Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2019 22:21 - Адреналинката-режисьор Ени: Школата на Ал Пачино и Елън Бърнстейн е безценна за артиста
Автор: pintev Категория: Новини   
Прочетен: 293 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.02.2019 23:15


imageСветослав Пинтев   faktor.bg

Евгения Радилова-Ени е една от първите адреналинки в  "Господари на ефира", а днес вече жъне и много сериозни режисьорски и актьорски успехи в САЩ. Например  видеото й True Paradise бе  сред финалистите на фестивала "Los Angeles CineFest" и в селекцията на престижния Los Angeles Independent Film Festival". Върна  в България съвсем наскоро, а след дни ще ви разкажем и защо. Започнахме разговора още, когато си беше в Щатите, но той продължава…  

- Ени, натрупа доста сериозни режисьорски успехи в Съединените щати за кратко време, как стана така изведнъж? 

  - Това е най-вълнуващото. Беше много странно.. Започнах да режисирам преди около две години и просто като един ураган се развихри кариерата ми на режисьор, спечелих  няколко престижни награди на важни фестивали. Започна се от първото музикално видео, което направих с моята вече партньорка, то  помогна и да създадем компанията си, която се казва IDareProductions. С това видео спечелихме три фестивала за музикално видео - един в Ню Йорк, един в Лос Анджелис и един в Маями. Просто не можехме да повярваме на успеха, който постигнахме, защото го направихме абсолютно сами, със собствен бюджет, със собствени костюми. Аз научих някой от танцьорките как да въртят огньове, само за видеото. Те бяха много развълнували от това преживяване. Направихме наистина невероятно видео, което се прие много добре, но най-важното е , че  разбрах каква любов имам към този вид творчество. Разбрах  също, че сам можеш да си създадеш проект, който да бъде успешен.image При актьорското майсторство доста често трябва да чакаш, да минаваш през кастинги. Има различни начини, чрез които ти показваш и доказваш работата си. Те отнемат доста време, а в режисирането и продуцирането няма кого да чакаш и действаш. Така създадохме много проекти- шест филма и две музикални видеа. - На каква тема са те?  -Първият филм, които аз написах продуцирах и режисирах се казва „Патрик“. Той сега спечели първата награда на един фестивал… Кой беше този фестивал, взех да ги бъркам (смее се). Обявиха ме и за един от най-добрите режисьори на 2018 година. imageТова беше невероятно признание, защото е за първия ми филм. Той е за един възрастен актьор, който е истинска легенда на Бродуей. Наистина се казва Патрик, кръстих филма на него. Историята всъщност започна от една случка, която стана пред ВИТИЗ, преди много години, когато учех там.  Много интересно  е, ще  ти разкажа това, защото всичко това започва  от България. Просто тогава запомних тази  случка и написах разказ по нея. Сега  го използвах в този филм, след толкова  години..  

- Защо направо не разкажеш тази случка?  

- Да, разбира се,. Докато учех във ВИТИЗ, Александър Събев, който ми беше преподавател в този момент по режисура, ми даде две задачки, много интересни. Едната беше да запомним някаква случка, която ни е привлякла вниманието на улицата и да я опишем. Интересът ми прикова още първата случка, която видях, като излязох от Института. Бяхме в пауза между часовете във ВИТИЗ, слязох долу да си взема една пица, едно парче, много добре си го спомням. Докато си ям пицата съм застанала точно до пешеходната пътека и виждам един дядо, който едвам-едвам ходи, прави една стъпчица с треперещи краченца. imageПочти не може да направи крачка, а трябва да пресече улицата. Става зелено, той се опитва да върви, но ходи толкова бавно, че светва червено и той вече трябва да се върне обратно.  Това беше истинска борба с пресичането на улицата от този човек, продължи доста дълго време . Замислих се как един човек не може и една улица да пресече след целия си достоен живот,  как  големите неща стават толкова малки, а  малките неща стават толкова големи.  Написах един разказ с тези размисли и той стана основата на филма „Патрик“. 
- А с  истинския Патрик, на когото си кръстила първия си филм, къде се запозна? Той така ли се казва всъщност?   - Да, Патрик Болдоф. Когато аз отидох в актьорското студио в Ню Йорк на  Ал Пачино и Елън Бърнстейн, от 1500 души избраха само трима артисти, аз бях една от тях. Това стана преди 3 години. След това Елън Бърнстейн, която е един изключителен човек и артист, гигант в професията, носителка на „Оскар“, ме покани да играя нейна дъщеря в постановката „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов в студиото им. На тази сцена аз се запознах с Патрик. Ние имахме доста известни личности там, но аз просто се влюбих в него и някак  така се завъртяха нещата, че написах тази история за него, като я обогатих, разбира се. Вплетох и  случката от България. Самата история е за един бродуейски актьор, който трябва да си получи награда за живот и творчеството. Той живее много близо до „Таймс скуеър“ и до театъра и решава да не взима никакви таксита, да не използва никакви бастуни, защото е много горд, за да отиде дотам. Когато вече е стигнал до „Таймс скуеър“, което е центърът на Ню Йорк, един космополитен град,  в някакъв смисъл е и център на света, той не може да пресече. Просто не успява,  пропуска си церемонията. Няма да казвам какво точно се случва накрая.... 
- С Патрик сте се запознали на сцената, а друг като него си видяла пред ВИТИЗ. Интересна е тази история…  Какво излиза, Патрик живее и на „Раковски в София, и до „Таймс Скуеър“ “в Ню Йорк.  
- Да, точно така. Това е супер трактовка, да ти кажа, не се бях замисляла по този начин за това.  Ще го запомня и ще го използвам, ако може. Аз играех Аня, дъщерята на Елън Бърнстейн във „Вишнева градина“, той играеше пощальона. Дадоха му малка роличка, защото е много възрастен. Има една сцена, в която на бал се събират най-добрите приятели на семейството. Най-малката дъщеря Аня, т.е. аз, танцува с пощальона, който се играеше от Патрик. Така се запознахме тогава. Ние се виждаме постоянно в студиото, защото това е една лаборатория, в която непрекъснато репетираме или правим разни шоу-програми.  Това е едно много известно място, безценно за актьорите. Друга такава лаборатория за актьори няма в света. Преподава се по Станиславски и Лий Страстбърг, който развива школата на Станиславски в Америка. Лий Страстбърг създава тази школа, защото казва, че актьорското майсторство е  единствената професия, която не може да се практикува или да се тренира вкъщи. Трябва да имаш публика, тогава ученето е най-истинско, иначе не става. С тази идея той създава това  студиото където всички актьори седят и гледат работата на колегите си, като я коментират. Трябва, разбира се, да е много конструктивна критика, не може просто да си говориш каквото искаш. Така ние се учим и на критика и на различни техники. imageimageimageimage
  - Какво се изисква от актьорите там?

  - Там не искат да виждат готова работа, а процеса. Участниците се записват с година напред. Вторниците и петъците, по два часа, в това студио моделират световноизвестни артисти като  Ал Пачино ,,Елън Бърнстейн,  Алек Болдуин, Стивън Ян.  Ти просто работиш, без да трябва да даваш пари за това нещо.   

- Работиш по много интересни проекти в момента, кои са най-важните за теб?  

- Да наистина са много. Вторият ми филм, на който написах сценария, ще излезе скоро. Казва се „Ел Кавил“, името на героя. Идеята пак идва от ВИТИЗ, което е много странно. Пак от този час на Александър Събев, на който той ни даде две задачки.   Филмът е за обущар, който е на улицата и обича работата си повече от всичко на света, но хората около него нямат време да повярват… Искаме да наблегнем на старата традиция, на виждането за класата на човек и да напомним това как обувките придават настроение, че само една минута, ако отделиш, за да изчистят обувките ти, ще промениш целия си ден нататък.  Горе-долу това е, един забързан Чарли Чаплин стил, но с цветове. Заснех и едно музикално видео на българската певица и писателка Рада, цялото й име е Рада Ангелова. Тя работи от много време в САЩ и са запознахме тук. Направих нейното първо музикално видео, което се казва „Нищо не се променя“. То ще излезе най-късно това лято. С нея също мислим за филм. Тя написа една история, аз ще работя върху сценария и се надявам да снимаме това лято или най-късно следващото в България, на морето, късометражен филм.   

- Дочух, че ще снимаш филм и за някакво за човек от „Уолстрийт“ и някакво прасенце, що за история е това?   - Да, ще снимам  първия си пълнометражен филм това лято. Аз ще съм копродуцент и ко режисьор на моя невероятен приятел Майкъл Тознър, който снима всичките ми проекти досега, той дойде и в Китай с мен.    Ние просто някак се събрахме и станахме един отбор, който работи постоянно заедно. Той написа един сценарий, който се казва „Бейкън“. Вече сме намерили пари за половината филм. В края на лятото, началото на есента ще започнем снимките на този първи мой пълнометражен филм и това много ме вълнува. Става въпрос за един 32 годишен бизнесмен от „Уолстрийт“, който е направо гений, прави много пари. Предвижда, че ще стане една война съвсем скоро и целия свят ще пропадне финансово, особено Америка. Жена му я застрелват при обир в един магазин, става по грешка.   Той решава да вземе детето си и да отидат в планината, да живеят тих живот. Там срещат едно прасенце, което наричат Бейкън. 
Какво се случва с прасенцето, както и с Доналд Тръмп, четете във 

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/adrenalinkata-rezhisyor-eni-tramp-ni-dade-shah-i-mat
imageimage
   


Тагове:   Америка,   кариера,   Плейбой,   ЕНИ,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30