Легендите за заровени съкровища открай време се шепнат по нашите земи, растат и стават огромни като хали,  а мнозина посвещават живота си на търсенето им. Точно те се имат за истинските иманяри, не като онези, които вадят тракийски, гръцки и римски старини от земята. Тях наричат високомерно  търсачи на антики.

Баш иманярите почти никога не намират онова, което издирватj, но от сърце презират „колегите”, които  със скъпите си металотърсачи вадят артефакти и ги продават в чужбина. Истинските иманяри, от които останаха малцина, живеят паралелно в нашия свят и в този на легендите за купища злато и бисери, на старинните кожени карти,  изписани с тайнствени нишани от вехти войводи. Двете вселени почти нямат допирни точки.

 Безспорно най-търсено  е  съкровището на легендарния и свиреп Вълчан войвода, неговите натоварени със злато катъри, елмази, тайнствената му вълшебна пещера, пред която тази на Али Баба и 40-те разбойници е празна като хралупа на катеричка през пролетта. 

Тя заема централно място в ценностната система и мечтите на всеки уважаващ себе си наш иманяр, тя е неговата светая светих.

 Според едно от преданията навръх Гергьовден Вълчан събрал всички останали войводи, обикалящи чукарите, седнал на  един по-висок камък, и ги накарал да се закълнат, че всяка година навръх деня на свети Георги ще му донасят десятък от плячката си, за да съберат пари за освобождението на майка  България. Който опита да го излъже, да се сърди на себе си, защото

 Той броил кесия жълтици, за да се дигне мост над река Резовска, като дори сам запретнал ръкави и участвал с момчетата си в градежа. Войводата натрупал прословутото си богатство не само от хайдутуване, но защото открил чудна пещера. Тя била входа към гробницата на римския император Валент, който е  убит в битка с готите на 8 август 378 г. край  Адрианопол, днешен Одрин и се смята, че е погребан в нашите земи. За легендите за гробницата му и несметните й богатства -утре.