заради лошия ъгъл те не дават и бегла представа за случилото се.  Запалил се е джип, паркиран в навеса на рекламна агенция. Луксозната сграда навремето е била публичен дом, казват съседи. Пламъците се издигаха на височината на близката  кооперация. Беше страшно и странно. Пожарът, както и реакцията  на пресцентъра на МВР будят доста въпроси. Има за ровене, колеги.Ако ви се занимава, де.
Огънят беше потушен без да има пострадали хора, съобщиха от полицията.
Пожар в Детския международен лагер в Кранево
16 авг 2014 09:37
3
На мястото на инцидента пристигнаха три екипа на Пожарната. Имаше и екипи на "Бърза помощ" и на полицията.

Сигналът за пожара е подаден в 17, 50 часа, съобщиха от СДВР. Малко преди 19.30 ч. стана ясно, че огънят е потушен.

Засегнати са два автомобила, намиращи се под навес и част от покрива на навеса. Пожарът не е засеганл намиращите се наблизо сгради.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/sofia/2014/08/20/pojar-goria-v-sgrada-v-centyra-na-sofiia.236310
  Пожар горя в сграда на ул. "Бузлуджа" в центъра на София, в района на Петте кьошета. По данни на пресцентъра на МВР той е тръгнал от запалил се навес с два автомобила.

Огънят беше потушен без да има пострадали хора, съобщиха от полицията.
Пожар в Детския международен лагер в Кранево
16 авг 2014 09:37
3
На мястото на инцидента пристигнаха три екипа на Пожарната. Имаше и екипи на "Бърза помощ" и на полицията.

Сигналът за пожара е подаден в 17, 50 часа, съобщиха от СДВР. Малко преди 19.30 ч. стана ясно, че огънят е потушен.

Засегнати са два автомобила, намиращи се под навес и част от покрива на навеса. Пожарът не е засеганл намиращите се наблизо сгради.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/sofia/2014/08/20/pojar-goria-v-sgrada-v-centyra-na-sofiia.236310
  Пожар горя в сграда на ул. "Бузлуджа" в центъра на София, в района на Петте кьошета. По данни на пресцентъра на МВР той е тръгнал от запалил се навес с два автомобила.

Огънят беше потушен без да има пострадали хора, съобщиха от полицията.
Пожар в Детския международен лагер в Кранево
16 авг 2014 09:37
3
На мястото на инцидента пристигнаха три екипа на Пожарната. Имаше и екипи на "Бърза помощ" и на полицията.

Сигналът за пожара е подаден в 17, 50 часа, съобщиха от СДВР. Малко преди 19.30 ч. стана ясно, че огънят е потушен.

Засегнати са два автомобила, намиращи се под навес и част от покрива на навеса. Пожарът не е засеганл намиращите се наблизо сгради.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/sofia/2014/08/20/pojar-goria-v-sgrada-v-centyra-na-sofiia.236310
 

Много са българите, които тачат индийските празници и ги почитат у нас според тамошните обичаи. Стотици софиянци, пловдивчани, варненци, хора от всички наши краища пък обикалят храмовете на индуизма, наречени ашрами, живеят там с месеци, понякога с години, скитат из страната на Шива и Вишну, която е толкова различна от всичко, което познаваме, че създава усещането за връщане във времето Облечените като царици свещени крави, величието на храмовете и замъците, които се съчетават по необикновен начин с мизерията, мръсотията и многолюдността на улицата, мантрите, различните учения, тържеството на цветовете, съчетани с недотам приятни миризми, дори жените, които носят тухли четворки на главата си, всичко това омайва и задържа тук много българи. Освен това в Индия е доста евтино, щом веднъж си пристигнал. Може би става въпрос за естествена реакция на заливащата ни откъм Америка потребителска култура, закъснял прилив, предизвикан от вълната, която заля Запада още през 70-те години на миналия век, но в нашия тогавашен социнкубатор почти не се усети. Чак в първите години на демокрацията започна да си пробива път, за да избуи през новия век. Още в началото на 90-те станахме свидетели как правят фестивали в чест на бог Кришна по улиците на София, возят го с колесница, а сме виждали как вечер събличат и хранят статуята му, но тогава всичко изглеждаше екзотика. Сега индийските церемонии, ястия, даже дрехи са навсякъде из България. Дори въведеният пак през соцепохата празник на жената 8 март някои дами ще празнуват и тази година в съпровод с индийски обичаи. В столичния ресторант "Рангила" /Разноцветен/, собственост на българката, женена за индиец, Капка Кумар, ще го посрещат много двойки, които ще гледат екзотичните танци, изпълнени от домакинята и колежките й, ще хапват ориз басмати, даал макхни, както наричат лютата индийска леща, направена с пречистено масло гхи, индийски хляб нан. Родената във Велинград Капка Кумар е убедена, че винаги е носила в душата си танца "катхак" - един от осемте класически стила на индийския танц. Била едва на пет, когато за първи път гледала индийски филм, който начертал съдбата й. Тя с години участва във "Вечери на Индия", организирани от индийските студенти в България. Веднъж те й поднесли подарък, който е безкрайно ценен за нея и досега - руски учебник по хинди. Така сама научава езика и задълбава в индийската култура. Получава подкрепа и от посолството, в което през 1995 г. се запознава с бъдещия си съпруг Ранджиндер Кумар. Друга забележителна българка, свързана с Индия, живяла дълго в страната на Ганди, е Димитрина Спасова - Дими. Тя е била послушница и библиотекар в ашрам цели 8 години Там получава духовната титла сваами, която освен нея носят още само двама-трима българи. Промяната за нея започва с това, че след прекарана тежка болест се посвещава на йога, която й помага да оздравее напълно, а един ден решава да замине за Индия и да влезе в ашрам. Така и прави. Там всички ставали още през нощта - в 3,30 ч., а тя отваряла широко портите на храма. След това правели йога практики и медитация. Закуската била в 6 ч., като почти винаги храната била ориз с оскъдни сварени зеленчуци. След това, също като в родната казарма, всички послушнички метели тежкия жълтеникав прах, навят през нощта откъм бреговете на свещената река Ганг. Следобед били задължителни часовете на мауна (мълчание - б.а.): "Тогава оставаш насаме, за да се вглъбиш в своето вътрешно аз, изпълваш се с божествената тишина, с някакво неизмеримо доволство. Така откриваш Бога в себе си", казва Дими. Тя получава задачите да работи в библиотеката на храма, а вечер да посреща и настанява новопристигналите послушници и гости. Духовният й учител става главата на ашрама свами Ниранжананда. Той излъчвал ментална сила, каквато тя никога не била и сънувала, че съществува. Около него имало осезаем ореол от чистота и съвършенство от най-висше ниво. "Беше възрастен, а с работен ден много по-натоварен и по-дълъг от нашия, който не беше лек", разказва тя. След близо 8 години в ашрама Дими решава да се прибере в България, но да продължи да живее, както и досега, като разшири кръгозора си. В библиотеката прочита книга, посветена на това как да променим живота си чрез силата на мисълта, а тя й открива нови хоризонти. Написаното няма връзка с йогата, нито с индуизма, но според нея е близко по дух и философия с древното учение. Дими напуска манастира и се връща в България, за да провери действието й. Сега преподава т.нар. холистично съветване, откриващо пътя към усъвършенстването и вътрешното щастие, в йога студиото си "Гаятри" в столичния квартал "Гео Милев". Името му е индуисткият термин за енергийна същност в женска форма, свързана с вселенския звук Ом. Преди време Дими само с няколко думи убеди автора на тези редове да замине за Индия, за да я види с очите си. А там има какво да се види и да се научи. Един от празниците, особено популярен в България, е този на цветовете, цветята и новия живот, наречен Холи, който избухва във всяко населено място на огромната страна. Бихме го определили като вакханалията на пролетта - един тукашен прочит на космическата борба между доброто и злото. Чучело на Холика, сестра на демона Хираниакашиап, опитала се да убие сина му Прахлад, се слага на клада и така се унищожава енергията на злите сили. Като при нашите Сирни Заговезни. Холи е празник на избухването на пролетта и нейните цветове, тържество над отминалата зима. Всяка година се отбелязва в нощта на мартенското пълнолуние. На празника се палят огромни огньове, в които хвърлят жито, гърмят барабани, надуват се рогове. Хората се боядисват в различни цветове, обливат се помежду си с оцветена вода и цветни прахове, които най-често приготвят сами. Според легендата този жизнерадостен празник води началото си от самия бог Кришна, който се оплакал на майка си Яшода, че е с тъмен цвят на лицето, защото го е родила в непрогледна нощ, а любимата му Радха е съвсем бяла и това го натъжава. Яшода го научила да вземе каквито цветове поиска и да намаже с тях момичето. Богът обсипал лицето на Радха с цветен прах, после и своето, така че си заприличали. Оттогава на празника Холи празнуващите се замерят с цветни прахчета, символизиращи равенството и обичта между хората. В храмовете правят люлки за Кришна и Радха. Празникът свършва на следващия ден в 16 часа, но се помни до следващия път... Впечатляваща е церемонията, наречена Ганга Аарти, която се провежда всеки ден след залез на бреговете на свещената река Ганг. Аарти на санскрит означава "висша любов към бога". Присъствали сме на такъв ритуал в един от главните ашрами на град Ришикеш край величествената статуя на Шива, седнал в поза лотос насред река Ганг. Усещането трудно може да се опише с думи. Това е и мястото, където през 60-те идват и момчетата "Бийтълс" със своя гуру, който ги въвежда в тайните на индуизма. Стотици монаси-деца пеят химни и мантри заедно с гостите от цял свят, а после пускат във водата венци с горяща маслена лампа върху тях, които тържествено се понасят по свещената река. "Пламъчето символизира изгарянето на недостойните човешки желания", обясни ни лично духовният водач на ашрама. Светослав ПИНТЕВ Снимки Авторът

 

Народната памет подсъзнателно пази спомена за обредите на прадедите ни, възхваляващи Слънцето за възкръсването на природата, за разцъфването на пролетта след страшната зима. В обичаите и дори в светогледа ни така често се преплитат езичеството и християнството, че днес е почти невъзможно да бъдат отделени едно от друго. А и не трябва. В народните песни например и двата празника се свързват със Слънцето В една от тях се реди: "Пуснало Слънце три люлки, три люлки - три полюлейки. На голям ден на Великден, на личен ден на Гергьовден." Тази песен не е нищо друго освен един кодиран символ на старата ни вяра ни и нейните "нови" празници. Много исторически документи от старобългарски, византийски, арабски произход свидетелстват, че прабългарската религия е била организирана около култа към Слънцето и другите небесни светила. Подробно говорят за това и записките на византийския пленник в двора на хан Омуртаг, християнина Кинамон. Той дори е описал как е отговорил на българския владетел, когато той възхвалявал пред него култа към Слънцето. Нахалният византиец казал: "А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения - слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората." Култът към Слънцето е бил характерен и за траките, населявали земите ни от най-древни времена. В християнството Възкресението, или Великден, както си го наричаме от време оно, е празникът на връщането на Исус Христос към живота на третия ден след разпъването на кръста и погребението му. Тогава Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Божия син с благовонни масла, както е по традиция, но намира гробницата празна. След това Исус Христос се явява първо на нея, а после и на апостолите. Боядисването на яйцата също е езически обред. Самият факт, че те трябва да се рисуват до залез на Велики Четвъртък, говори, че слънчевата светлина е сакралният атрибут на това свещенодействие. Под християнската обвивка на празника - свети Георги Победоносец, пък се крият още повече древномитологични пластове. Той е героят, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове, откъдето идват и мотивите за змееборството. Народът ни пази много от древните култове, възпроизвеждани на празника Гергьовден или Зелен Георги Дори в нашето време, оглозгало и захвърлило на боклука традициите, ако обиколим Родопа планина и разпитаме овчарите, ще открием, че древните мистерии се пазят по необикновени начини и на невероятни места. Авторът на тези редове го е правил, и е откривал корените им в Свещената планина на траките, мястото, където някога са почитали Слънцето, Дионисий и Сабазий. В китното градче Куклен, в полите на Родопа, където 6 месеца е живял Иван Мърквичка и е завещал на една от църквите и близкия манастир две свои икони на Свети Георги, живеят православни християни, мохамедани и католици. Познайте кои от тях са запазили най-интересните старобългарски и тракийски обичаи и още изпълняват древните обреди на Гергьовден? Това са мюсюлманите, които също почитат празника на свети Георги Те разказват, че вечерта преди Гергьовден всяко момиче оставя китка с някакъв знак, по който да си я познае, в меден котел. Той се захлупва и през нощта се оставя под трендафил. На Гергьовден вадят цветята и при всяко вадене четат сури от Корана. Думите, казани при ваденето на китката, се приемат за пророчески. После всяка мома се люлее на предварително закачена на някое дърво люлка. Някога и българите в този край имали обичай след изяждането на агнето да връзват люлки. Момите вадели от котел с "мълчана" вода предварително оставени да преседят там пръстени, гривни или китки и така наричали коя мома на кой ерген ще пристане. За съжаление никой българин от този край не е виждал с очите си ритуала, а само е слушал за него от бабите и дядовците си. Докато мохамеданите го пазят. Красимир, когото срещнахме по склоновете в някогашната Свещена планината над манастира да води над 140 овце, се оказа потомствен овчар, който помни обичаите на предците си скотовъди от стари времена. "Моят дядо е бил чобанин, баща ми е бил, сега и аз съм чобанин. Орисия... От дядо пазя 48 чана, той ги има от неговия дядо. Трябва да са вече на триста години, може и повече. Едно време дядо ми и много други са водели всяка година овцете си на паша към Бяло море. Носели са да ядат шкембе чорба в големи кожени толуми. От него знам, че на Гергьоведен най-първо се лъскат чановете, после се слагат на овците. Като звъннат: "Лумба-думба-лумба - сякаш говориш с Бога. Открай време е казано, че първото агне, родено през годината, е за свети Георги и се коли на Гергьовден. Както първото яйце се боядисва червено и е дар за Църквата", обяснява овчарят и подкарва стадото си. Край кукленския манастир "Св. Козма и Дамян" хората още търсят изцеление при Аязмото, което преди хилядолетия е било свещеният извор край светилището на тракийските жреци-беси, уверяват изследователи краеведи. Водата му и тогава се е смятала за лек срещу психически разстройства, както и сега. Древните тракийци, между другото, са едни от първите, приели християнството, след като получили Евангелието (Благата вест) направо от апостолите При тях идва самият апостол Павел, който само двадесетина години след разпването на Исус - около 52 г. сл. Хр. проповядва в гр. Филипи, недалеч от днешния гръцки Кавала. Там създава първата тракийска християнска община. Към нея е отправено прочутото послание на апостол Павел "Към филистимяните". От записките на епископа на Нола Павлин пък се знае, че масовото покръстване на траките в Родопа става около 396 година. Той пише поема за Никита Ремесиански, където казва: "Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира! Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето." Вероятно точно кастата на тракийските жреци на бесите, която се е обособила в самостоятелна племенна общност, е първата, смесила празниците Великден и Гергьовден със старите си обичаи и ритуали. Светослав ПИНТЕВ Снимки Авторът

 

Продължава да се говори, че при Мишкова нива, в горите тилилейски, на метри от границата, непрекъснато се случват загадъчни и необясними явления, че Бастет чака и зове откривателите на тялото й. Други казват, че има проклятие, което го пази.
Местните хора разказват, не много охотно, за организираната от Людмила Живкова експедиция в Странджа, която сама по себе си ражда купчина митове и легенди, включително и с помощта на медиите. А историята си я бива, спор няма. Самият факт, че през 80-те тогавашната председателка на Комитета по култура, дъщерята на Тодор Живков, неофициалната социалистическа принцеса Людмила Живкова, лично изпраща хора там, а след смъртта й те са жестоко наказани, е основа за развихряне на народното творчество. Още повече че в основата на всичко е едно видение на Ванга. Факти за експедицията липсват, защото документацията й тайнствено изчезва. В което не трябва да търсим мистика обаче, по-скоро дългата ръка на иманярската мафия, която във всички времена има пряк контакт с държавните върхове на България. Какво се случва преди повече от три десетилетия? В първите месеци на 1981 г. прочутият в Странджа планина иманяр Мустафа занася карта от ярешка кожа, изпъстрена с чудновати знаци, при близки роднини на Ванга с молба пророчицата да я разчете. Иска да я покаже и на по-високо място, защото тайната според него е от държавно значение.
Така картата стига заедно с него самия до Людмила Живкова. Трябва да е бил доста речовит този Мустафа, защото разказите за местност в Странджа, която тогава е част от секретен, драконовски охраняван военен обект, но пък пази тайнствен некропол на египетската богиня-котка Бастет, и сега звучат изключително странно, да не кажем налудничаво. Не и за Людмила... Решаваща е думата на Ванга, която казва, че там наистина се крие голяма древна тайна, заровена преди векове.
Говори в транс за хора, дошли от Египет в много древни времена. Дори ги описва с подробности. Те били високи и стройни, с дълги черни коси, носели... странни маски на лицата си. "Картата сочи място, на което има гроб на жена, тя държи жезъл от непознат метал", нарежда ясновидката. До него се стигало по път, който минава покрай древен храм и светилище. Пророчицата говори и за неизвестна писменост, чиито знаци са изписани във вътрешността на каменен ковчег. Това е историята на света за 2000 години назад, че и за още толкова напред, намеква тя. Ванга продължава да говори за това пред близките си. Този саркофаг е скрит в нашите земи от хора, които са дошли чак от Египет. Вървели са с камили. Имало е роби, воини и големи началници, разказва тя, а околните я слушат в захлас. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание ковчегът е спуснат и затрупан с много пръст, а хората, които са участвали в тая работа, до един били избити на място. Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, покрита с тонове пръст, за да дочака времето, когато ще бъде разкрита и разгадана. Ясновидката настоявала, че мястото е свещено, с изключително мощна енергия. Нищо не трябва да пипат там. Като никога дъщерята на Тато не послушала пророчицата Тя лично организира и изпраща тайна експедиция на Мишкова нива, начело с довереника си Кръстю Мутафчиев, да търси гробницата на Бастет, като истинската цел е маскирана под някаква обтекаема формулировка за египетската връзка на траките. Роди се дори шпионско-фантастична теория, че по време на специализацията си в Оксфорд през втората половина на 70-те години тя получава информация за гробницата на Бастет от висш шеф в британското разузнаване МИ6, който й съобщава, че станциите им за сканиране със свръхдълги вълни са засекли под връх Градище в Странджа гигантска кухина с форма на идеален куб, за която няма съмнение, че е издълбана от хора. Дали такава среща се е състояла наистина, днес е невъзможно да се докаже. Племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която вероятно покрай този случай решава да се посвети на египтологията, разказва за преживяването си в планинската местност, която й посочва пророчицата, описвайки я най-подробно. Назовава и единствената възможна дата, на която може да се отиде там - 5 май. Била избрана заради особената подредба на небесните тела. Заръчва да следят внимателно луната. Това, което се случва, е описано в книгата на Стоянова "Ванга": "...няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство. Фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас... Отляво на стената на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка беше отпусната по тялото, а в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет, нещо като топка кръгло, но не беше топка, по-скоро някакъв непознат уред. На по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втора фигура. Не знам защо, на мен ми заприлича на фараон. Това беше млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг и спуснати надолу крака и ръце". Експедицията започва да работи с огромен ентусиазъм. И до ден-днешен никой не казва официално какво са намерили имало ли е нещо необичайно. Само слухове, нали документацията я няма.
След смъртта на Людмила експедицията обаче е отзована и срещу членовете й веднага започва секретен съдебен процес, известен като Дело № 1 за 1982 г., наказателно дело с общ характер срещу длъжностни лица - за присвоявания и валутни престъпления. Въпреки че е добре известно и документирано - разходите се подписвани само от Людмила, делото, гледано от състав на Върховния съд на НРБ, завършва с тежки присъди. Провежда се изключително бързо, стартира на 4 март 1982 г., за да приключи след 18 дни. Ръководителят на експедицията Кръстю Мутафчиев, дотогава шеф на служба "Културно наследство" към Политбюро и ЦК на БКП, е осъден на 20 години затвор, като изтърпява ефективно 8 от тях. По-късно си отива от този свят. Книгите, които оставя, градят интересни, но недоказуеми хипотези. В "Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" той пише, че след смъртта на богинята Бастет тялото й е пренесено до Странджа по море. Уверява, че тя е древна фараонка, която е обожествена. И че докато той е в затвора, копането продължава, този път по заповед на шефа на МВР Димитър Стоянов. Самата Ванга е имала тайнствени видения, свързани с това, че нейна майка от минал живот е била могъща египетска владетелка, която я зове, за да й разкрие съдбовни тайни... във френската столица. Пред художника Любен Диманов пророчицата казва, че в стари времена е била дъщеря на фараонка, а духът на майка й я вика да отиде в Париж, за да се срещнат. Гласът, който говори чрез прорицателката, веднъж й казал ясно: "Отиди в катедралата "Нотр Дам дьо Пари" в Париж". Трябвало да преспи там през нощта срещу 2 май, за да научи важни неща за съдбата на България и света, както и за самата себе си. Държавна сигурност не я пуска, за да не бъде отвлечена. По това време има оперативна информация, че югославските секретни служби готвят похищението й, за да я заселят в родната й Струмица и да я използват за свои цели. По-късно ясновидката се разболява и не успява да отиде в Париж, което е нейна мечта.
Светослав ПИНТЕВ

 

Нямате ли чувството, че Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина са сред нас и вече пият кафе в Келеш Хасановото кафене, след малко ще минат на мастика. Стягат се за избори. Само дето в новия век са много по-свирепи, увълчени и безскрупулни, не като в романтичните Алекови времена.
Бай ви Ганьо вече не е забавният селяк, който скача трупешката в басейна на виенската баня с гордия вик "Булгар, булгар", нито дори онзи, който прави избори с горните трима и малко бабаитлък. Той сега е изкусен манипулатор, оплел в мрежата си цялата структура на държавата в мафиотски зависимости, още от Бай-Тошово време. Дърпа конците и се забавлява на простотията ни да го търпим, харчи парите на децата и внуците ни. Чудите ли се как изчезнаха протестиращите, както 1 млрд. от енергетиката, все едно никога не ги е имало? Ами изпълняват им се исканията ударно, от какво да са недоволни. Не тези за озаптяването на монополите, разбира се, те си ни дерат по още десет кожи, но най-важното е на път да се изпълни. Настояването за "забраната на партиите", което изглеждаше глуповато, националсоциалистическо по съдържание, откровено антидемократично по форма. Тази идея обаче взе да става мечтата на редовия българин. Накрая ще ме ядосат и лично ще събера необходимите подписи. При това без особени усилия, но се надявам да не стигаме дотам. Нищо че Исландия, която ни даваха за пример за решение на този проблем, също е пред избори, имат си партии, участват си. Даже и някакъв оркестър се включил в битката за места в парламента. Та, ако ги забраним нашите партии, трябва да ги сменяме с ромски музиканти. Пайнера това чака. С безумните си истерични действия, с кофите с помия, партиите са на път да сринат и малкото останало от доверието в тях, да се самоубият ритуално. Да направят така, че никоя от тях да не може да управлява. Нито дори всички заедно. Опиянени от ламтежите си, увлечени в опитите си да ни манипулират, те така се оляха, че са на път сами да си прережат вените. Фройд би го свързал с нагона към смъртта, а Алфред Шютц - с невъзможността им да съществуват в "социален съвместен свят". По-скоро е от чиста глупост и лакомия. Само дето удобната теза "всички са маскари" може да избие в неочаквана посока и да им отвинти главите. Нямате ли чувството, че ги направлява опитен кукловод, чиято цел е партиите наистина да изчезнат, за да си обнови куклите? Звучи абсурдно, но тяхното поведение не е ли абсурдно? Йонеско и Бекет могат да си изядат предизборните плакати без подправки, пардон, афишите, ако тръгнат да се сравняват с нашите майстори в жанра. Да дойдат да се научат на театър на абсурда. Те са покойници, де, няма как да довтасат, но така е думата. Дето викаше въпросният абсурдист Йонеско: "Светът е комичен, защото е трагичен". Особено България. Не случайно на Държавния цирк, преди да изгори, само обновяваха надписа "Еди-колко си години народна власт, еди-колко си години цирк". А щеше да е актуално и с думичката "демокрация". Ако имаше Държавен цирк, ама то пък няма. Тази функция сега изпълнява цялата ни държава. Всъщност протестиращите са си тук, пак по улиците на София се ля кръв. Само дето този път поводът беше дербито "Левски" - ЦСКА, а повечето от тях бяха в обичайното си амплоа на футболни ултраси. Победата на сините с 2:1 беше съпроводена с погроми. Бе, това да не е репетиция?
Като споменахме за покойници, пак се сетих за Маргарет Тачър. Не за това, че я погребаха за 3,6 милиона паунда по време на криза, а за думите й, които цитирах в един от предишните коментари, без да знам, че Желязната лейди си отива, а именно: "Има народи, за които ще е по-добре да бъдат управлявани от Европейската комисия. Става дума за страни, в които гласоподавателите не вярват на своите политици... Ако нямаш доверие на политическата система и политическите лидери на собствената си страна, разбира се, че ще приемеш управление от чужденци." Все едно за нас е казано. Натам отиват работите, ако нашите политици станат още малко по-отвратителни на отвратените. Ама много малко им остава, наистина. Може да ни е мъчно да се откажем от суверенитета си, доколкото изобщо съществува, но поне ще имаме някакъв шанс да излезем от омагьосания кръг. Че ние 16-а република на СССР щяхме да си гласуваме за една бройка, това ли няма... И сега сме си в ЕС, само ще подменят нашите тюфлеци с вносни, които не може да не са по-качествени. Ама отгоре до долу, че и с магистратите барабар, мислят все повече хора. Хем Волен ще има пълно право да се бори с колониализма и световния империализъм. Днес едни негови хора ме напълниха с листовки с неповторимия му лик и предложение за такава схватка. Сидеров срещу колониализма. Рунд първи. Правят се опити в тази насока, де, не е да не се стараят Великите сили. Включително и държавата с най-солиден опит в това отношение.
Посланикът на Великобритания в страната ни Джонатан Алън изнесе открита лекция, организирана от Атлантическия клуб, на тема "Да бъда оптимист или песимист за България". Той разгледа под лупа всеобщия песимизъм в родината относно бъдещето на страната ни, който според него е характерен за огромната част от българските граждани. Признавам си, че съм сред заклеймените. Лекцията обаче ме обнадежди, което също е резултат от абсурдна странност на човешкия мозък да се хваща за сламката. Доколкото изобщо е уместно да кажем, че мозъкът се хваща за нещо. Може би защото за първи път усетих в думите на някой важен човек истинска загриженост за страната ни. Та разправя Негово превъзходителство: "Положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи. Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и като цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде..." Посланик Алън каза също, че в съдебната система все още може да се очаква подобрение в работата на Върховния съдебен съвет, "особено след последните тревожни съобщения, според които съдилищата забраняват независимите проверки на разпределението на делата".
Посъветва ни да забравим думите "малка държава", защото по население България е 16-а по големина в Европейския съюз. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. А те отивали на преговори в рамките на ЕС с очакването да постигнат онова, което искат, не като малка държава. Създавали съюзите си на ранен етап и били тактически гъвкави, за да могат да си осигурят максимален брой привърженици за договореностите, които са си набелязали. Посъветва ни също да поставим България в центъра на картата, да осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия - Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад - с Гърция, Италия и Западните Балкани. "България може да се схваща или като периферна на всичко държава, или като държава - център на всичко: разликата е точно толкова психическо състояние, колкото и географска реалност", твърди посланикът. Факт. Лекцията е дълга и пълна с интересни, смислени и напълно осъществими идеи за икономическото развитие на България. Все неща, които очаквахме да прочетем в програмите на нашите партии.
Светослав Пинтев
Седмичен Труд
април,2013
PS Ама и сега е същото.

Откъсът от предполагаемото "Евангелие на жената на Исус", както го нарекоха, не е фалшификат. Това установиха изследванията на откритото преди две години парченце папирус, оцеляла частица от по-голям текст, на което е записано как Спасителят сам е казал, че има съпруга А също, че жена е достойна да бъде негов ученик. Късчето, което е по-малко от стандартна визитна картичка, беше подложено на химически и всякакви други анализи в лабораториите на някои от най-престижните университети в света. След дългите изследвания всички учени са категорични, че не се касае за съвременен фалшификат. Фрагментът, съдържащ осем реда, изписани с черно мастило на коптски, езика на първите християни, предизвика яростни дискусии в научната общност след като съществуването му беше оповестено публично. Още повече че неговият собственик не пожела да разкрие името си публично. По-рано неизвестен на учените, папирусът попада съвсем случайно в изследователката на ранното християнство от Харвардския богословски университет проф. Карън Кинг през декември 2011 г. Анонимният частен колекционер я помолил да му преведе текста, с който се сдобил през 1997 г., купувайки го от предишния му собственик в Германия. Получил го с придружително писмо, писано през 80-те години от професор Герхарт Фехт, вече покоен египтолог от Свободния университет в Берлин. Там ученият допуска, че фрагментът може да е важно свидетелство за възможната женитба на Исус. Ябълката на раздора станаха двете изречения, по-точно запазените части от тях, които могат да обърнат наопаки християнските догми, а също и представите за личността и учението на Исус Христос. Първото гласи: "И Исус им каза: "Моята жена..." Второто: "Тя ще може да бъде мой ученик". Преди две години тези няколко думи разтърсиха историците, а и целия християнски свят. Църквата естествено изрева, че става въпрос за фалшификат. Намериха се обаче специалисти, които обявиха, че съдейки по използвания диалект, папирусът е открит в южните райони на Египет, написан е през IV век, а праобразът му вероятно е бил на гръцки и се е появил поне два века по-рано. Учените се разделиха на две, едните подкрепиха мнението за фалшификация, други твърдяха, че става въпрос за автентично свидетелство. Лаиците се зарадваха, че е открито загубеното евангелие на Христовата невеста Част от изследователите допускаха, че наистина е използван древен папирус, какъвто може да се намери сравнително лесно на пазара на антики, но текстът е нанесен в ново време, т.е. става въпрос за откровен опит за измама. Сега изследванията доказаха по категоричен начин, че посланието е написано между IV и VIII век. Както споменахме, текстът е открит за науката и преведен от Карън Кинг, първата жена, удостоена с най-старата и престижна титлата в САЩ - професор по богословие на Харвардския университет. Което не попречи тя да бъде почти разкъсана, след като съобщи за папируса и превода му по време на Международния конгрес по коптология в Рим, който на всичко отгоре се провеждаше под егидата на Ватикана. Сами се сещате, че Светият престол не изпадна във възторг от артефакта, а целият клир се изправи на нокти от думите "моята жена", сложени в устата на Исус. Та те противоречат на проповядваните 2000 години догми на Църквата. "Вече е извън всякакво съмнение, че думата "жена" е употребена в смисъл на съпруга", смята сега доктор Кинг. Към днешна дата тя се изказва доста предпазливо, бягайки от въпроса дали подобни думи не са били изхвърлени от каноничните евангелия, за да паснат на наложените от хора църковни догми. "Това не е доказателство, че Исус е имал жена, нито, че е имал ученици-жени. Доказателство е единствено, че първите християни усилено са дискутирали въпросите на ергенството, брака, правилата за последователите", коментира историчката. Преди две години тя говореше доста по-смело. Тогава проф. Кинг каза в интервю за "Смитсониан Магазин", че фрагментът хвърля съмнения върху "цялото твърдение на католиците, че условието за сексуално въздържание на свещениците се базира на безбрачието на Исус. То показва, че е имало ранни християни, за които бракът е бил имитация на съзидателността на Господ и е духовно благоприличен". Професорката сега триумфира, но има основание да е предпазлива. През последните две години беше подложена на съвременен научен вариант на съда на Линч. След оповестяването на текста от папируса едва не я обвиниха в изготвянето на модерна фалшификация, родена от прехласване по романа на Дан Браун "Шифърът на Леонардо" където се прокарва тезата, че Христос е бил женен за Мария Магдалена. Хитовият американски автор действително е пресолил манджата и натаманил доста неща в стремежа си да сглоби интересна книга, но въпросите около Исусовата спътница остават. Още повече че тя има централно място и в четирите канонични Евангелия. Тя е тази, която присъства на Разпятието, и е първата, на която се явява възкръсналият Исус, тя е Свидетелката, с главно С, тя е Избраницата. Въпреки това Църквата набеждава Мария Магдалена за блудница, сиреч проститутка. Твърдение, родено през ранното Средновековие, нещо, за което никой от евангелистите дори не намеква. И какво от това? То шества почти две хилядолетия. Нейният образ е смесван с този на безименната грешница от Евангелието на Лука и с Мария, сестрата на Марта и Лазар. И двете са жени, които се прекланят пред божествеността на Христа, затова измиват и подсушават с косите си краката Му. Трите са обединени в едно, за по-лесно. Всичко тръгва от VI век, когато папа Григорий Велики в една проповед произволно допуска, че в евангелията не става въпрос за три различни жени, а за една и това е Мария Магдалена. От което следва, че тя е спасената от пребиване с камъни проститутка. Чак през 1969 г. Светият престол обявява, че Мария не е каещата се блудница от Евангелието на Лука. Едно доста закъсняло обяснение. За несправедливата й слава може би е допринесло и родното й място, на което дължи прозвището си. Става въпрос за град Магдала, разположен на 200 км северно от Йерусалим. Известен е древен еврейски текст, наречен "Оплакването на рави", в който се казва, че Бог го е разрушил заради разврата, който царял в него. Като нищо това може да се е видяло достатъчна причина на тези, които не я харесват, да я обявят за пропаднала жена. С това може да се обясни завистта на някои от първите християни заради ключовата й роля в обкръжението на Учителя. Тази версия като че ли се потвърждава от откритите през 1945 г. в Наг Хамди, Южен Египет, папируси, също написани на коптски език, повечето от които съдържат неканоничните евангелия, приписвани на ученици на Исус, които подробно свидетелстват за непознати досега страни от живота Му, липсващи в окастрените от Църквата канонични текстове. Писанията от Наг Хамди дават представа и за вярванията в общностите на първите християни. Сред папирусите са Евангелие от Филип, Евангелие от Тома, Деяния на Петър. В тях образът на Учителя изглежда по-жизнен, плътен и истинен, а на Мария Магдалена е отредена централна роля. Особено в Евангелие от Филип, който отива много по-далеч. В текста се казва, че Исус имал навика често да целува Мария Магдалена. Учениците дори го попитали: "Защо я любиш повече от нас?" Интересно е, че на науката вече е известно едно евангелие, което претендира да е на Мария Магдалена, но там думите от новооткрития папирус не се срещат. Гледната точка обаче май си е точно нейната. През 1896 г. германският учен д-р Карл Райнхард попада на пазара в Кайро на древен папирус, датиран към II век, гъсто изписан на коптски език, подвързан с кожа. В края на текста имало надпис: "Евангелие от Мария". Там "блудницата" е обявена за един от апостолите, нещо повече - тя е провъзгласена за Апостол на Апостолите, единствената посветена от Исус в тайната на издигането на душата над четирите власти. В този текст са намерили отражение споровете и първите доктринални сблъсъци сред учениците, след като Исус вече го няма между тях. Петър ревнува Исус от Мария и след Възнесението Му. Той директно я обвинява, че си е измислила появата му, а тя се разплаква. Защитава я Андрей Първозвани, който след векове става покровител на Православната църква. Всичко това май обяснява защо наследниците на трона и пръстена на свети Петър, властващи в католическия свят, някога са обявили Мария Магдалена за проститутка, а и днес не обичат да се говори много за нея.
Светослав ПИНТЕВ

Il debito delle Amministrazioni pubbliche и salito a giugno di 2 miliardi di euro, raggiungendo un nuovo massimo storico a 2.168,4 miliardi, scrive ANSA. Lo comunica Bankitalia, secondo la quale nei primi sei mesi il debito pubblico и aumentato di 99,1 miliardi, riflettendo il fabbisogno della P.a (36,2 mld) e l"aumento delle disponibilitа liquide del Tesoro (67,6 mld). L"emissione di titoli sopra la pari, l"apprezzamento dell"euro e la rivalutazione dei BTPi hanno contenuto l"aumento per 4,8 miliardi.

In sei mesi entrate -0,7% a 188,1 miliardi
Le entrate tributarie contabilizzate nel bilancio dello Stato sono state pari in giugno a 42,7 miliardi, in diminuzione del 7,7% (3,5 miliardi) rispetto allo stesso mese del 2013. Nei primi sei mesi dell"anno le entrate sono diminuite dello 0,7% (1,3 miliardi) a 188,1 miliardi.

Nell"Europa dei 18 cala la produzione industriale
Nuovo calo della produzione industriale Ue-18, scesa dello 0,3% a giugno su maggio. Giщ dello 0,1% nell"Ue-28. Sull"anno e" stabile in Ue-18 ed и cresciuta (0,7%) in Ue-28. A maggio era calata dell"1,1% nelle 2 zone. Cosм Eurostat. L"Italia in controtendenza, cresce dello 0,9%, dopo -1,2% di maggio, 0,5% di aprile, e 0,4% sull"anno.

"Всичкото роми на баламатума", както казваха техни представители в казармата и продължаваха: "Кой откраднал на старото Хасан двамата чорапа?" Къде са те сега, няма ги никакви? Ромите, мръсните чорапи, са си тук, те винаги ще бъдат и пребъдат. Изчезнаха обаче братята, та се не видяха. "Пустите му ромки, станали сирийки", ще се пее някой ден в народните песни. Както е тръгнало скоро няма да има и едно циганче за цяр на българска територия. "Аз сириец, бате, помагайте на мене", масово се учели да казват чисто нашенски роми, които се представяли на властите за бежанци, та да получат помощите, възлиза- щи на около 370 лв. на калпак. Не е никак лоша идея това, жалко че не съм една идея по-мургав. Така се прави по време на криза, а и изобщо. Нали четохте за онази ромка, която си докарвала по 1100 лева от различни видове държавни помощи. Като прибави и тези, ще може да върже двата края. Изобщо недейте да ревете, че вие бачкате като добичета и не можете да изкарате една трета от тези пари. Това е само началото... Цели ромски фамилии се явили в лагерите в Хасково и се заклели, че са бежанци от Сирия. Номерът не минал и циганките заплашили, че ще съдят чиновниците за дискриминация. И ще ги осъдят сигурно, защото се очертава да получат щедро финансиране, ще могат да си позволят да наемат топ-адвокатите. Както е казал римският император-философ Марк Аврелий, като че ли специално за нашите мургави братя: "Никой не се уморява да му помагат". Хеле пък Манго. А желаещи да помагат има, при това с щедра ръка. В този смисъл ромите си изработиха европарите. Не е далеч времето, когато ЕС ще изсипе 8 милиарда евро в Източна Европа за интеграцията им. Само трябва да кандидатстваме, за което еврокомисар Кристалина Георгиева не пропусна да ни подсети, че иначе може и да забравим. В България има шанс да влязат почти една четвърт от тези пари, но най-вероятно няма да дойдат през държавата или някоя от стотиците наши ромски фондации, а ще се раздават директно от немски, английски и пр. такива. Особено заинтересована да пусне нещо, за да си държим ромите у нас, била Германия, та логично ще включи свои в голямото раздаване. Предполагам, че и Великобритания предпочита да не нахлуват на нейна територия, особено след като някои представители на малцинствата ни изпоизядоха с огромно удоволствие и уригване лебедите на Н.В. кралицата. Зер на Василица без пернато не се сяда на трапезата. Мисълта ми е, че европейците като никога ще помогнат с кеф. Като нищо ще съберат два милиарда за тази цел. Тогава да видиш колко цигански царе, крале и други висши благородници ще се пръкнат. Тези граждани, които реват, че каруците не трябва да щъкат из София, ще имат удоволствието да забележат, че ще ги сменят разноцветни мерцедеси и столицата ще стане като огромен картинг. Усетили са се обаче в Европата, че трябва да дават парите директно на ромите, иначе ще потънат като вода в пясък, ако ги засмучат разните фондации за подпомагане на малцинството, спретнати от самите техни аристократи. А и на държавата ни не вярват твърде, уви. Не, че като ги вземат лично ромите, няма да изчезнат, но може и да инвестират в слънчогледово семе. Както забеляза един приятел от нета: "Резултат от досегашната интеграция в родния ми град е, че ромите висят по кафенетата, а българите превиват гръб на полето". Ами кой за каквото е учил... Трябва обаче с прискърбие да отбележим, че ромите напоследък се адаптират доста по-добре от българите към реалностите на Европейския съюз, а и изобщо към динамичния съвременен живот. Кога започнахме да приемаме бежанци от Сирия, кога станаха сирийци. И преди това имаше отделни екземпляри, които добре се справяха с интеграцията и усвояването, да ви кажа, направо гении в тази област. Лично съм правил интервю с ромския Кирил и Методи, както го наричат. Млад мъж, с очила, измислил ромска азбука. Печаташе по разни европрограми тънки учебничета и приказки на майчин език, с буквите, сътворени от самия него, още преди да влезем в ЕС. Елегантен, изтупан, европеец... Офисът му на "Раковски", но ми беше адски трудно да го хвана. Продуцента на "Междузвездни войни", Антонио Бандерас и Орнела Мути много по-лесно съм ги намирал. Не за друго, а защото циганският Кирил и Методи доста обикаляше - днес на конгрес във Виена, утре в Брюксел, абе, натоварена програма. И са откровени ромите, ако не им се налага да лъжат като цигани, разбира се. Когато работех в "Нощен Труд", бяхме изкарали на първа страница как един ромски партиен лидер с прякор Дон Цеци взривил джипа на конкурент. Същата вечер той се обади в редакцията и ни покани на ромски купон в Панорамата на грандхотел "София". Бях дежурен, трябваше да отида. Не мога да кажа, че нямах опасения какво ще ни се случи с фотографа. Въпросният ромски лидер, от български произход, ни посрещна с отворени обятия. Буквално. Запрегръща ни, разцелува ни и каза: "В интерес на истината - вие най-обективно отразихте случая." Потрес. После с достойнството на истински дон ни запозна с мешерето, разменихме шеги и закачки и си тръгнахме. Ходили сме често по работа и при обикновените роми, с които винаги чудесно сме се разбирали, дори когато са били с брадва в ръка.
Като например с онези от оградения с бронетранспортьори и два кордона бойци от специалните части видински квартал "Нов път". Беше точно след като през 2002 г. ромите там линчуваха и с бой изритаха клана Зрънкови от квартала си, та после тия аристократи с месеци обикаляха из България и се чудеха къде да се заврат. Нещо, което българите засега са неспособни да направят. Местните роми бяха написали на една стена думите на Константин Иречек, не знам откъде ги знаят: "Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо." И сега я виждам тази стена. Тя е като девиз на нацията. Разбира се, сблъсквал съм се често с и с опаката им страна. Имам вила в полите на Рила, останала от дядо ми, която братята роми неднократно разкостиха - измъкнаха ел.инсталацията, изкъртиха мивките, отнесоха капаците на прозорците барабар с пантите и направиха стъклата на сол. Пак добре, защото съседската къща я сринаха до основи. Когато обаче при поредното нахлуване във вилата ми написаха на стената: "Смърт на българите", чашата преля. Понеже, както винаги никой от правоохранителните органи не се развълнува особено, се разярих и реших да им създам работа. Заведох дело за подбуждане към етническа омраза, та съдебната власт подскочи на метър от земята. Започнаха всяка седмица да ме викат я в Костенец, я в Самоков да ме разпитват. Задаваха ми въпроси от рода на: "Кого подбуждат тези надписи, защо го подбуждат, как го подбуждат?" Вместо да ходя на работа, пътувах насам-натам, за да отговарям на подобни странни въпроси. Делото, разбира се, мина към архив. По-късно се запознах и с един, който полицията хванала в двора ни да товари нещо мое в колата си. Пак започнаха да ме привикват в полицията. Следователят ми показа тайно досието на човека, когото са заловили. Беше с 18 висящи дела - за изнасилвания, грабежи, а най-новото за... фалшификация на пари. Отидох да го разгледам отблизо. Беше мъртвопиян в 8 часа сутринта. Как точно е съчетавал фалшифицирането на парични знаци с любовта си към алкохола, не ми е ясно. И съм сигурен, че зад него стоят едни хора с много скъпи костюми. В тях в крайна сметка ще отидат и онези 2 милиарда. А ромите пак ще ни разбиват къщата, за да отнесат на вторични суровини кабел за 50 стотинки. Колкото да купят половин хляб.

Астрални видения чакат да обсебят съзнанието ви и може реално да превъртите. В православието нощни бдения са разрешени само на заклети монаси, които след дълги пости са овладели ума си. За новопосветените тези служби са забранени. Защо? В дзен манастирите се става в 3.50 ч. призори и в смълчания мрак се гледа в божественото Непроявено. Ислямските суфи пък в 1 ч. изпадат в транс. Научни изследвания със скенер установяват, че в мрака между 1 и 4 ч. мозъкът "работи" на по-различна честота, която позволява съзнанието ни да участва в събитията на цялата Вселена. Нощна молитва трябва да се прави само под ръководството на духовен учител, защото силата й е огромна и опасна, обясни пред НТ брат Никанор от манастира св. Козма и Дамян край Брезник. "Това е велико предупреждение. Изискват се послушание и смирение. По-добре е да извършиш най-мръсните грехове, отколкото да направиш нощната молитва сам и без напътствията на духовен наставник с голям опит и мъдрост. В противен случай може да ти се яви например видение или способност да предвиждаш бъдещето. Всъщност в такъв момент дяволът ни помпа с фалшиви сили. Така душата остава във властта на демоните", обяснява монахът. Това състояние може да доведе човек до депресия и дори до самоубийство. Понякога молещият се заради липса на смирение си въобразява, че е безгрешен и едва ли не светец пред Бога. Тогава с него е свършено, смята божият служител. В Света гора Атонска един монах в молитвата си се предоверява на собствените си достойнства и му се явяват ангели, които го уверяват, че е заслужил да се качи на огнена колесница като самия пророк Илия, той я вижда пред себе си и понечва да се качи. Видението се разпада и той реално полита от висока скала. Бил е доведен до нея в полусън от демоните-видения.Остава жив, колкото, за да разкаже на братята си какво му се е случило. Ако обаче молещият се разкайва искрено за греховете си и постигне т.нар. трезвост, т.е. състояние на духа, при което се концентрира в нощната молитва и тя има невероятна сила. Причината е, че по тъмно е много по-лесно да изчистим съзнанието си, да впрегнем цялото същество в общуването с Бога и да се покаем искрено. Разсейването и механичното повтаряне на думите, без да минат през ума и сърцето, обаче обезсилват молитвата. Те водят до страхове и съмнения, които се явяват в резултат от действието на сатанинските сили. "Дори да си грешен, дори да ти е сладък грехът, ако си прост, искрен, естествен и си признаеш чистосърдечно пред Бога:" Аз съм такъв и такъв, не ми е виновен никой друг. Аз съм си най-виновен за това, което правя", ще бъдеш опростен от Него. Когато човек се покайва, се въздига", обяснява отец Никанор. Отец Павел от софийската църква Св. Петър и Павел също твърди, че силата на нощната молитва е в това, че се отърсваш от всякакви други мисли и ги насочваш към общуването с небесните сили. "Има значение и това, че човек жертва от съня си заради Бога.
 Светослав ПИНТЕВ