За да се придвижи напред политическото регулиране в Сирия е необходимо Башар Асад да се оттегли от президентския си пост. Това се разбира от всички, в това число и от Русия. Това каза в специално интервю за CNN кралят на Йордания Абдула II, който ще посети  Москва за разговори с руския президент Владимир Путин.
Според него, сега всичко сега опира до синхронизация на действията между заинтересованите страни и единствената разлика в мненията е за сроковете, в които това трябва да се случи. Русия настоява това да стане след година и половина, а други страни, в това число САЩ настояват за по-кратък срок.
Очевидно е , че Запада разчита на монарха като посредник, който да убеди Путин да жертва Асад. Кралят  е известен с дипломатическия си талант, а също и като непримирим противник на ИД. Той лично бомбардира терористите при нападението на военновъздушните сили на страната му. Абдула е прозападно ориентиран, но се ползва със симпатиите на Москва, защото е учил в руско военно училище, освен в САЩ.
„Ще говоря с руския президент за необходимостта да се придвижи много бързо напред политическия процес в Сирия. Ние работим заедно с Русия за прекратяване на огъня в тази страна и настъпление на всички сили срещу „Ислямска държава”, допълни кралят на Йордания. Говорейки за участието на страната му в борбата срещу ИД в Сирия и Ирак, той подчерта необходимостта да се проведат консултации във формата от Виена. Ето думите му: „Виена е много важна от гледна точка на това как си сътрудничим с Русия. По мое мнение, ако успеем да получим гаранция, че Русия ще се присъедини към координираните усилия, то това само би подобрило ситуацията. Но това е проблем между Москва и Вашингтон“, каза Абдулла II.

Византийска златна монета датира прецизно раждането на крепостната стена най-южния град на нашето Черноморие. През археологически сезон – 2015 г. община Царево и Министерство на културата финансираха проучването на късноантична и средновековна крепост – Ахтопол.

В началото на новата година се отчете, че най-важният резултат постигнат от археолозите през през сезона е стратиграфският анализ, на базата на който с голяма точност се датират строителните периоди на крепостта. Ключова за него е ролята на е златна монета на император Юстин І (518-527). Монетата е изключително добре запазена, не е била в обръщение, тъй като все още е с производствения си гланц, което у прави перфектното доказателство за изграждането на крепостта в началото на VІ век. Открити са също многобройните монети на императорите Юстиниан І (527-565) и Маврикий (582-602) , които фиксиратт втория строителен период - третата четвърт на VІ в.

Последните ремонти и преправки на фортификационните съоръжения следва да се датират в средата на ХІV - началото на ХV век.

Ръководител на археологическия екип на разкопките беше д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей при БАН, а участие взеха много доброволци от България, Холандия и Канада. Основната цел на археолозите беше цялостното проучване на северната порта на крепостта Агатополис.

В резултат на двумесечен труд специалистите разкриха външното лице на северната порта, вътрешността на двете фланкиращи кули, антична сграда от периода на Късната римска империя, некропол от Късното средновековие, както и опожарени сгради от началото на ХХ век.

Най-интересна за археолозите се оказа каменна сграда, предшестваща укрепяването на града. Това опожарено късноримско жилище показва каква е била съдбата на римския Ахтопол в периода на Великото преселение на народите, когато хуни, готи, вандали и други народи започват да опустошават Източната римска империя, след средата на ІV век. Не случайно след тези събития Ахтопол е укрепен с мощна крепостна стена. Сред най-интересните находки са глинени лампи, стъклени съдове, флакони за парфюми, луксозни блюда и множеството монети.

При разкопаването на западната кула се установи, че тя е преправена. Характеристиките на градежа го датират в Късното средновековие. Този бърз ремонт вероятно е отглас от разрушителните нападения срещу Ахтопол от флота на Генуа през 1352 г. Доказателство за това са и множеството открити гюлета.

Текстът за древните българи в Италия беше изтрит мистериозно. Нищо, ще го кача пак, но първо публикувам продължението.
Искам да уточня, че нямам намерение да пиша научен труд, за да цитирам навсякъде страницата и реда на източниците, още повече, че става дума за добре известни в историята факти, които просто не се коментират пред широка публика. Прочетете и писаното от проф. Пламен Павлов по въпроса.
И не, не става въпрос за тупане по гърдите „булгар, булгар“, а за поглед към истината, която десетилетия крият от нас, въпреки че  по темата има огромен интерес . Да започнем с историческите извори, за да не плачат колегите....
 
Книгата "Историята на лангобардите" на хрониста Павел Дякон е основният източник, свидетелстващ за присъствието на прабългарите, които би трябвало да наричаме просто длевните българи, на Апенинския полуостров. За тях подробно пише в глава 26, II и глава 29, V. Според летописеца те са се установили за първи път в Италия, идвайки заедно с лангобардите през 568 година. Някои други източници обаче твърдят, че това е станало доста по-рано. Вече съм писал, че техни отряди са били ударната сила на византийския Цезар - пълководеца Флавий Велизарий, живял между 505 и 565 г. след Христа, magister militum per Orientem, от 534 г. единствен консул на Източната Римска империя. Негов секретар и съветник бил не друг, а прочутият летописец Прокопий Кесариийски, чиито сведения очевидно са от първа ръка. Според него Велизарий е тракийски хун по произход, роден в днешното Дупнишко. Често използвал наемни български отряди, с които в началото на военната си кариера се е бил под стените на Константинопол. Интересното според летописеца е, че от Италия той пише на императора си да му изпрати подкрепления от българи и славяни, което значи, че двете общности са воювали рамо до рамо повече от 150 години преди Аспарух да създаде Дунавска България.
Велизарий е изпратен от Юстиниан Велики на поход в Африка, а когато завладява Картаген - на Апенините. Българските наемници са част от ударния авангард на войската му, т.нар. негова лична конница, която нахлува в Сицилия през 535 г., след като е покорено Вандалското царство в Африка. Корабите ги стоварват в град Катания, в подножието на вулкана Етна, а българите без бой завземат тогавашната столица на острова Сиракуза. По-късно заедно с останалите бойци от личната конница минават през протока при Месина, влизат в днешния Неапол, край който има планина, наречена Челе Булгерия. Вероятно част от българските бойци се заселват около нея. Останалите продължават към столицата на света с византийската армия. Прокопий пише, че при обсадата на Рим стрелите на българите свалят с изумителна точност защитниците на крепостта от кулите. Вечният град пада, а Италия е присъединена към Източната Римска империя - Византия, за близо 200 години. Утре за документите за трайното присъствие на древните българи в Италия.