Постинги в блога от 30.09.2018 г.
30.09.2018 13:57 -
Българинът д-р Булгаро бил сред основоположниците на най-стария университет в света
Светослав Пинтев Един от първите преподаватели в най-стария Университет в света - този в италианския град Болоня, е българин, носил като фамилия народностното си име -докторът по римско право д-р Булгаро, смятат изследователите на живота му. Неговият учител-знаменитият по онова време, а и до днес, корифей в дисциплината Ирнерио, който е основател на майката на всяка друга Алма матер, го нарича на смъртния си одър: "os aureum" - Златната уста или Златоуст Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му. Заедно с него българинът наследява от професора, след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/, както бил известен в началото.
Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему, ако се съди по свидетелствата на летописците за тях. „Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време. Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна, като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия.. Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията в Ронкалската долина край град Пиаченца , където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV. Знае се, че д-р
Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби", които дават на Фридрих I Барбароса почти неограничена власт в Италия – в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.
Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание. Джовани Фантуцо говори за него в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г.. Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област. До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..
Мраморният саркофаг с тленните останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166 може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня. Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието. В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва „Санта Мария деи Булгари”. В тази част е било първото седалище на Университета. В рамките на Алма матер има и други сгради, които са принадлежели на фамилията му. В продължение на дълги векове един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел името „Корте деи Булгари.” За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена. Няма документи ,удостоверяващи категорично българския произход на д-р Булгаро, но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а дома на фамилията му - Къщата на българите. Споменатият вече Джовани Фантуцо казва, че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.
Булгаро е роден през 1085 г. в Болоня, като най-вероятно не принадлежи на благородническо семейство. Поне няма данни за това. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери, умеещ да долавя разлика между право и морал. Като дете учел в бенедиктинския манастир, който се намира на мястото на църквата, приютила по-късно гроба му. Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки. Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория. Умирайки оставя вдовица на име Имелда. Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот. Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни, нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто. В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин.
Най-известният юридически труд на д-р Булгаро De regolis juris е запазен в повече от 40 преписа. Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове. И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг... Д-р Булгаро оставя и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него. Най-известен от тях е може би професор по каноническо право Джовани Басиано, както и Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.
Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци. По скоро е от българите „кореняци” в Италия Ако можем така да наречем онези конници, пристигнали през ранното Средновековие и останали на Апенините, като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им.
Става въпрос за древните българи, които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век. Те никак не са били малко, даже има свидетелство, че са петия по численост народ в Свещената римска империя. В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г., в който се изреждат народите й: „лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....” Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали. Италианският историк Паоло Варнефридо цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин. Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях. Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек, който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух.
Още във
https://www.faktor.bg/bg/articles/nauka/balgarinat-d-r-bulgaro-bil-svetiloto-na-parviya-universitet-v-sveta
Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему, ако се съди по свидетелствата на летописците за тях. „Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време. Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна, като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия.. Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията в Ронкалската долина край град Пиаченца , където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV. Знае се, че д-р
Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби", които дават на Фридрих I Барбароса почти неограничена власт в Италия – в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.
Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание. Джовани Фантуцо говори за него в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г.. Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област. До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..
Мраморният саркофаг с тленните останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166 може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня. Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието. В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва „Санта Мария деи Булгари”. В тази част е било първото седалище на Университета. В рамките на Алма матер има и други сгради, които са принадлежели на фамилията му. В продължение на дълги векове един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел името „Корте деи Булгари.” За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена. Няма документи ,удостоверяващи категорично българския произход на д-р Булгаро, но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а дома на фамилията му - Къщата на българите. Споменатият вече Джовани Фантуцо казва, че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.
Булгаро е роден през 1085 г. в Болоня, като най-вероятно не принадлежи на благородническо семейство. Поне няма данни за това. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери, умеещ да долавя разлика между право и морал. Като дете учел в бенедиктинския манастир, който се намира на мястото на църквата, приютила по-късно гроба му. Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки. Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория. Умирайки оставя вдовица на име Имелда. Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот. Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни, нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто. В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин.
Най-известният юридически труд на д-р Булгаро De regolis juris е запазен в повече от 40 преписа. Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове. И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг... Д-р Булгаро оставя и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него. Най-известен от тях е може би професор по каноническо право Джовани Басиано, както и Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.
Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци. По скоро е от българите „кореняци” в Италия Ако можем така да наречем онези конници, пристигнали през ранното Средновековие и останали на Апенините, като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им.
Става въпрос за древните българи, които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век. Те никак не са били малко, даже има свидетелство, че са петия по численост народ в Свещената римска империя. В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г., в който се изреждат народите й: „лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....” Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали. Италианският историк Паоло Варнефридо цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин. Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях. Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек, който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух.
Още във
https://www.faktor.bg/bg/articles/nauka/balgarinat-d-r-bulgaro-bil-svetiloto-na-parviya-universitet-v-sveta
Търсене
Блогрол
1. Виолета Марковска стана камикадзе
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк