Скоро стават 10 години от откриването на   бронзовата глава от статуя на тракийски цар, обявен за на Севт III, изскочила при разкопките в могилата Голяма Косматка.. Как препуска времето, а? Ето дописката в Нощен Труд, която ми изпадна при поредното подреждане на архивите.

 Уникалната бронзова глава, която екипът на доц. д-р Георги Китов откри при могилата Голяма Косматка до с. Шипка, пренощува в Археологическия музей в столицата, съобщи тази сутрин пред НТ прессекретарят на държавния глава Бойка Башлиева. Находката бе пренесена до София лично от президента Георги Първанов. В земята главата е била закрепена с камъчета, за да стои изправена и е останала така от пети в.пр. Хр. до откриването Екип на НТ посети древния храм веднага след като кортежа на президента отнесе безценната находка. "Иманярите вече точат зъби. Различаваме ги от другите хора, личи им по погледа, по нервните движения. Има поне две групи, които само ни чакат да си заминем", коментират археолозите. Главата е била закрепена върху дъното на древен съд и зарупана с ломени и речни камъни. Тя е откъсната със сила от торса. Има версия, че това е направено от омраза към владетеля и цели оскверняването на паметта му. Може обаче да се окаже част от орфически ритуал, при който вместо тялото на царя е разчленена неговата статуя като дар за боговете. Възможно е дори той да си е бил жив и здрав по време на церемонията, като ритуалът е замествал жертвоприношението към богинята-майка. "Траките понякога са погребвали коне, които са животни, свързани със слънчевото начало, вместо живия владетел. Скулпторът, изработил главата, е бил толкова добър, че вероятно е или Фидий (работил около 480-400 г.пр.Хр.-б.а.), който е направил прочутата в древността статуя на Атина от злато и слонова кост, или някой от школата му. Владетелят очевидно е бил много мощен и богат, за да може да си поръча такава", разказа археологът Диана Димитрова. Учените получиха по Инернет снимка на друга подобна глава, дело на Фидий, за да я сравнят с откритата. Днес те продължават с пълна сила разкопките в тунела от дялани камъни, който е служил за вход на внушителния храм. Надяват се тези дни да стигнат до помещение, което не е затрупано като това, в което работят. "В археологията не могат да се правят прогнози. Ще дойдат и миньори да укрепят храма", обясни пред НТ д-р Георги Китов.
С. ШИПКА - СОФИЯ
Светослав ПИНТЕВ