Списание Time определи Володомир Зеленски и "украинския дух“ за "личност на годината“.



"Успехът на Зеленски като военновременен лидер се основава на факта, че смелостта е заразна. Това се разпространи сред политическото ръководство на Украйна в първите дни на инвазията, когато всички разбраха, че президентът остава на мястото си. Ако това изглежда естествено за лидер по време на криза, помислете за исторически прецедент. Само преди шест месеца афганистанският президент Ашраф Гани - много по-опитен лидер от Зеленски - избяга от столицата си, когато талибаните приближиха. През 2014 г. един от предшествениците на Зеленски, Виктор Янукович, избяга от Киев, когато протестиращи обградиха резиденцията му; той и днес живее в Русия“, се казва в текста.

Според статията професионалните инстинкти на Зеленски са се формирали по време на дейността му като актьор, специалист по импровизирана комедия и филмов продуцент.

"Оказа се, че този опит има своите предимства. Зеленски знаеше как да се адаптира, да не губи самообладание под напрежение. Умееше да "разчита“ тълпата и да отговаря на нейните настроения и очаквания. Сега целият свят се превърна в негова публика. Той реши да не ги разочарова“, пише вестникът.

Що се отнася до "духа на Украйна“, както се отбелязва в статията много украинци, вместо да избягат, взеха "каквото им е под ръка и се втурнаха да защитават градовете си от нашествениците, които разполагаха с танкове и хеликоптери“.

Що се отнася до решенията на бойното поле, Зеленски обикновено се фокусира върху човешките животи - колко от тях може да бъдат загубени, ако се избере един или друг начин, пише вестникът.

"Можехмиеда влезем в Херсон по-рано, с по-голяма сила. Но разбрахме колко хора ще умрат ... Затова беше избрана друга тактика и, слава Богу, тя проработи. Не мисля, че това беше брилянтен ход от наша страна. Разумът, мъдростта победиха скоростта и амбицията“, каза Зеленски в интервю.

Попитан от журналист дали войната по някакъв начин е закалила Украйна като нация, Зеленски отговори: "Някои може да кажат, че тя ни е калила. Но мисля, че тя отне толкова много възможности за развитие на Украйна“.

"Русия е ядрена суперсила. Без значение колко пъти нейните сили са принудени да се оттеглят от украинските градове, те могат да се прегрупират и да опитат отново. Имаме работа с мощна държава, която патологично не желае да пусне Украйна... Те гледат на демокрацията и свободата в Украйна като на въпрос на собственото си оцеляване. Единственият начин да победим такъв враг – не само да постигнем временно примирие, но и да спечелим войната – е да убедим останалия свободен свят да дръпне Украйна в друга посока – към суверенитет, независимост и мир“, обясни Зеленски. Загубата на свободата от един народ, подчерта президентът, подкопава свободата на всички останали.

Изданието също така отбелязва, че визията на Зеленски за победа вече надхвърля освобождаването на украинска територия.

По-рано британският вестник The Financial Times също отличи президента на Украйна Володимир Зеленски за личност на годината.

Особено опасната група от движението „Граждани на райха“ (Reichsbuerger) , задържана в Германия, която подготвяла  държавен преврат, е имала намерение да възстанови реда в страната от времето на Германската империя от 1871 г.

Начело на новия Райх като регент е трябвало да застане принц Хайнрих XIII Ройс цу Кьостриц, който е бил  подпомагани от руската гражданка Виталия Б.,  и е търсил подкрепа от представители на Русия.

Принцът принадлежи към княжеския род Ройс от Тюрингия, от който е българската царица Елеонора (1908-1917 г.) Цялото й име е  Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц.

След смъртта на първата си съпруга Мария-Луиза Бурбон-Пармска през 1899 г., Фердинанд I се обръща към великата княгиня Мария Павловна, която е на посещение в България през 1907 г. за откриването на паметника на Цар Освободител, с молба да му предложи нова съпруга, която да не очаква много внимание и да се занимава с благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка – Елеонора Ройс-Кьостриц. Елеонора е в близки роднински връзки с руското императорско семейство и е преценена като добра партия за българския монарх. Бракът между двамата е сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия.