В четвъртък се навършиха 60 години от онази прословута реч на XX конгрес на КПСС през 1956 г, в която новият тогава съветският вожд Никита Хрушчов осъжда култа към личността на стария - Бащата на народите, както го наричат дотогава - генералисимус Йосиф Висарионович Сталин.
Същият, пред когото Никита Сергеевич доскоро е танцувал по цял нощ на литър водка украински танци в дачата му, за да го забавлява. Нямало начин. Иначе е щял да го скъси с една глава.
Нашите медии очевидно са позабравили тази годишнина,поне повечето.

На 25 февруари 1956 г. Хрушчов заклеймява така смело от трибуната Бащата на народите, защото Сталин вече от около три години е в гроба. По-точно е в Мавзолея, при Ленин, където тялото му остава до 31 октомври 1961 г. Тогава по нареждане на Хрушчов, то е изнесено посред нощ, и при пълна секретност, е препогребано. Никита даже наредил да се отреже от униформата му звездите на Герой на Съветския съюз, копчетата и пагоните от мундира, твърдят в мемоарите си участници в събитията. Войниците отказали да изпълнят тази заповед.
Краткото размразяване и отслабването на хватката на терора в СССР по времето на Хрушчов е като подранил пролетен вятър, който бързо отново става леден. От онази негова тайна реч тръгва и промяната по върховете в соц системата, довела до нашият Априлски пленум на БКП, при който коня в България яхва другарят Тодор Живков, за да пребори култа срещу личността на Вълко Червенков. Апропо, някой наскоро беше написал, че последният е син на Червената шапчица. Е, за новия ръководител започват да творят знайни и незнайни поети. Нали помните, по-дъртите,де, сборната стихосбирка "Априлски сърца" (1981 г.), посветена „на другаря Тодор Живков“, където за него се казваше: „В тебе има нещо от Левски,в тебе има нещо от Ботев и мойто сърце ръкоплеска...“ Интересни времена , но-по добре е да не се връщат... Да се върнем обаче на Хрушчов, който сваля обувката си, за да удари с нея по трибуната в ООН. Там той буйства, крещи, псува, заканва се да погребе империалистите, въобще се държи като клоун. Клоун с ядрено куфарче Забърква и Карибската ядрена криза от есента на 1962, която едва не довежда до Трета световна война. В спомените си Хрушчов сам признава, че е имал „действия на границата на авантюрата”. И далеч отвъд нея, бих допълнил. Но това е, както казват някои автори, по-скоро симптом на вътрешна болест в съветската система, знак за криза в Кремъл. Много напомнящ за онова, което се случва днес.
Самият Хрушчов пише в мемоарите си:

„Пътувах из България, а в мозъка ми непрекъснато човъркаше мисълта – какво ще стане с Куба? Ще изгубим Куба! Това би бил силен удар срещу марксистко-ленинското учение и това ще ни отдалечи от латиноамериканските страни, ще подкопае престижа ни. Как ще гледат на нас след това? Съветският съюз е толкова мощна държава, а нищо не можа да направи освен празни изявления, протести и обсъждания в ООН. Трябваше нещо да се измисли…”
И той го измислил, така че едва не взривява планетата… Странен тип във всяко отношение е Никита Сергеевич. Разрешава първата изложба на абстракционизма в СССР , нещо немислимо дотогава, но на откриването се разярява като бик и изкрещява на един художник за картината му: "Аз не разбирам как е възможно да се нарисува такава мазня. Вие какво - педераст ли сте?" Много изискана критика, няма какво да се каже . По времето на Хрушчовото управление се извършва и прехвърлянето на Крим към Украйна, заради улесняване на работата по един тръбопровод, крайно глупав акт, който в наши дни минира света. И пак ни грози Световна война. Бе от социализЪма откачане няма. И от лозунга му, окачен в една българска социалистическа психиатрия: "Всички луди - на борба за мир!".