В писмото си от 1203 г. Калоян уведомява Светия отец, че е натоварил търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая” на предшествениците си:

„…царете на българите и власите -- Симеон, Петър и Самуил, прародители мои и на всички останали царе на българите...“

Това, което не се учи в училищата ни днес, е, че Калоян иска да му се признае титлата на римските императори, произлязла от фамилното име на Гай Юлий Цезар, утвърдила се като знак за легитимност на императора и правото му да властва над познатия свят. Цар е само общоприетото в онези времена българско съкращение в писмената форма на титлата Цезар. От българските владетели по-късно тези претенции и царската титла наследява Русия, която пък след падането на Константинопол претендира да е третият Рим..

Българските господари смятат, че титлата Цезар (Caesar - лат.) им се полага по право, още повече че още кан Тервел е официално коронясан за Кесар насред Константинопол по инициатива на самия византийски император Юстиниан Носоотрязания, който с този жест му благодари за това, че с войските си го връща на престола. Кесар е византийският вариант на Цезар, според гръцкото произношение. На императорите български и през ум не им минава днешната представа за цар просто като за владетел на една държава. Затова Калоян иска от папата признаването си за император и Цезар, не за крал:

„ ...ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, цесарска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори – Самуил, и друг