В навечерието на китайската нова година, да обърнем поглед към тази страна и икономическите процеси там, които могат да се окажат важни и за нас.

Големи, средни и малки световни индустриалци от години са изнесли производството си в Китай, но напоследък започна обратният процес. Все повече производства се изтеглят от Китай, който е на път да се превърне във високоразвита държава, със съответните доходи на работниците. Заплатите в страната се увеличават със стабилен ръст, поскъпва местната валута, растат разходите на производителите, а това обърква сметките им за печалба. Този сравнително нов феномен може да се окаже златен шанс за България. Пък - дай, Боже, - и тук заплатите да започнат да се увеличават с подобни темпове, тогава ще му мислим. Да се надяваме, че държавата ни няма да изпусне шанса да привлече чуждестранните работодатели.
Много от големите световни марки във всички области изнасят производствата си от Китай, кои изцяло, кои частично. В английския език дори вече се роди термин за този процес - back reshoring. С две думи - производителите се завръщат да работят у дома. Тези от Европа пак ще се завърнат в източната част на Стария континент, но не само те. Къде точно - е въпросът? Там, разбира се, където съответната държава им създаде необходимите условия.

Бурното развитие на Китай показа и обратната страна на монетата. Поне за тези, които искаха да произвеждат евтино там и да продават скъпо в Европа, Америките или Австралия. Непрекъснато растящите работни заплати в страната на коприната, трайното повишаване курса на юана, както и големите транспортни разходи, оскъпяват производството в Китай до абсурдни за производителите размери. И немислимото доскоро вече е факт. Много от тях с наистина ускорени темпове се изнасят обратно към Европа, а, както е известно, те имат сметка да произвеждат в източната част на Стария континент, където трудът е по-нископлатен, а работната ръка - квалифицирана. Ако тенденцията се запази, разходите на производителите в азиатската страна ще се изравнят с тези в САЩ през следващите 4-5 години, обявиха още преди година от консултантската компания AlixPartners. Доказаха го с цифри след задълбочено проучване на реалностите на пазара.

От компанията стигнаха до категоричния извод, че към 2016 г. цената на произведеното в Китай почти ще се изравни с това в САЩ. И ще е напълно безсмислено да се работи в първата държава, направиха си сметката производителите. Един пример - компанията Prince Industries има завод в Китай от 10 години. Оттогава заплатите там са се повишавали средно с 12% годишно, докато юанът поскъпна с 25% спрямо долара, което доста оскъпява износа. Конкуренцията за работна ръка принуждава фирмата да вади нови и нови средства, с които да задържи вече обучените работници и да ги пази от конкуренцията. A през настоящата година нещата се променят дори по-бързо от предвижданията.

Не са малко и тези производители, които вече напускат Русия заради международните санкции, наложени срещу страната, а и по ред други причини. Това е различна тема наистина, но има огромни шансове да се насочват към нашия регион. Много от индустриалците, изнесли производството си от териториите на двата колоса, вече гледат към Балканския полуостров. Остава и да видят България... Само от държавата ни зависи да ги привлечем точно ние. Дори съвсем малка частичка от ресурсите, работещи в двете огромни държави, може да осигури предостатъчно работни места и рязка промяна на икономическия климат в страната ни. А и сме част от обединена Европа все пак, което увеличава шансовете ни.

С особена сила изнасянето на бизнеса от Китай и насочването му насам важи за лидера в света на модата - Италия. Страната ни традиционно е място, към което проявяват интерес тамошните производители на текстил, както заради близостта ни до Апенините, така и заради добрите наши фирми в този бранш, с които си партнират от години. Манията да се работи в Китай накара италианците от този бранш да се изнесат на Изток, но сега нещата се промениха. Медиите на Апенините все повече обръщат внимание на темата за завръщането на местните текстилни производства в самата Италия. Акцентират и на това, че тук не може да се говори за някакъв криворазбран икономически "патриотизъм", а всичко се прави по прагматични съображения.

Още по-изгодно е обаче производствените мощности да бъдат насочени към балканските страни, където местните производители винаги са намирали по-евтина и достатъчно добре квалифицирана работна ръка, съгласни са притежателите на текстилни предприятия. Много от тях вече са работили у нас и са склонни да го направят пак. Просто трябва да им се гарантира, че на пътя им няма да бъдат поставяни административни пречки, които в голяма степен ги изгониха, нито ще трябва да пълнят джоба на някой чиновник. Производителите на текстил от Италия бяха сред първите, които започнаха да се изтеглят от Китай. Президентът на тяхната асоциация Клелио Сагрипанти е категоричен, че тенденцията да се търси работна ръка на Изток се е обърнала наопаки. Освен изброените фактори, той изтъква и недостатъчния технически потенциал на местните работници, откъдето идва по-лошото качество. Не са без значение и забавянето на доставките, поскъпването на логистиката. Самите китайски партньори невинаги са коректни, обяснява Сагрипанти.

На своята поредна асамблея Асоциацията на италианските производители на електротехника и електроника Аnie също потвърди, че предстои много от производствата в този сектор да напуснат Китай. Специалистът по мениджмънт и придобиване на семейни предприятия Джовани Тамбури нарече този феномен "голямото разочарование от ползите да произвеждаш в Китай". Така може да се обобщи всичко. Разбира се, изтеглянето на производители от Китай няма да е масово и не всички ще се юрнат обратно. Някои ще потърсят пазари в самата страна, защото покупателната способност на най-многобройното население на планетата непрекъснато се увеличава. Един необятен пазар е под носа им... "Заради вътрешното търсене в Китай, което се увеличава с 8 или 10% годишно, дори да са решили да изтеглят заводите си за износ, ще преработят плановете си, насочвайки ги основно към потреблението в самия Китай, защото пазарът е голям", коментират от Boston Consulting Group.