Пресичах улицата някак отвяло и стъпих на капа на едва шахта,не беше добре поставен и де чу едно грозно тракане на метал.Не харесвам тези шумове.

В съзнанието ми изплуваха картини от нашето пътуване до Хо Ши Мин,защо ..Не сте чували за този град и неговата история..Еми нека ви разкажа, или поне част от което ние видяхме .

Хо Ши Мин (Виетнам), известен преди като Сайгон, е един от най-важните и най-големите градове в страната.  Намира се в южната част на Виетнам и е най-населеният град.

 Хо Ши Мин беше последната спирка на 3-седмичното ни пътуване във Виетнам. 

От Север на Юг страната се променя тотално.Бяхме много впечатлени от топлото време,разнообразните туристически атракции и начина по който са съумели да запазят историческото си минало и да му отдадат достойно място в съвременния модернизиран свят.

Вървяхме си ,правейки планове за какво да видим.Сещам се ,че бързахме да се качим на Landmark81,за да видим залеза.Сигурно заради популярността му около него освен туристи имаше и много просяци -инвалиди.Нещо доста обичайно за мега полисите,въпреки че тези  хора бяха много и дори страховити.Не се замислих в този момент много,чакашени вай-високия небостъргач и най- красивия залез на Ho Chi Min.

На следващия ден се събудихме в страхотно настроение ,бяхме организирали посещение в Тунелите близки до  Хо Ши Мин. На всеки, който има идея да посети тунелите, препоръчваме организирана екскурзия. Цените не са много по-различни от едно посещение, организирано от вас.Рядко участваме в такива екскурзии, но за тази ви гарантирам организация,добра информация и удобство.

Бусът ни взе от хотела,имаше хора от целия свят.Без да искаш ставаш близък с всички тях,все пак почти пет часа бяхме заедно.Най-важното е ,че за да бъдем там бяхме обединени от идеята за опознаем част от историята на Виетнам.

Тунелите Cu Chi са истинско отражение на съпротивата и упоритостта на виетнамския народ през годините на войната срещу американската армия.Те  са били ключови в историческата им победа.

Първата спирка беше на около 2,5км преди Тунелите.Ставаше дума за малка работилница и магазин.Имаше красиво изработен ръчни изделия,типични за виетнамската култура.Бяха направени с много усилия и старание.Минавайки през различните кътове може да се проследи процеса на изработката.Останахме приятно изненадани ,колко уникати могат да излезят от ръцете,устата , краката или фантазията на някой,който обича и се отдава на 100% на това което прави.Да,това бяха хора инвалиди,от войната.Някой от тях са били тогава деца или са деца на родители ,които са били обсипани с отровния "оранжев агент".Това беше тяхната истина и на още 2 поколения след тях,които още не са се родили,но със сигурност ще носят белега на човешката гордост и безразумие.Сетих се за онези странни инвалиди ,които видях предния ден и всичко получи своето логично обяснение. Може би ще ни попитате дали не сме чували за тази война и какво чак толкова?!О,повярвайте ми на никой не пожелавам това незаслужено бреме..

Тунелите Cu Chi са мрежа от стотици километри галерии, нива и стаи, които са служили като скривалище за виетконгските партизани в борбата им срещу американската армия.  От тази мрежа от тунели партизаните започват  своите атаки и ги използват като скривалище от врага.

Първото нещо, което се откроява при тези тунели и със сигурност няма да ви остави безразлични  е колко тесни и малки са те.Тялото на виетнамците е малко и тънко, което позволява партизаните да се движат в тях без проблеми.  Тунелната мрежа Cu Chi е разделена на етажи или нива, които са служили за създаване на автентична военна база и малък град, където са живели около 10 000 души,включително деца,жени и старци.  Тези тунели и галерии са чудо на инженерството, тъй като са имали бани, отвори за дим и отвори за въздух,от които са ги проверявали .  Всичко това, с екстра от това, че сте в средата на джунглата и дълго време под една от най-големите военни бази в американската армия. 

Имало е 5 нива и зависимост от атаките са се местили на различните нива.Само на  1 ниво е имало естествена светлина ,влизайки през определини оворчета.На останалите нива се е готвело ,учило,изработвани са уръдия ,шиили са се дрехи и са се лекували .На 5 нива,е било нивото на смъртта,студ,змии,мрак и само 7 мин за да стигнеш до някой изход...не повече.

 На всички туристи като нас се дава възможността да преминат 250 м през първото ниво .Дадоха ни специални указания ,най -вече да не се паникьосваме в случай на каострофобиа.Бяхме любопитни и разбира се, че се включихме в мисията. Ицата се сгъна на 4,висок е 190см и тежи 86кг,направи три престъпвания и трябваше да излезе.Не от страх ,абсолютно невъзможно е придвижването на хора с неговото телосложение. Аз съм 149см и 46кг,предполагаше се че ще мина ок.Вървях прегърбени,добре че имах каска.Минах 250м,в полутъмнина,задух и жега.Адска жега😓.

Излязох мокра,изморена да се втренчвам къде стъпвам,сърцето ми биеше силно.Всичко за около 10 мин под земята….

А навън въздух,птички,хора,светлина✌😌

На излизане от парка се минава през един тунел ,но огромен ,светло син и слънчев.

Завръщането ни мина с много въпроси съм екскурзовода, горкият не знаеше от къде да почне…

Това посещение няма как да остави безразличен когато и да е.И знаете ли,там имаше и много туристи американци, и те бяха посрещната по същия начин, както всеки дошъл да посети Виетнам.

Нямаше омраза,нито непричастност...защото сама по себе си тази войната е била пагубна и за двете страни. 

Нямаше омраза, те просто искат да забравят и вървят напред.

Не сме политически обвързани, нямаме конкретни отношения нито към САЩ ,нито към Виетнам...просто ви разказваме това ,което видяхме и усетихме.

Това днес беше само много кратък разсказ на нашите лични впечетления от това можеби виждано от мнозина по филми или списания инжинерно чудо за оцеляване на Виетнамския народ.Ако ви е допаднало прочетеното,няма по добър начин да го оцените,като гласувате за БЛОГА.

И ако сте любопитни и искате да разберете повече за нашата виетнамска авантюра,отдолу ви оставяме линкове в Ютуб с наши видеа…

Благодарим ви за вниманието ✌