Лидерът на ДПС Лютфи Местан обяви края на кабинета Орешарски на пресконференцията си, зададена предварително по тема "контролирания хладен преход към стабилизиране на политическия процес". Той подкрепи провеждането на парламентарни избори до края на годината или догодина. Пред ноември, декември, по-нататък, бе,което мине. Ключовата дума в пресконференцията на Местан е "контролиран". Имало вариант, ти да видиш, за незабавна оставка, но той не бил целесъобразен. Страната щяла да страда...
Случайно или не, над Местан висеше портрет на княз Александър Батенберг, който формално е останал васал на султана, а не независим владетел. Сутринта везирът на ДПС се е срещал с премиера. “Впечатлен съм от зрелостта и отговорността на Орешарски.... Ние можем да пием кафето си и сами. ”, обясни той. Кафето обаче станало символ на диалог. Турското кафе, може би. Политическа и партийна идентичност трябва да се изграждат в диалог, обясни още Местан. Със Станишев пак не се е ни чувал, ни виждал. А не, видял се вчера. Сигурно е забравил да му каже, че ще насрочи избори...
ДПС и сие най- вероятно ще се опитат да оставят правителството на Орешарски почти до предсрочните избори. За две седмици щяло да има служен кабинет накрая, а иначе както са си го нагласили. Което е сигурен начин за фалшифициране на предсрочните избори. Или не?
На въпрос на Илияна Беновска от “К-2” за евентуално подсказване от Брюксел на тези ходове и за сътрудничество с ГЕРБ, Местан отговори с характерните за него засукани фрази, но се открояваха изреченията: "Не, госпожо, не търсим непременно европейски знаци. С Борисов разговорите ни са задочни, чрез вас”. С абсурда граничи сравнението му: "Нашето мнение за възможност да имаме избори веднага, още наесен не означава лоша оценка за кабинета на Пламен Орешарски, то е сравнимо с предишни управления на страната".Според него интересите на  ДПС са свързани с продължаване на управлението на този кабинет, но отговорността им пред страната ги карат да поискат по - широка подкрепа и един нов кабинет, който да се ползва от нея. "Сега е време да се пие кафе като символ на диалог и разбирателство в името на бъдещето на страната, нека това да бъде символ на ново отношение между политическите сили у нас", зове Местан. Той прояви здрав разум като заяви, че България не може да се противопоставя на ЕС, от който е част. Неосталинистката политика на Станишев явно и на него му е дошла повечко.
Пропусна само да каже, че така може да пуснат еврофондовете. Иначе ДПС би си крепило Ореха до края на света. Спряха им кранчето обаче. Едно е ясно, елитът пак унижи нацията, това е факт. Тя може да получи реванш единствено с "Оставка сега!"

Янаки си мисли, че още зависи от тях, Кадиев е за избори

Ние като мандатоносители имаме друга по-важна отговорност - тя е да представим важните и конкретни задачи, които трябва да реши правителството, да ги разискваме с партньорите още в следващата седмица. Според това дали те ще бъдат възприети и дали ще се постигнат по тях конкретни резултати, в следващите месеци ще зависи дали е оправдано и колко ще продължи животът на това правителство и парламента".

Депутатът от БСП Георги Кадиев коментира в ефира на БНР, че е пропуск на БСП, че не партията му, а ДПС е задала хоризонта на възможни предсрочни избори.

"Най-евтиният, но и най-невъзможен вариант е избори догодина, заедно с местните. Най-вероятният вариант са избори тази година. Ако трябва да съм откровен, мисля, че това е най-добрия вариант за БСП", заяви той.

"За да преговаряме силни с ДПС и другите партии, имаме нужда от нова енергия в ръководството", смята Кадиев. "Най-чистият вариант е вътрешнопартиен избор на председател по модела на СДС, а не избор от Конгреса", допълни той. Чухме вариантите на политическата хронограма.

Вместо сега да "превеждаме" какво е искал да каже, трябваше ние да станем инициатор на говоренето и задаване на дневен ред. Да излезем и да признаем, че резултатите на изборите не ни задоволяват, да започнем обновление в партията, да излезем на нови избори с чисто лице,  написа социалистът във Фейсбук. В такива ситуации се действа бързо и решително. Всеки ден отлагане на промяната в БСП ни разколебава и демотивира, допълва статуса си той. 

 1 април!Денят е наш неофициален, но национален празник на целогодишните измами на политиците

Светослав Пинтев

Излъгахте ли вече някого, та да ви мине мерака?

        За българите 1 април е нещо като неофициален национален празник, своеобразен зенит на родния култ към премятането на ближния, а в Габрово е храмът му. И тази година извадихме торбата с лъжите, шегите и закачките. Политиците не, защото те лъжат целогодишно, но всички останали са наточили секирата за роднини и приятели. За обикновените хора, които не са депутати и нямат възможност да ментосват нон стоп празникът е един

чудесен начин за изпускане на парата

       Познаваме например една дама, която през нощта срещу тази светла дата лакирала ноктите на ръцете и краката на съпруга си, а на сутринта излязла рано-рано, за да не яде бой при събуждането му, после звъннала на мобилния му телефон, да го попита как е. Друга наша позната забила няколко шамара на спящата си половинка, а когато той отворил очи, шокиран и ужасен, невинно казала: „Пак ли кошмари, миличко”? Тя обаче призна, че му била много ядосана и би направила същото и на всяка друга дата, просто се случила тази. В САЩ някои дами са още по-крайни. Миналата година 52-годишната Сюзан Тами Хъдсън от Тенеси беше арестувана, след като излъгала сестра си , че е гръмнала благоверния си. "Шегувах се за 1 април Казах й: „Хелън, застрелях мъжа си, сега почиствам бъркотията. Хайде да отидем да го погребем в Блекуотър”, обясни шегаджийката на излизане от полицейския участък.

Марк Твен обичал да казва, че 1 април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината... Това важи с пълна сила и за медиите, разбира се. Всяка година на 1 април от сайтове, вестници и телевизии измислят какви ли не шегички и дезинформации, за да са чисти пред съвестта си, че през останалото време не го правят, което не е истина. Малцина са тези, които им вярват. Очакваме тази година да ни съобщят „новините” за приемането ни в Шенген, изключването ни от Евросъюза, оставката на правителството или, че принцът на Монако най-после е издал указ за присъединяването на България към Княжеството. Последното вече се случи.

Авторът на тези редове например неколкократно е писал за първа страница на следобеден вестник поне половин дузина първоаприлски шеги. Щяха да го бият един път даже. Бяхме се върнали от Фестивала на италианската песен Сан Ремо с един колега. Вдъхновени от срещата там с прочута латинозвезда си пуснахме снимки с нея и обявихме, че

Шакира е в България, ще се целува с желаещите

 С рекламна цел, преди концерта си, щяла да намляска първите 100 момчета, които дойдат при пилоните на НДК на 1 април, в еди-колкоси часа. Решихме и ние да отидем на мястото на срещата, за всеки случай. Изненадахме се да открием, че са се събрали тридесетина развълнувани младежи, желаещи да разменят ласки с певицата, които никак не се зарадваха, че се явяваме вместо нея.
Пускали сме и заглавие на 1-ва страница с твърдението, че топмоделът Наоми Кемпъл скита инкогнито из нощна София, със столичен фон на снимката, за да няма съмнения. И нямаше никакъв монтаж. На фотоса просто бяхме щракнали една забележителна мулатка, която невероятно прилича на световноизвестната манекенка. Открихме я в нощния бар „Мерелин”, където участваше в програмата като танцьорка в гостуващата кубинска трупа. В наша защита можем да кажем, че в лицето и беше съвсем същото като Наоми, но тя самата беше доста по-млада и непретенциозна от черната перла, т.е. намерилите я свалячи щяха във всички случаи да са на голяма далавера. Веднъж обявихме, че в езерото в „Дружба” са пуснати да плуват няколко десетки тона унгарски еднолентов шаран, които спокойно могат да напълнят гьолчето с връх. Хората с въдиците обаче масово хукнаха натам.

Откъде идва този весел празник?
Може би разковничето е, че 1 април се чествал в различни страни, като ден на пролетното равноденствие, предвестник на Великден, но корените му са в древността. Има версии, че е свързан с легендата за отвличането на сабинянките от римляните, по-точно от хората на легендарния основател на Рим и негов пръв цар – Ромул, който поканил сабинско племе да гостува на града за т.нар.. празник Consualia,. Сабиняните дошли заедно с дъщерите си, а римляните ги отвлекли и направили свои жени. По-късно същите жени излезли на бойното поле между двете строени за бой войски и казали, че и едните и другите ще трябва първо да убият жените или дъщерите си, за да кръстосат мечове. Тогава римляните и сабиняните сключили мир и с времето се слели в един народ.

По вероятно е обаче 1 април да е свързан с римския празник Liberalia, който е бил посветен на местното божество Liber и неговия женски корелат Libera. Честванията започвали през втората половина на март и продължавали цял месец. Варон, твърди, че първият Liber имал власт над семето на мъжете (virorum seminibus), а жена му над жените, като и че на този ден с шествие и разюздани песни

на каруца из околността бил разкарван фалос

После с почетна стража го ескортирали до град Лавиний. На края на едномесечното честване фалосът бил занасян на форума, където целомъдрена и уважавана от цял Рим матрона трябвало да положи венец върху статуя на бога, изобразен в този вид. Всичко се придружавало със солени шеги и закачки, но се правело като ритуална магия за обилна реколтата и отблъскване на бедствията от нивите. Този празник бил подобен на елинските Селски Дионисии, посветени на бог Дионис. На тях пищно шествие, в центъра на което стоял голям фалос, достигало до статуята на бога. Там избрана жрица басилина трябвало ритуално да се отдаде на статуята, като част от магическия ритуал за плодородие. На 1 април в древния Рим чествали и храмовия празник на покровителката си богинята Венера. Възможно е смесването му с този на Liberalia е родило деня на шегата и смеха.

Според друга теория ключът е в преминаването към Григорианския календар, който е въведен от папа Григорий през 1582 г.. Крал Шарл Девети Валоа го въвежда във Франция. Дотогава празничната седмица започвала на 25 март и свършвала на 1 април. Шарл Девети изместил новогодишния ден на 1 януари, но много от поданиците му не се впечатлили от промяната и я карали постарому. Тогава с тях започнали да си правят солени шеги, което включвало и изпращането им на несъществуващи празненства. Те били обявени за “глупци” и станали обект на подигравки и шеги. Наричали ги “априлски риба”. Във Франция и в наше време има обичай да се закачва хартиена риба на гърба на някого. Немският етнограф Гюнтер Хиршфелдер пише: „Можем да предположим, че в началото много хора наистина са бъркали датата. По-късно много от тях нарочно подвеждали съседи, приятели или деца. И така на първи април хората започват да си позволяват шегички.”

• През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата. Идеята е да се напомни на хората да не вярват много на новините на тази дата. По света 1 април е известен под много имена, но никой не може да каже със сигурност откъде идва традицията за празнуването му. Още в зората на миналия век се отбелязва в различни страни на Европа, но честването на този ден е много по-старо.

• България е  единствената държава, която си има Дом на хумора и сатирата в Габрово, или както още го наричат – Веселата къща. Тук на вратата те посрещат Хитър Петър, яхнал магаренцето си, Чарли Чаплин, Дон Кихот и Санчо Панса. Домът е открит на 1 април 1972г.

• През 1983 г. професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин даде интересно обяснение на произхода на Деня на глупците, както го наричат в англосаксонския свят, в интервю за Асошиейтед прес. Според него придворният шут на император Константин Велики се е изхвърлил, че може да управлява империята по-добре от господаря си. Владетелят му разрешил да опита за 1 ден- на 1 април. Оказа се, че историята е чиста измислица на Боскин, првосто професорът си направил първоаприлска шега с агенцията.
  

• През 1957 г. новинарското предаване на BBC "Панорама" съобщава, че поради много меката зима и унищожаването на гъгрицата по спагетите швейцарски фермери се радват на изобилна реколта от спагети, растящи по дърветата. Много хората не се осъмняват в тази информация. Има и такива, които се обаждат в BBC, за да питат как да си отгледат и те спагетено дърво. Отговарят им да сложат спагети в консерва доматен сос и да стискат палци.

Днес, тук и сега, през 2014 г., стават съдбовни думите на Дякона

Светослав Пинтев

Навършиха се 141 години от обесването на Васил Левски. Този, който е писал в писмо до Любен Каравелов: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”. А също: „С божя воля ще съсипем гнилата и страхлива държава, та да съзидаме друга многотрайна по новото зидане. Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им. [Стига] само да се покорят на горните свети закони, [те ще са на]равно с българина.” Думите му са публикувана във в. "Свобода" от 13 февруари, 1871 г.

Нямате ли чувството, че у нас досега правеха точно обратното? Само хората, жените и децата им съсипваха, държавата все си беше беззаконна, но май идва време да бъдем наистина „всички равни пред светия закон”, а които не му се покорява.... Или изобщо да не бъдем... Нямаме избор...

Точно днес, тук и сега, през 2014 г., стават наистина съдбовни думите на Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”. Защото има опасност то да ни затисне като огромния камък на Сизиф, търкулнал се с грохот надолу, а от нас българите само едно мокро петно да остане, както и пораженията, които сме нанесли на красивата си земя. Или ще запретнем всички ръкави и ще го обърнем това опако време към по-добро, или изобщо няма да ни има. Това са двата пътя.

В парламента отдавна са си извън времето. Там май никой не разбира какво се случва, последно се изпокараха за използването на майчин език в предизборните кампании, което са си направо бели кахъри в сравнение с вакъфските кахъри...

Кръв се ля на протестите в Пловдив срещу връщането на близката до къщата на Левски в Карлово Куршум джамия на Главното мюфтийството. Трябвала им за молитвен дом. В деня на любовта, каква ирония, стана страшно меле по този случай... Обединените футболни ултраси, смъртни врагове довчера, бесняха задружно. Самоделна бомба подпали Джумая джамия, камъни и павета строшиха прозорците й. Арестувани бяха над 120 души, по данни на МВР. Накъде вървим, накъде ни тикат по-скоро, кой безумец, питат се с огромна тревога милиони българи? Ще бъдем ли достатъчно глупави да се самоубием ритуално като нация, следвайки моделите на лудостта, които някой извратен кукловод упорито ни натрапва? Защото, ако не обърнем времето, то нас ще обърне.

Отвратително деяние е да се щурмува храм, за това няма спор, но за него отговорност и носи подбудителят. В България този акт е и символичен, той може да вещае страшни събития... Някой май опитва да открехване вратите на ада. И за това съвсем не са виновни само футболните фенове, хвърлящи коктейли „Молотов”, а онези, които са направили възможно всичко това да се случи, тарикатите, които превръщат обществото ни в огромна тенджера под налягане, с надеждата, след като гръмне да оберат мръвките. Те си имат имена и е задължително да бъдат посочени. Отново нямаме избор...

А, че това с джамията щеше да се случи рано или късно, беше ясно като бял ден. Все някой трябва да плати една отворена сметка, от нея сега виждаме само написаното най-горе. А, когато теглят чертата, което ще е скоро, какво ли ще се случи? Ветровете са посети, идват бурите. Или се снишаваме, докато те отминат, по стара традиция, останала от развития социализъм? Няма да се получи този път, уверявам ви. Много дълго се снишавахме, а бурите вече ще са все по-свирепи, камък върху камък няма да оставят, ако я караме така.

А последната драма започна като източна приказка.... „Случи се нещо, което силно напомня историите от „1001 нощ”, където джинове изпълняват желания, а приказният герой им нарежда да го обзаведат с палати, обсипани със злато и скъпоценни камъни, както и с други източни екстри”, бях написал през лятото. Тогава стана кристално ясно, че предстои на Главното мюфтийство да му поднесат на поднос, като шербетлия кафе с баклава, над 1500 тлъсти имота, които владели някога си разни мюсюлмански общности, както и турски училища, лечебници, защото и там се били извършвали религиозни обреди, ти да видиш. Мюфтийството бе признато за наследник на всички техни имоти, нищо че няма и един нотариален акт. Софийският градски съд отсече, че така трябва, още през юни миналата година, докато в парламента се канеха да внесат промени в закона за вероизповеданията, които целяха същото.

Темида обаче изпревари депутатите, зарадва мюфтийството с един замах на безпощадния си меч, който отряза живо месо. В резултат, на което вакъфски земи и сгради са вписани в специален регистър, какъвто е бил по Турско, а при спорове за собственост със сегашните им стопани, като държавата, общините и частни лица, правната тежест ще накланя везните на богинята на правосъдието в посока към мюфтийството. То е като „обречено” да печели тези дела. Нищо че се позовава на регистър от Османския архив към Главна Дирекция на държавните архиви на Република Турция. И започна да си търси „своето”, дарено от султани и велики везири преди векове... По шериата ли ще я караме вече?.

В момента има претенции към 90 имота. След тях остава да се върнат има-няма 1400. Нищо, че дори много от самите джамии са обявени за народна старина и държавна собственост още в началото на миналия век, както изтъква и Старозагорският окръжен съд през декември 2013 г., в решението по едно от делата, заведени от мюфтийството. /За справка - Държавен вестник бр.211/1927 г. Разпоредбата на чл.25 от Закона за старините /обн. ДВ бр.37 от 18.02.1911 год. определя статут на държавна собственост на всички недвижими старини, където и да са открити. - б.а./

Да, бурята заплашва да се превърне в страшен ураган, който да отнесе всичко барабар с вакъфските имоти. Някой ще трябва да плати сметката, че нещата са доведени дотук. Или ще е нацията, или ще е този, които пося ветровете. Избираме сами... Джиновете идват и ни гледат с големите си насмешливи очи. Започват да приличат на харпии. Чакат да направим последната грешна стъпка .

Тези дни пък гръмна новината, че Министерството на образованието и т.н. предвиждало предметът „История” да отпадне от програмата за 11 и 12 клас. Ум да ти зайде. Оттам после писнаха, че този проект бил останал да виси на сайта им от 2012 г. МОН обаче не отрече категорично, че се готви такова безумие, а само констатира: „Твърденията в някои медии, че предстои отпадане на обучението по история и цивилизация в 11 и 12 клас, създават излишно напрежение сред заинтересованите среди". Излишно е, особено за рахатлъка на чиновниците.

Що ли им е на учениците да знаят подробности за миналото на народа си? Нали си имат чака-рака и ориенталски ритми.. Ама некъв Паисий бил писал неква „История”,айде, без вредно влияние от миналото”, навярно се гневят радетелите на тази „гениална” идея. Най-забележителното е, че тези промените в учебната програма били част от проект "За по-качествено образование", моля ви се. Едно не мога да разбера, тия подиграват ли ни се или наистина си мислят, че като изрежеш историята образованието става по-качествено.

В Първа езикова гимназия във Варна учениците организирали подписка срещу идеята историята да отпадне в 11 и 12 клас. Що за абсурд? Учениците искат да учат, а министерството на магията не дава. Пардон, на образованието. "Българската история гарантира, че ние ще опазим националната си идентичност и че нашият народ и нашата родина имат бъдеще”, казал дванадесетокласник на име Кристиян Бегажев пред Би Ти Ви. Наивно хлапе, нали точно това не искат да опазим, нито искат ти да имаш бъдеще. Не чу ли, че според едно национално представително проучване от февруари, желаещите да напуснат България млади хора са 37%. А другата част просто не са си признали, мисля си. Както върви, до есента повечето ще си кажат, тогава ще са примерно 77%, след още месец 87 %.

Време е във висините да си спомнят и едни други думи на Левски, защото в низините вече си ги спомнихме. Апостола е казал, пак в онова писмо до Каравелов: „Питаме: сега, когато искаме да вървим към правия живот и свобода, кой може да застане на пътя ни, ако не иска барем гласа си да даде за доброто? Мисля никой [няма] да смее.”

Не смейте наистина!

Светослав Пинтев

  Над 4 милиарда британски лири годишно изкарва българската мафия от продажба на антики на богати колекционери по света,  сочи проучване, направено от чужди служби.

Гърне с 360 златни жълтици извадиха  четирима местни иманяри от срутен зид в древната римска крепост Рациария, до днешното село Арчар, Видинско. Там почти цялото население се изхранва от копане на антики. И вади много."Гладът е по-силен от тока. Да знаеш", казва едно съвсем ситно цигане и хуква", когато разбира, че ще го питаме за поминъка му.
     "Монетите, които са открили, са т.нар. сулиди, от византийската епоха. Набарали са ги случайно. Били са зазидани в една полуразрушена стена от времето на император Веспасиан. Някой византийски баровец решава да скрие там спестяванията си преди поредното нашествие на варварите", разказват наши информатори сред иманярите, с които сме тръгнали да обиколим местата, където се вадят най-много антики.
" Злато много рядко се намира по нашите земи. Единият от колегите, които намерили златото в древната Рациария, скрива 4 жълтици в ботуша си, когато се качили в колата, за да си ходят Не са ги преброили предварително, защото били много в гърнето, и номерът минал. Временно...", разказват спътниците ни

Трима иманяри напълниха багажник на жигули с антични монети, открити от тях при с. Мусина, Търновско, разказа техен колега.
"Работят за един дилър. Милионер го направиха. Видях как ги насипваха с лопати в багажника. Вече нямаше място и си събуха ботушите, за да напълнят и тях. Бяха над 35 000 медни римски монети. Не са скъпи, по десетина лева струват, но сметни бройката по 10", разказва водачът ни Васко Котката, докато отминаваме древния град Рациария и пътуваме към поредното римско селище Дортикум до с. Връв, Видинско. Следват Ескус /с. Гиген/, и Доросторум.
Научаваме, че и там се копае яко, а на много места иманярите действат под контрола на бивши ченгета. "Един, който го уволниха после, ме изнуди да му продам монета, която струваше 2000 лева, за 1000. Каза, че или се споразумяваме, или ме прибира. Ако прочетеш, че са открили монети, да знаеш, че не са се разбрали с ченгетата", обяснява Вальо Кита между две лекции. Темата е как Август укрепва тази част на Дунава, а император Траян вкарва девети Клавдиев легион и го разквартирува с робите и добитъка. По тези места с трактор разравят масивен златен пръстен с монограм, тежащ 60 грама.
Търсачите говорят като професори по археология между солени шеги. Обясняват, че покрай Дунава римското присъствие е най-силно, затова тук често намират ценни монети от републиканската и императорската епоха. А също и статуетки на божества. Бронзовият бог Марс, открит при с. Вещица, е продаден за 3000 евро. Още по- скъпо заминава уникална куха статуетка на Зевс от бронз.

Край село Новачене, Плевенско, откриват руини от римски легионерски лагер. Намират над тридесет култови фигурки в една постройка. Вероятно мястото е римско военно светилище.
Питаме какви идоли излизат и колко струват те на пазара. "Всичко, което се сетиш. Намират се фигури на Атина Палада, на бог Хермес. Има лаф: "Трудно е да намериш, но по-трудно е да го продадеш. Пазарът се насити", обясняват водачите ни, докато сърбаме шкембе в крайпътно ханче. Оглеждат се и се ослушват като диви зайци да не би някой да дава ухо на разговора ни. Успокоени разясняват примерния ценоразпис на античните статуетки: "Зависи дали са централна или местна изработка, изящни ли са , колко са запазени, с постамент ли са, или без."
Котката казва: "Антиките са ни голяма страст. Ако можехме, нямаше да ги продаваме, а да ги колекционираме, ама гладен седи ли се? Виждали сме български държавен каталог от 1927 г., който регламентира коя монета за колко се изкупува от държавата. По- ценните се запазват в музея, другите се продават, за да се финансират археологически разкопки."
Чувстваме се идиотски, че живеем в страна, където иманярите мислят как би могло да се спаси богатството, което вадят. А на държавата не
 

Жорко Магьосника :

"Аз съм намирал златни и медни тракийски гривни, направени във формата на змия. Също и един тракийски колан, който се разтяга като пружина, страхотни обеци и торква. С първокласна патина..."

най-ценната антична
монета струва около
400 000 долара

Сечена е от римския император Антоний Пий. Това става по времето, когато обявил за съвладетел и цезар младия Марк Аврелий през 140 г. Монетата е с ликовете на двамата от двете си страни и струва: "Има, няма 400 000 щатски долара". Говори се, че заради такава находка един от "професорите" сред търсачите на антики във Видинско Антон е намерен в Дунава заедно с колата си. Може и да е за нещо друго. Само се приказва, че е открил такава. Версиите са няколко. "Беше наистина страхотен, ненадминат спец. Само оглеждаше местността и казваше: "Тука няма абсолютно нищо. Отива другаде и веднага намира нещо."
Същото изобщо не може да се каже за нашата група. Няколко часа безплодно драскане из баирите са ни изтощили до дупка. Поне сме живи, но докога ...
"Давайте, давайте, тук може да има нещо", повтаря като заклинание спътникът ни. Изобщо не ни пука, защото пръстите на краката замръзват прогресивно и ако ни ги отрежат в Пирогов, не може да ни ги върне и Доналд Тръмп.
Металотърсачът с, който Жорко прослушва всяка педя, струва около 10 000 евро и е донесен от Австрия. Цените им варират между 1000 и 20 000 евро. Най-евтините се сглобяват на място т.е. у нас. "Правят ги обаче големи майстори. Така са се специализирали, че изобщо не отстъпват на фабричните", обяснява той. "Е, тогава за чий купувате вносните...", каня се да запитам, но, падайки по очи, налапвам буца пресен сняг и тутакси ми минава желанието да задавам въпроси.

­

• Уникален римски амулет с формата на фалос намери доайенът на действащите иманяри бай Йордан (62), недалеч от с. Солница, Плевенско. Подобно произведение на изкуството по нашите земи досега не е описано. Иманярът светкавично го продава на дилъри на антики едва за 1500 евро, но цената му е поне десеторна. "Те пътуват на аукциони в чужбина през месец и взимат пари, близки до реалните. А това струва доста. Няма система, която да задържи такава находка у нас", твърдят специалисти. "Направо ще ти падне шапката. Отвсекъде имаше топки - 150 г бронз. А и едни сребърни римски монети намерих с него. На тях са Сатир и Менелая. Тя се е надупила. Той я е хванал за гъза и Бай Данчо е присъствал на най-невероятното откриване на голямо количество антични монети у нас. Чрез взрив...
  
• "Златни и сребърни монети литнаха във въздуха и скриха слънцето. Звъняха като хиляди камбанки", спомня си Йордан.
  През 70- те той постъпва в новата кариера между Червен бряг и с. Чомаковци. Слагат взрив, който със скалите вдига във въздуха и скрито гърне с македонски тетрадрахми. Злато и сребро се посипват от небето по ошашавените бачкатори. Чак след два дена бригадирът ги изтръсква, а се включва и милицията. Успяват да спасят 2000 за музея, но всеки работник е скатал 20-30. "А колко са се изгубили по камънака", муси се жилавият дядка. Тогава и започва да души за имане. "Първия металотърсач беше на бай Иван от Вършец, по служба. Работеше във ВиК и го бяха дали да търси тръби. Колко монета извади... Най-много у нас са излизали до Казанлък - 15 000 сребърни денария на император Траян Деций", казва той.
  Спомня си с блаженство колко монети се вадят преди само 10 години: "Правехме състезания. 300 медни константинки вадех за 1 час. Сега и 30 на ден няма да откриеш."