Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Текстове на журналиста Светослав Пинтев.
Автор: pintev Категория: Новини
Прочетен: 660854 Постинги: 372 Коментари: 155
Постинги в блога от 18.08.2014 г.

imageНародната памет подсъзнателно пази спомена за обредите на прадедите ни, възхваляващи Слънцето за възкръсването на природата, за разцъфването на пролетта след страшната зима. В обичаите и дори в светогледа ни така често се преплитат езичеството и християнството, че днес е почти невъзможно да бъдат отделени едно от друго. А и не трябва. В народните песни например и двата празника се свързват със Слънцето В една от тях се реди: "Пуснало Слънце три люлки, три люлки - три полюлейки. На голям ден на Великден, на личен ден на Гергьовден." Тази песен не е нищо друго освен един кодиран символ на старата ни вяра ни и нейните "нови" празници. Много исторически документи от старобългарски, византийски, арабски произход свидетелстват, че прабългарската религия е била организирана около култа към Слънцето и другите небесни светила. Подробно говорят за това и записките на византийския пленник в двора на хан Омуртаг, християнина Кинамон. Той дори е описал как е отговорил на българския владетел, когато той възхвалявал пред него култа към Слънцето. Нахалният византиец казал: "А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения - слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората." Култът към Слънцето е бил характерен и за траките, населявали земите ни от най-древни времена. В християнството Възкресението, или Великден, както си го наричаме от време оно, е празникът на връщането на Исус Христос към живота на третия ден след разпъването на кръста и погребението му. Тогава Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Божия син с благовонни масла, както е по традиция, но намира гробницата празна. След това Исус Христос се явява първо на нея, а после и на апостолите. Боядисването на яйцата също е езически обред. Самият факт, че те трябва да се рисуват до залез на Велики Четвъртък, говори, че слънчевата светлина е сакралният атрибут на това свещенодействие. Под християнската обвивка на празника - свети Георги Победоносец, пък се крият още повече древномитологични пластове. Той е героят, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове, откъдето идват и мотивите за змееборството. Народът ни пази много от древните култове, възпроизвеждани на празника Гергьовден или Зелен Георги Дори в нашето време, оглозгало и захвърлило на боклука традициите, ако обиколим Родопа планина и разпитаме овчарите, ще открием, че древните мистерии се пазят по необикновени начини и на невероятни места. Авторът на тези редове го е правил, и е откривал корените им в Свещената планина на траките, мястото, където някога са почитали Слънцето, Дионисий и Сабазий. В китното градче Куклен, в полите на Родопа, където 6 месеца е живял Иван Мърквичка и е завещал на една от църквите и близкия манастир две свои икони на Свети Георги, живеят православни християни, мохамедани и католици. Познайте кои от тях са запазили най-интересните старобългарски и тракийски обичаи и още изпълняват древните обреди на Гергьовден? Това са мюсюлманите, които също почитат празника на свети Георги Те разказват, че вечерта преди Гергьовден всяко момиче оставя китка с някакъв знак, по който да си я познае, в меден котел. Той се захлупва и през нощта се оставя под трендафил. На Гергьовден вадят цветята и при всяко вадене четат сури от Корана. Думите, казани при ваденето на китката, се приемат за пророчески. После всяка мома се люлее на предварително закачена на някое дърво люлка. Някога и българите в този край имали обичай след изяждането на агнето да връзват люлки. Момите вадели от котел с "мълчана" вода предварително оставени да преседят там пръстени, гривни или китки и така наричали коя мома на кой ерген ще пристане. За съжаление никой българин от този край не е виждал с очите си ритуала, а само е слушал за него от бабите и дядовците си. Докато мохамеданите го пазят. Красимир, когото срещнахме по склоновете в някогашната Свещена планината над манастира да води над 140 овце, се оказа потомствен овчар, който помни обичаите на предците си скотовъди от стари времена. "Моят дядо е бил чобанин, баща ми е бил, сега и аз съм чобанин. Орисия... От дядо пазя 48 чана, той ги има от неговия дядо. Трябва да са вече на триста години, може и повече. Едно време дядо ми и много други са водели всяка година овцете си на паша към Бяло море. Носели са да ядат шкембе чорба в големи кожени толуми. От него знам, че на Гергьоведен най-първо се лъскат чановете, после се слагат на овците. Като звъннат: "Лумба-думба-лумба - сякаш говориш с Бога. Открай време е казано, че първото агне, родено през годината, е за свети Георги и се коли на Гергьовден. Както първото яйце се боядисва червено и е дар за Църквата", обяснява овчарят и подкарва стадото си. Край кукленския манастир "Св. Козма и Дамян" хората още търсят изцеление при Аязмото, което преди хилядолетия е било свещеният извор край светилището на тракийските жреци-беси, уверяват изследователи краеведи. Водата му и тогава се е смятала за лек срещу психически разстройства, както и сега. Древните тракийци, между другото, са едни от първите, приели християнството, след като получили Евангелието (Благата вест) направо от апостолите При тях идва самият апостол Павел, който само двадесетина години след разпването на Исус - около 52 г. сл. Хр. проповядва в гр. Филипи, недалеч от днешния гръцки Кавала. Там създава първата тракийска християнска община. Към нея е отправено прочутото послание на апостол Павел "Към филистимяните". От записките на епископа на Нола Павлин пък се знае, че масовото покръстване на траките в Родопа става около 396 година. Той пише поема за Никита Ремесиански, където казва: "Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира! Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето." Вероятно точно кастата на тракийските жреци на бесите, която се е обособила в самостоятелна племенна общност, е първата, смесила празниците Великден и Гергьовден със старите си обичаи и ритуали. Светослав ПИНТЕВ Снимки Авторът

 
Категория: Новини
Прочетен: 1253 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.08.2014 22:44
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2014  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031