Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 401334 Постинги: 291 Коментари: 139
Постинги в блога от 18.11.2020 г.

image           Международна експедиции издирваха следи от древна цивилизация в праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая, учени от цял свят търсят из Източните Родопи артефакти от тайнствената културата, населявала нашите земи преди траките.

Надявам се силно следващата подобна експедиция да тръгне по дирите на митичния певец, цар и жрец Орфей,

човекът омайващ звяр и природа,

чието име се е превърнало в универсален символ на стремежа към хармония, в основа на  цивилизацията.
Та Орфей е живял и скитал по тези земи, в това няма съмнение.
При Татул е светилището на древния култ към него, където бе открита фигурка на певеца на всички времена  с арфа. Някои учени смятат, че това е  и гробницата му. Дори да не е така, той  и сега е тук, където е роден, по местата, където е процъфтявал орфизма. Някъде из Свещената планина  навярно е заключена и

тайната на учението му,

от което до нас досега не е достигнало много.  Може би в същото светилище.          

 Името на Орфей се е превърнало в код за всички, които чрез езика на изкуствата искат  да докоснат или да достигнат безсмъртието, твърдят последователите на Петър Дънов.

Лечителят Петър Димков
е казвал често, че според него освен родоначалник на тракийската музика и поезия, Орфей дава начало и на медицината, като сочи прочутия и до днес лекар  Ескулап (Асклепий) за негов ученик. Знае го от своя приятел- философът и писател акад. Николай Райнов. Той основава кръга „Орфей” в началото на  XX век, Бащата на писателя Богомил Райнов е ревностен изследовател  на богомилството. Николай Райнов е уверен, че в тайнствата на Орфей, са кодирани тайни, предназначени и за днешните българи. Текстовете и беседите му в тази насока са изумителни.

Според легендите, достигнали до нас Орфей е тракийски цар, жрец и певец, който няма равен. Как да е иначе, след като е син на самия Аполон. В друга версия  баща му е  потомък на Аполон -  тракийски речен бог, наречен Еагър.

Майка му е  на нимфата Калиопа

От което впрочем следва, че и богът на светлината също се пада нещо роднина с траките, но това е друга, дълга тема.
  Философът Аристотел смятал, че Орфей никога не е бил поет,  което е явен стремеж за изчистване на елинската традиция от могъщото му „варварско” влияние...                             
Очаквайте втората част

Категория: История
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.11.2020 22:20
          image     На български екран се завърнаха някой от най-карикатурните образи, които  може да си представи човек.
Все едно дали са гости, дали водещи, дали скоро ще слязат от там, самият факт, че ги лансират е поразителен и говори за тоталната липса на критерии в електронните медии.  А и тези персонажи, сякаш излезли от пиеса на абсурда, по правило не са от срамежливите, май се канят да властват дълго над обезумялата и изтощена от турски сериали, риалити експерименти и псевдоистини аудитория. Ако тя не стопи като ланския сняг, разбира се... Завръщането на екран на такива приказни „герои” от миналото става симптоматично за състоянието постоянен  делириум тременс, в което се намира цялата ни тв индустрия.          „Група учени са доказали, че всяка простотия която чуеш по телевизията или прочетеш в интернет може да мине за истина, стига да започва с думите „ група учени са доказали, че..”
Ще обръщамзе внимание на карикатурите една по една 
Категория: Новини
Прочетен: 236 Коментари: 1 Гласове: 5

 Писал съм този текст през октомври 2013 г. Нищо не е мръднало, сякаш сме Замръзнало царство. А пандемията го е направила дори по актуален..

 image

Светослав Пинтев    


Един съученик - музикантът Ивайло Гочев  ми припомни думите на покойния мъдрец Вили Казасян: „Когато ние свирим едно, а те пеят друго, няма как да стане.” Лошото е, че какофонията около нас вече става нетърпима, а този път може да прерасне  в истински ад. Ако не вземем мерки, той е просто неизбежен.

Тезата за двете Българии, за паралелните им реалности, е толкова лесно разбираема, че  взе да става клише, щампа някаква, с която разнообразни „разбирачи” илюстрират очевидното, кой по-успешно, кой не толкова.. Даже и аз... Горната и долната земя обаче реално съществуват, ако приемем, че там битуват двата антипода в обществото ни – много богатите, които нямат насищане, и много бедните. Въпросите са: „Какво има между тях,   докога ще го бъде този буфер? Кое все още им пречи да се сблъскат жестоко. Дали то ще съществува утре, дори довечера?”

  Днешната картина на българското общество малко се отличава от тази при

описаните от Херодот царски скити,

за които някои казват, че са далечните ни прародители. Те моделирали космоса като тричленна по вертикала структура - горен свят с небе, звезди и т.н., долен със земята, водите и пещерите си. По средата ситуирали свързващото звено - планините, които пречели на горния свят да се сгромоляса с грохот и да унищожи всичко. Тази  структура на Вселената имала своя огледален образ в съсловно-кастовата структура на обществото на царските скити, в което се различавали  три основни слоя. Символите им били брадва, плуг и чаша. Не каква да е, а чаша за жертвоприношения. И днес е така. С тази разлика, че средният слой потъва със страшна сила към дъното и много скоро ще се влее в долната земя.  Тогава планините-крепители на небето ще изчезнат и ще има удар,

страшен удар

Няма никакво значение кой точно е на власт в момента, има значение, че моделът, по който съществуваме е изчерпан заради липсата на справедливост. На горния свят няма да помогне вече и онази стара хитрост, описана от най-проникновения ни народопсихолог Иван Хаджийски. Той разказва за четирима братя от Троян – Минчо, Бочо, Цочо и Пенчо, които били от четирите основни партии по онова време, затова винаги били на власт. Точно тази хитрина вече май няма да я бъде. Точат брадвата и на четиримата, че и жертвената чаша. Дано във висините го проумеят.

„Ако следите редовно интернет-форумите в България ще се убедите, че

хем няма класи, хем класовата ненавист процъфтява!”,

разправя Любо Дилов-син или дремещата в него свиня, все едно кой точно от двамата..

За другите не знам, но толкова одумваната средна класа вече видимо е пътник, тя лети към долната земя.  Жертвената чаша е нейният тотем. Само за седмица се видях с няколко нейни представители, мои приятели, които до един ми предложиха да правя журналистическо разследване по техните случаи, при които са били подмамени, изиграни и поставени на колене. Намериха ми работа за година напред.  Достойни, работливи и честни хора, които познавам от десетилетия, хора, които ми довериха, че всичко около тях се срива. И ми разказаха страшни неща. Даже не посмях да спомена моите си кахъри, нито, че за първи път от живота си се замислям дали да не си бия камшика и да хукна заедно със семейството си накъдето ми видят очите.  На една моя позната

съдия-изпълнител и спрял майчинските,

въпреки повелята на закона. Жалва се, но до тук нищо. Казали, че им е такава практиката. Преди това една  я метнала с помощта на нотариус, а после даже я осъдила. Друг ми разказа как банка прибрала уж защитеното от закона единственото жилище на многодетна майка с раково за заболяване. Познат ми се оплака, че същият съдия-изпълнител от първия случай, много известен с хватките си, му  продава хотела в Центъра на София, заради, който е заложил цялото си имущество, на търг. Защото държавата му спретнала кофти номер с едни пари. Друг познат подробно обясни как направил погрешна стъпка в бизнеса и веднага му натиснали главата в калта, за да фалира. Сега я държат там и чакат да издъхне. А има възможност да изплува, ако палачите не му дишаха във врата.

Всички те са убедени, че има хора, на които се плаща да дебнат печелившите бизнес-проекти и да ги обезглавят, за да ги поднесат на тепсия някому, че „екзекуторите” са абсолютно безнаказани... и професионалисти.  Един от  пострадалите ми каза, че очаква скоро мнозина като него да тръгнат срещу финансовите акули с оръжие в ръка. Друг обяви, че е готов да  избива „екзекуторите” като във филма „Черните ангели”. Никога не бил вярвал, че ще дойде на този акъл, но сега....  
Споделих за тези разговори с приятели в квартала, всички смятат, че това съвсем скоро ще се случи.  Докато си говорехме, чухме по новините да съобщават, че бившият военен Любомир Симеонов

е застрелял банкова шефка в сърцето

  По-късно изтече информацията, че причината според него е рекет. Бил предупреден, че ако наеме нов строител ще загуби европейското безвъзмездно финансиране, което спечелил.  В продължение на година подавал сигнали към компетентните институции, но не се случвало нищо. Появиха се и информации, че банкови „служители”  целенасочено са работели против клиента си, като са изнасяли данни за бизнеса му на негови конкуренти. Дали е вярно, не знам, но никой не се съмнява, че тези неща се случват у нас. А убиецът говори като народен трибун: „Не съм убивал за пари, а заради държавата и заради хората. Докато има “бели якички” – скъпоплатени и алчни, нито държавата ще върви напред, нито икономиката, а хората ще стават все по-гладни. Аз съм офицер от българската армия, обучаван съм, че държавата и родина е номер едно. И че грижата за подчинените е основна грижа.” Чудно ли е, че в социалните мрежи бяха създадени групи в негова подкрепа със стотици членове. Нещо повече, там дават идеи пострадалите да направи класация на корумпирани чиновници....”и после да не се учудваме- за кого първи ще прочетем в криминалните новини или в средната страница на вестниците - при некролозите.”

Разбирате ли за какво става дума, за съда на Линч,

за това Темида да му предаде меча си. За скорошното страшно сгромолясване на горната земя върху долната, защото планините са потънали а онези които са ги крепели, жадуват за мъст. За липсата на справедливост, която кара толкова много хора да се оглеждат за оръжие.  Това беше ключова дума и в интервюто на Октай Енимехмедов, взето от Сашо Диков.

Нападналият Ахмед Доган младеж каза също, че в затвора чете „Държавата“от Платон. Това е сократически диалог за природата на реда и справедливостта, за характера на праведната държава и на праведния човек. Ражда се идеологията на планината... След интервюто във Фейсбук се появиха възторжени коментари. Разбира ме ли за какво става дума? За един свят, в който всеки ще наказва и екзекутира по собствено усмотрение..И виновни ще са тези от висините. 

И неволно се сещаш за стиховете на онзи млад поет, който загина със сабя в ръка във Врачанския балкан: „Патриот е, душа дава за наука, за свобода,  но не свойта душа, братя, а душата на народа!”

 


Категория: Новини
Прочетен: 95 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 18.11.2020 12:09
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2020  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30