Писал съм този текст през октомври 2013 г. Нищо не е мръднало, сякаш сме Замръзнало царство. А пандемията го е направила дори по актуален..

Светослав Пинтев    

Един съученик - музикантът Ивайло Гочев  ми припомни думите на покойния мъдрец Вили Казасян: „Когато ние свирим едно, а те пеят друго, няма как да стане.” Лошото е, че какофонията около нас вече става нетърпима, а този път може да прерасне  в истински ад. Ако не вземем мерки, той е просто неизбежен.

Тезата за двете Българии, за паралелните им реалности, е толкова лесно разбираема, че  взе да става клише, щампа някаква, с която разнообразни „разбирачи” илюстрират очевидното, кой по-успешно, кой не толкова.. Даже и аз... Горната и долната земя обаче реално съществуват, ако приемем, че там битуват двата антипода в обществото ни – много богатите, които нямат насищане, и много бедните. Въпросите са: „Какво има между тях,   докога ще го бъде този буфер? Кое все още им пречи да се сблъскат жестоко. Дали то ще съществува утре, дори довечера?”

  Днешната картина на българското общество малко се отличава от тази при

описаните от Херодот царски скити,

за които някои казват, че са далечните ни прародители. Те моделирали космоса като тричленна по вертикала структура - горен свят с небе, звезди и т.н., долен със земята, водите и пещерите си. По средата ситуирали свързващото звено - планините, които пречели на горния свят да се сгромоляса с грохот и да унищожи всичко. Тази  структура на Вселената имала своя огледален образ в съсловно-кастовата структура на обществото на царските скити, в което се различавали  три основни слоя. Символите им били брадва, плуг и чаша. Не каква да е, а чаша за жертвоприношения. И днес е така. С тази разлика, че средният слой потъва със страшна сила към дъното и много скоро ще се влее в долната земя.  Тогава планините-крепители на небето ще изчезнат и ще има удар,

страшен удар

Няма никакво значение кой точно е на власт в момента, има значение, че моделът, по който съществуваме е изчерпан заради липсата на справедливост. На горния свят няма да помогне вече и онази стара хитрост, описана от най-проникновения ни народопсихолог Иван Хаджийски. Той разказва за четирима братя от Троян – Минчо, Бочо, Цочо и Пенчо, които били от четирите основни партии по онова време, затова винаги били на власт. Точно тази хитрина вече май няма да я бъде. Точат брадвата и на четиримата, че и жертвената чаша. Дано във висините го проумеят.

„Ако следите редовно интернет-форумите в България ще се убедите, че

хем няма класи, хем класовата ненавист процъфтява!”,

разправя Любо Дилов-син или дремещата в него свиня, все едно кой точно от двамата..

За другите не знам, но толкова одумваната средна класа вече видимо е пътник, тя лети към долната земя.  Жертвената чаша е нейният тотем. Само за седмица се видях с няколко нейни представители, мои приятели, които до един ми предложиха да правя журналистическо разследване по техните случаи, при които са били подмамени, изиграни и поставени на колене. Намериха ми работа за година напред.  Достойни, работливи и честни хора, които познавам от десетилетия, хора, които ми довериха, че всичко около тях се срива. И ми разказаха страшни неща. Даже не посмях да спомена моите си кахъри, нито, че за първи път от живота си се замислям дали да не си бия камшика и да хукна заедно със семейството си накъдето ми видят очите.  На една моя позната

съдия-изпълнител и спрял майчинските,

въпреки повелята на закона. Жалва се, но до тук нищо. Казали, че им е такава практиката. Преди това една  я метнала с помощта на нотариус, а после даже я осъдила. Друг ми разказа как банка прибрала уж защитеното от закона единственото жилище на многодетна майка с раково за заболяване. Познат ми се оплака, че същият съдия-изпълнител от първия случай, много известен с хватките си, му  продава хотела в Центъра на София, заради, който е заложил цялото си имущество, на търг. Защото държавата му спретнала кофти номер с едни пари. Друг познат подробно обясни как направил погрешна стъпка в бизнеса и веднага му натиснали главата в калта, за да фалира. Сега я държат там и чакат да издъхне. А има възможност да изплува, ако палачите не му дишаха във врата.

Всички те са убедени, че има хора, на които се плаща да дебнат печелившите бизнес-проекти и да ги обезглавят, за да ги поднесат на тепсия някому, че „екзекуторите” са абсолютно безнаказани... и професионалисти.  Един от  пострадалите ми каза, че очаква скоро мнозина като него да тръгнат срещу финансовите акули с оръжие в ръка. Друг обяви, че е готов да  избива „екзекуторите” като във филма „Черните ангели”. Никога не бил вярвал, че ще дойде на този акъл, но сега....  
Споделих за тези разговори с приятели в квартала, всички смятат, че това съвсем скоро ще се случи.  Докато си говорехме, чухме по новините да съобщават, че бившият военен Любомир Симеонов

е застрелял банкова шефка в сърцето

  По-късно изтече информацията, че причината според него е рекет. Бил предупреден, че ако наеме нов строител ще загуби европейското безвъзмездно финансиране, което спечелил.  В продължение на година подавал сигнали към компетентните институции, но не се случвало нищо. Появиха се и информации, че банкови „служители”  целенасочено са работели против клиента си, като са изнасяли данни за бизнеса му на негови конкуренти. Дали е вярно, не знам, но никой не се съмнява, че тези неща се случват у нас. А убиецът говори като народен трибун: „Не съм убивал за пари, а заради държавата и заради хората. Докато има “бели якички” – скъпоплатени и алчни, нито държавата ще върви напред, нито икономиката, а хората ще стават все по-гладни. Аз съм офицер от българската армия, обучаван съм, че държавата и родина е номер едно. И че грижата за подчинените е основна грижа.” Чудно ли е, че в социалните мрежи бяха създадени групи в негова подкрепа със стотици членове. Нещо повече, там дават идеи пострадалите да направи класация на корумпирани чиновници....”и после да не се учудваме- за кого първи ще прочетем в криминалните новини или в средната страница на вестниците - при некролозите.”

Разбирате ли за какво става дума, за съда на Линч,

за това Темида да му предаде меча си. За скорошното страшно сгромолясване на горната земя върху долната, защото планините са потънали а онези които са ги крепели, жадуват за мъст. За липсата на справедливост, която кара толкова много хора да се оглеждат за оръжие.  Това беше ключова дума и в интервюто на Октай Енимехмедов, взето от Сашо Диков.

Нападналият Ахмед Доган младеж каза също, че в затвора чете „Държавата“от Платон. Това е сократически диалог за природата на реда и справедливостта, за характера на праведната държава и на праведния човек. Ражда се идеологията на планината... След интервюто във Фейсбук се появиха възторжени коментари. Разбира ме ли за какво става дума? За един свят, в който всеки ще наказва и екзекутира по собствено усмотрение..И виновни ще са тези от висините. 

И неволно се сещаш за стиховете на онзи млад поет, който загина със сабя в ръка във Врачанския балкан: „Патриот е, душа дава за наука, за свобода,  но не свойта душа, братя, а душата на народа!”