Постинг
09.08.2014 20:31 -
Козият рог може да бъде страшно оръжие, историята е запазена в Кукленския манастир
Има едно място в България, което пази спомена за героите от "Козият рог", което помни стъпките им. Тук те са изживели част от живота си, оставили са следа, която по чудо не е била заличена от вълните на времето и мътилката на робството. Ако бяхме в друга държава, тълпи от туристи щяха да се стичат натам, да питат и разпитват за Караиван, за Караиваница, за дъщеря им - отмъстителката Мария. Ромео и Жулиета са измислени герои, а уж нейната къща във Верона привлича милиони туристи. Там е и прочутият балкон. Повечето хора знаят, че т.нар. къща на Жулиета е менте, но това не им пречи да се изсипват в нея от цял свят. Нашето място е абсолютно автентично, но почти никой не обръща внимание на това. Кое е то?
Козият рог може да бъде страшно оръжие, оръдие на Божията отплата. Особено в ръцете на "унизените и оскърбените". За нас, българите, той се превърна в символ на насилие, отмъщение, угризения, символ на цялата ни драматична и трагична история на противоречията и драмите в човешката съдба. А "Дивите разкази" на Хайтов са написани едва през 1967 г.
Няма българин, който да не знае историята от "Козият рог", да не е гледал или поне чувал за филма на Методи Андонов. В началото на 90-те се появи и негов римейк на режисьора Николай Волев, който пък привлече и очарова по-младите. Така за няколко поколения българи този рог от коза е нещо като знак за възмездие, вече сакрален символ за правосъдието на потиснатия човек. Задавали ли сте си въпроса откъде тази история е видяла бял свят? Как е достигнала до нас от дълбините на турското робство, а не е потънала в мъглата на забравата като стотици хиляди други драматични случки, с които е червива историята ни? Дали пък не я е измислил Николай Хайтов, за да допълни своите "Диви разкази" с тази страхотна фабула. Все пак той е писател. Не, не е. В книгата той споменава, че е чул тази история като малък.
Истинската съдба на хайдутката Мария и баща й Караиван
Хайтов научил още като дете от монаха Аверкий, изгонен от Кукленския манастир, наричан от местните "Свети Врачове", който е сгушен в полите на Родопа. (Самият писател твърди, че истинското име на планината е Родопа, а не Родопи, Родопите или нещо друго - б. а.). Та чул Хайтов тази история от монах, който преживявал с каквото намери около манастира, само на няколко километра от неговото родно село Яворово. След години я написал на няколко странички. Методи Андонов настоял да направи филм по нея и той я доразвил в сценарий. В Куклен и днес разказват историята почти като легенда.
Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. Затова и била изнасилена. След гаврата на турците с нея тя полудява. Мъжът й Караиван я качва на магарето и я довежда да се лекува в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. Пише го и в началото на "Дивите разкази". От тракийско време този извор е бил прочут с това, че лекува лудите.
И до днес в манастира се пазят веригите, с които са ги връзвали през нощта, за да не буйстват. Смята се, че те също имат лечебна сила. Всъщност в манастира умира и е погребана самата Мария. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да умре, той се изповядва в манастира и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря. Самата Мария свършва трагично своя живот, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала, също като в легендата за девиците, скочили от нос Калиакра със сплетени коси. Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, казал така накрая: "Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!" Това е и финалът на разказа "Козият рог". И доднес има хора, които разказват, че преспивайки в манастира, сънували Мария. Може би духът й още витае тук. Източникът на Хайтов бил въведен в монашеството от същия служител на Бога, пред когото се изповядал Караиван. Очевидно свещеникът не е опазил тайната на изповедта, не го сдържало, разказал на послушника страшната и кървава история. И слава Богу, защото иначе тя никога нямаше да стигне до Хайтов, а следователно и до нас - потомците. И никога нямаше да се появи "Козият рог".
Според местните краеведи и историци аязмото край Кукленския манастир през древността е било център на светилище на тракийското племе беси. Всъщност първоначално така наричали кастата на тракийските жреци. Тогава, също както и в манастира допреди тридесетина години, лекували лудите, като ги поливали внезапно с ведро ледена вода от него. С тази подробност, че в древността слагали във ведрото… живи змии. Това били т. нар. бузести змии - свещени за траките. Изобразявали ги и като символ на светилището. Мраморна змия от тракийско време е зазидана и днес под владишкия престол на манастира. Безбройни са историите за излекувани хора, които разказват местните, а някои са записани и в книгата за гости на обителта. Около нея витаят също легенди за съкровища, карти, кървави делби, но за това друг път. Традицията за лекуване с вода от свещения извор се запазва в Кукленския манастир до началото на 70-те години на миналия век, т. е. преживява няколко хилядолетия. И по-късно партийните сановници изпращали свои роднини да се церят, но официално лекуването на психично болни в светата обител било прекратено.
В двора на манастира е погребан и един турски паша. Монасите ми разказаха и тази история, каквато са я чули навремето от по-старите братя. Според тях в манастира излекували дъщерята на видния султански човек. Той дарил щедро обителта и я пазел от нашествията на разбойниците, а и от безчинствата на аскера. В смутните времена решил да я предпази от набезите на сънародниците си и след смъртта си. Затова последната му воля била да го погребат там. Така никой турчин нямало и да си помисли да разруши светата обител. И днес надгробният камък на пашата е в двора на манастира.
Събота, 01 Ноември 2008
Светослав Пинтев, в. "Монитор"
Козият рог може да бъде страшно оръжие, оръдие на Божията отплата. Особено в ръцете на "унизените и оскърбените". За нас, българите, той се превърна в символ на насилие, отмъщение, угризения, символ на цялата ни драматична и трагична история на противоречията и драмите в човешката съдба. А "Дивите разкази" на Хайтов са написани едва през 1967 г.
Няма българин, който да не знае историята от "Козият рог", да не е гледал или поне чувал за филма на Методи Андонов. В началото на 90-те се появи и негов римейк на режисьора Николай Волев, който пък привлече и очарова по-младите. Така за няколко поколения българи този рог от коза е нещо като знак за възмездие, вече сакрален символ за правосъдието на потиснатия човек. Задавали ли сте си въпроса откъде тази история е видяла бял свят? Как е достигнала до нас от дълбините на турското робство, а не е потънала в мъглата на забравата като стотици хиляди други драматични случки, с които е червива историята ни? Дали пък не я е измислил Николай Хайтов, за да допълни своите "Диви разкази" с тази страхотна фабула. Все пак той е писател. Не, не е. В книгата той споменава, че е чул тази история като малък.
Истинската съдба на хайдутката Мария и баща й Караиван
Хайтов научил още като дете от монаха Аверкий, изгонен от Кукленския манастир, наричан от местните "Свети Врачове", който е сгушен в полите на Родопа. (Самият писател твърди, че истинското име на планината е Родопа, а не Родопи, Родопите или нещо друго - б. а.). Та чул Хайтов тази история от монах, който преживявал с каквото намери около манастира, само на няколко километра от неговото родно село Яворово. След години я написал на няколко странички. Методи Андонов настоял да направи филм по нея и той я доразвил в сценарий. В Куклен и днес разказват историята почти като легенда.
Караиваница се славела с голямата си, ненагледна хубост. Затова и била изнасилена. След гаврата на турците с нея тя полудява. Мъжът й Караиван я качва на магарето и я довежда да се лекува в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. Пише го и в началото на "Дивите разкази". От тракийско време този извор е бил прочут с това, че лекува лудите.
И до днес в манастира се пазят веригите, с които са ги връзвали през нощта, за да не буйстват. Смята се, че те също имат лечебна сила. Всъщност в манастира умира и е погребана самата Мария. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред Бога. Преди да умре, той се изповядва в манастира и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря. Самата Мария свършва трагично своя живот, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала, също като в легендата за девиците, скочили от нос Калиакра със сплетени коси. Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, казал така накрая: "Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!" Това е и финалът на разказа "Козият рог". И доднес има хора, които разказват, че преспивайки в манастира, сънували Мария. Може би духът й още витае тук. Източникът на Хайтов бил въведен в монашеството от същия служител на Бога, пред когото се изповядал Караиван. Очевидно свещеникът не е опазил тайната на изповедта, не го сдържало, разказал на послушника страшната и кървава история. И слава Богу, защото иначе тя никога нямаше да стигне до Хайтов, а следователно и до нас - потомците. И никога нямаше да се появи "Козият рог".
Според местните краеведи и историци аязмото край Кукленския манастир през древността е било център на светилище на тракийското племе беси. Всъщност първоначално така наричали кастата на тракийските жреци. Тогава, също както и в манастира допреди тридесетина години, лекували лудите, като ги поливали внезапно с ведро ледена вода от него. С тази подробност, че в древността слагали във ведрото… живи змии. Това били т. нар. бузести змии - свещени за траките. Изобразявали ги и като символ на светилището. Мраморна змия от тракийско време е зазидана и днес под владишкия престол на манастира. Безбройни са историите за излекувани хора, които разказват местните, а някои са записани и в книгата за гости на обителта. Около нея витаят също легенди за съкровища, карти, кървави делби, но за това друг път. Традицията за лекуване с вода от свещения извор се запазва в Кукленския манастир до началото на 70-те години на миналия век, т. е. преживява няколко хилядолетия. И по-късно партийните сановници изпращали свои роднини да се церят, но официално лекуването на психично болни в светата обител било прекратено.
В двора на манастира е погребан и един турски паша. Монасите ми разказаха и тази история, каквато са я чули навремето от по-старите братя. Според тях в манастира излекували дъщерята на видния султански човек. Той дарил щедро обителта и я пазел от нашествията на разбойниците, а и от безчинствата на аскера. В смутните времена решил да я предпази от набезите на сънародниците си и след смъртта си. Затова последната му воля била да го погребат там. Така никой турчин нямало и да си помисли да разруши светата обител. И днес надгробният камък на пашата е в двора на манастира.
Събота, 01 Ноември 2008
Светослав Пинтев, в. "Монитор"
Вълнообразно
Вечна памет на падналите войни, вечна сл...
ВОЕННА ТЕХНИКА НА ПРИЯТЕЛИТЕ НИ ОТ НАТО ...
(Без) различие
ВОЕННА ТЕХНИКА НА ПРИЯТЕЛИТЕ НИ ОТ НАТО ...
(Без) различие
Следващ постинг
Предишен постинг
Виж сега, какво ще те помоля! Откак дойде проклетата демокрация, филмът "Козият рог" е скопен - елиминирана е песента в края на филма. Има само някакво начало на музиката. А цялата песен с текста е ИЗ-ЧИС-ТЕ-НА! Кажи, как да ги анатемосам тия боклуци, дето се наричат "български държавници"?
Та значи! Тая песен, представлява кулминацията на филма. И молбата ми към тебе, е да ми кажеш откъде да си сваля филма с цялата песен. Никъде не я намирам по торентите. По БНТ, колкото пъти се е случвало, да гледам филма, най-малко от десет години, положението е това.
цитирайТа значи! Тая песен, представлява кулминацията на филма. И молбата ми към тебе, е да ми кажеш откъде да си сваля филма с цялата песен. Никъде не я намирам по торентите. По БНТ, колкото пъти се е случвало, да гледам филма, най-малко от десет години, положението е това.
Не знам, но ще питам един приятел, който работеше в архива на БНТ. Той сега е в чужбина обаче...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Виолета Марковска стана камикадзе
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк