Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.12.2020 23:45
Едно вълшебно място, което е близко до сърцето ни от времето на Иван Асен Втори, донесло ни после светлика на Ренесанса насред най-мрачните векове на игото.
В историческата литература добре са осветлени българо- дубровнишките отношения през XIII в., скрепени от два безценни документа - грамотата от 1230 г., издадена от цар Иван Асен II и договорът от юни 1253 г., подписан от цар Михаил II Асен.
Първата е с характеристики главно на търговска спогодба, която формулира и закрепва правата на търговците от Дубровник. Там те са наречени „обичани гости“, посочено е, че могат да търгуват из всички български земи и навсякъде трябва да им се оказва съдействие. Изрично е записано, че ще бъде считан за престъпник, който им напакости. Там са изброени и областите, включени в българската държава по онова време, едно свидетелство, което е изключително ценно само по себе си: Бдин, Браничево, Белград, Търново, Загоре, Преслав, Кравунската област, Крънската област, Боруйската област, Одрин, Димотика, Скопската област, Прилепската, Деволската области, Албания, Солун.
Търговските отношения между Дубровник и Второто българско царство се радват на огромен интерес от страна на историците. По-слабо са проучени културните влияния в по-късно време , а те не са никак за подценяване и са дори по-важни. Още проф. Боян Пенев пише в „История на новата българска литература“: “Дубровник е бил посредник“ между западната образованост и нашия културен живот Първото значително влияние от Запад прониква у нас чрез Дубровник, който се е развивал под непосредственото въздействие на италианския Ренесанс, на западната хуманистична култура“.
Проф. Светлозар Игов пък пише в студията си „Дубровник и българската култура“, представена на една международна научна конференция през 1988 г., че „Дубровнишко-далматинската култура е играла не само ролята на аванпост на Западната култура на Балканите, но и на аванпост на славянската култура. Той посочва, че особено показателен е примерът с „Царството на славяните“ на Мавро Орбини. Това латинизирано име носи хърватинът Мавър Орбин, както е известно. Той си поставя за цел да припомни за древното величие на славяните, за да го покаже в целия му блясък пред Запада. Тук можем да говорим за полифункционалното културно значение на дубровнишко-далматинската култура-посредник. „Впоследствие, когато центърът на културното развите се премества от Дубровник и Далмация към континентално Хърватско, този „словински“ патос се преобразува в т.нар.илирийска идея, която има сходни славянски и интегриращи функции“. В Дубровнишко-далматинската литература има и немалко български образи.
Светослав Пинтев, сп. "Хърватска реч", 2017 г.
2. Абитуриенти в машина за асфалт
3. Иван Станчов към протеста: "Спасете България"
4. Истината за Распутин
5. Истинските руснаци за Украйна
6. IL LEONE
7. Италианският топмодел Роберта Манчино в подводния свят на Мексико
8. Волен Сидеров-шоу, веселата страна на 1 година протести
9. Мълния удря влюбена двойка докато си прави селфи
10. Светът на 26 юли,в снимки.
11. 24 август, изгрев над Атия
12. Българското евангелие, пред което са се клели френските крале
13. София избухва в полунощ
14. Андреа Бочели пее за просяците, на улицата в Ню Йорк
15. БЕновска, Местан и други дзверове
16. Пенисовидно НЛО тресна министър /новозеландски/ Ни
17. Гигантските панди вече не са застрашени
18. Любим линк
19. Най-малкият пътуващ цирк в Европа кацна в Мадарската градинк