1994 г.

Пак идат избори. За да се мотивирам  да гласувам, погледнах какво съм си записал на тема избори в един от първите си бележници. Попадам на това безумие. Отпреди едни избори в началото на 90-те. Еех, сега дори изборите не са това, което бяха едно време.

Скоро пак ще има избори. Вече не знам точно за какво. Омръзнаха ми до смърт маймунджолуците им. Пешо Гяволето явно не е на точно същото мнение. Поканил ме е да гледаме предизборните студия у тях, този идиот. Много странна идея, като се замислиш. Пълно психо е. Той обаче се закле най-тържествено, че много ще ми хареса. Дори ме накара да обещая, че ще отида жив или мъртъв. Според мен е напълно, неизлечимо луд. Нали ми е приятел... обещах. Запътвам се към тях. Заварвам го изтегнат на дивана да гледа клипа на БЗНС.

 "Сей, земеделецо, сега му е времето..."

  Гърми от екрана със страшна сила. Това момче наистина се нуждае от много добър психиатър. Надали в тази фаза на заболяването и той може да му помогне, но поне ще го въдвори в съответното лечебно заведение. Тегля му мислено една сочна и сядам примирен с мисълта, че ще прекарам най-тъпата вечер в живота си. Нека да не му чупя хатъра. Разсъждавам така безрадостно до момента, когато в индианска нишка при нас влизат гаджето на Гявола - Деси, сестра й Дениза и някаква непозната, но размазваща мацка с дълги  тъмноруси плитки и нахален поглед. И става интересно...