Ако ми предложат длъжността върховен представител на Европейския съюз по външна политика, моята отговорност е да я приема. Но ако не ми я предложат, аз ще направя всичко, което мога, който е в тази позиция, да му съдействам с опита и знанията си, каза кандидатът за еврокомисар Кристалина Георгиева в предаването „120 минути” на bTV.

„Самият факт, че в момента, в който се появи паника по отношение на банковия сектор в България, Европейската комисия в рамките на един уикенд даде разрешение за държавна помощ, показва, че Европа се интересува от това, което става у нас. Аз искам да кажа още един път – българската банкова система е стабилна. Решението, което беше взето в България за капиталова адекватност на ниво, което е по-високо от средното за Европа, много ни помага. Това обаче не означава, че надзорът е работил и работи перфектно и означава, че може би трябва да се замислим за това дали да не влезем в банковия съюз, така че да засилим собствения надзор. Аз съм поддръжник на банковия съюз и е в интерес на България да влезе в него”, допълни тя.За икономическата стабилност на България и ситуацията с КТБ, Георгиева обясни, че това, което става в България, засяга партньорите ни в европейското семейство.

„Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече ние си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в страната. Затова аз бих казала, дали съм аз, дали е някой друг, българи в позиции, които ни свързват със света, отварят прозорец за нашите хора, за страната ни – този прозорец помага на България”, обясни Кристалина Георгиева.

.На въпрос усеща ли подкрепа от българския политически елит, тя отговори: „Ние имаме много сложна политическа ситуация у нас и затова не е лесно елитът да се обедини. Жалко, защото би трябвало да можем да разделяме вътрешнополитическите боричкания от външното позициониране на страната”.

„Досега правителство след правителство са били на позицията, че ние трябва дапазим макроикономическата стабилност и да защитаваме банковата система. Аз се надявам, че това ще продължи и в бъдеще. В този смисъл България по време на кризата не беше проблем, защото ние не отидохме на опашката за пари в резултат на тази внимателна макроикономическа политика“.

"Кристиян Вигенин ще бъде номинацията на правителството за еврокомисар. Не е ясно обаче кога точно ще бъде издигната кандидатурата на външния министър на България, заяви източник от "Позитано" 20", пише  в.  „24 часа“.


    

Жан-Клод Юнкер, избран днес за новия президент на Европейската комисия е изправен пред тежко предизвикателство, още преди да встъпи в длъжност. От Русия в източните части на Украйна нахлуват цели колони от танкове, тежка артилерия, командоси и стотици шпиони, които се пръскат и имитират партизанска война срещу Киев. Оръдията стрелят без почивка към жилищата на мирни хора, убиват ги, разкъсват деца. Тези действия, целящи трайна дестабилизация на Украйна, а в крайна сметка и на Европа, са открита военна агресия, те се нуждат от незабавен решителен отговор от страна на ЕК.
   „По време на изказването си Jean-Claude Juncker акцентира върху стартиране на амбициозни политики за растеж чрез пълното развитие на единния дигитален пазар“, написа във Фейсбук българската депутатка Ева Паунова, с която новият шеф на Евросъюза побърза да се снима. Точно на дигитализацията трябва да наблягаме, когато Стария континент е изправен пред най-голямата военна агресия след Втората световна, дума да няма. И  на хубавите българки... Благодарим, но първо се огледайте, председателю, президенте и пр... Юнкер акцентирал и върху важността на свободното движение на граждани в Съюза. Засега по стара съветска традиция най-свободно се движат танковете. Те още са край европейските граници, но докога? Украйна е във война, а и у нас никой вече не си прави илюзии, че основната цел на банковите и другите катаклизми не е разбиването на държавата. Ние отдавна сме част от зловещия сценарий и това вече го виждат всички. „Удар по банковата система, крах на ключови институции, възможна атака срещу стойността на лева, а оттам и спестяванията на населението“, рече и отсече бившият червен депутат Георги Кадиев, а той чудесно знае за какво става дума. Бившият премиер Иван Костов каза същото с други думи. И той чудесно знае за какво става дума. Нали дойде на власт след като предшественика му раздразни същите външни сили и те отприщиха накипялото недоволство, създавайки невиждана криза,главоломна девалвация на лева, а после и усещането, че народът е свалил червеното правителство... Трънки.... Костов им даде някое и друго лукче, пардон лукойлче, но тамън да се еманципира и - хоп, те пък му дадоха шах с царя. И сега той казва по телевизия bTV,  че с нападението върху Корпоративна търговска банка (КТБ) тайнствените външни сили целят „пълна дестабилизация на България, предизвикване на банкова криза и рухване на валутния борд. Вервайте му, той ги разбира тези работи А Jean-Claude Juncker ще ни дигитализира. Ако ни има, де.

В ново писмо до българските медии Цветан Василев отговаря на твърденията, че е източвал собствената си банка. Епистоларното творчество стана напоследък предпочитаното оръжие на банкера,чиято банка прибраха. Ето и писмото:

"Уважаеми дами и господа,

Последната инсинуация, която се разпространява напоследък по мой адрес, е че съм източвал интензивно Корпоративна търговска банка АД от 2011 година досега.

Кой източва собствения си бизнес?

За този период съм се отказал от близо 100 000 000 лева дивидент. Печалбата от последните три години в размер над 190 000 000 лева беше капитализирана. Всички основни акционери предпочетохме да подкрепим растежа на банката, вместо да усвоим законно полагащите ни се дивиденти.

През същия този период съм внесъл в КТБ АД допълнително капитал в размер на 86 329 000 лв. и съм предоставил на банката подчинен срочен дълг в размер на 56 700 000 лв. по същите тези причини.

Над 20 милиона лева са внесените само от КТБ АД данъци за тези три години, без да се брои това, което аз лично и моите фирми сме внесли в държавния бюджет.

В тази връзка бих искал да попитам колко данъци са внесли организаторите на водената срещу мен и КТБ АД кампания, след като свързваните с тях предприятия и медии обявяват, че работят на загуба? И аз отново питам – кой източва собствения си бизнес? Кой има интерес да срути банковата система, за да покрие невъзвръщаемите си кредити под нейните руини?

През последните три пълни финансови години (2011-2013 год.), за които се твърди, че банката е източвана, тя се развива стабилно, с равномерни нива на печалба и добра капиталова адекватност. Финансовите показатели на банката поддържат тази тенденция и през първите пет месеца на 2014 год.

КТБ АД отчита печалба след данъци в размер на 60 951 хил. лв. за 2011 г., 56 571 хил. лв. за 2012 г. и 71 195 хил. за 2013 г., или общо – над 190 милиона лева. Активите на КТБ АД също нарастват през посочения период - от 4 043 060 хил. лв. към края 2011 г. до 6 740 298 хил. лв. в края на 2013 г. Пропорционално на това се отчита ръст на привлечените средства от 3 535 993 хил. лв. към края 2011 г. до 6 116 842 хил. лв. в края на 2013 г., както и в размера на собствения капитал, необходим за осигуряването на капиталова обезпеченост за нормалното функциониране на банката.

Този растеж не е случаен, още по-малко се дължи на „политически чадър” над дейността ни, от какъвто никога не сме имали нужда. Той е резултат от дългосрочно планиране и се базира на заложената от нас още през 2001 година стратегия за устойчиво развитие. В резултат на това КТБ АД се разраства динамично още в периода 2002-2006 г. Доказателство за това са връчените на банката призове за динамично развитие и за най-добра банка през този период. След приватизацията на КТБ АД през м. юни 2000 г. ние наследихме от бившия собственик Булбанк 11 млн. лв. активи, 11 милиона лева капитал и резерви и оперативна загуба от 144 000 лв., без нито един клиент. От тогава досега Корпоративна търговска банка АД достигна четвърто място по активи в страната (6 740 000 000 лв.) при средногодишен темп на нарастването им от 40%. Печалбата нарастваше с 50% средногодишен темп, а капиталът – съответно с 44%.

Още през 2001 г. ние заложихме дългосрочна стратегия за устойчиво развитие. Затова предприятията от енергетиката, инфраструктурното строителство, експортно ориентирания бизнес са наши основни целеви групи от самото начало. Клиентите са привличани с конкурентни оферти и с перфектно обслужване, така че всички инсинуации на тази тема са безпочвени. Това се доказа през 2010 г. и пред Европейската комисия, след като КТБ АД беше набедена за оказана й държавна помощ.

Качеството на активите на КТБ АД традиционно е значително по-високо от средните нива в банковата система, поради консервативната ни кредитна политика. За илюстрация на това твърдение, 97-98% от отпуснатите заеми през последните четири години са редовни, т. е. техните главници и лихви се погасяват в договорените срокове. Данните са проверявани от одитори, надзорни органи, международни рейтингови агенции. За сравнение, стойностите на този коефициент за цялата банкова система за периода са под 80%.

Възвращаемостта на собствения капитал на банката отчита традиционно високи стойности за банковия сектор у нас – средно 14.75% за периода срещу 5.46 за цялата банкова система. Високи са и стойностите на възвращаемостта на активите – средно 1.37% за периода при 0.73% за цялата система. Тези показатели отчитат качеството на дейността на една банка и техните стойности са резултат от уменията да се постига висока доходност при ниско ниво на риск, съчетано с ефективно използване на ресурсите. За илюстрация на последното - коефициентът на административно-управленските разходи на 100 лева активи на КТБ за последните три години е средно 1.14% при два пъти по-висок за банковата система - 2.46%.

Всичко това е в резултат и на правилността на заложените политики по отношение на обслужването на клиентите и високите изисквания към работата на служителите ни. Неслучайно постъпилите в банката жалби от обслужването ни за последните няколко години са не повече от десетина.

По отношение на своята ликвидност банката поддържа високи нива през всички отчетни периоди. Коефициентът на ликвидните активи (дела на ликвидните активи от общо привлечените средства) за последните три години е над 20%. Тези стойности са подкрепени и от съществените ликвидни буфери, които банката традиционно поддържа. Към 31.05.2014 г. банката е разполагала с ликвидни буфери в размер на 1 175 807 хил. лв., което показва високата й степен на готовност за посрещане на своите непосредствени ликвидни нужди. Това всъщност, са средствата, които банката може да осигури под формата на пари в брой в срок до 7 дни. При една чисто медийна атака банката би устояла, за което има и съответните доказателства. Институционалната атака и пасивното поведение на регулаторите обаче, по принцип не могат да бъдат компенсирани с никакви буфери.

С цел адекватна подкрепа на растежа КТБ АД поддържа през всички отчетни периоди стабилни нива на своята обща капиталова адекватност – 12.39% (2011 год.), 12.06% (2012 год.), 12.56% (2013 год.) и 13.71% (31.03.2014 год.) при регулаторно изискване от 12%. Адекватността на капитала от първи ред е 10.48% (2011 год.), 8.88% (2012 год.), 10.59% (2013 год.) и 10.61% (31.03.2014 год.) при регулаторно изискване от 6%.

Всички тези обективни показатели доказват, че развитието на Корпоративна търговска банка АД през годините не се дължат на случайни фактори и обстоятелства, на благоволението на едно или друго правителство, а са резултат на правилна дългосрочна стратегия, на разумна управленска политика и преценка, на високо качество на работата на всеки един от служителите в банката – от ръководителите до редовите служители.

Корпоративна търговска банка АД няма нужда от спасяване, а от подкрепа. На ход не са политиците, които би следвало да се ангажират с визията за развитието на страната ни и създаването на добър инвестиционен климат. На ход са акционерите на КТБ АД, които имат желанието и възможностите. Ще им се даде ли шанс?

С уважение,

Цветан Василев

Обвиненият в изнасянето на 205 милиона банкер Цветан Василев разпространи писмо, в което нещо се бунтува срещу БНБ. "Мистър Икономика" даже обвинява. И не без основания. Тази ситуация е отдавна дефинирана от мъдрия български народ с изречението: "Крадецът вика: "Дръжте крадеца". А за крадец обвиниха него. Следователно-виновниците трябва да се търсят при противниковата страна. От писмото става ясно също, че е дал нотариално заверени показания пред съдии от страни членки на Европейския съюз. Винаги съм знаел, че червата в родината ще започнат да се разплитат по интересен начин, но не предполагах, че това ще започне от Цецо Василев. Неведоми са пътищата Господни. За да го разберат заинетересованите лица, ще го кажа на руски. Лермонтов го е казал, де, само го цитирам:

Господин гуверньор,

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в брой огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под особен надзор! Не стана ясно как и по какъв начин тези пари са взети и предадени ми, при положение че от 10.06.2014 г. аз не съм бил в България. Тъй като на всички стана ясно, че този сценарий е режисиран от определен кръг хора, рекетиращи мен и КТБ АД в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал нотариално заверени показания пред съдии от страни членки на Европейския съюз.

Размахването на недоказани и скалъпени обвинения, с помощта на смазани от страх и насилие хора, не е повод за самодоволство!

Уважаеми Клиенти на Корпоративна банка,
С тези специални редове се обръщам към Вас, за да Ви благодаря за доверието и да Ви уверя, че няма да позволя цената на разчистването на сметките с мен да бъде платена от Вас. Убеден съм, че скоро Вашите интереси ще бъдат защитени адекватно. 
Що се отнася до институциите, които съдействаха и бездействаха, за да се случи всичко това – с тях ще си говорим в съда.

С уважение,
Цветан Василев

Елена Рьорих , Писма от Америка, 1929 г

Ванга, въпреки че е дълбоко вярваща християнка носи в себе си огромен заряд от виталния езически мироглед на българина. И този на предшествениците му по нашите земи, на техните практики, на начините им да общуват с отвъдното, на ритуалите и вярванията им. Този мироглед е закодиран в самата същност на нейната дарба, прозира в предсказанията и, в символите, които използва, в притчите, които обича да разказва. Вековете човешка мъдрост и умения да се вижда в бъдещето говорят със силен и ясен глас през устата на петричката пророчица. Ванга е само една брънка от веригата оракули, които хилядолетия наред поддържат онази мистична традиция, започнала из Родопа и Пирин планина в легендарните далечни времена на Богинята-майка, тя минава през орфическите мистерии, тайнствата на Дионис, когото траките наричат Сабазий и Загрей, обредите за умилостивяването на Перун и Тангра, та до тайнствата на Христос, когото, както вече разбрахте, голяма част от прабългарите са приели много, много преди официалното покръстване на държавата от княз Борис.

Всички богове и техните оракули са оставили следи в българската колективна памет. А Вангя, както я наричат в нейния край, я е съхранила в себе си по някакъв начин, който науката тепърва предстои да разкрие. Дори трансът и е подобен на този на древните пророчици. Ето какво казват тя и сестра и при диалога си с психиатъра проф. Никола Шипковенски, който не е от вярващите в дарбата и:

"Когато падам в транс и първо почувствам го в езика. Така притисне ме, притисне ме, отежава ме, отежава ме и мозъка... и не знам вече какво става. Но аз се крием като усетам, че ще падам в транс.
Сестрата Люба: - И вида й се променя. Като мъртва е. Никакви движения не извършва, само говори, без да се движи. То все за нещо се случва този транс, има нещо определено, което трябва да се предскаже..."

 Описание, което е като взето от някой ритуал на древна пророчица.

„Понякога, когато силите искат да говорят чрез мен, духът ми напуска тялото, аз стоя встрани, а те влизат в мен, те говорят, а аз нищо не чувам”, признава тя.

Ванга и свещената болест

През 1974 г. се провежда научен диспут на тема Ванга, но само за специалисти невролози. На медицинската конференция същият проф. Шипковенски показва серията заснети от него сеанси на ясновидката. Това, което не е афиширано, но е факт, че на тази научна среща видният психиатър и негов колега изнасят доклад, от който става ясно, че Ванга страда от епилепсия.

Светослава Тадаръкова установява това категорично в поредицата си. Какво разказа журналистката: „Всички говорят как по време на транс Ванга започва да говори с чужд, мъжки глас. Това е типично за епилепсията, но при обикновените хора никой не му обръща внимание. Дали е имала точно епилепсия? Това е заключението на докторите тогава и са го казали на медицинска аудитория от специалисти по епилепсия. Аз попитах лекари дали тя се е лекувала от епилепсия. Отговориха ми, че не са искали да го признаят публично. Казаха ми: „Никой не е искал да си убие кокошката, която снася златни яйца.”

Светослава Тадаръкова прави още едно откритие, което митовете за Ванга и техните творци пропускат. Може би се страхуват, че това би развенчало „транса” на Ванга и ще попречи снасянето на златни яйца, както цинично ги наричат. Напротив, това е още едно доказателство за връзката на Ванга с древните оракули и тяхната мощ. В ДС обаче това не се учи.

От медицинска гледна точка нещата с епилепсията изглеждат напълно ясни. Никой обаче не може да каже защо почти всички древни пророчици страдат от тази болест и с какво тя допринася за общуването им с „гласа” на бога. Често епилепсията е необходимо условие, за да пророкуваш. Затова и е смятана за свещена болест. През устата на болния говорят самите богове. Още бащата на медицината Хипократ описва подробно симптомите и механизма на пристъпите и. Името идва от старогръцката дума за обладаване. Сократ, Питагор, Александър Велики и Гай Юлий Цезар са обладавани от пристъпи на епилепсия. Има сведения, че римският император Калигула симулира много артистично болестта, за да демонстрира пред Сената, че боговете говорят чрез него. Знаете как свършва това. Според древните обаче този дар, който е едновременно и проклятие, е даден само на избрани. В по-ново време от болестта страдат личности като Молиер, Наполеон, Флобер, Байрон, Ван Гог...Пропуснах спасителката на Франция Жана д’Арк, изгорена на кладата от англичаните, която се явява на Ванга през 1988 г... Пророчицата изпада в транс и от устата и се разнася непознат на близките и глас:

„Аз съм духът на Жана д’ Арк и идвам много отдалеч....”

„Тръгнала съм за Анадола,, защото там сега се лее много кръв, и аз отивам да помогна да настъпи мир.”

После говори за това, че в тялото на пророчицата се е вселила друга душа.

Самият Рудолф Щайнер изследва задълбочено феномена Жана д’Арк и твърди, че нейните прераждания могат да се докажат с исторически документи. В една от лекциите си той настоява:

„Наистина се удивляваш, когато намираш всички тези неща отново чрез чисто окултни основания и доказателства, понеже тях можеш да намериш в Хрониката Акаша, и след това видиш, че в такива случаи напълно могат да се представят и външни исторически документи. Накратко, струва ми се почти безумие да се съмняваш в това, какво е действало чрез Орлеанската Дева. И ако ние след това вземем под внимание, че благодарение на нейните подвизи цялата история на Новото време е получила друг облик, то това ни дава право да кажем, че ние виждаме тук действащ непосредствено, външно-документално доказуемо, свръхсетивния свят. Ако след това духовният изследовател отиде по-нататък и потърси със свои средства истинския инспиратор, въздействащ върху Орлеанската Дева, то, изследвайки една след друга епохите, той намира нещо съвсем особено”.

Щайнер твърди, че същият дух, който е действал чрез Орлеанската Дева, „така да се каже, като чрез свой инструмент, в съвсем друга форма, инспирирайки по съвсем друг начин, е въздействал на други исторически личности, чиито философско-теологически идеи са имали дълбоко влияние в Европа в по-ранната епоха. Смята, че „едни и същи сили в различни епохи по различен начин действат чрез хора, като чрез свои инструменти, че непрекъснатостта на случващото се съдържа в това, което ние наричаме история.”

Древните тайнства на народите, обитавали днешните български земи активно занимават ума на Людмила Живкова

Тя е първата дама, или първата другарка, на социалистическа България, заместник, а после и председател на Комитета по култура, дъщеря на всевластния в епохата на социализма първи държавен и партиен ръководител Тодор Живков. На пръв поглед жена, на която няма кой да се опре. Както извънредно сполучливо охарактеризира Людмила и Тодор Живков проф. Никола Георгиев: „В този контраст бащата ясно пое здравата и проста народна жилка, а дъщерята - духовната изтънченост. Бащата се разправяше с политици, икономисти, милиционери, селски и градски кметове, а дъщерята - с художници модернисти, философи, иконописци, траколози, сугестолози и индийски мистици.”

Людмила Живкова отива при петричкия оракул след жестоката катастрофа, която преживява през 1973 г., когато черепът й е пробит, а тя е обезобразена за дълго. Людмила е в кома и изглежда, че не може да бъде спасена. След инцидента при пророчицата отива жената, която гледа децата и. Тя носи чантата на Людмила. Ванга първоначално започва да вика, че тя мирише на смърт, дори припада, но после се съвзема и успокоява, че не вижда смърт. Казва, че лекарите търсят причината за тежкото състояние в главата, но тя е по-надолу и посочва в областта на бъбреците. Оказва се, че Людмила има спукан бъбрек, който заплашва да отрови кръвта й. След серия тежки операции започва да се възстановява. Инцидентът обаче я преобразява духовно. Кой знае какво преживява, когато е между живота и смъртта. Вече е посветена в Тайното учение от писателя Богомил Райнов, когато застава пред ясновидката, за да търси отговор на многобройните си въпроси. Двете се откриват една друга, а Ванга знае... пътищата им се пресичат на Земята и на небето, в живота и в невидимия свят, дори в света на идеите в смисъла, който влага в това понятие старият шегаджия Платон. Колкото и различни да са неуката пророчица от Струмица и жената, която общува с президенти, премиери, която е потопена във философската мисъл на съвремието. И двете имат духовна нужда една от друга. Освен това Людмила е и могъщ покровител, който ще запази пророчицата от наглите по-дребни властници, кадесари и милиционери, тормозещи я непрекъснато. Първата дама на Народната република иска да прозре отвъд настоящето, като истинска източна принцеса да полети на вълшебно килимче през тайните на времето. Това, което открива, изумява самата нея.

Людмила Живкова е опознала теориите на най-видните теософи и тяхното отношение към древната тайна на ясновидството. Вече цитираният Рудолф Щайнер прави интересен извод за книгата „Разбулената Изида”, написана от Елена Блаватска, положила основите на учението, което Живкова прегръща с такава страст:

„В същото време, когато "Разбулената Изида" се е писала, не можеше да се каже повече, затова казаното се ограничаваше само със забележката, че в аналите както на свещената, така и на светската история не съществува ни един изтъкнат характер, чийто пра-образ ние не бихме могли да намерим в полулегендарните, в полуправдивите предания на миналите религии и митологии. Както звезда, която в безпределността на небето в неизмеримa отдалеченост сияе над нашите глави, отразявайки се в тихите води на езерото, така и образите на човечеството от допотопните времена се отразяват в тези периоди на времето, които ние можем да обхванем с обърнат назад в историята поглед.”

Щайнер твърди също, че „тези велики характери, които като великани се извисяват в историята на човечеството, подобно на Сидхарта Буда и Иисус в духовната област, подобно на Александър Македонски и Наполеон Велики в областта на физическите завоевания, по същество са не нещо друго, а отразени образи на великите пра-образи, които са съществували не десетки хиляди години, а в продължение на милиони години...”

Людмила е пленена от преплитането на мистиката и историята. Пресечната им точка за нея е самата Ванга. Може пророчицата да не осъзнава по това време менталната си връзка с оракулите и древните учения по нашите земи, а може и да го осъзнава много добре, защото често обсъжда с Людмила Живкова наредбата на Вселената и Космоса, тайнствата на древните народи и собствените си визии за минало и бъдеще. Със сигурност и двете са повлияни в огромна степен една от друга. Към края на живота си самата Людмила дори проявява пророчески способности. Ванга решава да я изпита и и казва да предскаже какво дете и кога ще роди нейна родственица, за която всъщност знае, че не може да има деца. Людмила казва точната дата, когато тя ще роди момче. Така и става. Оказва се, че жената не е бездетна. Това предсказание изненадва и обърква самата пророчица, на която в този случай истината се изплъзва.

Ванга много пъти тълкува законите на Всемира, казва например, че:

„Всяко живо същество, цялата Земя и цялата Вселена се подчиняват на един строг определен ритъм и ред. Нарушаването на този порядък често води до големи, понякога фатални грешки.”

Това изказване напълно съвпада с възгледите на източното учение изповядвано от Людмила Живкова - Агни йога, една философия, според която Земята и Космосът са огромен жив организъм. Нейните идеи се коренят в голяма степен, както в тайните източните учения, така и в представите на античните средиземноморски цивилизации за устройството на Вселената, родена от Богинята-майка. От нейните жреци Ванга е наследила своята дарба, а основоположниците на Агни йога и Теософското общество, които виждат в „петричката врачка” потвърждение за възраждането на древните мистични традиции. Неслучайно те привличат Ванга към себе си.

Живкова смята, че Агни йога е генератор на психическа енергия, надминаваща всички енергии по силата си. Има възможност лично да изпита подобен вид енергия при общуването си с ясновидката.

В едно свое интервю племенницата на Ванга Красимира Стоянова разказва за тези срещи, без да крие негативното си отношение към Живкова, която й изглежда като пришълец от друг свят. Там тя казва: „Людмила съм я виждала, когато идваше. Но щом дойдеше тя, всички трябваше да излезем навън. Не пускаха никой вътре при нея и Ванга. Тя идваше с един магнетофон и часове наред я разпитваше какво вижда в небето, как се свързва с ония, та и тя да го прави. Беше превъртяла, защото разни светлинрусевци и внушаваха, че е едва ли не новият месия на Европа и ще пропагандира тук Агни йога. Внушаваха и също, че за да си изпълни мисията, ще трябва и тя да стане ясновидка и да се свързва с небето.”

Нещата обаче са още по-невероятни и странни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Съвременните проповедници на култа на Великата богиня майка откриват Ванга чрез...Людмила Живкова

Или тя намира тях. Това надали някой може да каже с абсолютна сигурност. Едно е ясно, някои от предсказанията на Ванга говорят директно и категорично за философското учение "Жива Етика" или Агни йога, наричано и Бялото братство, което е създадено от последователите на основателката на Теософското общество Елена Блаватска - руснаците Николай и Елена Рьорих, живеещи в Индия. Името на учението идва от индийския бог на Огъня-Агни, но то почита древната Богиня майка, култ, който изповядват и траките, а е много възможно името на богинята да идва от тях.

Самата Людмила Живкова пропагандира учението с всички сили и средства, още повече че то е свързано и с древните тракийски мистерии. Едно от тях е Ванга, която смята за канал на енергията на Огъня. Дали самата пророчица е повлияна от дългите часове разговори с Людмила, посветени на Космоса, дали Людмила прегръща с такъв ентусиазъм учението, повлияна от предсказанията на пророчицата, също е трудно да се каже, но е факт, който няма как да се отрече, че най-ясните и недвусмислени видения на Ванга са за това учение. Те очевидно са обработени стилистично, така както са предадени в книгата на Валентин Сидоров „Людмила и Ванга.” Още по недвусмислено е пророчеството и:

„Всички религии един ден ще изчезнат! Ще остане само учението на Бялото братство. Като бял цвят то ще покрие Земята и благодарение на него хората ще се спасят. Новото учение ще дойде от Русия. Тя ще се пречисти първа. Бялото братство ще се разпростре в Русия. От тук учението ще започне шествието си по света. Това ще стане след 20 години - по-рано няма да стане . Но след 20 години ще събирате първия голям урожай.”

Казано e през 1978 г. В края на XX век все повече хора започват да се стремят към истината за себе си, започват да осъзнават, че силата на собствената им мисъл може да гради реалността. И го правят. Появяват се много проповедници на тезата, че човек трябва да търси божественото в себе си. В XXI век те са още повече и тръбят, че това е пътят да станем по-добри, влизайки в една

Нова Светла епоха

Елена Рьорих записва 14 книги на Учението, за които твърди, че са й продиктувани от тайнствените тибетски учители - махатмите, а картините на нейния съпруг Николай Рьорих и тези на малкия й син Святослав Рьорих пресъздават огнената философия и символика в образи. Всеки от тях има свой ключов символ към Учението. Агни йога провъзгласява Новата Епоха за периода на преход, който във философията на индуизма се нарича Сатя Юга - Светла Епоха. Тя сменя Тъмната епоха, така както след нощта, изгрява зората. Има и такива, които смятат, че тяхното Бяло братство не е нищо друго освен ново лице на древния Орден на розенкройцерите, оттам го свързват и с масонството.

„Винаги съм се озадачавал как успяваше /Людмила Живкова - б.а./ навсякъде да бъде приемана от държавния глава или премиер министъра... А може би се дължеше на прокрадващото се и сега у мен съмнение за някаква възможна връзка на Людмила Живкова със секти или ложа”, казва бившият й личен охранител от УБО Димитър Мурджев.

Така или иначе, Бялото братство само по себе си има огромно, но невидимо влияние. Говори се, че по-късно дори първите дами на САЩ и СССР - Нанси Рейгън и Раиса Горбачова, стават съпричастни към каузата му.

Людмила Живкова обявява 1978 г. за „Година на Николай Рьорих”, награждава сина му Святослав с висока държавна награда.

"Ванга и 2012". Следва

- Винаги обаче ще има някой, който да иска да постави едно толкова популярно предаване под зависимост. Можеш ли вечно да се дуелираш и да побеждаваш? 

- Ние никога не сме били зависими и всячески сме се борили да сме независими. Защото на този малък пазар, в момента, в който покажеш склонност да си зависим, това означава, че директно навеждаш главичката и играеш хорото на някакви други хора. Ние никога не сме били такива, защото разчитаме на нашия професионализъм, на това, което можем да дадем. Телевизиите ни искат, защото знаят, че ние ще предоставим един качествен продукт, от който те да спечелят. Освен това ние се стремим постоянно да се развиваме. Аз съм бил винаги човекът, който е искал да има нови лица, да налага нови водещи. Пример за това е и последната рокада с Милица Гладнишка и Силвестър Силвестров. Тази двойка е нещо ново и различно. "Господари на ефира" винаги са били иновативни и с ясен поглед в бъдещето, за това как трябва да изглежда и да се развива предаването, така че да е винаги актуално и вкрак със заобикалящата ни среда.

- С две думи - вие сте държава в държавата...

- Държава в държавата, точно така. Аз смятам, че за тези единадесет години създадох нещо, което ще има бъдеще още дълги години. Постоянно търся качествени хора, за да обогатявам предаването, още по-добри сценаристи, още по-добри редактори, още по-добри журналисти. Смятам да развивам още повече журналистическите разследвания, защото, като гледам какво се случва в нашата държава, има голяма нужда от нашата намеса. Нормалният човек се нуждае от коректив, в противовес на държанието на политиците. Ние по някакъв начин помагаме на хората, те ни вярват и имат голяма нужда от нас. Това е видно от хилядите сигнали, които получаваме. Ако институциите не си вършат работата, това вече е само тяхна отговорност. В много от случаите се пренебрегва нормалният човек за сметка на този, който може да си плати. Това е най-големият проблем... В тези държави, в които корупцията е на високо ниво, точно това се случва. Най-лесното е тези, които имат повече възможности и връзки, да направят така, че те да спечелят по даден казус. А бедните и нормалните хора нямат тази възможност. Точно затова се появяват "Господари на ефира", за да направят всичко възможно да ги защитят. Дори понякога да е само морално удовлетворението, смятам, че с това сме направили много за тези хора.

- Като стана въпрос за Италия, по какъв начин пребиваването там предопредели пътя ти?

 - Ами аз смятам, че няма нещо случайно в живота... Да, човек трябва да се бори за определени неща, но голяма част от съдбата ти май е написана предварително. Някъде горе, някой знае какво трябва да се случи. От раждането си съм живял в семейство, в което любовта, възпитанието и уважението към другите хора са били на почит. На тези неща са ме научили родителите - да имам респект към другите, да търся добрия подход. В Италия се научих на добри обноски, усет към стилното и красивото. А и фактът, че съм отраснал с техния шоубизнес смятам, че ми е помогнал да реализирам успешно продукциите в България.

 - Кога точно се прибра окончателно?

- Посочи тези примери, може да са ни от полза....

- Първият пример за мен е бил баща ми, който винаги е олицетворението на всички тези стойности , за които споменах. Вярвам в доброто, във възпитанието, в уважението към другия. После започнах да харесвам хората, които са създали и направили нещо голямо за себе си и за света - Рупърт Мърдок, Тед Търнър, Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела, Бил Гейтс, Махатма Ганди, Ричард Брансън. Сега чета книгата на Стив Джобс . Той не е много за пример, като човек и отношение към другите, но гениалността, която е имал, за да създаде „Ейпъл” и всичко останало, няма как да не ми за е пример. Берлускони, с всичките му кусури също ми е пример за бизнесмен и човек, който е постигнал много. Доналд Тръмп е следващият. Прочел съм всички книги за тези хора, те са ми били като пример в живота. На младите хора това ще кажа, да си търсят добри примери, които мога да ги стимулират, за да вървят напред. Не е казано, че разбирайки всичко за тези хора, ти непременно ще станеш успял като тях. Сигурно не, но това е повод да вървиш напред, да намираш стимулите. Голяма част от младите в България нямат стимули, те не ги търсят, това е проблемът. Разбирам ги, виждаме какви са ни политиците, но в света има много добри примери. Това ще им помогне да вървят напред - и в работата си, и в живота.

  Интервю на Светослав Пинтев, "Жълт Труд",  бр.26, 25 юни 2014 г.