Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2018 13:57 - Българинът д-р Булгаро бил сред основоположниците на най-стария университет в света
Автор: pintev Категория: Новини   
Прочетен: 657 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 01.10.2018 11:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Светослав Пинтев image Един от първите преподаватели в най-стария Университет в света - този в италианския град Болоня,  е българин, носил като фамилия народностното си име -докторът по римско право д-р Булгаро, смятат изследователите на живота му. Неговият учител-знаменитият по онова време, а и до днес, корифей в дисциплината Ирнерио, който е  основател на  майката на всяка друга Алма матер, го нарича на смъртния си одър:  "os aureum" - Златната уста или Златоуст   Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му. Заедно с него българинът наследява  от професора, след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/, както бил известен в началото.   

Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици
на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему, ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.  „Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време. Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна,  като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..  Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса  назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията в Ронкалската долина край град Пиаченца , където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква  правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.  Знае се, че д-р

Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора  Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби", които дават на Фридрих I Барбароса  почти неограничена власт в Италия – в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.

image

   Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание. Джовани Фантуцо говори за него в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г.. Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област. До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти.. 


Мраморният саркофаг с  тленните  останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166  може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня. Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.    В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство, която се казва „Санта Мария деи Булгари”.image В тази част е било първото седалище на Университета. В рамките на Алма матер има и други сгради, които са  принадлежели на фамилията му.  В продължение на дълги векове  един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел  името „Корте деи Булгари.”  За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена. Няма документи ,удостоверяващи категорично  българския произход на д-р Булгаро, но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а  дома на фамилията му - Къщата на българите.  Споменатият вече  Джовани Фантуцо казва, че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища. 
Булгаро е роден през 1085 г.  в Болоня, като най-вероятно не принадлежи на благородническо семейство. Поне няма данни за това. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери, умеещ да долавя разлика между право и морал. Като дете учел в бенедиктинския манастир, който се намира на мястото на  църквата, приютила по-късно гроба му. Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки. Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория. Умирайки оставя вдовица на име Имелда.  Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот. Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни, нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто. В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин. 
Най-известният юридически труд на д-р Булгаро De regolis juris е запазен в повече от 40 преписа. Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове. И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на   Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг...  Д-р Булгаро оставя  и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него. Най-известен от тях е може би  професор по каноническо право Джовани Басиано, както и  Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция. 
Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да  се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци.  По скоро е  от българите „кореняци” в Италия  Ако можем така да  наречем онези конници, пристигнали през ранното Средновековие и останали на Апенините, като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им.

Става въпрос за древните българи, които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век.  Те никак не са били малко, даже има свидетелство, че са петия по численост народ в Свещената римска империя. В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г., в който се изреждат народите й: „лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....”  Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините  като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали. Италианският историк Паоло Варнефридо цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин. Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.              Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек, който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух.                                 
Още във  
https://www.faktor.bg/bg/articles/nauka/balgarinat-d-r-bulgaro-bil-svetiloto-na-parviya-universitet-v-sveta



Гласувай:
8
1


Вълнообразно


1. go4eto - Аман от копи пейст.
30.09.2018 16:10
Аман от копи пейст.
цитирай
2. pintev - Пинтев
01.10.2018 11:27
Верно ли си толкоз тъп, Гоче?
цитирай
Търсене

Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031