Ще се намери ли българин, където и да е захвърлен по света, да не помни  песента „Една българска роза“, да не свързва красивото и уханно цвете с родината ни. Какво сме ние без него?  То от древни времена е било божествен символ на тези земи.

            Бащата на историята Херодот пише, че в Тракия растат "рози, всяка от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове". Тази слава на земите ни не е изчезнала през вековете, макар и и да се е носела славата на други видове, но за това ще говорим след малко. Първо да погледнем към днешния ден.

        Празникът на розата в Казанлък да бъде включен в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Наскоро ви разказахме, че чипровските килими са вече в този престижен клуб, защо не и този фест.

       Дано, но това не е най-важното, важното е ние да положим усилия да съхраним това производство, с което страната ни е известно по света. То е и нашата естествена емблема, красивото и уханно лицето на страната ни.  Между другото, след 35 години една голяма небрежност ще бъде поправена..  Музеят на розата, който бе експониран в мазе, ще има вече своята сграда, Слава Богу. И напъпи надеждата, че това нашенско производство ще оцелее, ще възвърне предишната си слава.

Утре ще продължа темата...